Руснаците живеят по-кратко защото често си казват „наздраве“

| от |

Заради масовата любов към националното питие, всеки четвърти руснак е в опасност да не доживее повече от 55 години.

1
„Водката е нашият враг и ние трябва да го унищожаваме“ гласи една от многото руски поговорки , в които има издълбани колективния фетиш, който руснаците имат към любимата алкохолна питие.

Проучване на съдбите на 150 000 души от три руски града в период от 10 години показва поразително висока връзка между пиенето и преждевременната смърт. Заради водката, 25 процента от всички мъже вероятно няма да живеят по-дълго от 55 години.

За сравнение, във Великобритания броят на смъртните случаи, причинени от продължителна и дългогодишна консумация на алкохол е 7 процента от общия брой.

По времето на сухия режим от ерата на Горбачов, се забелязва официален спад на консумацията на алкохол от 25 процента, за да започне  отново да започне да расте през 98 -ма с колапса на рублата.

През всичките тези години Путин се опитва да наложи строг регламент, множество ограничения и високи данъци на алкохола, но с това само се е увеличило количеството на незаконно произведената и продадена водка.

 
 

„Сляпата Вайша“ с номинация за „Оскар“

| от chronicle.bg |

Анимацията на Теодор Ушев по разказа на Георги Господинов „Сляпата Вайша“ е номинирана за „Оскар“ в категорията за най-добра късометражна анимация.

Филмът следва сюжета на разказа на Георги Господинов за Вайша – момиче, обречено да вижда с едното си око само миналото, а с другото – бъдещето. Работата по него започна в началото на миналата година.

„Сляпата Вайша“ е част от книгата „И други истории“ (2001), която е преведена на немски, френски, английски, италиански и др. Това е първият общ проект на Георги Господинов и Теодор Ушев. Филмът е заснет с продуцентството на Националния филмов борд на Канада, за който българският режисьор работи от години.

Музиката към филма е създадена от Котарашки, чийто клип „Демони“ беше заснет от Теодор Ушев през 2012 г.

Конкуренцията в категорията „Късометражен анимационен филм“ е доста сериозна – в късия списък влизат двете мегастудия Disney и Pixar.

Другите номинации за „Оскар“ може да видите тук.

 
 

Имате още една седмица

| от |

„Имате още една седмица“. С тази реплика Румен Радев се опита да засегне част от депутатите. И успя. Седмица по-късно обаче това изречение се връща като бумеранг към него. „Г-н президент, имате още една седмица“.

Президентските пълномощия може и да не са големи, но президентът Радев има една седмица, преди да ги поеме в най-пълния им смисъл по Конституция, назначавайки служебен кабинет.

Тази работа можеше и вече да е свършена, а очакванията успокоени, ако новият президент беше приел предложението на Росен Плевнелиев за съставяне на общ служебен кабинет. Но макар и самият той още да не е политик, Радев-президент е чисто политически продукт. Затова и логично, той избра да приеме реториката на съветниците си от „Позитано“ 20 вместо обществената потребност от разумен консенсус.

Румен Радев има време да обмисли чии съвети ще следва в следващите 5 години, но първите впечатления са особено важни.

Изборът на президентската администрация е трудна задача, още повече за дебютант в политиката. Видяхме го и при Плевнелиев, чиято липса на експертиза и то не толкова негова лична, колкото институционална, беше най-слабото му място в целия мандат.

Паралелното съставяне на служебно правителство прави задачата на Радев още по-трудна. Ако първото е почти приключило, за второто той има още една седмица.

Основното предизвикателство пред Радев ще трябва да е институционалното разграничаване от БСП. Не само заради онази част от гласовете, които просто бяха протестен вот срещу ГЕРБ, а основно заради риска да стане жертва на собствените си създатели. Както се знае „Революцията изяжда децата си“.

Партията-майка ще се изкуши да използва победата на Радев за своя бъдещ електорален успех на приближаващите избори, което е прекалена ниска миза за началото на мандата на един президент.

Подборът на министрите е ще е първата голяма разделителна линия, която ще не ще, ще трябва да прокара Радев – тези, които искат, няма да се харесат на обществото, останалите най-вероятно ще откажат. За половината от гражданите кабинетът ще е прекалено близък до БСП, за другата половина – прекалено далеч от социалистите.

И номинацията за нов български комисар тропа на вратата. Мантрата „жена от Източна Европа“ е ясна, но която и да е тя, ще предизвика вълна от недоволство особено след като споменът за двуглавата ламя Бокова-Георгиева е толкова пресен. Радев веднъж вече излезе с позиция номинацията на следващият комисар да е плод на следващото редовно правителство, но няма гаранция, че обстоятелствата няма да се променят.

Депутатите оставиха и кипящия казан, наречен „Референдума на Слави“. Президентът нищо не може да направи, но недоволството си е недоволство. А и ако трябва да сме честни бащата на референдумите в българската политика не се казва Слави, а Георги Първанов.

Радев скоро ще разбере, че когато се опиташ да се харесаш на всички, получаваш удари от всички страни.

Високите очаквания в избирателите са нож с две остриета. Печелят избори, но бързо губят доверие. Утре част от избирателите на Радев ще разберат, че той можете да им вдигнете пенсиите, че не може да спре корупцията, че няма как да направи правосъдието или здравеопазването по-справедливи. Не може да свалите цените на бензина, нито да върне България на три морета.

Предимството на всеки следващ президент е, че може да се учи от грешките на предшествениците си и да не ги повтаря – Боянските ливади на д-р Желев, „Иване, кажи си“ на Петър Стоянов, международната изолация на Първанов, и вътрешната на Плевнелиев.

Колкото до медийната любов, тя е ден до пладне и две обществени поръчки. А и доброжелателите често са по-вредни от враговете – ако не вярвате, прочете прясната биография на ген. Радев.

 
 

И…номинираните за „Оскар“ са…

| от chronicle.bg |

През февруари наградите „Оскар“ ще бъдат раздадени за 89-и път в историята. Номинациите бяха обявени с лайфстрийминг през Youtube.

Черил Бун Исаакс, президент на Американската филмова академия за кино изкуство, заедно с Бри Ларсън, Дженифър Хъдсън, оператора Еманюел Любецки, Джейсън Райтман и Кен Уатанабе, представиха номинациите тази година.

Обикновено предшественик на номинациите за „Оскар“ са Златните глобуси, които се раздават по-рано през годината. Ако вярваме на резултата от тях, то със сигурност тази година статуетките ще оберат членовете на екипа на „Ла Ла Ленд“.

Церемонията по награждаването ще се състои в Лос Анджелис на 28 февруари, а водещ ще бъде Джими Кимъл.

Вижте номинираните в различните категории:

Най-добър филм:

618x346

Най-добър актьор:

618x346

Най-добра актриса:

618x346

Най-добър поддържащ актьор:

618x346

Най-добра поддържаща актриса:

kym

Най-добър документален филм:

618x345

Най-добър документален късометражен филм:

618x346

Най-добър игрален късометражен филм:

618x346

Най-добър сценарий:

618x346

Най-добри визуални ефекти:

618x346

Най-добър монтаж на звуковите ефекти:

618x345

Най-добър звуков микс:

618x346

Най-добри костюми:

618x346

За най-добра анимация:

618x346

За най-добра късометражна анимация:

618x346

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.