Руският марш на омразата

| от |

Русия отбелязва Деня на националното единство. Крайните националисти обаче отдавна са си „присвоили“ тази дата, на която организират шествия срещу чужденците. Тази година ситуацията е особено взривоопасна, посочва Дойче веле.

През 2004 година в Русия беше въведен нов празник – Денят на националното единство. За дата на празника бе избран 4-ти ноември, а замисълът беше да се почита победата на руската съпротива срещу полската окупация на Москва през 1612 година. „Повечето руснаци са безразлични към този празник“, казва Лев Гудков, директор на московския институт за изследване на общественото мнение „Левада център“. Той допълва, че според мнозина въвеждането на този празник е опит да се измести от паметта Денят на Октомврийската революция, отбелязван в бившия СССР на 7 ноември.

russia

Затова не е никак чудно, че десните екстремисти в Русия са „окупирали“ този ден за свои цели. „В началото властите нямаха концепция за провеждането на празника, а националистите реагираха бързо и на практика си го присвоиха“, казва Александър Верховски, директор на Московския център „Сова“, който изследва проявите на национализма и ксенофобията в Русия.

Западни експерти споделят тази оценка. Дрезденският експерт Роберт Куше твърди, че „Руските маршове“, провеждани от няколко години насам на 4 ноември, са най-важното събитие в средите на крайните националисти. На този ден под черно-жълто-белите имперски знамена от 19-ти век маршируват най-разнообразни неонацистки групировки. На марша може да се видят и знамена с пречупен кръст, както и хитлеровият поздрав.

„Русия само за руснаците!“

И тази година в района на московския квартал Люблино се провежда традиционният „Руски марш“ на крайните националисти – с познатите лозунги срещу чужденците, както и с призиви за „защита на коренното население“ на Русия, каквито можеха да се прочетат предварително и в интернет. В миналото подобни демострации неизменно завършваха с насилия, в които подпийнали руски екстремисти организираха уличен „лов на чужденци“. Често имаше ранени, дори убити. Повечето жертви бяха мигранти от Централна Азия и Кавказ, дошли да търсят работа в Русия.

Особено столицата Москва привлича много хора от бившите съветски републики като Таджикистан и Узбекистан. Често те работят нелегално на някой строеж или в заведение за обществено хранене. Именно мигрантите са виновни за увеличаващата се престъпност, смятат мнозина руснаци. Полицията и другите органи на властта организираха през последните месеци редица акции за задържане на мигранти.

Тази година настроенията сред крайните националисти са особено взривоопасни. През октомври след убийството на един млад руснак в московския район Бирюльово, което е приписвано на азербайджанец, се стигна до масови размирици. Тогава стотици руснаци щурмуваха един пазар, на който работят множество мигранти, и в продължение на часове водиха улични боеве с полицията. Социологът Лев Гудков припомня и едно събитие от средата на октомври т.г., когато самоубийствена атентаторка от Дагестан взриви един автобус във Волгоград. При експлозията загинаха шестима души. Гудков допълва, че на кметските избори в Москва в началото на септември темата за нелегалните мигранти е била сред основните. „Този факт допълнително засили склонността към насилие“, изтъква той.

russia2

Мултиетническата Русия на Путин

Руският президент Владимир Путин редовно подчертава, че Русия е мултиетническа и мултирелигиозна държава, но в същото време толерира великоруската патетика и реторика на Църквата, а и на някои държавни органи на властта. Свой дял за засилването на ксенофобските настроения сред руснаците има и полицията, която според различни правозащитни организации реагира на насилията с ксенофобска насоченост твърде меко.

 
 

Тези хора на 70+ години ще разбият стереотипите ви за възраст

| от chronicle.bg |

По линията на стереотипите, обхващащи възрастните хора, всички сме виновни.

Повечето от нас са убедени, че веднъж щом човек навърши 70 години, хубавата част от живота му е приключила и това, което предстои, включва единствено болести, декубитални дюшеци и наливане на минерална вода в Княжево.

Разбира се, това далеч не се отнася до всички пенсионери. Фотографът Владимир Яковлев е посветил доста време на проекта си „Age of Happiness“, където снима хора между 70 и 100 години, които все още следват мечтите си, откриват нови неща и живеят на пълни обороти.

Вижте в галерията част от снимките, които е направил той и веднага счупете предразсъдъците.

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

Няма да повярвате колко много това момиче прилича на Ариана Гранде

| от |

Тийн идолката Ариана Гранде си има двойничка. Едно към едно!

Името й е Джаки Васкес и 20-годишната американка наистина е абсолютно копие на поп звездата.

Заради приликата си с Гранде, Джаки вече има малка армия от над 200 000 последователи в Instagram, а дори певицата е коментирала част от снимките й, невярвайки на колко много всъщност двете си приличат.

„Ариана коментира една от снимките ми, след като един от братовчедите й й казал, че ме е помислил за нея и не можех да повярвам”, споделя Джаки.

Васкес работи като сервитьорка във Вирджиния и посетители в ресторанта постоянно искат снимки с нея.

„Хората започнаха да ми казват, че изглеждам като Ариана през 2010-а. Оттогава още не мога да осъзная колко много си приличаме”, казва още Джаки.

В галерията може да видите още за Джаки Васкес. Опитайте се да я различите от Ариана Гранде.

 
 

Рецепта за Агнес хапки

| от Росица Гърджелийска |

Росица работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Днес ви предлагаме рецептата й за Агнес хапки.

Нужни продукти:

за блата:

100 гр масло – на стайна температура
100 гр кокосова/кафява захар
50 гр смлени лешници
50 гр смлени бадеми
50 гр оризово брашно
3 белтъка
ванилия

за глазурата:

3 жълтъка
80гр кокосова/кафява захар
ванилия

За тази рецепта може да пробвате кокосовата захар, тъй като тя се разтваря по-бързо от кафявата.

Начин на приготвяне:

Разбивате маслото и захарта, докато получите пухкав, светъл на цвят крем.

Прибавяте към него ядките и брашното и разбърквате. Ще стане много гъсто.

В друг съд, с чисти и подсушени бъркалки на миксер, започвате да разбивате белтъците на сняг.

Бавно прибавете белтъците към тестото и разбъркайте внимателно.

Изсипете в намазнена силиконова форма и печете около 25 мин на 170 градуса.

Оставете да изстине и през това време направете глазурата.

Разбийте жълтъците със захарта и ванилията до получаване на много гъста и лепкава смес.

Изсипете върху блата и печете още около 5-10 мин на 150 градуса.

Оставете да изстине напълно и след това нарежете на малки квадратчета.

рецепти, агнес хапки