“Руският“ Крим и дилемата на Китай

| от |

Китай не иска да разваля отношенията си с Русия, но в същото време държи на политиката си на ненамеса във вътрешните работи на чужди държави, пише Дойче веле. Каква ще е в такъв случай официалната позиция на Пекин относно кризата в Крим?

0307-chinarussia_full_600

От десетилетия насам основният принцип на китайската външна политика гласи: ненамеса във вътрешните работи на чужди държави. Това ще рече, че Китай запазва неутралитет в подобни конфликти, но и очаква същото от останалите държави – например от Русия. В случая с Крим този принцип става проблематичен, защото влиза в противоречие с един основен политически интерес на Китай: поддържането на добри отношения с Русия.

„Китайско-руските отношения изживяват в момента най-добрата си фаза“, подчерта външният министър Ван И по време на сесията на Китайския народен конгрес през март. Двете страни се подкрепят взаимно, а президентите им са близки приятели. Освен това Китай има нужда от Русия – като съюзник срещу Запада.

Включително и по въпроса за кризата в Крим, в Китай има немалко гласове, които представят Запада като агресор. „Ръководеният от САЩ Запад не желае мирно развитие и се меси навсякъде, а това създава неспокойствие“, заяви по германската телевизия Чен Синмин, експерт по проблемите на Източна Европа от Народния университет в Пекин. Според него Русия и Китай се нуждаят един от друг по стратегически причини – за да се противопоставят на западната доминация.

Как ли ще реагира Пекин?

„Усещането на Пекин, че е притиснат от Запада – и най-вече от САЩ, играе важна роля в китайската външна политика“, смята и експетът по проблемите на Китай Свен Гарайс, политолог от университета в Мюнстер. „Китай вижда в лицето на Русия свой важен съюзник, на който може да се опре и от който се надява да получи подкрепа. И затова не може да си позволи да сочи с пръст Москва“, казва Гарайс.

Пекин иска и занапред да се придържа към принципа на ненамеса във вътрешната политика на чужди държави. Нищо чудно тогава, че Китай се въздържа от официална позиция относно законосъобразността на референдума в Крим. Китайският заместник-външен министър Ли Баодун на два пъти дипломатично заобиколи въпроса, ограничавайки се до най-общи фрази – като например, че трябва да се търси политическо решение на конфликта и че е много важно да се избегне допълнителна ескалация на напрежението.

Наскоро обаче се случи нещо неочаквано. Когато малко преди референдума в Крим Съветът за сигурност на ООН гласува резолюция за Украйна, Китай се въздържа от глас. Западни дипломати окачествиха това като „плесница“ за Русия, тъй като обикновено Китай винаги се присъединява към руското решение. А люксембургският външен министър Жан Аселборн, който в момента председателства Съвета за сигурност, изрично похвали Китай за това, че се противопоставял на всякакви едностранни стъпки, целящи промяната на държавни граници.

Този пример ясно демонстрира дилемата на Китай, твърди Свен Гарайс. От една страна Пекин не иска да даде на руснаците пълна свобода на действие по отношение на Крим. В същото време обаче не желае да подкрепи резолюцията на Запада.

И още нещо: важни вътрешнополитически причини карат Пекин да не защитава прекалено отявлено плановете на Путин за анексиране на полуострова. Китай има сходни проблеми в Тибет, Хонгконг и Тайван. Ако Китай признае референдума за Крим, би било логично да допусне обявяване на независимост и на своя събствена територия. От тази гледна точка на китайците вероятно им прилошава при мисълта, че някой отвън може да предизвика отцепване на част от китайската територия по силата на референдум, организиран с помощта на военен натиск, казва Свен Гарайс.

Двама се карат – трети печели?

Докато на политическо равнище позицията на Китай е противоречива, в икономическо отношение страната би могла да извлече ползи от санкциите на Запада срещу Москва. „Оттук нататък Русия ще се отдръпва все повече от Европа, а печелевш от тази криза ще се окаже Китай“, казва Екхард Кордес, председател на Източната Комисия на германската икономика.

Китай, който и сега е най-големият вносител на руски петрол, вероятно няма да е недоволен от подобно развитие. „Не вярвам обаче, че Китай ще допусне да се ръководи от краткосрочни конюнктурни съображения с цел да извлече някакви печалби от тях“, смята политологът Свен Гарайс. Според него Пекин е заинтересован предимно от запазването на дългосрочна стабилност в региона.

 

 
 

Кошниците за номинираните за „Оскар“ струват 100 000 щатски долара

| от chronicle.bg |

Номинираните за награди „Оскар“ тази година получиха кошници с подаръци на стойност 100 000 щатски долара, съобщи Контактмюзик.

Фирмата „Distinctive Assets“, която осигурява подаръците, предвиди пътешествия, СПА процедури и безплатни престои в хотели за звездите.

В кошниците бяха включени 3-дневен престой в „Лост коуст ранч“ и едноседмична ваканция в „Голдън дор спа“ в Калифорния, 10 тренировки с треньора на знаменитостите Алексис Селецки, подложки за сядане срещу целулит. Звездите получиха също тоалети, шоколадови бонбони, персонализиран комплект пастели, дамски чанти и лични сомелиерски принадлежности за дома.

Кошниците, предназначени за Ема Стоун, Никол Кидман, Райън Гослинг, Дензъл Уошингтън, Вайола Дейвис и Дев Пател, съдържат още комплекти за поддържане на ходилата, орехи, кленов сироп и диамантени огърлици.

Най-странният от подаръците, но вероятно най-полезният, е обучение по кардио реанимация, която ще помогне номинираните знаменитости да спасят човешки живот, ако попаднат в критична ситуация.

 
 

Оскари 2017: Филм на Pixar – предпочетен пред „Сляпата Вайша“ на Тео Ушев

| от chronicle.bg |

Теодор Ушев не беше избран да получи „Оскар“ за късометражния си анимационен филм „Сляпата Вайша“.

Работещият в Канада български аниматор се състезаваше с още 4 заглавия за престижното отличие, но на церемонията тази нощ беше награден Piper на хитовото студио Pixar.

„Сляпата Вайша“, разказващ за момиче, което нe може да живее в настоящето, защото с едното си око гледа в миналото, а с другото в бъдещето, направи премиерата си на „Берлинале“ през миналата година и вече има над 20 награди – включително на възрастното и детското жури на международния фестивал за анимация в Анеси, „Сребърен Пегас“ от фестивала „Аниматор“ в полския град Познан, и голямата награда за анимация на най-стария щатски фестивал в Чикаго.

„Сляпата Вайша“ е базиран на разказ на Георги Господинов, а Теодор Ушев ще продължи сътрудничеството си с писателя, включително по пълнометражна анимация по романа „Физика на тъгата“.

Вижте и кои са другите победители. 

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.  

 
 

Защо лентите на adidas са вертикални на панталоните, а тези на обувките са под ъгъл?

| от chronicle.bg |

Е, ето ви още една разбулена мистерия, благодарение на интернет.

Замисляли ли сте се защо панталоните adidas имат вертикални ленти, а тези на обувките са под ъгъл?

Явно някой го е направил и благодарение на дискусии в социални мрежи като reddit и imgur, една теория изплува като най-често срещаната.

Както може да се види от снимката, когато човек е клекнал, линиите от панталона биват перфектно продължени от тези на обувките.

Но това не е всичко.

Други забелязаха, че долната част на горнищата adidas също имат ленти. Но те са хоризонтални. И точно в тази поза изглеждат като началото на тази изключително интересна конфигурация.

Разбира се, теорията не е официално потвърдена от спортния гигант, но има смисъл, нали?

Имате да допълните нещо? Направете го в секцията за коментари.