Руските медии: Украйна затяга коланите

| от |

Украйна затяга коланите, пише в заглавие руският „Комерсант“. Новото украинско правителство взема мерки за пестене на държавни средства от общо 31 точки – временно забранява да се плаща за мобилни връзки, телефони или ремонт, да се купува униформено облекло, автомобили (освен линейки за „бърза помощ“, пожарникарски и аварийно-спасителни коли), мебели, лаптопи и битова техника. Ограничават се командировките на чиновници в чужбина, броят на висшите служители в администрацията, а държавните ръководители ще получават месечно не повече от 15 минимални заплати и ще разполагат с по-малко самолети, отколкото досега.

EU-Ukraine-Russia-680x365

Кабинетът в Киев забрани да се разработват нови държавни целеви програми и да се разширяват сегашните, да се финансират от бюджета изложби, панаири, конгреси, да се честват исторически дати с изключение на 200-годишнината от рождението на народния украински поет Тарас Шевченко, Деня на победата и някои други празници, пише вестникът. Той цитира вицепремиера на Крим Рустам Темиргалиев, съобщил, че киевските власти са изключили компютрите на кримския клон на държавното ковчежничество и са блокирали сметките на автономната република, насрочила референдум за присъединяване към Русия. Според него обаче това няма да предизвика „никаква катастрофа“ и „хората няма да останат без пенсии и заплати“, тъй като местната власт спешно открива сметки в руски банки – в рубли, а не в украински гривни.

Последните събития не само изправиха Украйна на ръба на гражданска война – те парализираха държавната икономика. Дори страните в конфликта да стигнат до компромис, над Украйна надвисва икономическа криза. Остане ли Киев без външна подкрепа, социалните проблеми пак ще изострят обстановката, предупреждава „Комерсант“.

Евентуалните санкции срещу Русия в петролногазовата сфера няма да се задействат бързо и едва ли ще имат политически ефект в момента, в острата фаза от украинската криза, пише „Ведомости“. Зависимостта на Европа от руски доставки е близо 30 на сто в газовия и 27 на сто – в петролния сектор. Вносът от Русия не ще може бързо да се компенсира, по-специално заради дълги договори. Русия заложи на „енергийно оръжие“ – твърде мащабни и скъпи газопроводи към Европа, и днес то действа в буквален смисъл. В мирно време „Газпром“ бе критикуван за неефективна и тромава работа, за корупция при строежа на газопроводите и т. н. – във военно време обаче се разбра, че износът на руски газ за Европа намалява до минимум шансовете за санкции от нейна страна, коментира изданието.

Според него Европа явно ще търси начин да намали тази зависимост от Русия, но все още няма как да мине без руския газ. Ефикасни ще са може би санкции, засягащи строежа на „Южен поток“, смята руският експерт Михаил Корчемкин. В условията на конфликт с Украйна транзитът през територията й може да спре и тогава „Северен поток“ няма да е достатъчен, за да транспортира Русия договорените количества: „Газпром“ ще има проблеми с печалбите, а държавният бюджет – с доходите.

„Газпром“ ще се опита да компенсира загубите чрез 30-годишен договор за износ на газ в Китай – в дългосрочна перспектива се очертава все по-ясно разграничаване между източния и западния пазар на енергийни ресурси. Не се наемаме да твърдим, че това гарантирано ще носи ползи на Русия, заключава „Ведомости“.

„Не след дълго поредният Сноудън ще публикува документи на Държавния департамент и на ЦРУ, където ще пише и за 5-те милиарда в зелено, платени за киевската революция, и за десетките мълчаливи чужденци с еднакви униформи, воювали професионално на барикадите под прикритието на Майдана. Това обаче ще стане чак после, след войната. Ако бъде локална, а не световна ядрена война“, предрича „Независимая газета“.

Всекидневникът напомня вчерашното изявление на висшия военен в САЩ генерал Мартин Демпси, че ако се изостри ситуацията в Украйна, армията на Щатите е готова да подкрепи съюзниците си в Европа. „Аз ги уверих, че ако бъдат засегнати договорните ангажименти, ние ще отвърнем“, каза генералът. Щом най-високопоставеният военен прави подобни изявления, а държавният секретар Кери заявява, че дипломатическите възможности за уреждане на кризата са изчерпани, замирисва истински на барут и на кръв, заключава изданието.

Неслучайно украинските пучисти, тутакси признати от Запада, започнаха да споменават, че незабавно ще повикат натовците и че искат да влязат в НАТО. Точно затова бе платено идването им на власт. Бази за ПРО и летища на НАТО в Украйна ще означават напълно и абсолютно да се ликвидира сигурността на Русия. Ще се наложи да живеем с пистолет, насочен в слепоочието, и безпрекословно да изпълняваме заповедите на онзи, който го държи, алармира руският вестник.

Според него при това положение Русия „ще бъде разцепена, за да я унищожат завинаги, необратимо“, а „за Украйна изобщо няма да стане дума – тя ще е само доставчик на евтина работна ръка и на семки“. „Общо взето, да се откаже от Украйна ще е самоубийство за Русия“ и ако тази страна бъде „превзета от натовците“, Москва „ще трябва да се оттегли от всички договори, включително СТАРТ-3 и този за ракетите със среден и малък обсег. И да сложи на „Искандерите“ си ядрени бойни глави“.

Не става въпрос за либералните ценности, свободите и правата на нациите, както изглежда днес в медите и дипломатическите контакти. Всъщност въпросът е „да я бъде или не“ Русия. Вече няма какво да губим. Щом не успяваме да решим въпроса по мирен път, остава пътят, който не е мирен. Дори ако после започне нова студена война, оръжейна надпревара, дори ако цяла Европа се покрие с развалини, както през 1945 г., се казва в коментара.

„Американците впрочем ще са напълно доволни от този вариант. Дори с удоволствие ще хвърлят и те някоя бомба, както тогава – през 45-а“, добавя „Независимая газета“.

 
 

Женските неща, които мъжете искат

| от chronicle.bg |

Да бъдеш произнесен за „нежен“, „женствен“ или „чувствителен“, когато си мъж, е върховна обида, ругатня и унижение. Преди няколко дни потребител в сайта Reddit задава уместния въпрос: „Мъже, какво „женско“ нещо бихте правили, ако никой нямаше да ви съди?“ И се оказва, че въпросът има много отговори.

Някои мъже казват, че би им било приятно те да са „малката лъжичка“, когато спят с приятелките си (има се предвид позата, в която и двамата сте легнали на една страна и единият е гушнал другия – гушнатият е „малката лъжичка“, а гушкащият – „голямата“).

Друг от отговорилите казва: „Ако нямах пенис, щях да нося клинове.“

Прави впечатление, че много от мъжете са объркани по въпроса със срамното си окосмение – хем искат да го махнат, хем се тревожат дали няма да им се подиграват. Същевременно други са сигурни какво ще правят: „Ще си счупя ръцете от плетене, братле“

Никой не споменава цветните коктейли в чаша за Мартини със захар по ръба, но… да, цветните коктейли.

Много от марките се възползват от крехката мъжественост на някои хора, за да брандират продуктите си така, че те да вдъхват сила и увереност.

 

This absolutely necessary product:

„Забравих, че мъжете и жените имат различен вид зъби“

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.

 
 

12 роли на Джим Кери, които трябва да сте гледали

| от chronicle.bg |

Има филми и актьори, които трябва да присъстват в мозъчната ви видеотека. Да, да, „трябва“ звучи императивно, но наистина…как може да знаете какво е любов, ако не сте гледали Мерил Стрийп и Робърт Редфорд в „Извън Африка“ и какво може да знаете за актьорската игра, ако не сте гледали Де Ниро в „Шофьор на такси“?

Джим Кери е от онези актьори, които не се отличават с някаква бясна хубост, но имат по-важното: талант и специфични лица. Той е комик от доста ранна възраст, а кариерата му тръгва, когато напуска гимназия и започва да работи в комедийни клубове, за да подкрепи финансово семейството си.

Кери работи от време на време в телевизията и получава малки филмови роли, които в крайна сметка водят до сприятеляването му с Деймиън Уейънс. Оказва се, че братът на Уейънс – Кийнън Айвъри Уейънс – подготвял комедийно шоу за Fox. Шоуто се наричало In Living Color, а Кери получава работа в него. Единственият бял в шоуто, необичайният характер на Кери привлича вниманието на американците. В пресата е наричан „бялото момче от In Living Color“.

Успехът на Кери в In Living Color му спечелва главната роля в комедията „Ейс Вентура: зоодетектив“  (1994), чиято премиера е едва няколко месеца преди края на шоуто In Living Color. Филмът не се приема добре от критиците, но изненадващо става хит. През следващата година Кери играе в  „Маската“  и „От глупав по-глупав“ , като от втория филм печели $7 милиона.

След тези два филма вече е ясно: Кери е филмова звезда. През следващата година играе ролята на Гатанката в  „Батман завинаги“ , а после отново е в ролята на Ейс Вентура в „Ейс Вентура: Повикът на дивото“ .

Тези два филма му носят още два чека за няколко милиона долара. Предизвиква фурор когато се разкрива, че за следващия си филм („Кабелджията“) е получил $20 млн — рекордна сума за комедиен актьор. Вниманието, което се обръща на заплатата му, както и отрицателните отзиви и мрачния характер на героя в сравнение с предишните изпълнения на Кери, водят до провала на филма.

Въпреки постоянните успехи в комедията, Джим Кери поема предизвикателството и участва в „Шоуто на Труман“ (1998). Ролята му в този филм му донася Златен глобус за най-добра мъжка роля в драматичен филм.

Тъй като днес Кери празнува своя 55-ти рожден ден (абсурдно, но факт), ви предлагаме да разгледате галерията с 12-те ни любими негови роли.