Руската опозиция се пробужда?

| от |

За пръв път от шест месеца насам руската опозиция протестира срещу украинската политика на Москва и нейната пропагандна машина. За какво обаче ще ѝ стигнат силите в условията на тотален контрол, наложен от Кремъл? Един анализ на Дойче веле.

В Москва и други големи градове на Русия миналата неделя бяха насрочени „мирни маршове“. Обявено бе, че в демонстрациите в Москва ще участват 50 000 души. Това е и първата масова акция на представители на опозицията и гражданското общество срещу намесата на Русия в украинския конфликт от половин година насам.

През март 2014 година, във връзка с т.нар. „референдум“ за присъединяването на Крим, по улиците излязоха десетки хиляди души и протестираха под мотото „Долу ръцете от Украйна“. Последните допитвания обаче показват, че голяма част от руснаците, както и преди, подкрепят политиката на Кремъл спрямо Киев. В публичното пространство почти не се дочуват критични гласове срещу действията на Русия в Украйна.

Пасивност и пропаганда

По данни на независимия социологически институт „Левада“, над 80 процента от руснаците изобщо не биха участвали в каквито и да било масови протести, дори те да се провеждат в техния регион. Правозащитници и опозиционери твърдят, че това е резулат от „успешната борба на държавната власт срещу всякакъв вид протестни движения“. А агресивната пропаганда на Кремъл е осигурила този „успех“.

„Властите заблуждават народа с агитация и пропаганда. Във връзка с украинския конфликт те налагат в страната един вид милитаристична истерия“, казва опозиционният политик Борис Немцов в разговор с Дойче веле. Към това се прибавя и „фашизирането“ на общественото мнение. „Властите използват отвратителни методи на преследване на политическите активисти и инокомислещите и провеждат лъжлива пропаганда. Приписват им всички смъртни грехове и ги обявяват за предатели“, твърди Немцов.

Слабостта на гражданското общество

Редакторът на сайта „Човешки права в Русия“ Сергей Смирнов казва, че гражданското общество в Русия е слабо и недоразвито. Това, според него, е причината в Русия да има толкова малко протести. „Също и в 21 век ни е отнета възможността да оказваме влияние върху решенията, от които зависи нашата лична съдба и съдбата на нашето общество и държава“, казва той в разговор с Дойче веле. „Къде са нашите институции на гражданското общество, които да бият тревога, когато съществува заплаха за човешките права или когато биват убивани хора?“, пита той.

Според Смирнов, от месеци насам властите упражняват засилен натиск върху неправителствените организации. Кремъл се опитва да ги представи като „пета колона“ и „чуждестранни агенти“. „Дори на организацията на войнишките майки е лепнато това клеймо“, казва Смирнов. Според него властите искат да втълпят на руснаците, че няма смисъл последователно и открито да защитават своето собствено мнение.

Паралели с Афганистан

Руският опозиционен политик Владимир Рижков смята, че протестното движение в Русия е слабо, защото хората не виждат необходимост да потърсят обективна информация. „От една година насам руснаците са подложени на масивна пропаганда от държавната телевизия и са склонни да вярват“, казва Рижков пред Дойче веле. А какво трябва да се случи, за да се промени гледната точка на руската общественост относно военното участие на Русия в конфликта с Украйна? В тази връзка Владимир Рижков прави един исторически паралел. „Добре си спомням войната в Афганистан, която продължи десет години. Хората загубиха доверие в съветското ръководство едва след като в Русия започнаха да пристигат телата на убитите съветски войници. И това засегна много хиляди съветски семейства“, казва той.

Икономически последици

Икономиката също може да се превърне във фактор за спад на подкрепата за украинската политика на Кремъл, смята Владимир Рижков. „Когато започнат икономическите трудности като девалвация на рублата, повишаване на безработицата и покачването на цените, ще започнем постепенно да разбираме каква цена трябва да плати Русия за антиукраинската си политика“, казва той. Съмишленикът му Борис Немцов смята, че ситуацията ще се промени едва след като руските граждани започнат да получават достоверна информация. „В Източна Украйна не се води гражданска война, а Русия воюва срещу Украйна. Трябва да предоставим на руските граждани достатъчно доказателства, че в Източна Украйна воюват руски войници. И антивоенното движение ще придобие нова динамика, когато обществеността получи обективна информация за тази война“, заключава Борис Немцов.

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.

 
 

Новият Jaguar XF Sportbrake загатва за себе си

| от chronicle.bg |

Jaguar повдигна завесата новия XF Sportbrake от централния корт на Уимбълдън.

По-малко от 70 дни преди началото на световния тенис турнир Уимбълдън 2017, тревната площ на комплекса All England Tennis Club се превърна в платно за очертанията на динамичната спортна комби версия на Jaguar XF. Прочутите бели линии на игрището се трансформираха пред експертните погледи на Иън Калъм, директор по дизайна в Jaguar, и на ландшафт мениджъра на Уимбълдън Нийл Стъбли.

XF Sportbrake ще се присъедини към редиците на носителите на награди XF автомобили в спортните салони на Jaguar след премиерата му през лятото.

Jaguar е официален партньор на турнира Уимбълдън 2017, който ще се проведе от 3-и до 16-и юли 2017 г.

 
 

Любимият виц на Христо Гърбов

| от Цветелина Вътева |

Само един ден на шегата не стига! Ето защо Webcafe.bg и ресторанти Happy обявяват месец април – за Месец на смеха. По този повод ви предлагаме любимите вицове на част от срещнем с най-усмихващите български комедийни актьори, заемащи специално място в сърцата ни.

Естествено, че знаете кой е Христо Гърбов. Дали сте се превивали от смях на ролята му като Пиер Миняр във „Вечеря за тъпаци“, хилили сте се на Гари Льожен/Роджър Трампълмейн в „Още веднъж отзад“ или сте се задавяли със салатата си пред телевизора, докато го гледате в „Комиците“, във всички случаи сте запознати с комедийния му талант.

Извън сцената и екрана Христо няма вид на смешник. По-скоро носи онова усещане за самовглъбеност, което придават на света около себе си хората, които вземат хумора на сериозно.

Предлагаме ви да прочетете виц, разказан от Христо Гърбов: 

Влиза един французин в един английски бар и си поръчва „typical English breakfast“ – боб, яйца, black pudding, което е вид кървавица, богата работа. Гледа той black pudding-a, хапва от него, пък после вика: „Абе като го видях това, помислих, че е лайно. Пък като го опитах, съжалих, че не е“.

Цялото интервю с Христо Гърбов можете да прочетете в Webcafe.bg


Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Място: ресторант HAPPY на ул. „Раковски“ 145

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.