Русия срещу Европа : Владимир Путин става все по-консервативен

| от |

Бил Келър, в. „Ню Йорк таймс“, 15 декември

Светът се нуждае от повече хора като Нелсън Мандела. Вместо това той получава хора като Владимир Путин. Докато миналата седмица в ЮАР погребваха южноафриканския герой, руският президент тормозеше Украйна и я натискаше да влезе в нов митнически съюз, който започва да прилича малко на олекотена версия на Съветския съюз, а освен това затвърждаваше контрола си над държавните медии чрез създаването на нова кремълска информационна агенция под ръководството на твърдолинеен националист и хомофоб.

Тези ходове на Путин не са изолирани събития. Те се вписват в схема на поведение от последните около две години, която целенасочено отдалечава Русия от социално и културно либералния Запад: закони, които официално разрешават терора над гейове и лесбийки, хвърлянето в затвора на музикантки от пънкарска група за оскърбление на Руската православна църква, демонизирането на подкрепяни от Запада продемократични организации като „чуждестранни агенти“, по-широки нови закони за наказване на държавната измяна, ограничения над осиновяването на руски деца от чужденци.

putin_09_04_2012

Ставащото е по-сложно и по-опасно от просто показване на политически мускули от страна на Путин. Той се опитва да очертае гранична линия спрямо Европа, да задълбочи разделенията на един континент, от който на два пъти тръгнаха световни войни. Изглежда по-ясно от всякога, че Путин не се заяжда със Запада просто за да възпламенява поддръжниците си или да задушава в зародиш вътрешнополитическата опозиция. Той също така се опитва да заличи напредъка от последните 25 години.

Мотивацията на Владимир Путин отдавна е тема на журналистически и научни предположения, довели до няколко припокриващи се теории: той е тормозеното момче по дворовете на следвоенен Ленинград, което облича униформа на КГБ, за да си го върне на тормозилите го и никога повече не я сваля. Той е циничният пресметлив майстор на „реалполитик“, който възприема света като поредица от заговори и реагира подобаващо. Той е измъчена руска душа като от творба на Достоевски, разстроена от безбожието, слободията и моралния упадък. Той е съветският Суперман, който продължава да води Студената война. Той е класически нарцисист, най-ясно за което говори склонността му да бъде сниман гол до кръста, яхнал кон.

Откакто започна сегашният му президентски мандат през 2012г., Путин все повече чувстваше, че протягането на ръка към Запада не се приема с дължимото уважение, че с Русия се отнасят като с победена нация, а не като с равен на световната сцена.

Унижението и негодуванието му са прераснали в политическа антипатия, която не е специално съветска, но е дълбоко руска. Спорът му със Запада вече не е само за политическо влияние и икономически предимства. Той за него е дълбоко духовен.

Vladimir Putin

„Путин иска да превърне Русия в световната столица на традиционните ценности“, каза Маша Гесен, автор на острокритична биография на Путин, активистка за правата на гейовете и лесбийките и автор на блог в сайта на „Ню Йорк таймс“.

Човек може да се запита какво общо има ретро пуританизмът на Русия с вълненията по улиците на Киев, където желаещите партньорство с ЕС украинци се конфронтират с президента Виктор Янукович, който изглежда иска вместо това да се присъедини към съперничещия „Евразийски“ съюз на Путин? Повече отколкото си мислите.

Чуйте как председателят на комисията по международни въпроси към руския парламент Алексей Пушков предупреждава, че ако Украйна влезе в ЕС, в страната ще навлязат европейски съветници и ще въведат „разширяване на сферата на гей-културата“. Или вижте яростно антизападния телевизионен водещ Дмитрий Кисельов, когото Путин наскоро постави начело на преструктурирана информационна агенция. Кисельов неотдавна излъчи откъси от шведско предаване, наречено „Акане и пишкане“, което учи децата за тези телесни функции, и заяви, че то е пример за типа европейска поквара, която ще сполети Украйна ако тя се равнява по Европа. (Кисельов също така е човекът, който заяви, че когато умират гейове, вътрешните им органи трябва да се изгарят и заравят, за да не може да се даряват за присаждане.)

Vladimir Putin

Дмитрий Тренин от московския клон на Фонда Карнеги за подпомагане на общия мир е убеден, че тук не става дума просто за угаждане на набожни избиратели, а е и нещо по-лично. През последните две години Путин стана по-консервативен като идеология, по-склонен да вижда Европа като упадъчно място, което е чуждо на източноправославния християнски свят, в който влизат Русия и Украйна.

„Европа, това е безконтролна толерантност, това е секуларизъм. Той вижда Европа като следхристиянско място. Европа значи превес на наднационални институции над националния суверенитет, значи намаляла роля на църквата. Европа значи правата на гражданите да са премахнали задълженията им един към друг и към държавата“, каза Тренин.

За да се осъзнаят мащабите на това, което прави Путин, е полезно да си припомним някои исторически събития.

Рабочий визит В.Путина в Дальневосточный федеральный округ

През юли 1989 г. съветският президент Михаил Горбачов изнесе в Страсбург реч, която мнозина възприеха като важно отдалечаване от Студената война. Темата ѝ беше, че Русия сега се вижда като споделяща „общ европейски дом“ заедно със западните си съперници. Взаимното уважение и търговия трябва да заменят конфронтацията и ядреното възпиране като стълбове на отношенията им. Военните блокове ще се преобразуват в политически организации. Това, което президентът Рейгън нарече „империя на злото“, ще стане добрия съсед.

„Дългата зима на световен конфликт, основан на разделението на Европа, изглежда наближава края си“, писа по онова време главният кореспондент в чужбина на в. „Вашингтон пост“ Джим Хоугланд. Това мнение бе широко споделяно.

Когато Съветският съюз се разпадна няколко години по-късно, най-голямата от 14-те освободили се от руското владичество републики бе Украйна. Докато се наслаждаваха на независимостта си, мнозина украинци искаха да последват Русия по обявения от Горбачов път.

„Имаше един лозунг: „Към Европа с Русия“. Тази идея сега очевидно е отпаднала и предполагам, че Путин е решил да възстанови империята“, каза Роман Шпорлук, бивш директор на Института за украински изследвания към Харвардския университет.

Близо 25 години след Горбачовия „общ европейски дом“ Путин звучи като рушител на общия европейски дом.

Russian Pime Minister Putin inspects a new Lada Granta during his visit to the AvtoVaz car plant in the southern Russian city of Tolyatti

Вярно е, че през последните години на рецесия и бюджетни съкращения Европа поизгуби блясъка си. Тя обаче остава по-привлекателна от застарялата украинска икономика, ръководена от неефективна и корумпирана управляваща класа. Украинците никога не са губили надеждата да станат част от Запада.

Протестиращите на площад „Независимост“ в Киев са представители на едно поколение, което е следвало, работило и пътувало в Полша откакто тя влезе в ЕС и което не иска да се оттегли в някаква по-запусната версия на руската империя. Те са подкрепяни от значителна част от украинските предприемачи, които предпочитат западното върховенство на закона пред корупцията и правните капризи на Русия и Украйна.

Путин може и да успее да улови Украйна, но може да съжалява за това. Щом така и така се е загледал в миналото, не е зле да помисли над опита на един предишен владетел, Йосиф Сталин, който анексира Западна Украйна от Полша. Както посочва Шпорлук, Сталин е мислел, че е постъпил умно, но в крайна сметка е удвоил проблемите си, като вкара политически буйните украинци в съветската палатка и остави една по-силна и еднородна Полша, която вече не беше разтърсвана от украинското си малцинство.

По същия начин, ако Путин насилствено привлече Украйна в своя доминиран от Русия съюз, той ще трябва да успокои общественото мнение, като обсипе новия член с подаръци, които не може да си позволи и му отстъпи влияние, което би предпочел да не споделя. А дори и тогава негодуванието на младите украински еврофили ще набъбне и ще подхрани вече широкото недоволство на младото поколение в самата Русия. Както посочва Тренин, „Украйна винаги ще търси къде е изходът“. Подобно на Сталин и Путин може да разбере, че една пленена Украйна причинява повече неприятности, отколкото си заслужава.

 
 

Facebook тества инструмент за изобличаване на фалшиви новини

| от chronicle.bg |

След новината, че Германия има намерения да глобява Facebook за всяка фалшива новина, която се завърти в мрежата, от компанията явно са решили да се справят с проблема и в момента тестват филтър за фалшиви новини в Германия.

Политиците в Германия се опасяват, че разпространението на фалшиви новини може да се отрази на предстоящите наесен федерални избори.

Немците планират пътя, по който да вървят фалшивите новини така: когато системата за проверка на фактите на Facebook отчете една новина като фалшива, потребителите ще бъдат изпратени на Correctiv, неправителствена новинарска организация със седалище в Берлин. Ако даден елемент се счете за неверен, той ще бъде маркиран като „оспорван“, придружен от обосновка, а сайтът ще предупреждава потребителите, преди те да го споделят в социалната мрежа.

Освен това, т.нар. спорни елементи ще се показват по-малко в новинарския поток на социалната мрежа.

Източник: Financial Times

 
 

Bulgaria Air пуска промоционални билети в 4 посоки

| от chronicle.bg |

Bulgaria Air  започва зимна кампания с полети на специални цени до Рим, Мадрид, Лондон и Прага.

До 20 януари националният превозвач предлага двупосочни самолетни билети от София до Рим от 86 евро. Пътуването до Лондон и обратно е на цена от 139 евро с билети, закупени до 31 януари. До 23 януари авиокомпанията предлага двупосочни самолетни билети до испанската столица Мадрид на крайна цена от 129 евро.

В момента тече и кампания на Bulgaria Air за пътуване до Прага. До 22 януари двупосочните самолетни билети от София до чешката столица се предлагат на цени от 164 евро и ще могат да се използват до 31 март.

Полетите до изброените четири дестинации са на атрактивни цени и за пасажерите от Варна, като са осигурени удобни трансфери през София.

В цената на всички самолетни билети на Bulgaria Air се включват летищни такси, чекиран багаж до 23 кг и ръчен до 10 кг, кетъринг на борда, безплатен избор на място в самолета и чек-ин.

Подробности за полетите, цените на билетите и резервации можете да намерите на уебсайта на авиокомпанията. 

 
 

Bookclub: Откъс от новата книга на Фредерик Бакман

| от chronicle.bg |

Нова книга от шведския писател Фредерик Бакман излиза на българския пазар. Бакман е познат в България с „Човек на име Уве“, „Баба праща поздрави и се извинява“ и „Брит-Мари беше тук“. Броени дни след Коледа на български излезе и новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

Смъртта е единственото нещо, което е сигурно в нашия живот. Въпреки това обикновено за нас е трудно, често дори изглежда невъзможно, да си представим живота след като близък човек си отиде. Загубата на роднина или приятел може да бъде непосилно тежка, особено ако той си отиде внезапно. А колко по-тежка може да бъде, ако знаем, че времето на човека  изтича и обратното броене вече е започнало? Колко воля е нужна, за да запазиш самообладание, когато виждаш как близък човек чезне пред очите ти? Колко сила изисква да сдържаш сълзите си пред този, за когото знаеш, че си отива бавно, но сигурно?

В търсене на отговорите на тези въпроси добре познатият Фредрик Бакман, който се радва на нечуван читателски интерес по целия свят, написва новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

vsqka_sutrin_putqt_kum_doma_cover

Предлагаме ви откъс от новелата:

В края на един живот има болница, в която някой е опънал зелена палатка насред стаята.

В нея се събужда човек. Задъхан и изплашен е, не знае къде се намира. До него седи млад мъж, който прошепва:

– Не се страхувай.

И това ако не е най-хубавата възраст, мисли си стар мъж, щом поглежда внука си. Тогава, когато едно момче е достатъчно голямо, че да разбира как работи светът, но и достатъчно младо, че да отказва да го приеме. Стъпалата на Ноа не докосват земята, когато провесва крака от ръба на пейката, но главата му достига космоса, защото още не е живял толкова дълго, че да позволи на хората да закотвят мислите му за земята. До него седи дядо му, който е нечувано, нечувано стар, разбира се. Толкова стар, че хората вече са се отказали да му натякват да се държи като възрастен. Толкова стар, че вече е твърде късно да порасне.

Тази възраст също не е толкова лоша.

Ноа примигва тежко и сънено към изгрева отвъд площада, където се намира пейката. Не иска да признае пред дядо, че не знае къде са, защото това е тяхната игра: Ноа затваря очи, а дядо го отвежда някъде, където никога не са ходили. Понякога момчето трябва здраво, здраво да стиска очи, докато с дядо сменят четири автобуса в града. Друг път пък дядо го отвежда право в гората зад къщата до езерото. Понякога излизат с лодката и често плават толкова дълго, че Ноа заспива, а когато се отдалечат достатъчно, дядо прошепва „отвори очи“ и Ноа получава карта, компас и задачата да изчисли как да се върнат обратно. Дядо винаги е сигурен, че той ще се справи, защото има две неща, в които вярва непоклатимо: математиката и Ноа.

Когато дядо бил млад, група учени измислили как да пратят трима души на Луната. Именно математиката ги отвела дотам и обратно. Цифрите винаги помагат на човек да намери обратния път.

Но това място няма координати. Не е отбелязано на картата и оттук не минават пътища.

Ноа помни, че днес дядо го помоли да затвори очи. Помни, че се измъкнаха от дядовата къща, и знае, че отидоха до езерото, защото познава всички шумове и песни на водата, независимо дали е с отворени очи, или не. Спомня си мокрите дъски под краката им, когато влязоха в лодката, но нищо повече. Не знае как двамата с дядо са се озовали тук, на пейка до кръгъл площад. Мястото е ново за него, но всичко тук му е познато. Сякаш някой е откраднал всички вещи, с които е израснал, и ги е наредил в нечий чужд дом. Малко по-нататък има бюро, точно като това в кабинета на дядо, с калкулатор и карирана хартия отгоре. Дядо свири някаква тъжна мелодия с уста. Спира за малко, за да прошепне:

– Площадът пак се е смалил през нощта.

После продължава да свири. Момчето го поглежда въпросително и дядо се изненадва, едва сега осъзнавайки, че е казал думите на глас.

– Извинявай, Ноаноа, забравих, че тук мислите се чуват.

Дядо винаги го нарича Ноаноа, защото харесва името на внука си два пъти повече от всички останали имена. Допира ръка до косата на момчето. Не я разрошва, просто отпуска пръстите си върху нея.

– Няма от какво да се страхуваш, Ноаноа.

Под пейката цъфтят зюмбюли. Милион мънички ръце се протягат над стеблата, за да прегърнат слънцето. Момчето ги разпознава – това се цветята на баба и миришат на Коледа. Други деца може би свързват празника с джинджифилови сладки и гльог, но ако някога си имал баба, която обича растения, то твоята Коледа винаги мирише на зюмбюли. Между цветята проблясват парченца стъкло и ключове, сякаш ги е носил в буркан, но се е спънал и го е изпуснал.

– Закъде са всички ключове? – пита момчето.

– Какви ключове? – пита дядо.

Погледът на стария мъж изглежда странно стъклен. Той почуква объркано слепоочията си. Момчето отваря уста, за да каже нещо, но щом го вижда, се спира. Мълчи и прави това, което дядо му го е научил да прави, когато се изгуби: оглежда околностите и търси следи и ориентири. Пейката е обградена от дървета – дядо ги обича, защото на тях не им пука какво мислят хората. Птичи силуети литват от клоните, разпръскват се по небосвода и се отпускат уверено, носени от ветровете. Дракон, зелен и сънен, прекосява площада. В един ъгъл пък спи пингвин, върху чийто корем има малки отпечатъци от длани с цвят на шоколад. До него седи пухкав бухал само с едно око. Ноа си ги спомня, едно време бяха негови. Дядо му подари дракона, когато Ноа беше още бебе, защото баба каза, че не било уместно да се дават плюшени дракони на новородени, а дядо отвърна, че не искал да има уместен внук.

По площада вървят хора, но фигурите им са размазани. Щом момчето опитва да се съсредоточи върху чертите им, те се изплъзват от погледа му като слънчеви лъчи между щори. Един от тях спира и махва на дядо. Дядо отвръща на поздрава и опитва да изглежда уверено.

– Кой е това? – пита момчето.

– Това е…  аз…  не си спомням, Ноаноа. Беше отдавна… струва ми се…

Той млъква, поколебава се, търси нещо в джобовете си.

– Днес не ми даде карта и компас, нищо, на което да разчитам. Не знам как да открия пътя към вкъщи – прошепва Ноа.

– Боя се, че тези неща няма да са ни от полза тук, Ноаноа.

– Къде сме, дядо?

Дядо заплаква, тихо и без сълзи, така че внукът му да не разбере.

– Трудно е да се обясни, Ноаноа. Много, много трудно е да се обясни.

 
 

Колко струва откраднатата ви самоличност в интернет

| от chronicle.bg |

Към 20 долара. Десетки милиони хора губят личната си информация през последните години. Но какво се случва след това? Голяма част от тази информация излиза за продан по тъмните кътчета на интернет, по-известни като dark web.

Според това дали към информацията за човека има и данни за кредитната му карта, цените могат да варират от под 1 долар до около 459 долара. Средната цена е 21,35 долара. Както и в стандартния легален интернет пазар, цената на стоката зависи от фактори като качество, надеждност и репутацията на продавача.

Един от продавачите, който предлага открадната информация за 454,05 долара, обяснява цената с думите: „Това са данни изключително на личности с добро кредитно досие (над 720 точки). Можете да ги ползвате, за да си купите кола, къща или каквото си искате. Профилите идват с пълно име, адрес, цялата информация за кредитната карта. Можете да ги ползвате за колкото си време искате.“ Друга скъпа информация (248, 22 долара) е на карта с 10 000 долара лимит.

Евтини карти (2 долара) се продават, когато информацията им може да е оскъдна или невалидна по някакъв начин. „Те са за хора, които имат допълнителен вътрешен достъп до банкова информация“, споделя един от продавачите.

Сайтовете за продажба на самоличности си имат система за навигация и опции като нормален сайт. Трудно е обаче да се прецени качеството на стоката. Понякога продавачите казват откъде са вземи акаунтите, на коя банка са и т.н. Това в никакъв случай не означава, че няма да ви измамят с невалидна или измислена информация.

„Бизнесът с откраднати самоличности може да е много печеливш“, казва Хю Мин Го от Виетнам, който беше осъден през 2015 година на 13 години затвор за подобна измама с 200 милиона открадната профила. Обвинението твърди, че така той е спечелил над 1 900 000 долара.

Дори когато сайтовете за продажба на подобна информация се закрият, на тяхно място се появяват нови.