Русия срещу Европа : Владимир Путин става все по-консервативен

| от |

Бил Келър, в. „Ню Йорк таймс“, 15 декември

Светът се нуждае от повече хора като Нелсън Мандела. Вместо това той получава хора като Владимир Путин. Докато миналата седмица в ЮАР погребваха южноафриканския герой, руският президент тормозеше Украйна и я натискаше да влезе в нов митнически съюз, който започва да прилича малко на олекотена версия на Съветския съюз, а освен това затвърждаваше контрола си над държавните медии чрез създаването на нова кремълска информационна агенция под ръководството на твърдолинеен националист и хомофоб.

Тези ходове на Путин не са изолирани събития. Те се вписват в схема на поведение от последните около две години, която целенасочено отдалечава Русия от социално и културно либералния Запад: закони, които официално разрешават терора над гейове и лесбийки, хвърлянето в затвора на музикантки от пънкарска група за оскърбление на Руската православна църква, демонизирането на подкрепяни от Запада продемократични организации като „чуждестранни агенти“, по-широки нови закони за наказване на държавната измяна, ограничения над осиновяването на руски деца от чужденци.

putin_09_04_2012

Ставащото е по-сложно и по-опасно от просто показване на политически мускули от страна на Путин. Той се опитва да очертае гранична линия спрямо Европа, да задълбочи разделенията на един континент, от който на два пъти тръгнаха световни войни. Изглежда по-ясно от всякога, че Путин не се заяжда със Запада просто за да възпламенява поддръжниците си или да задушава в зародиш вътрешнополитическата опозиция. Той също така се опитва да заличи напредъка от последните 25 години.

Мотивацията на Владимир Путин отдавна е тема на журналистически и научни предположения, довели до няколко припокриващи се теории: той е тормозеното момче по дворовете на следвоенен Ленинград, което облича униформа на КГБ, за да си го върне на тормозилите го и никога повече не я сваля. Той е циничният пресметлив майстор на „реалполитик“, който възприема света като поредица от заговори и реагира подобаващо. Той е измъчена руска душа като от творба на Достоевски, разстроена от безбожието, слободията и моралния упадък. Той е съветският Суперман, който продължава да води Студената война. Той е класически нарцисист, най-ясно за което говори склонността му да бъде сниман гол до кръста, яхнал кон.

Откакто започна сегашният му президентски мандат през 2012г., Путин все повече чувстваше, че протягането на ръка към Запада не се приема с дължимото уважение, че с Русия се отнасят като с победена нация, а не като с равен на световната сцена.

Унижението и негодуванието му са прераснали в политическа антипатия, която не е специално съветска, но е дълбоко руска. Спорът му със Запада вече не е само за политическо влияние и икономически предимства. Той за него е дълбоко духовен.

Vladimir Putin

„Путин иска да превърне Русия в световната столица на традиционните ценности“, каза Маша Гесен, автор на острокритична биография на Путин, активистка за правата на гейовете и лесбийките и автор на блог в сайта на „Ню Йорк таймс“.

Човек може да се запита какво общо има ретро пуританизмът на Русия с вълненията по улиците на Киев, където желаещите партньорство с ЕС украинци се конфронтират с президента Виктор Янукович, който изглежда иска вместо това да се присъедини към съперничещия „Евразийски“ съюз на Путин? Повече отколкото си мислите.

Чуйте как председателят на комисията по международни въпроси към руския парламент Алексей Пушков предупреждава, че ако Украйна влезе в ЕС, в страната ще навлязат европейски съветници и ще въведат „разширяване на сферата на гей-културата“. Или вижте яростно антизападния телевизионен водещ Дмитрий Кисельов, когото Путин наскоро постави начело на преструктурирана информационна агенция. Кисельов неотдавна излъчи откъси от шведско предаване, наречено „Акане и пишкане“, което учи децата за тези телесни функции, и заяви, че то е пример за типа европейска поквара, която ще сполети Украйна ако тя се равнява по Европа. (Кисельов също така е човекът, който заяви, че когато умират гейове, вътрешните им органи трябва да се изгарят и заравят, за да не може да се даряват за присаждане.)

Vladimir Putin

Дмитрий Тренин от московския клон на Фонда Карнеги за подпомагане на общия мир е убеден, че тук не става дума просто за угаждане на набожни избиратели, а е и нещо по-лично. През последните две години Путин стана по-консервативен като идеология, по-склонен да вижда Европа като упадъчно място, което е чуждо на източноправославния християнски свят, в който влизат Русия и Украйна.

„Европа, това е безконтролна толерантност, това е секуларизъм. Той вижда Европа като следхристиянско място. Европа значи превес на наднационални институции над националния суверенитет, значи намаляла роля на църквата. Европа значи правата на гражданите да са премахнали задълженията им един към друг и към държавата“, каза Тренин.

За да се осъзнаят мащабите на това, което прави Путин, е полезно да си припомним някои исторически събития.

Рабочий визит В.Путина в Дальневосточный федеральный округ

През юли 1989 г. съветският президент Михаил Горбачов изнесе в Страсбург реч, която мнозина възприеха като важно отдалечаване от Студената война. Темата ѝ беше, че Русия сега се вижда като споделяща „общ европейски дом“ заедно със западните си съперници. Взаимното уважение и търговия трябва да заменят конфронтацията и ядреното възпиране като стълбове на отношенията им. Военните блокове ще се преобразуват в политически организации. Това, което президентът Рейгън нарече „империя на злото“, ще стане добрия съсед.

„Дългата зима на световен конфликт, основан на разделението на Европа, изглежда наближава края си“, писа по онова време главният кореспондент в чужбина на в. „Вашингтон пост“ Джим Хоугланд. Това мнение бе широко споделяно.

Когато Съветският съюз се разпадна няколко години по-късно, най-голямата от 14-те освободили се от руското владичество републики бе Украйна. Докато се наслаждаваха на независимостта си, мнозина украинци искаха да последват Русия по обявения от Горбачов път.

„Имаше един лозунг: „Към Европа с Русия“. Тази идея сега очевидно е отпаднала и предполагам, че Путин е решил да възстанови империята“, каза Роман Шпорлук, бивш директор на Института за украински изследвания към Харвардския университет.

Близо 25 години след Горбачовия „общ европейски дом“ Путин звучи като рушител на общия европейски дом.

Russian Pime Minister Putin inspects a new Lada Granta during his visit to the AvtoVaz car plant in the southern Russian city of Tolyatti

Вярно е, че през последните години на рецесия и бюджетни съкращения Европа поизгуби блясъка си. Тя обаче остава по-привлекателна от застарялата украинска икономика, ръководена от неефективна и корумпирана управляваща класа. Украинците никога не са губили надеждата да станат част от Запада.

Протестиращите на площад „Независимост“ в Киев са представители на едно поколение, което е следвало, работило и пътувало в Полша откакто тя влезе в ЕС и което не иска да се оттегли в някаква по-запусната версия на руската империя. Те са подкрепяни от значителна част от украинските предприемачи, които предпочитат западното върховенство на закона пред корупцията и правните капризи на Русия и Украйна.

Путин може и да успее да улови Украйна, но може да съжалява за това. Щом така и така се е загледал в миналото, не е зле да помисли над опита на един предишен владетел, Йосиф Сталин, който анексира Западна Украйна от Полша. Както посочва Шпорлук, Сталин е мислел, че е постъпил умно, но в крайна сметка е удвоил проблемите си, като вкара политически буйните украинци в съветската палатка и остави една по-силна и еднородна Полша, която вече не беше разтърсвана от украинското си малцинство.

По същия начин, ако Путин насилствено привлече Украйна в своя доминиран от Русия съюз, той ще трябва да успокои общественото мнение, като обсипе новия член с подаръци, които не може да си позволи и му отстъпи влияние, което би предпочел да не споделя. А дори и тогава негодуванието на младите украински еврофили ще набъбне и ще подхрани вече широкото недоволство на младото поколение в самата Русия. Както посочва Тренин, „Украйна винаги ще търси къде е изходът“. Подобно на Сталин и Путин може да разбере, че една пленена Украйна причинява повече неприятности, отколкото си заслужава.

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.

 
 

Как се разказва за живота на Румена Воевода

| от chronicle.bg |

Все по-малко време остава до премиерата на новия филм на Зорница-София „Воевода“ за живота на жената-хайдутин Румена Воевода.

Филмът ще се появи по кината през януари, а дотогава от екипа на „Воевода“ продължават да разпространяват видеа за „мейкинга“ на тази сложна историческа продукция.

Представяме ви видео „зад кулисите“, което показва как актьорите от филма се подготвят за епичните битки на хълмовете над Жеравна.

Независимо дали става дума за боравене със сабя или за стрелба („Нека куршумът бъде продължение на окото“), всички актьори трябва да са в перфектна форма и да знаят техниките и похватите на боя и оръжията, за да се справят с предизвикателствата, които ги очакват.

Вижте видеото, което ще ви разкаже за подготовката на актьорите, включително чрез психо-драма, за доверието, за битките в гората, за глада за другите репетиции:

 
 

Страст и интрига в новия трейлър на „Петдесет нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Нови кадри от едно от най-чаканите заглавия за 2017 г. разгорещяват страстите и обещават неочаквани обрати за Крисчън Грей и Анастейжа Стийл. След като Петдесет нюанса сиво счупи няколко рекорда, продължението от култовата поредица – Петдесет нюанса по-тъмно, ще влезе в киносалоните на Свети Валентин догодина.

В края на първия филм богатият и красив милиардер със специфичен сексуален вкус и срамежливата студентка Ана се разделиха. В новия трейлър към новото заглавие, обаче, Крисчън Грей е твърдо решен да спечели отново любовта на живота си. Въпреки че е объркан от чувствата, които изпитва, той целеустремено започва да преследва Анастейжа. Тя от своя страна поставя категорични условия – без правила и без тайни. Вече пораснала и не толкова наивна, тя все още изпитва чувства към него, но отказва да бъде наранена отново. И точно когато двамата намират път обратно един към друг, призраците от миналото на Крисчън възкръсват.

В Петдесет нюанса по-тъмно освен Джейми Дорнан и Дакота Джонсън, ще видим още носителките на Оскар Ким Бейсинджър и Марша Гей Хардън, както и Дженифър Ел, Люк Гримс, Рита Ора, Виктор Расук, Елоиз Мамфорд и Макс Мартини.

Петдесет нюанса по-тъмно е режисиран от Джеймс Фоли и продуциран отново от Майкъл де Лука, Дана Брунети и Маркус Висиди, заедно с Е.Л. Джеймс. Сценаристи са Майл Леопард и авторът на бестеселъра Е.Л. Джеймс.

FSD_TRL-C_Bulgaria_SUB_1080p25_H264.1

Петдесет нюанса по-тъмно идва в кината на Свети Валинтин 2017.

 
 

Детският хор на БНР с концерт в Европарламента

| от chronicle.bg, по bnr.bg |

С концерта на Детския радиохор в Европейския парламент в Брюксел започна десетдневното коледно турне в Белгия. Събитието е силно начало на културния обмен преди българското председателство на Европейския съюз през 2018 година.

Секретарят на Федерацията на европейските хорове и член на Световния хоров съвет, Жан-Пиер ван Авермат, поздрави изпълнителите и гостите.

Световноизвестните певци от Детския радиохор на БНР откриха програмата си с Химна на обединена Европа – „Ода на радостта“ от Л. Бетовен. В концерта им прозвучаха църковнославянски песнопения, фолклорни и коледарски песни и емблематични произведения от българската хорова класика като „Хубава си, Татковино“ на Ем. Манолов, „Родино мила“ на Б. Тричков и чудесната обработка на Н. Кауфман на „Хубава си, моя горо“.

По време на турнето малките певци ще гастролират в 9 града, ще се срещнат с българската общност в Белгия и ще изнесат концерт заедно с децата от Българското училище в Брюксел.