Русия предизвиква. Но как да се реагира?

| от |

ЕС е изправен пред дилема: как да постави Русия на мястото й, без допълнително да изостря напрежението около Крим. За това са нужни единни и решителни действия, твърди в коментара си Бернд Ригерт от Дойче веле.

_Crimea_2837793b

Как да бъде спрян един авторитарен президент, който с брутална сила се опитва да прокарва интересите си без да го е грижа за последиците от това? С този въпрос се занимаваха външните министри на ЕС, а ден по-рано и посланиците на НАТО в Брюксел. Отговорът на този въпрос не е лесен, ако не вземем предвид евентуално военно решение и опасността от разрастването на непредвидим конфликт. Владимир Путин е човек на миналото, защото остава в плен на старото мислене от времето на Студената война. С действията си в Крим той демонстрира ясно, че не се е отказал от претенциите си над бившата съветска сфера на влияние.

Путин е бивш офицер от КГБ, апаратчик, силов политик, а не демократ, а най-малкото пък е „кристално чист“ демократ, както навремето го беше нарекъл бившият германски канцлер Герхард Шрьодер. Това може и да не ни се харесва, но Путин държи Русия здраво в ръцете си. Ако не искаме да се стигне до нещо по-лошо, явно че трябва да се съобразяваме с този факт, да водим диалог и да се опитаме да се разберем с него. Емоцията ни нашепва, че ЕС трябва да покаже сила, разсъдъкът обаче ни диктува друго: трябва да се опитаме да успокоим Русия, да я обвържем в намирането на дипломатическо решение. Точно това се опитаха да направят външните министри от ЕС, които засега изключват други мерки срещу Русия, освен санкции, и които призоваха Москва да предприеме мерки за намаляване на напрежението. Но дали това ще се окаже достатъчно? И какво ще се случи, ако Путин продължи да следва собствената си логика?

Позната диктаторска схема

Ситуацията не е нова – историята познава достатъчно подобни случаи, в които един управник изпраща войски в чужда страна под предлог, че дадено малцинство или негови сънародници са поискали от него помощ. Същото направи и Хитлер, който през 1938 г. заграби части от Чехословакия. За да избегнем недоразуменията трябва да уточним, че всяко сравняване на Путин с Хитлер би било абсолютно неподходящо, а и Судетската област не е Крим. Обстоятелствата днес са други, но схемата е същата. Путин прибегна до нея и през 2008 година, изпращайки свои войски в отцепническите грузински провинции Абхазия и Южна Осетия.

Сега всичко се повтаря заради уж исканата помощ от руското население на полуостров Крим. И сега, както и през 1938-ма и 2008-ма, Международната общност заема изчаквателна позиция, защото никой не иска да поеме риска от евентуална война заради една педя земя. Това е добре известно и на руския президент, който вероятно е почти сигурен, че Западът ще протестира, че вероятно ще прибегне до налагането на санкции, но няма да рискува военна намеса. Тези негови сметки излязоха верни още през 2008 година, когато се стигна само до напрежение в дипломатическите кръгове и до отмяна на няколко планирани международни конференции. Твърде бързо обаче Западът възстанови напълно отношенията си с Русия, поради това, че става дума за важен икономически партньор.

Къде е най-уязвимата точка на Русия?

Сега е много важно ЕС да покаже, че е единен. Ако Русия успее да вбие клин сред съюзниците, Европа ще загуби тази битка. Освен това ЕС се нуждае и от подкрепата на САЩ, защото Путин може да бъде впечатлен само от позицията на силата. ЕС и САЩ трябва да се прицелят в най-уязвимата му точка.

Путин като нищо ще преглътне евентуалното изхвърляне на Русия от Г-8, затова пък въвеждането на осезаеми икономически санкции със сигурност ще уязви и личната му власт. Ограничаването на търговията и сътрудничеството във финансовата област обаче биха засегнали също и Запада, а и биха увеличили риска от ескалация на конфликта. Непредвидимият Путин би могъл да реагира със спиране на доставките на газ и петрол за ЕС, а Европа едва ли е в състояние да намери заместител на тези доставки в краткосрочен план. В същото време Путин едва ли би могъл да поддържа подобна енергийна блокада за дълго, защото се нуждае от валутни приходи за огромната си империя.

Помощ за Украйна, но и спазване на малцинствените права

Затова външните министри на ЕС ще изпробват първо най-слабите мерки срещу Русия. Всъщност, едва ли имат и друг избор, ако не искат да се връщат към методите на блоковото противопоставяне от времето на Студената война. Затова пък ЕС, САЩ и МВФ трябва спешно да помогнат финансово на новото украинско правителство да стабилизира разсипаната икономика на страната. ЕС обаче трябва да получи твърдо обещание от Киев, че законът, защитаващ правата и езика на руското население на полуостров Крим отново ще бъде зачитан, така че Путин да няма вече никакво оправдание за своите действия.

Съдейки по скоростта, с която се развива конфликтът в Крим, става ясно, че Брюксел не разполага с много време. На извънредната среща на държавните и правителствени ръководители от ЕС ще трябва да бъде взето решение, дали да се води диалог с Русия или пък да се въвеждат санкции. Най-добре би било, ако американският президент Обама също вземе участие в срещата. Само така Западът може да демонстрира своето единство и сила.

 
 

Крис Прат вече има звезда на Алеята на славата

| от chronicle.bg |

Звездата от екшъни Крис Прат получи звезда на Холивудската алея на славата, съобщи БТА.

Прат дойде на церемонията заедно със съпругата си Ана Фарис и сина им Джак.

„Имах добри родители, които ме възпитаха да почитам другите – каза 37-годишният актьор. – Не бяхме богати, но в семейството ни винаги имаше много любов. Аз съм вярващ и смятам, че някои неща са дар от Бога.“

Сред присъстващите на церемонията знаменитости бяха Зоуи Салдана, Дейв Батиста и Майкъл Рукър, които му партнират в сагата „Пазители на галактиката“.

Прат благодари на режисьора Джеймс Гън, който му повери главна роля в „Пазители на галактиката“ и на студиата „Марвел“, филиала на „Дисни“, задето даде шанс на дебеличък по онова време актьор, който до този момент бе известен най-вече с ролята си в сериала „Паркове и отдих“.

Впоследствие Прат се превърна в търсен в Холивуд екшън актьор. Сред по-известните филми, в които се е снимал, са също „Враг номер едно“, „Джурасик свят“, „Великолепната седморка“, „Пасажери“.

 
 

Истинският Париж през погледа на гениите

| от Дилян Ценов |

 Париж – мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Не можеш да опишеш Париж. В този град всеки ще намери онова, от което се нуждае – така е било и така ще бъде винаги.

Магията там е навсякъде – в кварталите с тесните улички, познали падението и възхода, в големите булеварди, в спокойните води на Сена и под нейните мостове. Тя е в нощния мрак, който те изкушава да захвърлиш задръжките и страховете.  Париж е копнежът, който всички носим в себе си.

Но в последните три години обликът на града се промени под влиянието на тероризма. Атаките, на които все по-често става мишена, са удар по всички ценности, зад които той стои вече столетия наред. Страхът лесно измества фокуса на населението, и превръща Париж в опасно място, свързвано със заплахи за нови атентати. И се оказва много лесно  да забравим, че именно в Париж живеят и творят легенди като Едит Пиаф, Ив Сен Лоран, Жан Кокто, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Хемингуей, Фицжералд и още стотици. Забравяме, че Париж е и винаги ще бъде град на творческата свобода и  вдъхновение за артистите, писателите, художниците на всяка епоха.

За него Фридрих Ницше казва: „Хората на изкуството имат един дом в Европа и това е Париж“.

Замисляли ли сте се защо атмосферата му не може да остави никого равнодушен? Кое е преходното и кое непреходното в този град? Как да продължим да гледаме на него като на люлка на изкуствата и културата?

Може би най-добрият подход в тази насока е ретроспекцията. Изкуството е онова, което запечатва истинския облик на града. Личностите, които едновременно черпят сили от града, но и създават образа му – те са Париж и той е тях. Французи или не, градът ги приема, както винаги ще приема всички хора на изкуството.

Нашата галерия ще ви припомни истинския Париж, защото един поглед назад във времето понякога върши учудващо добра работа.

 
 

Здрав сън за по-добър сексуален живот

| от chronicle.bg |

Оказва се, че здравият сън е разковничето за по-добър сексуален живот при жените на средна възраст, сочи проучване, цитирано от британския „Индипендънт“. 

Учените са анализирали информация за 93 668 жени на възраст между 50 и 79 години. Те открили, че дамите, които спят по по-малко от седем-осем часа на нощ, са по-недоволни от сексуалния си живот в сравнение с тези, които спят по-дълго.

Изглежда, че недоспиването намалява вероятността жената да се чувства удовлетворена от преживяванията си в леглото.

Въпреки това никой не може да каже със сигурност защо недостигът на сън е свързан с неудовлетворение от секса.

Според д-р Джулиана Клинг това може да се дължи на следното: липсата на сън често води до трудност с концентрацията и други усложнения. Същевременно сексът до голяма степен зависи от мозъка и ако не сме способни да се фокусираме, резултатите от изследването намират своето обяснение.

Оказва се, че добрият сън има положителен ефект и за младите жени – колкото по-добре се наспиват, толкова по-силно сексуално желание изпитват на следващия ден.

 
 

180 милиона долара, ако се ожените за дъщерята на милиардер

| от chronicle.bg |

Всичко започва през 2012 година, когато бащата на Джиджи предлага 65 милиона долара на мъжът, който ще вземе ръката на дъщеря му.

По това време тя излиза с партньорката си Шан Ийв от 9 години и двете започват да мислят за брак.

Да, Джиджи е лесбийка и въобще не се интересува от мъже. С Шан Ийв са в перфектни и щастливи отношения. Баща й Сесил Чао Зе-цунг отказва да я приеме такава, каквато е.

Джиджи написва писмо на баща си, което стига дори до вестниците.

„Скъпи тате,“ пише тя, „Подвела съм те да мислиш, че бих могла да имам и други опции. Разбирам, че за теб е трудно да си представиш как бих мога да бъда интимно привлечена от друга жена; аз също не мога да си го обясня. Просто се случи – мирно и нежно. И сега след толкова години, ние двете продължаваме да се обичаме.“

„Не искам от теб да сте най-добри приятели. Искам обаче да я приемаш като нормално човешко същество и да не се плашиш от нея. Разбирам, че е трудно да приемеш истината. Самата аз прекарах много време търсейки себе си, кое е важно за мен, кого обичам и как да живея по най-добрия начин.“

„Гордея се с живота си и не бих избрала друг начин да го живея. Съжалявам, че съм те подвела да мислиш, че съм в лесбийска връзка, само защото няма добри, подходящи мъже в Хонконг. В Хонконг има изобилие на добри мъже – те просто не са за мен.“

Доста силно послание, но от Сесил Чао така и няма отговор.

За него е известно, че притежава старомодни и консервативни убеждения. Въпреки това той има деца от 3 различни жени.