Русия ни заплашва. Защо не ни пука?

| от |

Сабина Фати, в. Ромъния либера

Румъния очаква, както толкова много пъти в своята история, да види какво правят другите преди да има мнение, идеи или решения. Нито руските военни, изпратени в Крим, нито арогантността на Владимир Путин са в състояние да отклонят за миг румънските официални представители от вътрешните игри и да погледнат към бъдещето.

orbanbasescuПрезидентът Траян Бъсеску казва с превъзходство, че „други държави си разхождат министрите до Киев“, омаловажавайки по този начин най-вече опитите на поляците да намерят дипломатическо решение на военната офанзива на Русия в Украйна. За разлика от Варшава, която разбира опасността от напредването на Русия на Запад, Букурещ е блокиран в собствените си вътрешни капани, а държавният глава се намесва повече в рушене на доверието към правителството, отколкото в уравнението, което би могло да доведе до дестабилизиране на региона, в който се намира страната.

Букурещ се превръща във фаталист: онова, което трябва да стане, ще стане така или иначе, така че какъв е смисълът да се полагат усилия и въображение в една игра, в която само големите сили имат значение. Едно провинциално отношение на периферия, която не е в състояние да има собствени планове и собствени анализи в трудни моменти. За румънските официални лица са достатъчни гаранциите от членството в НАТО и от стратегическото партньорство със САЩ. Румъния няма страховете, нито амбициите на Полша, така че може да спи спокойно под сянката на противоракетния щит, обещан от американците.

Историческата памет на румънските лидери е блокирана от триумфа на принадлежността към евроатлантическото пространство, на американската мечта и новата идеология на панрумънизма, който мечтае за обединение с Република Молдова. В тази парадигма Букурещ няма какво да прави, трябва само да чака да се избистрят водите.

Добър познавач на този регион, Збигнев Бжежински, роден във Варшава и станал по-късно съветник на няколко американски президенти, включително на Барак Обама, предупреждава, че „ако Украйна е раздробена, докато Западът е зрител, свободата и сигурността на Румъния, Полша и балтийските държави ще бъдат заплашени“. Бжежински изхожда от най-лошата хипотеза – на Запад, който предпочита да стои на трибуните и да остави партията да се разиграе, както стана през 2008 г. в периода на петдневната война в Грузия.

Тогава, както и сега, само полските и балтийските лидери скочиха в помощ на грузинците. Румъния стоя настрана, следейки от разстояние как Москва се връща към силовата политика, сякаш няма нищо за защитаване, нищо за уреждане, нищо за правене. На 200 км от границата на Румъния се намира Приднестровието със съветските останки на 14-а армия, територия на разположение на Москва, която би могла да играе същата роля, която имаше Южна Осетия в руско-грузинската война, в случай че Кремъл реши да сложи точка на европейския път на Република Молдова.

„Като всяка държава Русия има в някои региони привилегировани интереси“, обясни след края на петдневната война Дмитрий Медведев, тогава президент на Руската федерация. Тези привилегировани интереси оправдават запазването на влиянието на Москва над бившето съветско пространство от гледна точка на Кремъл, а Западът изглежда е приел този принцип, въз основа на който функционира руската външна политика. Отчасти това приемане има връзка със зависимостта на големи европейски сили от руския газ, но и с липсата на интерес у тях спрямо постоянната експанзия на Москва както на Изток, така и на Запад, след идването на власт на Владимир Путин.

Русия вероятно няма да иска да анексира Крим, а само да го превърне в анклав от типа на Приднестровието, чрез който да контролира Украйна, но в същото време Москва иска да наложи на Запада своите граници де факто, в които само Кремъл решава какво се случва. Румъния не изглежда притеснена от това преразпределение, което включва Република Молдова, затова мълчи и чака присъдата на историята, сякаш е на страната на Русия или сякаш се страхува да има собствени решения.

 
 

Страст и интрига в новия трейлър на „Петдесет нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Нови кадри от едно от най-чаканите заглавия за 2017 г. разгорещяват страстите и обещават неочаквани обрати за Крисчън Грей и Анастейжа Стийл. След като Петдесет нюанса сиво счупи няколко рекорда, продължението от култовата поредица – Петдесет нюанса по-тъмно, ще влезе в киносалоните на Свети Валентин догодина.

В края на първия филм богатият и красив милиардер със специфичен сексуален вкус и срамежливата студентка Ана се разделиха. В новия трейлър към новото заглавие, обаче, Крисчън Грей е твърдо решен да спечели отново любовта на живота си. Въпреки че е объркан от чувствата, които изпитва, той целеустремено започва да преследва Анастейжа. Тя от своя страна поставя категорични условия – без правила и без тайни. Вече пораснала и не толкова наивна, тя все още изпитва чувства към него, но отказва да бъде наранена отново. И точно когато двамата намират път обратно един към друг, призраците от миналото на Крисчън възкръсват.

В Петдесет нюанса по-тъмно освен Джейми Дорнан и Дакота Джонсън, ще видим още носителките на Оскар Ким Бейсинджър и Марша Гей Хардън, както и Дженифър Ел, Люк Гримс, Рита Ора, Виктор Расук, Елоиз Мамфорд и Макс Мартини.

Петдесет нюанса по-тъмно е режисиран от Джеймс Фоли и продуциран отново от Майкъл де Лука, Дана Брунети и Маркус Висиди, заедно с Е.Л. Джеймс. Сценаристи са Майл Леопард и авторът на бестеселъра Е.Л. Джеймс.

FSD_TRL-C_Bulgaria_SUB_1080p25_H264.1

Петдесет нюанса по-тъмно идва в кината на Свети Валинтин 2017.

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“. 

 
 

Най-вероятният ден да бъдете зарязани от партньора наближава

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-вероятният ден, в който може да бъдете зарязани от партньора наближава и той е 11 декември.

Тази неделя е набедена за най-фатална от статистиците, които внимателно анализирали думата „раздяла“ в постовете и статусите във Фейсбук. Съществуват различни теории относно това на какво се дължат тези разлъки.

По-стиснатите люде си дават сметка, че не си заслужава да се хвърлят пари на вятъра за подаръци за човека, с когото не са сигурни, че ще продължат. Други пък предпочитат скъсването на отношенията пред това да представят човека до себе си на семейството. Но не трябва да изключваме и влиянието на стреса – периодът около коледните и новогодишните празници е особено напрегнат и на мнозина не им издържат нервите.

Много тлеещи конфликти излизат наяве и от това страда любовната връзка. Ако все пак двойките преодолеят фаталния 11 декември, да не мислят, че всичко им се е разминало. Разлъките на Коледа и на Нова година намаляват, но рязко скачат през пролетта, предупреждава таблоидът.

 
 

„Смелата Ваяна“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Анимацията „Смелата Ваяна“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Приключението на дъщерята на вожда Туи в търсене на неоткритото в океана е гледано от вече 36 712 зрители и има 334 466 лева за десетте дни на екраните.

На втора позиция е първата премиера от миналата седмица – петият по ред „Подземен свят: Кървави войни“. Новите приключения на вампира Селин в търсенето на примирие с върколаците са гледани от 10 238 зрители и имат 107 433 лева приходи за първите три дни у нас.

Трети по ред сред най-гледаните филми е втората премиера от миналия петък – екшънът на Робърт Земекис с Брад Пит и Марион Котияр „Съюзени“. Шпионската афера, започнала през 1942 година в Казабланка и продължила в Лондон с изпитанията на размирното време, е гледана от вече 14 117 зрители и има 129 660 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за филма по книгата на Дж. К. Роулинг отпреди 15 години – „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Приключението на героя на Еди Редмейн в общността на вещици и магьосници в Ню Йорк през 20-те години на миналия век е гледано от вече 61 105 зрители и има 634 898 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Пето място е за анимацията „Тролчета“. Историята за пътя към щастието и за готовността да стигнеш много далеч, за да го постигнеш, е гледана от 102 55 зрители и има 890 163 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.
Шеста позиция е за третата премиера от миналия уикенд – комедията на Уди Алън „Cafe Society“. Случващото се през 30-те години на миналия век в Холивуд и Ню Йорк с Боби Дорфман е гледано от 2 879 зрители и има 28 044 лева приходи от тях за първите три дни на екран у нас.

Седма позиция е за комиксовия екшън „Доктор Стрейндж“. Филмът за неврохирурга д-р Стрейндж, който след автомобилна катастрофа става свръхмагьосник, е гледан вече от 91 869 зрители и има 968 004 лева приходи за месец на екраните у нас.

Осма позиция е за премиерната от миналия петък биографична драма „Флорънс“. Разказът за богатата нюйоркска светска дама Флорънс Дженкинс, която има желание да бъде оперна звезда, въпреки фалшивото си пеене, е гледан от 2 023 зрители и има 28 044 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На девета позиция сред най-гледаните филми е „Първи контакт“, създаден по разказа на Тед Чианг от 1998 година. Срещата на д-р Луиз Банкс с извънземните екипи, за да се разбере дали идват с мир или са заплаха, е с 26 969 зрители и има 224 241 лева приходи за месец на екраните у нас.

Десета позиция е за петата премиера от миналия уикенд – филмът на Мел Гибсън „Възражение по съвест“. Нетипичната военна история на редник Дос, превърнал се в легенда сред другарите си, е гледана от 1 456 зрители и има 12 824 лева за трите дни на екраните у нас.