Русия ни заплашва. Защо не ни пука?

| от |

Сабина Фати, в. Ромъния либера

Румъния очаква, както толкова много пъти в своята история, да види какво правят другите преди да има мнение, идеи или решения. Нито руските военни, изпратени в Крим, нито арогантността на Владимир Путин са в състояние да отклонят за миг румънските официални представители от вътрешните игри и да погледнат към бъдещето.

orbanbasescuПрезидентът Траян Бъсеску казва с превъзходство, че „други държави си разхождат министрите до Киев“, омаловажавайки по този начин най-вече опитите на поляците да намерят дипломатическо решение на военната офанзива на Русия в Украйна. За разлика от Варшава, която разбира опасността от напредването на Русия на Запад, Букурещ е блокиран в собствените си вътрешни капани, а държавният глава се намесва повече в рушене на доверието към правителството, отколкото в уравнението, което би могло да доведе до дестабилизиране на региона, в който се намира страната.

Букурещ се превръща във фаталист: онова, което трябва да стане, ще стане така или иначе, така че какъв е смисълът да се полагат усилия и въображение в една игра, в която само големите сили имат значение. Едно провинциално отношение на периферия, която не е в състояние да има собствени планове и собствени анализи в трудни моменти. За румънските официални лица са достатъчни гаранциите от членството в НАТО и от стратегическото партньорство със САЩ. Румъния няма страховете, нито амбициите на Полша, така че може да спи спокойно под сянката на противоракетния щит, обещан от американците.

Историческата памет на румънските лидери е блокирана от триумфа на принадлежността към евроатлантическото пространство, на американската мечта и новата идеология на панрумънизма, който мечтае за обединение с Република Молдова. В тази парадигма Букурещ няма какво да прави, трябва само да чака да се избистрят водите.

Добър познавач на този регион, Збигнев Бжежински, роден във Варшава и станал по-късно съветник на няколко американски президенти, включително на Барак Обама, предупреждава, че „ако Украйна е раздробена, докато Западът е зрител, свободата и сигурността на Румъния, Полша и балтийските държави ще бъдат заплашени“. Бжежински изхожда от най-лошата хипотеза – на Запад, който предпочита да стои на трибуните и да остави партията да се разиграе, както стана през 2008 г. в периода на петдневната война в Грузия.

Тогава, както и сега, само полските и балтийските лидери скочиха в помощ на грузинците. Румъния стоя настрана, следейки от разстояние как Москва се връща към силовата политика, сякаш няма нищо за защитаване, нищо за уреждане, нищо за правене. На 200 км от границата на Румъния се намира Приднестровието със съветските останки на 14-а армия, територия на разположение на Москва, която би могла да играе същата роля, която имаше Южна Осетия в руско-грузинската война, в случай че Кремъл реши да сложи точка на европейския път на Република Молдова.

„Като всяка държава Русия има в някои региони привилегировани интереси“, обясни след края на петдневната война Дмитрий Медведев, тогава президент на Руската федерация. Тези привилегировани интереси оправдават запазването на влиянието на Москва над бившето съветско пространство от гледна точка на Кремъл, а Западът изглежда е приел този принцип, въз основа на който функционира руската външна политика. Отчасти това приемане има връзка със зависимостта на големи европейски сили от руския газ, но и с липсата на интерес у тях спрямо постоянната експанзия на Москва както на Изток, така и на Запад, след идването на власт на Владимир Путин.

Русия вероятно няма да иска да анексира Крим, а само да го превърне в анклав от типа на Приднестровието, чрез който да контролира Украйна, но в същото време Москва иска да наложи на Запада своите граници де факто, в които само Кремъл решава какво се случва. Румъния не изглежда притеснена от това преразпределение, което включва Република Молдова, затова мълчи и чака присъдата на историята, сякаш е на страната на Русия или сякаш се страхува да има собствени решения.

 
 

Чанинг Тейтъм: 12 роли за чудо и приказ

| от chronicle.bg |

Днешният рожденик Чанинг Тейтъм първоначално става известен с външния си вид. Няма какво да се лъжем, човекът е секси, мускулест, с леко приматовиден, но безспорен сексапил, и разкошно, фотошопнато тяло.

Признаваме, че не го приемахме на сериозно като актьор. Може би заради глупавите продукции, в които се снимаше отначало, а може би заради клопката, в която попадат много красиви актьори, които биват подценявани заради външния си вид. Като Брад Пит, Леонардо ди Каприо, Джейк Джиленхол, Хийт Леджър др. Подобно на изброените, Тейтъм успя да се измъкне от този имидж и да докаже, че има актьорски качества. В последните няколко години.

Тейтъм е роден на 26 април 1980 в Кълман, Алабама. Той има френски, ирландски и американски произход. Семейството му се премества на Мисисипи, когато той е на шест , макар че посещава Алабама всяко лято, където все още живеят баба му и дядо му.

Тейтъм израства по поречието на река Мисисипи, където той се наслаждава на дивия живот, включително на “всички алигатори и гърмящи змии, които едно момче може да преследва, риболов всеки ден, футболна лига Pop Warner и други подобни неща”. Тейтъм е атлетичен още докато расте, играе футбол, бейзбол и се подготвя за военно училище, макар, че той казва, че “девойките са неговото най-голямо увлечение в училище”.

Първият опит на Тейтъм е в модния бизнес, като фотомодел. Участва като танцьор, във видеоклипа на Рики Мартин за песента “She Bangs“, след прослушване в Орландо, Флорида. Впоследствие подписва с модна агенция от Майями, Страница 305 (кодекса на Модната Агенция) включва и появяване на корицата на Vogue. Той скоро се появява и в рекламите на Abercrombie & Fitch, Nautica, Dolce & Gabbana, American Eagle Outfitters. Тейтъм се снима също в рекламите на American Eagle Outfitters, Pepsi и Mountain Dew, и е избран за един от „50 най-красиви лица” за месец октомври 2001.

Неговата първа отличителна роля е през 2005 в училищната драма Coach Carter. В ролята на Джейсън Лайл – умно улично момче, което играе много добре баскетбол.

Чанинг също се появява и във видеото на туиста „HOPE”, чиято песен е саундтрак на филма „HOPE”. През същата година Чанинг играе незначителна роля във „Войната на световете“, както и един от топ мотокрос рейсърите в „SUPERCROSS” и поддържаща роля във „HAVOC”.

В галерията може да видите нашия подбор на роли на Чанинг Тейтъм, където може да се насладите на таланта му. И на тялото му, естествено.

 
 

Любимият виц на Христо Гърбов

| от Цветелина Вътева |

Само един ден на шегата не стига! Ето защо Webcafe.bg и ресторанти Happy обявяват месец април – за Месец на смеха. По този повод ви предлагаме любимите вицове на част от срещнем с най-усмихващите български комедийни актьори, заемащи специално място в сърцата ни.

Естествено, че знаете кой е Христо Гърбов. Дали сте се превивали от смях на ролята му като Пиер Миняр във „Вечеря за тъпаци“, хилили сте се на Гари Льожен/Роджър Трампълмейн в „Още веднъж отзад“ или сте се задавяли със салатата си пред телевизора, докато го гледате в „Комиците“, във всички случаи сте запознати с комедийния му талант.

Извън сцената и екрана Христо няма вид на смешник. По-скоро носи онова усещане за самовглъбеност, което придават на света около себе си хората, които вземат хумора на сериозно.

Предлагаме ви да прочетете виц, разказан от Христо Гърбов: 

Влиза един французин в един английски бар и си поръчва „typical English breakfast“ – боб, яйца, black pudding, което е вид кървавица, богата работа. Гледа той black pudding-a, хапва от него, пък после вика: „Абе като го видях това, помислих, че е лайно. Пък като го опитах, съжалих, че не е“.

Цялото интервю с Христо Гърбов можете да прочетете в Webcafe.bg


Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Място: ресторант HAPPY на ул. „Раковски“ 145

 
 

От малкия Жак до големия Превер

| от Спонсорирано съдържание |

На 04.02.1900 г. някъде в близост до Париж се ражда великият Жак Превер. Бащата на малкия Жак работи в централен офис за бедните в Париж (office central des pauvres de Paris).

Често хваща сина си за ръка и го повежда по малките крайни улички на Париж. Така у младия поет назрява усещането за любов към малкия периферен Париж, който по късно ще бъде увековечен в безкрайността на красивото слово.

Освен перифериите на града, бащата на Превер показва на момчето си и новия и вълнуващ свят на театъра и киното. Изкуствата, които ще пленят и стимулират ума му. След години Превер ще каже, че е горд, че е получил образованието си по тротоарите на Париж.

93e6aab501faa79df70ef14cb9391458

Годините на любов към изкуството и литературата превръщат малкия Жак в големия Превер. Квартирата му в Монпарнас бързо се обособява като своеобразно средище на млади, пламтящи и бунтарски настроени литератори. На 25 годишна възраст поетът влиза в т.нар. „група на сюрреалистите“. И това се оказва началото на един дълъг и пищен творчески път, който ще промени изцяло нюансите на френската литература, кино, театър.

Поезията на Превер безспорно се отличава със семплота и нежност на словото. С тихи малки думи той така изящно подрежда хаотичния живот по шумните булеварди на Париж.

жак превер

„И ако говорим за характера на стиховете му, те наистина напомнят сивите врабци, без чието пърхане и цвъртене човек не може да си представи булевардите, кейовете и парковете на Париж. Но ако става дума за значението на поета, той съвсем не е дребно птиче и макар да е хвърчал винаги вън от купола на академичния елит, никога не е бил вън от въздуха на голямата френска култура.“

Валери Петров за поезията на Жак Превер

ОТЧАЯНИЕТО СЕДИ НА ЕДНА ПЕЙКА

В някакъв парк, на пейка
е седнал човек, който ви вика, когато минавате.
С очила, в сиви, изтъркани дрехи,
той пуши цигара, седи неподвижно.
Вика ви
или просто със знак ви кани да седнете.
Не, не трябва никой от вас да го гледа.
Не трябва никой от вас да го слуша.
Отминавайте този човек,
сякаш не сте го видели
и чули.
Минавайте, ускорявайте своите крачки.
Ако само погледнете в него,
ако само го чуете,
той ще направи знак
и нищо не би ви попречило вече
да спрете,
да седнете близко до него.
Тогава човекът се вглежда във вас и се усмихва,
а вие страдате страшно.
Той продължава да се усмихва
и вие почвате да се усмихвате
точно така,
както той се усмихва.
Колкото повече се усмихвате,
толкова повече страдате
страшно.
Колкото повече страдате,
толкова повече се усмихвате
неудържимо.
И си оставате там,
с вледенена усмивка
на пейката.
А покрай вас играят деца,
минувачи минават
спокойно,
и птици прелитат над вас
от дърво на дърво.
Но вие оставате там,
приковани на пейката.
И разбирате вие,
че никога вече не ще заиграете
като тези деца,
че никога вече няма спокойно да минете
ведно с минувачите,
никога вече не ще полетите
от дърво на дърво
като птиците.

Превод: Веселин Ханчев

 
 

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“

| от chronicle.bg, по БТА |

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“, след като даде интервю, в което каза, че са го разочаровали.

Актьорът заведе дело срещу „Мениджмънт груп“ през януари за повече от 25 милиона щатски долара, като я обвинява в измама и небрежност. Фирмата подаде насрещен иск, в който изтъкна, че Деп е харчил разточително за имоти, частни самолети, произведения на изкуството, въпреки предупрежденията им.

В интервю пред в. „Уолстрийт джърнъл“ Джони Деп задава въпроса защо фирмата не се е отказала от него като клиент, ако е харчел толкова неразумно. Това накара говорителят й Дейвид Шейн да заяви през Асошиейтед прес, че Деп е „закоравял лъжец, който отказва да поеме отговорност за възмутителното си поведение и принуждава други да лъжат вместо него“.

В съдебните документи фирмата посочи, че разточителният начин на живот на Джони Деп струва 2 милиона долара месечно. Той е платил 75 милиона за да купи и поддържа 14 къщи, сред които френски замък и верига бахамски острови.
Джони Деп отговори, че парите са негови и ще ги харчи както иска.