Русия и лошите цифри

| от |

Доскоро анализаторите предричаха, че 2014 ще е годината, в която Русия ще излезе от рецесията. Покрай кримската криза обаче нещата се промениха радикално. В света на числата Русия май вече е загубила битката, пише Дойче веле.

image17100351_dabd663b286aba9da6f60acb0bd7de62

В дискусиите около кримската криза почти напълно отсъства коментарът за икономическото състояние на Русия. А този аспект е много важен, тъй като в дългосрочен план политическите ходове оказват влияние и върху икономиката, отбелязва „Зюддойче Цайтунг”.

И наистина: в момента стратегията на Путин влияе отрицателно на руската икономика. Курсът на рублата се срина с 10 процента спрямо долара и еврото, а само през последното тримесечие от Русия са изтекли между 50 и 70 милиарда долара. За сравнение: през цялата 2013 година от Русия са „емигрирали“ капитали в размер на 60 милиарда долара. При това дотук става дума само за краткосрочните ефекти.

Къде е Русия спрямо САЩ и ЕС?

По всичко личи, че Русия изостава по много критерии от САЩ и ЕС. През 2013 година брутният вътрешен продукт на страната възлиза на 2,12 трилиона долара, докато САЩ и ЕС имат съответно 16,72 и 16,21 трилиона долара БВП. Сравнена с тях, Русия по никакъв начин не може да се нарече високоразвита страна. Тя се представя незадоволително и в износа. За периода 2003-2012 година световен рекордьор в това отношение е Китай с 12,14 трилиона долара, следван от Германия с 11,89 трилиона и САЩ с 11,38 трилиона долара. Русия изостава далеч от водещата тройка – нейният износ е бил на стойност 3,43 трилиона долара. За капак на всичко руският износ изпъква с една важна особеност: близо три четвърти от него се състоят от нефт и газ.

Много, много назад

Проблемите на Русия не спират дотук. Освен че е финансово по-слаба, страната страда и от прогресивното застаряване на населението. Според изчисленията на ООН, сред най-големите по население държави само Япония е изправена пред по-дълбока демографска криза. Населението на Русия наброява в момента 143 милиона души. До 2050-та то ще се свие до 116 милиона. Тенденции в обратна посока не се забелязват. Броят на хората, които емигрират към Русия, се движи около 200 хиляди годишно, а подобно ниво е крайно недостатъчно, за да се овладее демографският срив. За сравнение: през 2012 година Германия е приела 1,08 милиона емигранти.

Иновационният потенциал на Русия също е на незадоволително ниво. Между 2003 и 2012 година в европейския регистър на патентите са вписани едва 462 руски патента. В същото време патентите, идващи от САЩ, са над 134 хиляди, а германските – 130 хиляди. Сходен е и проблемът с предприемачеството. От данните в Глобалния доклад за мониторинг на предприемачеството през 2012 година, изнесени в „Ди Велт”, става ясно, че само 2,2 % от руснаците са готови да започнат собствен бизнес. Мощната хватка на държавата в много сектори, както и силните олигархични кръгове задушават предприемачеството и обричат Русия на почти пълна зависимост от суровините ѝ.

Поредната бездънна яма

На фона на всички тези цифри анексирането на Крим закономерно буди недоумение у много предприемачи и икономисти както в самата Русия, така и извън нея. Седмици наред икономическият вестник „Ведомости” предупреждава какви биха могли да бъдат последиците от присъединяването на полуострова към Руската федерация. По данни на руското издание, цитирани от „Зюддойче Цайтунг”, на първо време Москва ще трябва да закрепи бюджета на Крим, което ще ѝ струва поне 600 милиона евро. Към тези разходи трябва да се добавят още около 1 милиард евро, които ще натоварят руската пенсионна система. Да не говорим за средствата, които ще са необходими оттук нататък, за да се финансират най-належащите инвестиции на полуострова.

В света на числата Русия изглежда вече е загубила битката. До какъв развой ще доведат анексирането на Крим и санкциите на Запада, предстои тепърва да разберем.

 

 
 

Най-известните „голи” корици

| от chronicle.bg |

Рано или късно в кариерата на всяка звезда идва момент, в който трябва да прецени: съгласна ли съм/съгласен ли съм да го направя. Става дума за поставянето на собственото голо тяло върху корица на списание.

Част от най-известните имена  в киното са се снимали без дрехи – дори не е нужно да говорим за всички снимки на Памела Андерсън за Playboy.

Не само еротичните списания обаче работят с плътта на моделите си.

Корицата на Time с Бенедикт Къмбърбач го доказва.

В галерията събрахме най-известните „голи” корици на всички времена, които включват част от най-известните лица днес. Вижте ги.

 
 

Най-добрите корици на една легенда

| от chronicle.bg |

Тя не е просто модел, а същинска икона на тази професия. Тя е изпълзяла от провинциално градче до Лондон и е покорила най-грандиозните модни сцени в света. Тя е имала ниско самочувствие в училище.

Тя е известна и с дивия си начин на живот – алкохол, наркотици, партита. Тя получава 4 млн. долара за фотосесия с Calvin Klein. Тя влиза да се лекува от депресия в психиатрична клиника след раздялата си с Джони Деп. И все пак, продължава да обича лошите момчера, втурвайки се във връзка с Пийт Дохърти.

Тя е забъркана в един от най-шумните кокаинови скандали, които историята познава.

Тя е Кейт Мос и днес навършва 44 години.

Вижте в галерията най-добрите снимки от кариерата й.

 

 
 

„Manifesto“, където Бланшет играе 13 роли

| от chronicle.bg |

Германският художник Джулиан Розефелд показва трейлъра на „Manifesto“ – филм, в които Кейт Бланшет играе 13 различни роли.

Първоначално пуснат като видео инсталация в Australian Centre for the Moving Image в Мелбърн, „Manifesto“ е преправен в пълнометражен игрален филм. Трейлърът ни показва Бланшет в няколко от всичките й персонажи.

Премиерата на филма е по-късно този месец на Sundance Film Festival. В оригиналния синопсис пише, че Росефелд поставя „Бланшет в ежедневния свят – на домакиня, на работник във фабрика или на новинар – докато цитира думи, които са вдъхновили цели движения в изкуството“. И добавя: „Manifesto“ е забавен, а в същото време изисква от нас да се питаме дали тези страстни твърдения все още са верни и вдъхновяващи“.

 

 

 
 

Bookclub: Откъс от новата книга на Фредерик Бакман

| от chronicle.bg |

Нова книга от шведския писател Фредерик Бакман излиза на българския пазар. Бакман е познат в България с „Човек на име Уве“, „Баба праща поздрави и се извинява“ и „Брит-Мари беше тук“. Броени дни след Коледа на български излезе и новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

Смъртта е единственото нещо, което е сигурно в нашия живот. Въпреки това обикновено за нас е трудно, често дори изглежда невъзможно, да си представим живота след като близък човек си отиде. Загубата на роднина или приятел може да бъде непосилно тежка, особено ако той си отиде внезапно. А колко по-тежка може да бъде, ако знаем, че времето на човека  изтича и обратното броене вече е започнало? Колко воля е нужна, за да запазиш самообладание, когато виждаш как близък човек чезне пред очите ти? Колко сила изисква да сдържаш сълзите си пред този, за когото знаеш, че си отива бавно, но сигурно?

В търсене на отговорите на тези въпроси добре познатият Фредрик Бакман, който се радва на нечуван читателски интерес по целия свят, написва новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

vsqka_sutrin_putqt_kum_doma_cover

Предлагаме ви откъс от новелата:

В края на един живот има болница, в която някой е опънал зелена палатка насред стаята.

В нея се събужда човек. Задъхан и изплашен е, не знае къде се намира. До него седи млад мъж, който прошепва:

– Не се страхувай.

И това ако не е най-хубавата възраст, мисли си стар мъж, щом поглежда внука си. Тогава, когато едно момче е достатъчно голямо, че да разбира как работи светът, но и достатъчно младо, че да отказва да го приеме. Стъпалата на Ноа не докосват земята, когато провесва крака от ръба на пейката, но главата му достига космоса, защото още не е живял толкова дълго, че да позволи на хората да закотвят мислите му за земята. До него седи дядо му, който е нечувано, нечувано стар, разбира се. Толкова стар, че хората вече са се отказали да му натякват да се държи като възрастен. Толкова стар, че вече е твърде късно да порасне.

Тази възраст също не е толкова лоша.

Ноа примигва тежко и сънено към изгрева отвъд площада, където се намира пейката. Не иска да признае пред дядо, че не знае къде са, защото това е тяхната игра: Ноа затваря очи, а дядо го отвежда някъде, където никога не са ходили. Понякога момчето трябва здраво, здраво да стиска очи, докато с дядо сменят четири автобуса в града. Друг път пък дядо го отвежда право в гората зад къщата до езерото. Понякога излизат с лодката и често плават толкова дълго, че Ноа заспива, а когато се отдалечат достатъчно, дядо прошепва „отвори очи“ и Ноа получава карта, компас и задачата да изчисли как да се върнат обратно. Дядо винаги е сигурен, че той ще се справи, защото има две неща, в които вярва непоклатимо: математиката и Ноа.

Когато дядо бил млад, група учени измислили как да пратят трима души на Луната. Именно математиката ги отвела дотам и обратно. Цифрите винаги помагат на човек да намери обратния път.

Но това място няма координати. Не е отбелязано на картата и оттук не минават пътища.

Ноа помни, че днес дядо го помоли да затвори очи. Помни, че се измъкнаха от дядовата къща, и знае, че отидоха до езерото, защото познава всички шумове и песни на водата, независимо дали е с отворени очи, или не. Спомня си мокрите дъски под краката им, когато влязоха в лодката, но нищо повече. Не знае как двамата с дядо са се озовали тук, на пейка до кръгъл площад. Мястото е ново за него, но всичко тук му е познато. Сякаш някой е откраднал всички вещи, с които е израснал, и ги е наредил в нечий чужд дом. Малко по-нататък има бюро, точно като това в кабинета на дядо, с калкулатор и карирана хартия отгоре. Дядо свири някаква тъжна мелодия с уста. Спира за малко, за да прошепне:

– Площадът пак се е смалил през нощта.

После продължава да свири. Момчето го поглежда въпросително и дядо се изненадва, едва сега осъзнавайки, че е казал думите на глас.

– Извинявай, Ноаноа, забравих, че тук мислите се чуват.

Дядо винаги го нарича Ноаноа, защото харесва името на внука си два пъти повече от всички останали имена. Допира ръка до косата на момчето. Не я разрошва, просто отпуска пръстите си върху нея.

– Няма от какво да се страхуваш, Ноаноа.

Под пейката цъфтят зюмбюли. Милион мънички ръце се протягат над стеблата, за да прегърнат слънцето. Момчето ги разпознава – това се цветята на баба и миришат на Коледа. Други деца може би свързват празника с джинджифилови сладки и гльог, но ако някога си имал баба, която обича растения, то твоята Коледа винаги мирише на зюмбюли. Между цветята проблясват парченца стъкло и ключове, сякаш ги е носил в буркан, но се е спънал и го е изпуснал.

– Закъде са всички ключове? – пита момчето.

– Какви ключове? – пита дядо.

Погледът на стария мъж изглежда странно стъклен. Той почуква объркано слепоочията си. Момчето отваря уста, за да каже нещо, но щом го вижда, се спира. Мълчи и прави това, което дядо му го е научил да прави, когато се изгуби: оглежда околностите и търси следи и ориентири. Пейката е обградена от дървета – дядо ги обича, защото на тях не им пука какво мислят хората. Птичи силуети литват от клоните, разпръскват се по небосвода и се отпускат уверено, носени от ветровете. Дракон, зелен и сънен, прекосява площада. В един ъгъл пък спи пингвин, върху чийто корем има малки отпечатъци от длани с цвят на шоколад. До него седи пухкав бухал само с едно око. Ноа си ги спомня, едно време бяха негови. Дядо му подари дракона, когато Ноа беше още бебе, защото баба каза, че не било уместно да се дават плюшени дракони на новородени, а дядо отвърна, че не искал да има уместен внук.

По площада вървят хора, но фигурите им са размазани. Щом момчето опитва да се съсредоточи върху чертите им, те се изплъзват от погледа му като слънчеви лъчи между щори. Един от тях спира и махва на дядо. Дядо отвръща на поздрава и опитва да изглежда уверено.

– Кой е това? – пита момчето.

– Това е…  аз…  не си спомням, Ноаноа. Беше отдавна… струва ми се…

Той млъква, поколебава се, търси нещо в джобовете си.

– Днес не ми даде карта и компас, нищо, на което да разчитам. Не знам как да открия пътя към вкъщи – прошепва Ноа.

– Боя се, че тези неща няма да са ни от полза тук, Ноаноа.

– Къде сме, дядо?

Дядо заплаква, тихо и без сълзи, така че внукът му да не разбере.

– Трудно е да се обясни, Ноаноа. Много, много трудно е да се обясни.