Русия на Достоевски, Русия на Путин

| от |

Идеите на Достоевски за Велика евразийска империя под егидата на Русия и за православието като противотежест на западния либерализъм звучат едва ли не като пророчество. Защото днес Путин преследва именно тези цели, пише Дойче веле.

Името, идеите и творчеството на великия руски писател Фьодор Михайлович Достоевски напоследък все по-често се вплитат в разгорещената дискусия за политиката на Руската федерация и на нейния президент Владимир Владимирович Путин. Преди няколко месеца например Държавният департамент на САЩ саркастично коментира изявленията на Путин, като ги нарече „най-сензационната руска литература след Достоевски”. Парадоксално е, че съвсем наскоро холандският преводач на Достоевски Ханс Боланд в знак на протест срещу действията на Кремъл отказа да приеме почетния Пушкински медал, който трябваше да му връчи лично Путин, а в същото време неколцина западни публицисти виждат в политиката на руския президент именно няколко централни идеи на Достоевски.

Феликс Филип Инголд припомня на страниците на „Нойе Цюрхер Цайтунг”, че в някогашния Съветски съюз десетилетия наред Достоевски не се радва на официално одобрение, а в някои периоди властите направо го низвергват. Сега обаче интелектуалните, духовните и политическите елити на Русия го обявяват едва ли не за пророк, с визия за бъдещето на страната, за „народа” и за „духа” на Русия, визия, която сега се превръща в реалност, смята Инголд.

Великоруската идеология на Достоевски

Хората, живели по времето на съветския режим, добре помнят, че комунистическите функционери обявяваха писателя за „реакционер”, за национал-шовинист, за расист и войнолюбец, който в религиозната си обсебеност изцяло отрича разума. Днес всички тези критики се преосмислят и внезапно се оказват със знак плюс, а големите романи и публицистиката на Достоевски се превръщат в сърцевина на актуалната великоруска идеология.

Според Инголд, тази имперска идеология се крепи върху вертикалната йерархия на властта и върху хоризонталната „евразийска” ос, замислена като континентална „общност на народите”, която ще „приюти” не само някогашните съветски републики, но и бившите „братски страни” от Източна Европа. Така под егидата на Русия ще възникне нов съюз в старите параметри: от Източна Германия и Балканите, през Кавказ до Урал, от Урал през Сибир до китайската граница и Тихия океан. Руското православие ще защитава духовните и религиозните интереси на тази велика евразийска империя и ще отблъсква разяждащото влияние на западното свободомислие. Сегашната вътрешна и външна политика на Руската федерация, както и официалната културна и църковна политика не оставят никакво съмнение, че евразийският път се следва неотлъчно.

Швейцарският публицист с известно преувеличение нарича Достоевски „апологет на царизма и пропагандатор на автократичната държавна доктрина”, но е прав, че през 70-те години на 19-и век писателят обяви православните балкански страни за руска сфера на влияние, на която трябва да се окаже военна подкрепа. И че пак той призова за завръщане на Константинопол „в лоното” и обяви, че надеждите и спасението на Русия са в Азия. Това може би не го прави чак „пророк”, но неговите идеи във всички случаи подхранват сегашната руска политика на експанзия. Инголд припомня едно клише на сталинистката литературна критика: „И приживе, и днес Достоевски беше и е в авангарда на реакционерството”. Според публициста, тази нелепа присъда днес придобива изненадваща, ако не и заплашителна актуалност. Разликата обаче се състои в това, че днес в Русия реакционерството е не просто авангард – с течение на времето то се превърна в обединяващ фактор за политическите, военните и интелектуалните елити, които се спояват във фатална амалгама от неосталинистки и неофашистки елементи.

Възгледите на Достоевски за евреите

В своето есе за Достоевски швейцарският автор пише още: „Огромна е ролята на Достоевски за формиране на великоруския подход към историята, а и на днешното самосъзнание на руското население. Най-ясно я илюстрира едно мащабно платно (три на шест метра) от „националния художник” Иля Глазунов, който през 90-те години на миналия век увековечи десетки исторически личности. На неговата картина „Вечна Русия” са изобразени исторически личности – властелини, светци, духовници, философи, хора на изкуството, а над тях се издига разпнатият Исус. В подножието на разпятието, на централно място Глазунов е нарисувал именно Достоевски – замислен, със запалена свещ в ръката. Всички руски царе, че дори и Пушкин, който се смята за най-великия руски класик, отстъпват на заден план, а това подчертава уникалната позиция на Достоевски. Преклонението пред писателя направо граничи с идолопоклонничество.

Нека да си припомним, че сред смущаващите размишления на Достоевски са текстовете му по еврейския въпрос в късните статии и в романа „Юноша”. Великият хуманист Достоевски, в чието лице още Ницше вижда един от най-големите психолози, по онова време свири на всички струни на антисемитската реторика и без колебание използва всевъзможни клишета, за да докаже моралната и расова малоценност на евреите. На другия полюс Достоевски вижда типичните руски качества: силна вяра, задушевност, страдалчество, щедрост, братска всеотдайност. Според Достоевски, евреинът е човек без корени, за него не важат нито общочовешките, нито патриотичните ценности, залегнали в основата на руското християнство, което е призвано да победи западноевропейската идея за просветената цивилизация. В представите на писателя тази цивилизация е заразена от либералното мислене и е изтощена от капиталистическата експлоатация. Либерализмът и капитализмът, смята Достоевски, са залегнали в основата на един еврейски империализъм, който си е поставил задачата да пороби целия свят.”

В края на есето си Инголд все пак ревизира някои от своите крайни оценки и приканва читателите да не причисляват Достоевски към кохортата на онези, които проповядват омраза към евреите без връзка с главния мозък. Авторът припомня, че великият хуманист полемизира не само срещу „евреите”, неговото перо не щади и „католиците”, „социалистите”, „западняците”, „германците”, „поляците”, „швейцарците”. Същото важи дори за „руснаците”, неговите собствени сънародници, които писателят не само величае като „народ-богоносец”, но и най-безмилостно бичува като тъпо стадо, като пропаднали, брутални, егоистични, отмъстителни, анархистични получовеци, на които нищо животинско и нищо сатанинско не им е чуждо.

Мизантропия и хуманизъм

Според Инголд, всичко това не омаловажава антисемитските подхлъзвания на Достоевски, но показва, че той не е просто някакъв юдомразец, а всъщност най-вече човек, склонен към мизантропия и нетолерантност – нищо, че с голяма литературна мощ се застъпва за християнския хуманизъм. Авторът обобщава, че Достоевски не може да приеме месианската идея на юдейската религия, защото тя се сблъсква с месианизма на руското православие. А „избраният народ” може да бъде само един.

За връзката между днешна Русия и Русия от времето на Достоевски още преди пет години писа и американският публицист Дейвид Игнейшъс: „Модерна Русия на Владимир Путин все още се бори срещу същите политически противоречия, които преди 130 години описва Фьодор Михайлович Достоевски. Хората с лека ръка се отказват от независимостта си заради хляба и сигурността, пише Достоевски във „Великия инквизитор”, който подменя човешката свобода с „чудеса, мистерии и авторитет”. Днешна Русия се гърчи от страх. Един руски антрополог пише, че обществото е прегрято и претоварено. Руснаците са нервни и обръщат гръб на свободата, твърди водещ социолог, а един професор по архитектура казва, че Русия е като осакатена след разпадането на Съветския съюз”, пише Игнейшъс в австрийския „Винер Цайтунг”.

Русия на Достоевски и Русия на Путин – паралелите са повече политически, отколкото литературни…

 
 

Омара Портуондо празнува 70 години на сцената в София

| от chronicle.bg |

Омара Портуондо Buena Vista Social Club, която прослави кубинската култура по целия свят, ще отпразнува живота и музиката по най-подходящия възможен начин – със специално турне.

Кубинката ще отбележи своя 85-и рожден ден и 70 динамични години на сцената заедно с изключителни гост-звезди и ще ни припомни, че изкуството няма възраст, а само качество. По изрично желание на легендарната певица, София е една от спирките в тази фиеста, която ще отрази различни аспекти на дългата ѝ кариера, минавайки през най-обичаните класики, любовта ѝ към елегантното кабаре, паметните години с Buena Vista Social Club и настоящите ѝ творчески търсения.

На 28-и април, в зала 1 на НДК, Омара Портуондо ще ни отведе на едно задушевно прощално пътешествие с кубинската музика.

Omara_Portuondo_Sofia

Омара израства в Хавана. На 15 години започва да работи като танцьорка в бляскавия клуб Тропикана, където сестра ѝ е певица. Силата ѝ обаче също се оказва пеенето – от работата ѝ с пианиста Франко Емилио се ражда нов стил  –  “fillin” (feeling), а Омара се превръща в Кралицата на филинга – тази симбиоза между джаз и бразилска боса нова.

Кариерата ѝ се развива в женската формация Cuarteto D’Aida. По това време квартетът подгрява едни от най-големите звезди като Бени Море, Едит Пиаф, Бола де Ниеве и Нат Кинг Кол, а клуб Тропикана е в своя пик на популярност и успех.

В кризисната точка от американско-кубинските отношения сестра ѝ и много други музиканти остават в Маями. Омара решава да се върне в Куба, а там се е отворила празнина, благодарение на която  кариерата ѝ процъфтява – първо с реформирания Cuarteto D’Aida, а след 1967 г. и като солов артист.

През 1997 г., когато се очаква да намали темпото, проектът Buena Vista Social Club се отразява на творческия ѝ живот и известност по целия свят. Едноименният филм на Вим Вендерс предизвиква фурор, а Салман Рушди нарича годината „лятото на Buena Vista”.

Соловият албум на Омара от 2000 г. взима Грами, следват редица записи и турнета, както и звездни колаборации, като тази с кубинския джаз пианист Чучо Валдес. Тя е първата жена на поста Международен посланик на Червения кръст. В последните години има концерти по целия свят, от Royal Opera House в Лондон до Latin Passion festival в Хонконг.

На 28-и април в зала 1 на НДК ще имаме възможността да се докоснем до една ера, чийто завеси бавно и елегантно се спускат, оставяйки публиката винаги да иска още.

Билетите за концерта на Омара Портуондо са на цени от 50 до 110 лв. и са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg.

 
 

Молец с руса коса и малки гениталии кръстен на Доналд Тръмп

| от chronicle.bg |

След като новият президент Румен Радев положи клетва, дойде ред и на Доналд Тъмп.

По случай светлия повод и цялата персона на новия американски държавен глава, биологът д-р Вазрик Назари кръсти новооткрит вид молци на негово име: Neopalpa donaldtrumpi. Буболечките могат да бъдат забелязани в по границата на САЩ с Мексико – точно там, където очакваме и обещаната от Тръмп стена против нелегални имигранти.

Абсолютно без никаква връзка с името, молецът има русичко нещо на главата и мънички гениталии.

Докато д-р Назари разглеждал екземпляри от генотипа Neopalpa, забелязал, че един от тях не приличал на останалите. Той имал значително по-малки гениталии от най-близкия си роднина N. neonata. След ДНК изследвания Назари заключил, че това е напълно нов и неописан вид. А новите видове се кръщават от откривателите си.

Тръмп не е единственият американски президент, който има биологичен вид кръстен на негово име. Джордж У. Буш има бръмбар, Роналд Рейгън има оса, а Бил Клинтън – риба. Барак Обама обаче държи рекорда с 9 вида на негово име.

 

 

„И така, кръстих биологичен вид на Доналд Тръмп. Може би сега той ще направи опазването на крехката американска екосистема приоритет.“

 
 

Първи поглед към Марго Роби като Тоня Хардинг

| от chronicle.bg |

През март миналата година стана ясно, че Марго Роби ще влезе в ролята на лошото момиче на фигурното пързаляне Тоня Хардинг. Роби ще бъде в главната роля в биографичния филм „Аз, Тоня”.

След месеци на спекулации Марго Роби беше уловена в ролята си за предстоящия филм.

*EXCLUSIVE* Margot Robbie tranforms into Tonya Harding for "I, Tonya" **WEB MUST CALL FOR PRICING**

Големият скандал в кариерата на Хардинг е свързана с наемането на човек, който да рани в крака конкурентката й Нанси Кериган, за не може да се състезава на Зимната олимпиада през 1994 година. Лесно се доказва, че нападателят, намушкал Кериган по време на тренировка, е нает от бодигарда на Хардинг.

Филмът, посветен на фигуристката, ще излезе през 2018 година.

За ролята си Марго Роби носи деветдесетарски дънки, протези на лицето и костюм, с който тялото й да изглежда по-едро.

 
 

Най-интересното от хип-хоп сцената на едно място

| от chronicle.bg |

Тази година започва много силно за хип-хоп сцената в България. След няколко ударни партита от началото на януари в края му идва моментът за кулминацията – Back To The Unity. Това е платформа, която събира в себе си есенцията на българската хип-хоп сцена.

За пореден път на една сцена ще се качат както утвърдени имена в жанра, така и обещаващи млади таланти. Това са Нокаут, X-Team, F.O., Stick Insect, Atila, 5 o’clock, Keranov & Jay, Feel, Secta, Splitkid, Homelesz, DIS, Logo5, So Called Crew, Sistah/187, DJ Akasha, Ума и Дума, F-act & vWhy, DJ Unkle Billy, МС Нема & Chibook, Mish Mash.

Това ще бъде осмото издание на Back To The Unity, като всяко следващо набира все повече скорост. Неслучайно си печели славата на едно от най-големите меропроприятия за хип-хоп в България. Традиционно това се превръща в мястото, където артистите се обединяват за качествена и неопетнена българска музика.

Back To The Unity ще се състои на 27 януари в Mixtape 5, а вратите отварят точно в 21.00 ч. Билети – на касите на Ticketlogic.