Русия и Приднестровието: обединението е възможно

| от |

Любов Люлко / Правда

Върховният съвет на непризнатата Приднестровска молдовска република (ПМР) изпрати в Държавната дума молба да предвиди в руското законодателство възможност регионът да влезе в състава на Русия. След кримските събития ПМР се озова под блокада. Украйна ограничи влизането на руски граждани в Приднестровието през нейна територия, затвори границата и за товари.

Информацията бе потвърдена от зам.-вицепремиера на ПМР по международното сътрудничество и външен министър Нина Щански. „Не пускат руски граждани нито да влязат в Приднестровието, нито да излязат. Тук, в Приднестровието, живеят почти 200 хил. граждани на Русия; не всички могат да пътешестват и да излизат навън през Молдова. Съответно хората са блокирани оттук и оттам“, отбеляза тя.

Crisis in Ukraine

„Засега проблемът засяга само лицата от мъжки пол с руски паспорти, но не само пътуващите с коли – взеха и да свалят хора от влаковете“, добави министър Щански и заяви, че е недопустимо да се спират товари за миротворците в зоната. „Украйна не е само страна гарант в уреждането, но и участничка в миротворческата операция, представлявана от военни наблюдатели“, изтъкна тя.

Според украинската гранична служба това се прави с цел да не бъдат допуснати в Украйна терористи, подготвяни уж в Приднестровието. Властите в непризнатата република се страхуват от пълна изолация в бъдеще. Затова бе напълно оправдано председателят на приднестровския парламент Михаил Бурла да пише до Сергей Наришкин, оглавяващ Държавната дума.

В посланието се посочва, че приднестровският парламент вече прие на първо четене закон, признаващ руското законодателство за част от приднестровското, а за държавен език е признат руският. Изразено е опасение, че може да последват санкции от официален Кишинев, които ще влошат бездруго „крайно трудното положение“ на Приднестровието. А предложената от партия „Справедлива Русия“ опростена процедура за включване в Русия засяга само присъединяването на Крим, добавя Бурла.

„Отзовахме законопроекта за опроостена процедура (. . .), тъй като се промени редът за правно уреждане на въпроса с Крим – обясни руската депутатка Татяна Москалкова, зам.-председател на комисията за ОНД, евразийската интеграция и връзките със сънародниците. – Крим се провъзгласи за самостоятелна държава и стана възможно да бъде приет във федерацията без междинни договори, както предвижда действащото законодателство. Най-важно е народното волеизявление; анклавното разположение на Приднестровието не е пречка.“

В случая Русия трябва първо да използва целия си дипломатически инструментариум, настоявайки нарушенията да спрат. Докато не са изчерпани тези възможности, Москва трябва да апелира – но ако Молдова не си направи изводи от украинските събития, Русия е готова на решителни стъпки, за да брани своите граждани, както стори в Украйна, добави депутатката.

Според Вячеслав Тобух, водач на приднестровското движение „Признание“ и депутат от Върховния съвет на ПМР, Русия разполага с нужната юридическа база, за да приеме Приднестровието в състава си. Декларация за независимостта му е налице – Москва трябва само да признае този статут, както направи с Крим.

„На 17 септември 2006 г. Приднестровието взе чрез референдум с абсолютно мнозинство положително решение по два въпроса. Първо, да се признае за независима ПМР; второ – да започне поетапно влизане в състава на Русия“, напомни експертът. Сега трябва да отстоим тази позиция на народа и да се борим срещу западната пропагандна машина, действала, а действаща и днес в Молдова по приднестровския въпрос, каза Тобух.

„Според мен обществените организации успяха да запазят тази ситуация и в Приднестровието, и в Крим. Извървяхме своята част от пътя, сега е ред на руското ръководство. Искрено вярваме и се надяваме волята и духът все пак да вземат надмощие, да заживеем в една и съща държава“, добави той.

Позицията на Русия чухме от вицепремиера Дмитрий Рогозин. Според него ситуацията в Приднестровието може да се влоши още повече, ако Молдова сключи споразумение с ЕС. „Кишинев изобщо не мисли за Приднестровието и с всичките си действия показва, че то вече не е негова земя. И въз основа на тази реалност ще си правим изводите“, каза той.

„Политическата ситуация около Приднестровието обаче е различна от кримската – коментира Михаил Емелянов, зам.-фракционен лидер на „Справедлива Русия“ в Държавната дума. – Там има легитимно правителство, Молдова спазва примирието, няма заплаха от въоръжена атака срещу Приднестровието, нито за живота на рускоезичното население. Твърде много ще зависи от молдовското ръководство. Последват ли нови стъпки, дори само риторика в полза на интеграция с Румъния, Приднестровието мигом ще се озове в състава на Русия.“

Реагира и Молдова. Президентът Николае Тимофти заяви във вторник на пресконференция: „Тези действия (обръщенията на ПМР към Русия) са контрапродуктивни, не целят благото на Република Молдова, нито на Руската федерация. Предприеме ли Русия такава стъпка, това ще е погрешно решение, което няма да издигне авторитета на Русия на международната арена“. Тимофти обаче призна, че „има много прилики“ между ситуациите в Украйна, Крим и Приднестровието.

„Русия няма да задвижи молбата за присъединяване на тази територия, но за да опази правната база, гарантираща влияние по левия бряг на Днестър, тя може да признае Приднестровието като самостоятелна държава“, предположи адвокатът Тео Кърнац пред молдовската телевизия „Публика“.

„Москва няма интерес Приднестровието да остане в Молдова. Ако съдим по плана, който изглежда се изпробва в Източна Украйна, Русия най-вероятно иска федерация, а не страна, наречена Република Молдова, но без Приднестровието“, смята друг участник в предаването – бившият румънски външен министър Адриан Чорояну.

Същевременно молдовски и румънски експерти твърдят, че ситуацията в Украйна руши сегашния формат на преговорите по приднестровския проблем, тъй като „два от основните международни посредници и гаранти на стабилността в Приднестровието са в състояние на война“. Да припомним, че преговорният формат 5+2 датира от 1993 г. Кишинев и Тираспол присъстват в него като страни по конфликта, Русия, Украйна и ОССЕ – като посредници, а САЩ и ЕС – в ролята на наблюдатели. Русия държи в Приднестровието миротворчески контингент, наброяващ към 400 души.

„Всички прозападни политици в страните от ОНД е време да схванат, че ключът към независимост и цялост за тях не се намира във Вашингтон, нито в Брюксел или Берлин, а в Русия – посочи Емелянов. – Само добрата воля на Русия и нейният стремеж да спазва международните договори им осигуриха безболезнено признание, за разлика от Югославия например, възможност да се развиват като независими държави и значителна помощ на първо време с фактически безплатни доставки на петрол и газ. Западът насърчава агресивното им поведение спрямо Русия, но в най-отговорния момент им обръща гръб. Точно така стана в Грузия и в Украйна. Затова те не е зле да се замислят сериозно, преди да започнат някакви антируски действия.“

 
 
Коментарите са изключени за Русия и Приднестровието: обединението е възможно