Русия е гневна от начина, по който Западът я третираше след Студената война

| от |

Стивън Хърст / Асошиейтед прес

Кримската криза е нещо повече от спор дали стратегическият черноморски полуостров трябва да бъде руски или украински. В корена й лежи по-съществен проблем: тлеещото недоволство на Русия от начина, по който Западът се отнася с нея след разпадането на Съветския съюз през 1991 г.

720

Най-голямата болка на Русия е включването в НАТО не само на бившите съюзници от съветския блок, като Полша и Румъния, но също и на трите балтийски републики, които бяха част от Съветския съюз – Латвия, Литва и Естония. Капката, от която чашата преля, бе решението на Европейския съюз да притегли Украйна по-близко към Запада чрез споразумение за политическо асоцииране. Именно този ход отключи веригата от събития, довели до свалянето на проруския украински президент и в крайна сметка до анексията на Крим от Русия.

Руският президент Владимир Путин направи преглед на историята след Студената война в речта си по повод анексирането на Крим, като обвини Запада, че е лъгал Русия и е пренебрегвал интересите й в годините след рухването на СССР.

„Непрекъснато се опитваха да ни притиснат в ъгъла за това, че отстояваме своята независимост, че назоваваме нещата с истинските им имена и не сме демагози. Но има граници. И в случая с Украйна нашите западни партньори пресякоха линията. Те се държаха грубо, безотговорно и непрофесионално“, каза Путин.

Малцина западни наблюдатели и изследователи на отношенията Изток-Запад са склонни да търсят извинения за действията на Путин в Украйна – военното завземане и набързо организирания референдум за независимостта на Крим или спешното анексиране на стратегическия полуостров. Но се налага схващането, че украинската криза е сигнал за решение на Кремъл, че над „20-годишните опити да се изградят по-добри отношения със Запада са се оказали провал“, каза Кийт Дардън, професор по международни отношения в Американския университет във Вашингтон.

Бързото завладяване на Крим от Русия, казва Джак Матлок, американски посланик в Москва в края на Студената война, трябва да се разглежда в контекста на начина, по който Вашингтон третираше отношенията с Москва след разпадането на Съветския съюз. „Наложилият се възглед, че Западът е предизвикал разпадането на СССР и така е спечелил Студената война, е погрешен. Всъщност Студената война приключи с преговори, от което спечелиха и двете страни“, писа Матлок в статия във
„Вашингтон пост“. Проблемът е, че след разпадането на Съветския съюз САЩ „искаха да третират Русия като губеща страна“, подчертава той.

Разширяването на НАТО с балтийските страни и на Балканите беше „дипломатически еквивалент на ритник в слабините“, добави Матлок.

Стратегическите и емоционалните връзки на Русия с Крим са особено дълбоки. Кремъл разглежда Украйна като ключов елемент в опитите му да създаде Евразийски съюз – алианс от бивши съветски републики по модела на Европейския съюз. Населението на Крим е предимно руско, а Кремъл е наел там за дълъг срок база за своя ултраважен Черноморски флот. Хиляди руски военни са дислоцирани отдавна на полуострова. Русия също така е разположила значителни сили край източната украинска граница – индустриален район с голямо руско население, което би приветствало възстановяване на властта на Кремъл.

Западна и Централна Украйна, напротив, нямат търпение да се освободят от вековното господство на Русия и да се присъединят към ЕС и НАТО. Малцина можеха да предвидят, че отказът на тогавашния президент Виктор Янукович да подпише споразумението за асоцииране с ЕС ще доведе до многомесечни масови протести и в крайна сметка до бягството на Янукович в Русия. На негово място
дойде прозападно правителство, което пое контрола над Украйна – страна с размерите на Франция. Много от членовете му бяха сред лидерите на протестите.

Според Уейн Мери от Американския съвет за външна политика Путин е възприел това като „гигантско унижение“. „Той реши: Няма да позволя на Запада да ме изиграе по този начин. Ако си мислят, че могат да се отнасят така с мен, те просто не знаят с кого си имат имат работа. Аз вече притежавам нещо, което е физически в мое владение, наречено Крим. Остава ми само да си го взема“, отбеляза Мери.

Санкциите не са сериозна спирачка. Фиона Хил от института Брукингс смята, че Путин си е спомнил как Съветският съюз е издържал германската блокада на Ленинград през Втората световна война. „Ние можем да изтърпим санкции и да се справим с всяка политическа и икономическа болка, която ни причините. По-издръжливи сме на болка от вас“, писа тя, възпроизвеждайки логиката на Путин.
Цитираният по-горе Дардън казва, че анексията на Крим бележи „отвръщане от Европа, отвръщане от САЩ към една много по-държавно-авторитарна политика, и Крим е само началото на онова, което предстои да се случи“.

 
 

Анджелина Джоли: Брад Пит винаги ще бъде част от семейството

| от chronicle.bg |

Актрисата Анджелина Джоли каза, че Брад Пит винаги ще бъде част от семейството, въпреки развода им, пише в. „Дейли мирър“.

Двамата подписаха документите по развода си миналата година и въпреки решението им да продължат пътя си поотделно, Анджелина Джоли се надява, че това ще ги направи „по-сплотен“ екип.

„Не искам да коментирам много по въпроса, освен че бяха много трудни времена. Ние сме семейство, каквото ще бъдем винаги. Ще преминем през това и се надявам, че ще сме по-сплотено семейство“, каза тя.

„Много, много хора се намират в това положение. Цялото ми семейство, всички преминахме през труден период. Фокусът ми е върху децата ми, нашите деца…“, добави актрисата.

Двамата с актьора Брад Пит започнаха връзката си през 2005 г. и се разделиха през септември 2016 г.
В момента Анджелина е в Камбоджа за премиерата на филма „Първо убиха баща ми“ („First They Killed My Father“), заедно с шестте си деца – Мадокс на 15 г., Шайло на 10 г., Пакс на 13 г., Захара на 12 г. и близнаците Вивиен и Нокс на 8 г.

„Филмът не се съсредоточава върху ужасите на миналото, а върху издръжливостта, добротата и таланта на камбоджанците. Най-вече, филмът е начинът ми да изразя благодарността си към Камбоджа. Без Камбоджа, може би никога нямаше да стана майка. Част от сърцето ми е и винаги ще бъде в тази страна. И част от страната е винаги с мен – Мадокс“, каза Анджелина Джоли.

 
 

Киану Рийвс може да се снима в „Матрицата 4″

| от chronicle.bg |

В края на трилогията Нео умира, за да приключи войната и да установи мир между хората и машините. Въпреки това братя (сестри) Уашовски си оставиха вратичка, че Нео може да се завърне – моментът, в който Сати пита: „Ще се видим ли отново“, а Оракулът отговаря: „Подозирам, че да. Някой ден.“.

В „Джон Уик 2″, където Киану отново си партнира с Лорънс Фишбърн, получаваме нещо като реюниън на „Матрицата“. Разбира се, ще бъде много по-вълнуващо, ако Warner Bros. накарат създателите на франчайза да го подновят. А това няма да е невероятно при положение, че той направи 1,6 милиарда долара в световния боксофис.

Дали Киану Рийвс ще се съгласи да се снима в евентуален четвърти филм? Да! При няколко условия. Той заяви, че „Уашовски също трябва да имат участие във филма. Те трябва да го напишат и режисират. След това ще видим, но да – ще бъде странно, но защо не. Хората умират, историите не, хората в историите не“.

 
 

Китай ще създаде свръхмощен компютър с производителност 1 ексафлопс до 2018 г.

| от chronicle.bg |

Китайски специалисти планират да създадат до 2018 г. нов свръхмощен компютър, с производителност 1 ексафлопс (квинтилион (10 на 18-та степен) операции в секунда), предаде ТАСС.

Разработката „Тянхъ 3″ ще бъде „най-напредналата в света, надминаваща всички съществуващи аналози“. Тя ще превъзхожда десетократно „Сънуей ТайхуЛайт“ – най-мощният засега компютър от версията „Топ 500″.

„В текущата година Китай ще направи пробив в това направление, както при процесора, така и в съпътстващата технология. В резултат ще бъде създаден прототип на свръхмощна изчислителна машина с производителност 1 ексафлопс. Фактически сме изправени пред нов етап в производството на компютри. Това ще позволи на Китай по-бързо, с по-голяма точност и широк обхват да решава редица сложни научни проблеми“, казаха учените.

В частност се планира данните от машината да се използват в генното инженерство при анализа на структурата и последователността на подреждане на протеините.

„Предполага се, че благодарение на този компютър ще се направят нови открития в областта на медицината“, каза Мън Сянфей, директор в Държавния център за суперкомпютри в гр. Тянцзин.

Изобретението ще се създаде изключително въз основа на национална технология и ще бъде готово за експлоатация в режим на проект до 2020 г. Китайските учени казаха, че той ще бъде представен преди американските учени да покажат на света своята окончателна версия на компютъра със скорост повече от 1 ексафлопс.

Източник: БТА

 
 

Избери порно, избери живота, избери T2

| от Зорница Аспарухова |

Избери живота, като преебеш своя. Избери порно, за да не правиш секс. Избери да си сексист, егоманиак, циничен гадняр. Избери онези, които ти го вдигат, пред онези, които обичаш. Избери истерията пред срама, избери да се друсаш качествено с реални неща, които харесваш и да дозираш социалните мрежи. Избери живота!

Също така избери „Трейнспотинг“ – на екран и на хартия. После и „Порно“ – само на хартия. Като цяло се довери на Дани Бойл и Ървин Уелш, те си знаят работата. Това важи и за последната им колаборация заедно на екран.

Да избереш „Т2 Трейнспотинг“ пред останалите заглавия в киносалона този месец е като да избереш добрата кока пред скапаната трева. По-силно е, по-смело е, по-скъпо е, вдига ти го по-добре.

Същото важи и за филма на Дани Бойл и сценариста Джон Ходж. Те го правят за пореден път и го правят добре. Избери тях и им се довери, за да те заведат на приключение в мръснишкия свят на Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби.

Точно 20 години минаха, откакто хероиновата истерия на триото Бойл-Ходж-Уелш нанесе мощното си кроше в киносалоните и оформи част от иронично-циничното поколение на 80-те и 90-те години.

Припознаването с хистеричния живот и изборите на основните персонажи не е онова, което прави „Трейнспотинг“ толкова специален, както някои от вас биха си помислили. Обратният характер на всичко онова, което този филм разказва, е циничната нотка, която ние толкова харесваме.

Неговите персонажи избират живота, отнемайки го. От себе си и от другите. Да възхвалиш живота, чрез неговото тотално унищожаване и незачитане, разбиването му на дребни парчета, ето това прави този филм това, което е. И така вече 20 години.

Рентън, Sick Boy – Саймън, Спъд или Компира и Франк Бегби, преследват съзнанието на хиляди фенове по света с реплики, сцени, крайности, гнусотии и изборите си. Отварящият монолог на Марк Рентън, който ти казва да „избереш живота“ и досега остава епопея, на която се оповава почти всеки средностатистически циник с повече акъл.

20 години по-късно нещата са се променили. „Т2 Трейнспотинг“ удря кината като наркотична доза качествено бяло, която е редно да си причиниш. Той носи духа на първата киноистерия, но има повече сантимент в себе си.

Trainspotting трейнспотинг

Старите персонажи са тук, пръснати в различни точки на красивия и тучен Единбург, за да се съберат отново в носталгия по миналите дни, добрите наркотици, голите жени, порното, съжаленията, угризенията, изборите, умиленията и новите схеми и измами. Като последното едва ли има кой знае какво значение.

Китната предрусала четворка на Единбург винаги ще намери нещо, с което да се забавлява. В „Т2 Трейнспотинг“ изборът пада върху минали измами и нови такива, включващи порно с мъже, които обичат да им го слагат отзад и една българка. Това обаче се случва само на повърхността. Като повечето неща, които са потенциално добри и този филм има няколко нива. Дали всички ще ги видят и усетят, това вече си е тяхна работа.

Тези, които са прочели „Порно“ на Ървин Уелш във влажно очакване на този филм, нека да бъдат предупредени – „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“. Бойл и Ходж използват различни отправни точки и основи на романа, които заковават в сюжета, но филмът не е директна адаптация на втория роман на Уелш. Той е много различен от хероиновите истории на лудия шотландец.

Сюжетът на „Т2 Трейнспотинг“ в случая не е важен. Важни са Юън Макгрегър, Юън Бремнър, Джони Лий Милър, Робърт Карлайл, химията – тази на екрана и тази в лъжички и линийки, монолозите, музиката и за някои от нашите сънародници – и участието на Анжела Недялкова и появата на гара Подуяне.

Всичко това го има и е поднесено с показателната си хаотичност, точно като първата част, но с повече носталгия.

Кенефи, Иги Поп, псувни, дрога, измами, пари, изкуствени мъжки членове, циците на Анжела, буркан с шипков мармалад, Ървин Уелш в кадър, Рентън, който пее, Бегби социопатът, монолог за консуматорския живот и лайковете във фейсбук, кратката поява на Даян, първата сцена с купчина задъхани фитнес маниаци…

Всички тези неща обагрят света на „Т2 Трейнспотинг“ в приятни наркотични краски. Носят доволна наслада на онези, които са гледали първия филм и очакват втория. Дори и на онези, които не го очакват.

Дани Бойл знае как да прави кино и майсторски се справя с объркания свят на Ървин Уелш за втори път. Малко биха успели и почти никой не би се пробвал. Освен Бойл, който е диригент от класа и го доказва отново.

T2: TRAINSPOTTING Трейнспотинг

Нуждата от продължения на филми се е превърнала в същото, в което и нуждата да пускаш песни и статуси за живота си всеки ден във фейсбук. Безмислие. Безвремие. Тотална жалкост. Малка нужда, която се е превърнала в голяма нужда. Като тази, която правиш насаме.

„Трейнспотинг“ няма нужда от продължение и все пак получава такова. То, за разлика от повечето комерсиални заглавия, които са се окичили с втори, трети и пети части, е негов достоен събрат. Поостарял и прашасал. Но изтупан и лъснал косъма, за да покаже, че още го бива. И е така. Бива го повече от другите.

От първата сцена с роботизираните healthy идиоти, през задължителния монолог на Рентън, до разбитото с кенеф лице на Франк Бегби, всеки момент е премерен и идва в перфекни цветни дози. Облечен в добър диалог, актьорска игра, музика и цветове като дъга през погледа на весел наркоман, носещ цветни очила и яздещ пони.

„Т2 Трейнспотинг“ е пътуване към миналото на едно по-добро кино, което някак сме забравили как се прави и как се гледа. От време на време обаче някой ни го напомня. Този месец това е Дани Бойл и неговият коктейл от шотландска кръв, примесена с качествена дрога и достойно друсане за всеки киноман.

Така че, избери живота навън и около себе си. Избери по-доброто кино. И не забравяй да си поемеш дълбоко дъх в началото. После се гмурни в кенефа на „Т2 Трейнспотинг“ и се наслаждавай! Мърляво е, но ще ти хареса.

Източник: Webcafe.bg