Румъния избира президент

| от | |

Ще успее ли немецът от Трансилвания да стопи преднината на Понта?


 

Иван Радев, Букурещ

Над 18 милиона румънци са призовани пред урните в неделя, за да изберат следващия президент на страната. След първия тур преди две седмици кандидатите са двама – премиерът социалдемократ Виктор Понта и лидерът на либералите, етническият германец Клаус Йоханис. В началото на ноември Понта спечели 40,44% от гласовете, докато кметът на град Сибиу, Клаус Йоханис, получи 30,37%.

Разлика от десет процента изглежда внушителна, но според последните социологически проучвания в дните между двата тура Йоханис успя да увеличи популярността си, докато тази на Понта спадна. Така че изборната нощ едва ли ще е лишена от интрига, а според някои анализатори дори съществуват шансове да видим повторение на случилото се през 2009г., когато тогавашният лидер на социалдемократите Мирча Джоана бе обявен за победител в нощта на вота, но радостта му трая едва няколко часа до пристигането на гласовете от чужбина, наклонили везната в полза на десния кандидат Траян Бъсеску.

Именно гласуването в чужбина бе сред най-горещите теми на кампанията преди втория тур. Хиляди румънци зад граница не успяха да гласуват на 2 ноември поради прекалено малкия брой секции и лошата организация на изборния процес от страна на Министерството на външните работи в Букурещ. Разгневени, че са били принудени да стоят часове наред на опашки, в много места хората поискаха обяснение от дипломатите и членове на комисии, като се наложи дори да намесата на жандармерията. В самата Румъния се организираха митинги за солидарност с диаспората, а темата бе широко експлоатирана от щаба на кандидата Йоханис, който обвини опонента си Виктор Понта, че нарочно е възпрепятствал правото на глас на румънците в чужбина, тъй като знае, че те не гласуват за социалдемократическата партия. Скандалът коства поста на министъра на външните работи Титус Корлъцян, който бе принуден да подаде оставка, предпазвайки репутацията на началника си от още по-големи щети.

Оставката на Корлъцян и обещанието на Понта, че всички румънци зад граница ще могат да гласуват на втория тур не спря протестите и в петък такива бяха организирани в различни градове на Румъния. Най-многобройните демонстрации обаче бяха в Клуж, най-големият град в Трансилвания. Любопитно е, че на първия тур в тази област с хабсбургско наследство Понта загуби във всички райони, а спечели в останалите две исторически провинции на Румъния – Влашко и Молдова. Категоричната победа на Йоханис в родната му Трансилвания даде повод за атака срещу него, че всъщност цели разединението на Румъния. “Трансилвания, а не Румъния. Гласувайте за Клаус Йоханис”, гласи банер, целящ да убеди румънците, че Йоханис е кандидат само на тази област, за разлика от “Виктор Понта – президентът, който обединява”.

През последния месец и половина Йоханис бе принуден да отбива и други – доста скандални атаки, като например тази на таблоиди, близки до управляващите, че през 90-те години на 20 век е изнасял румънски деца за органи в Канада. Или пък че ще намали пенсиите – твърдение появило се върху брошури, които румънските пенсионери получаваха в държавните пощи, заедно с пенсиите си за октомври. Допълнителен минус за Йоханис сред определени кръгове консервативни избиратели бе фактът, че той самият няма деца. Етническата карта не остана неупотребена, но в последния ден на кампанията немецът отбеляза точка като прие предизвикателството и изпя без грешка химна на Румъния, за разлика от Понта, който сгреши текста, давайки повод за много подигравки. Религиозната принадлежност също имаше роля в кампанията – Понта не пропускаше повод да се покаже като добър православен християнин, кланяше се на мощи, ходеше на поклонения, отпускаше държавни пари за румънските църкви зад граница. Въпреки официалното становище на Светия синод, че църквата не се меси в кампанията, по места имаше доста сигнали за пропаганда в полза на православния кандидат от страна на свещенослужители.

Йоханис произхожда от така нар. “саши” или саксонци от Трансилвания, които се заселват в Румъния още през 12 век. През 20 век голяма част от тях се местят в Германия и днес броят им не надвишава 30 хиляди. Стереотипът за това население всъщност е доста положителен и са уважавани от румънците. Именно на тази позитивна представа за работливи и точни хора залага Йоханис, чийто слоган е “Румъния на добре свършената работа”. Кандидатът печели убедително четири мандата като кмет на Сибиу – град с прекрасна архитектура и важен туристически потенциал, но не се знае дали това ще му е достатъчно, за да стане първият етнически германец президент на Румъния.

Това, което може да му помогне, е надигащият се страх, че веднъж осигурили си президентския пост, социалдемократите се готвят освен да поставят държавата под тотален контрол, да се разправят и с правосъдието, което в момента създава доста проблеми на техни високопоставени другари. Тази кампания премина под знака на многобройни акции на Националната дирекция за борба с корупцията, която задържа и обвини значителен брой високопоставени политици. Сред тях е и заместник-председателят на парламентарната група на социалдемократите Виорел Хребенчук, който бе записан да разговаря със сенатор относно приемането на закон за амнистията, който да отърве политиците от проблемите им с правосъдието. “Амнистия – иначе всички сме я загазили”, казва единият от събеседниците в разговора, изтекъл в медиите. След публикуването на записа Хребенчук се оттегли от всички заемани постове. Подобен закон за амнистията наистина е внесен в деловодството на парламента и опасенията са, че досега не е бил приет единствено, за да не навреди на кампанията на Понта. Въпреки че премиерът официално отрича да го подкрепя, през тази седмица социалдемократите отхвърлиха предложението на Йоханис да се свика извънредно заседание на парламента, на което този законопроект да бъде отхвърлен веднъж завинаги.

Няма да е никак чудно, ако след изборите се стигне до разглеждане на това предложение, то да бъде подкрепено и от представители на други партии, тъй като сред клиентите на прословутата Национална дирекция антикорупция са политици от целия спектър, включително и брата на настоящия президент Мирча Бъсеску. В същото време дирекцията се ползва с доста високо доверие в обществото, а активните й действия напоследък в никакъв случай не остават незабелязани и от Европейската комисия, която наблюдава Румъния и България в рамките на механизма за сътрудничество и проверка. С оглед на положителния пример, който би трябвало да бъдат активните мерки срещу корупцията, българският интерес е който и да спечели тези избори да не слага прът в колелата на правосъдието, тъй като рано или късно ще осъзнаем, че щом в едната страна е възможно корумпираните политици да попадат в затвора, това може да стане и в другата. Валидно е и обратното, лошият пример на едните може да насърчи и другите да я карат постарому.

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!

 
 

#Bookclub: Непокорният Недим Гюрсел и „Мехмед Завоевателя“

| от Спонсорирано съдържание |

В интервю за „Пари Мач” от 2015 г. турският писател Недим Гюрсел заяви: „Ердоган не харесва карикатуристи”.

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на „Мехмед Завоевателя” и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. „Мехмед Завоевателя” е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор. Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба. Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година. В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история. Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава – смайващ. На страниците оживяват важни фигури от епохата – султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историка Георгий Сфрандзис, генуезеца Джовани Джустиниани, учения Теодор Каристин, германеца Йоханес Грант…

„Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета. Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта.”

Cover-Mehmed-Zavoevatelya

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение. Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен…

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза. Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска.) След преврата през 1980 г. Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната „Едно тъй дълго лято”, която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията. Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на „Дъщерите на Аллах” – обвиняват Гюрсел в обида към религията, процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация „Балканика“.

В едно свое интервю тогава той казва: „Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии. Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения.”

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена. Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения.

За съжаление, религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол, изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”. Вход свободен.

 
 

Пет начина да изглеждате умни на обществени места

| от |

Човек е същество, което има навика да изпада в крайности. За много неща. Но ако трябва да сведем лашкането от една посока в друга на чисто базисно ниво, то можем да кажем, че най-често човек се надценява или подценява жестоко. Ако сте от втория тип, вие виждате себе си като едни чудесни, общителни и великолепни хора. Или поне така се случват нещата в главата ви. Но някъде там, най-отзад, във фронталния лоб, едно гласче тихичко ви нашепва, че това май не е точно така. Тоест, вие си мислите, че сте умни, готини и сърдечни, казано с думи прости – вие сте направо супер и най-желаната компания за всяко по-елитарно и приятно събиране, но всъщност май не е точно така.

Спокойно. Има нещо, което хората винаги приемат с отворени обятия и това са умните хора. Те наистина са желана компания в почти всяка ситуация. От събиране на книжния клуб до пиене в бар, един наистина интелигентен човек, придава истинска осанка на плеядата от характери в този мини социум.

И вие искате да блеснете в него. Ама не знаете как. Ние ще ви дадем пет изпипани метода. Приложете ги и ще живеете щастливо.

  1. Не говорете много. Или просто не говорете изобщо и просто кимайте. Няма нищо по-елитарно от човек с напрегната физиономия, който слуша, но не си отваря устата. В редките случаи, когато това се наложи все пак, казвайте неща от сорта на: „Ти казваш, че аз ти казах, че той ти е казал…“ или нещо в този ред на мисли. Дълги изречения, без реална информация в тях, които да объркат противника. Но наистина – не говорете много. Ще изглеждате зашеметяващо потайни и дори малко студени. Но се усмихвайте в редки моменти. Защото един по-умен от вас човек е казал, че „когато не знаеш какво да кажеш, е по-добре да си замълчиш“. А вие наистина не знаете, нали?
  2. Говорете много. Този съвет реално се бие с предния. Затова трябва да изберете един от двата метода. Изборът най-често зависи от личната ви натура и начина, по който се чувствате в конкретния момент. При този създаването на вербална плява винаги оставя околните с впечатлението, че знаете много. Най-често много думи. Но думите са важни. Не случайно езикът се е развил до такива нива и е най-лесният начин за комуникация между различните хора и видове. Многото говорене, подобно на липсата на такова, винаги обърква другите – дали просто дрънкате празни приказки или реално казвате съществени неща? Не е ясно. Думите ви излизат по 100 в минута и дори да са просто дърдорене, никой не може да хване нишката толкова бързо. Учете се от политиците – казвайте нищо с много думи. Или най-добре – повтаряйте едно и също с различни думи. Единстеният проблем на този начин е, че все пак се налага да имате поне средно богат речник. Ако не сте сред тези индивиди, то изберете първия метод.
  3. Бъдете шумни. Първо и много важно нещо, шумните хора се забелязват от 100 километра. Когато влезете в една стая, винаги има един човек, който е по-ярък от останалите. И той винаги говори с няколко тона по-високо от всички. Смятате, че това е случайност? Не. Той вече е открил този метод и той работи за него. Казвайте и правете с аплом всичко – от поръчването на питие до разказването на виц. Нека всички знаят, че сте там или на съседната пряка или някъде много близо. И да се чувстват застрашени от вас и харизмата ви. Защото шумът винаги предизвиква внимание. А ако този шум е облечен в нещо по-така, още по-добре. Избирайте ярки тоалети, интересен грим или най-малкото – по-различна прическа. Обвийте тези неща в шум, звуци и силен тактилен контакт с околната среда и имате перфектната комбинация на мозък, обвит в чудесна и ярка опаковка.
  4. Цитирайте всичко. Една жена беше оставила с впечатлението свои познати, че е изчела цялата руска класика, само защото беше запомнила десет цитата на Толстой и Достоевски, които е прочела във фейсбук. За да развиете този метод до съвършенство трябва да се подготвите малко. Първо, лайкнете във фейсбук всякакви страници с цитати, мъдри мисли, анти мъдри мисли и Word porn. Започвайте да наизустявате, като тук подбирането е от голямо значение. Нека да са цитати от важни хора, но все пак и да са близки до вашата емоционална същност. Все пак хората, пред които смятате да ги употребявате ви познават поне малко. След това, от време на време, цитирайте тези хора и онлайн. Нека публичният и личният ви живот се слеят в едно. Цитирате умни хора онлайн, правите го и на живо, значи съответно четете безспир и имате слонска памет. Друго много важно – винаги комбинирайте цитати на български с такива на английски. Полиглозите са новите секссимволи. Пък и това може да заблуди останалите, че всъщност четете книги на няколко езика. Което винаги е плюс.
  5. Бъдете нихилист. Смята се, че ироничните хейтъри по дифолд са по-умни от обикновените простаци, гадняри, невъзпитани отрепки или онези позитивни загубеняци. Вие сте повече от всички тях и хейтите ярко онова, което те харесват, а онова, което не харесват – го хейтите повече с интелект. Пффф, сакразмът е секси и ви придава осанка на изключителна умност. Тъй като обаче сакразмът е висша форма на чувство за хумор, може и да ви е малко трудно. Затова се придържайте към простичкия нихилизъм, в който всичко е кофти, ама пък вие сте супер. Просто, защото вече сте му хванали цаката. Другото, което може да ви помогне тук е лайкването на нихилистични мемета. Тоест, лайквате, съответно схващате скритите послания и древната истина, заключени с тези две прости изречения. Понякога и шервайте, ама по рядко. По-често може да откраднете нещо, тоест да го заемете, и да го перефразирате като за вас си. Не се отклонявайте много от оригинала, че може и да ви хванат. Също така статусите, в които се оплаквате от хората, тъпотията, тъпаците, свалячите, които, да им се незнае, не ви оставят просто намира, винаги са чудесен начин да сте извисен нихилист и умник в едно. При това красавец, бе!

Следвайте тези прости съвети и ще пребъдете. Успех!

 
 

Алкохолизмът засяга по-сериозно жените, отколкото мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Американски учени откриха доказателство, че алкохолизмът засяга по-сериозно системата за възнаграждение в мозъка на жените, отколкото на мъжете.

Системата за възнаграждение в мозъка се състои от амигдала и хипокампус, които утвърждават полезния опит и взимат участие в създаването на спомени и вземането на решения.

За изследването учените събраха 60 човека, възстановили се след дългогодишна алкохолна зависимост, като ги разделиха в групи по равно – 30 жени и 30 мъже. Те събраха и равна по численост група от доброволци без проблеми с алкохола. Участниците бивши алкохолици са спазвали режим на въздържание от 4 седмици до 38 години. Всички преминаха невропсихологични оценки и ядрено-магнитен резонанс, за да се отчетат промените в мозъчната структура.

Изследванията проведоха учените от болницата в Масачузетс и училището по медицина към Бостънския университет. Те установиха, че структурата на системата за възнаграждение в мозъка на жените алкохолички е по-голяма, отколкото при тези, които не страдат от зависимостта. В същото време същите структури са по-малки в главния мозък на мъжете алкохолици, в сравнение с тези, които не са алкохолно зависими.

Всяка година трезвеност се свързва с 1,8 % намаляване на размера на мозъчните вентрикули, което показва, че възстановяването на мозъка от вредите от алкохолизма е възможно.

„Откритията ни подсказват, че може да е полезно да вземем предвид половите различия при лечението на алкохолизма“, каза експертът Гордън Харис.