Румъния избира президент

| от | |

Ще успее ли немецът от Трансилвания да стопи преднината на Понта?


 

Иван Радев, Букурещ

Над 18 милиона румънци са призовани пред урните в неделя, за да изберат следващия президент на страната. След първия тур преди две седмици кандидатите са двама – премиерът социалдемократ Виктор Понта и лидерът на либералите, етническият германец Клаус Йоханис. В началото на ноември Понта спечели 40,44% от гласовете, докато кметът на град Сибиу, Клаус Йоханис, получи 30,37%.

Разлика от десет процента изглежда внушителна, но според последните социологически проучвания в дните между двата тура Йоханис успя да увеличи популярността си, докато тази на Понта спадна. Така че изборната нощ едва ли ще е лишена от интрига, а според някои анализатори дори съществуват шансове да видим повторение на случилото се през 2009г., когато тогавашният лидер на социалдемократите Мирча Джоана бе обявен за победител в нощта на вота, но радостта му трая едва няколко часа до пристигането на гласовете от чужбина, наклонили везната в полза на десния кандидат Траян Бъсеску.

Именно гласуването в чужбина бе сред най-горещите теми на кампанията преди втория тур. Хиляди румънци зад граница не успяха да гласуват на 2 ноември поради прекалено малкия брой секции и лошата организация на изборния процес от страна на Министерството на външните работи в Букурещ. Разгневени, че са били принудени да стоят часове наред на опашки, в много места хората поискаха обяснение от дипломатите и членове на комисии, като се наложи дори да намесата на жандармерията. В самата Румъния се организираха митинги за солидарност с диаспората, а темата бе широко експлоатирана от щаба на кандидата Йоханис, който обвини опонента си Виктор Понта, че нарочно е възпрепятствал правото на глас на румънците в чужбина, тъй като знае, че те не гласуват за социалдемократическата партия. Скандалът коства поста на министъра на външните работи Титус Корлъцян, който бе принуден да подаде оставка, предпазвайки репутацията на началника си от още по-големи щети.

Оставката на Корлъцян и обещанието на Понта, че всички румънци зад граница ще могат да гласуват на втория тур не спря протестите и в петък такива бяха организирани в различни градове на Румъния. Най-многобройните демонстрации обаче бяха в Клуж, най-големият град в Трансилвания. Любопитно е, че на първия тур в тази област с хабсбургско наследство Понта загуби във всички райони, а спечели в останалите две исторически провинции на Румъния – Влашко и Молдова. Категоричната победа на Йоханис в родната му Трансилвания даде повод за атака срещу него, че всъщност цели разединението на Румъния. “Трансилвания, а не Румъния. Гласувайте за Клаус Йоханис”, гласи банер, целящ да убеди румънците, че Йоханис е кандидат само на тази област, за разлика от “Виктор Понта – президентът, който обединява”.

През последния месец и половина Йоханис бе принуден да отбива и други – доста скандални атаки, като например тази на таблоиди, близки до управляващите, че през 90-те години на 20 век е изнасял румънски деца за органи в Канада. Или пък че ще намали пенсиите – твърдение появило се върху брошури, които румънските пенсионери получаваха в държавните пощи, заедно с пенсиите си за октомври. Допълнителен минус за Йоханис сред определени кръгове консервативни избиратели бе фактът, че той самият няма деца. Етническата карта не остана неупотребена, но в последния ден на кампанията немецът отбеляза точка като прие предизвикателството и изпя без грешка химна на Румъния, за разлика от Понта, който сгреши текста, давайки повод за много подигравки. Религиозната принадлежност също имаше роля в кампанията – Понта не пропускаше повод да се покаже като добър православен християнин, кланяше се на мощи, ходеше на поклонения, отпускаше държавни пари за румънските църкви зад граница. Въпреки официалното становище на Светия синод, че църквата не се меси в кампанията, по места имаше доста сигнали за пропаганда в полза на православния кандидат от страна на свещенослужители.

Йоханис произхожда от така нар. “саши” или саксонци от Трансилвания, които се заселват в Румъния още през 12 век. През 20 век голяма част от тях се местят в Германия и днес броят им не надвишава 30 хиляди. Стереотипът за това население всъщност е доста положителен и са уважавани от румънците. Именно на тази позитивна представа за работливи и точни хора залага Йоханис, чийто слоган е “Румъния на добре свършената работа”. Кандидатът печели убедително четири мандата като кмет на Сибиу – град с прекрасна архитектура и важен туристически потенциал, но не се знае дали това ще му е достатъчно, за да стане първият етнически германец президент на Румъния.

Това, което може да му помогне, е надигащият се страх, че веднъж осигурили си президентския пост, социалдемократите се готвят освен да поставят държавата под тотален контрол, да се разправят и с правосъдието, което в момента създава доста проблеми на техни високопоставени другари. Тази кампания премина под знака на многобройни акции на Националната дирекция за борба с корупцията, която задържа и обвини значителен брой високопоставени политици. Сред тях е и заместник-председателят на парламентарната група на социалдемократите Виорел Хребенчук, който бе записан да разговаря със сенатор относно приемането на закон за амнистията, който да отърве политиците от проблемите им с правосъдието. “Амнистия – иначе всички сме я загазили”, казва единият от събеседниците в разговора, изтекъл в медиите. След публикуването на записа Хребенчук се оттегли от всички заемани постове. Подобен закон за амнистията наистина е внесен в деловодството на парламента и опасенията са, че досега не е бил приет единствено, за да не навреди на кампанията на Понта. Въпреки че премиерът официално отрича да го подкрепя, през тази седмица социалдемократите отхвърлиха предложението на Йоханис да се свика извънредно заседание на парламента, на което този законопроект да бъде отхвърлен веднъж завинаги.

Няма да е никак чудно, ако след изборите се стигне до разглеждане на това предложение, то да бъде подкрепено и от представители на други партии, тъй като сред клиентите на прословутата Национална дирекция антикорупция са политици от целия спектър, включително и брата на настоящия президент Мирча Бъсеску. В същото време дирекцията се ползва с доста високо доверие в обществото, а активните й действия напоследък в никакъв случай не остават незабелязани и от Европейската комисия, която наблюдава Румъния и България в рамките на механизма за сътрудничество и проверка. С оглед на положителния пример, който би трябвало да бъдат активните мерки срещу корупцията, българският интерес е който и да спечели тези избори да не слага прът в колелата на правосъдието, тъй като рано или късно ще осъзнаем, че щом в едната страна е възможно корумпираните политици да попадат в затвора, това може да стане и в другата. Валидно е и обратното, лошият пример на едните може да насърчи и другите да я карат постарому.

 
 

Зимен гайд за четене

| от |

Докато се подготвяме за по-топлите дни и чакаме част от вълнуващия филмов и телевизионен сезон, се отдаваме на нещо също толкова полезно и приятно, като споменатите преди малко неща, а именно четенето.

Зимното четене, подобно на зимното киснене на дивана и на топло, се консумира по-добре в компанията на трилъри, приказки и Лора Палмър. Поне в нашия случай. Всичко това и още нещо, като щипка Белгия и малко Ървин Уелш, се съдържа в нашия зимен гайд за четене, съставен от пет многовкусови и качествени заглавия.

Ето ги и тях:

„Тайната история на Туин Пийкс“, Марк Фрост

Който не чака новия сезон на Туин Пийкс да вдигне ръка? Такъв човек не съществува. И докато се готвите да си направите тв маратон с двата безобразни сезона на този шедьовър на Дейвид Линч, което ще ви отнеме близо седмица, казваме го от опит, а след това решите да погълнете бързо и мощно филмовата предистория „Огън, следвай ме“, ви препоръчваме да видите и книгата Марк Фрост. Сценаристът на сериала пише книга, която да бъде свързващото звено между онзи полюционен хит от 90-те и онова, което предстои да се случи този май. Така че, книгата излиза много скоро, нека се озове на рафта ви.

„Големите малки лъжи“, Лиан Мориарти

Нещо и за отбраната женска публика, което също очакваме много скоро на малък екран. Най-известният роман на американката Лиан Мориарти – и шести в нейната кариера – беше закупен от НВО, които приключиха със снимките на мини-сериала по него. Той разказва за група от три жени в малък град, които биват замесени в убийство. Никол Кидман, Лора Дърн, Шайлийн Ууди и Рийз Уидърспуун се наместват удобно в костюмите на дамите и ни водят през мистерията. Трейлърът на сериала вече е наличен и изглежда като едно от заглавията, които ще искате да видите. Ние препоръчваме и да го прочетете преди това.

„Детски и домашни приказки“, Братя Грим

Нали помните времето, когато майка ви ви е казвала, че трябва да четете приказки и самата тя го е правила за вас? Е, както казва и писателят К.С. Луис: „Един ден ще сте достатъчно големи, за да искате да четете приказки отново“. Това време, можем да кажем, е настъпило. Особено с това издание на нецензурираната и доста по-мрачна версия на приказките на Якоб и Вилхелм Грим. От Баба Хола през Рапунцел до Синята брада, ще искате да видите този страшен свят през очите и мрачното въображение на двамата братя.

„Ваещият с ножове“, Ървин Уелш

Докато чакаме „Трейнспотинг 2“, който излиза през февруари, се подготвяме за истеричния хипер свят на Ървин Уелш с първата част на филма и малко книжни източници. Ако не сте чели „Порно“ – направете го. Веднага след това се заемете с „Ваещият ножове“ – последният роман на Уелш, който проследява живота на един от персонажите му в „Трейнспотинг“ Франк Бегби.  Като цяло препоръчваме гнусния, но пъстър свят на този ирландец, както и хашлашкия му език. Освен „Трейнспотинг 2“, може да си причините и бруталния „Гавра“ или Filth, отново по роман на Уелш, с Джеймс Макавой.

„Петрония“, Амели Нотомб

Лошото момиче на белгийската литература предизвиква много чувства в онези, които са опитали вкуса й. Някои се влюбват в нея, други я намразват. Ние сме от първите и затова препоръчваме поредния й роман на роден език. Този път историята проследява още един от големите грехове и наслади в света на Нотомб – пиенето. „Пиенето е сериозна работа, изкуство, което изисква талант и старание. Небрежното пиене не води доникъде. Години наред пиех като всички останали, по купони, силни или по-слаби напитки, с надеждата да постигна опиянението, което би направило живота приемлив, но единственият резултат бе махмурлукът.“, както пише самата тя.

А в галерията горе може да видите кориците и цените на книгите. Наздраве и приятно четене!

 
 

Facebook тества инструмент за изобличаване на фалшиви новини

| от chronicle.bg |

След новината, че Германия има намерения да глобява Facebook за всяка фалшива новина, която се завърти в мрежата, от компанията явно са решили да се справят с проблема и в момента тестват филтър за фалшиви новини в Германия.

Политиците в Германия се опасяват, че разпространението на фалшиви новини може да се отрази на предстоящите наесен федерални избори.

Немците планират пътя, по който да вървят фалшивите новини така: когато системата за проверка на фактите на Facebook отчете една новина като фалшива, потребителите ще бъдат изпратени на Correctiv, неправителствена новинарска организация със седалище в Берлин. Ако даден елемент се счете за неверен, той ще бъде маркиран като „оспорван“, придружен от обосновка, а сайтът ще предупреждава потребителите, преди те да го споделят в социалната мрежа.

Освен това, т.нар. спорни елементи ще се показват по-малко в новинарския поток на социалната мрежа.

Източник: Financial Times

 
 

18 години H.M.S.U.

| от chronicle.bg |

Музикалното движение Hard Music and Sounds United празнува 18 години от началото си. По случай годишнината се организира събитие в две зали в комплекса на студио “Орфей”, което ще представи някои от най-актуалните гости на музикални лейбъли за Drum and Bass, получили световно признание. Добре дошли са всички drum & bass фенове.

Едната от залите ще бъде с участието на артисти от екипа на Critical Music, а другата – на Viper Recordings.

В програмата на Critical ще слушаме сетове от супер актуалния продуцент Mefjus, който вече се представи подобаващо по време на летния фестивал на H.M.S.U. С нетърпение очакваме участието на музикалния гений Current Value. За първи път в София ще имаме удоволствие да чуем и самия Kasra – основател на Critical и добре утвърден на световната сцена с първокласната си продукция.

В залата с артисти на Viper ще чуем хитовите Brookes Brothers, които поръсват с настроение “палави ликуид ролери”. Артистът с псевдоним Cyantific през годините беше част от най-големите лейбъли, а сега издава ексклузивно за английския Viper. В тази зала ще можем да се насладим и на сета на един от най-актуалните продуценти – InsideInfo.

През годините H.M.S.U. безспорно се отличава с качествен подбор на гости за своите партита. Те винаги са сред най-актуалните или изгряващи имена на световната сцена. Нещо повече – за времето на своето съществуване организацията е била домакин на над 400 гости от световната сцена и почти всички родни диджеи.

От страна на H.M.S.U. в програмата ще се включат Ogonek, Konspirator & Mocks с проекта High Roll, Targy, acidtrip и EXo със Salmon Flow. Специален гост ще бъде и родната гордост на световната Drum and Bass сцена – L 33. За визуалните инсталации по време на събитието ще се погрижат Elektrick.me.

Билети могат да бъдат закупени на цена от 25 лв., а в деня на събитието – на 30 лв. Всички промо ценови категории бяха изчерпани още преди началото на 2017. в мрежата на EVENTIM.bg и избрани магазини. Повече информация тук. 

18_YEARS_HMSU_2017_BACK

 
 

Най-доброто от Мартин Скорсезе

| от |

Мартин Скорсезе е един от най-великите живи режисьори на нашето време. За своите 74 години този дребен американец от италиански произход е променил основните правила на седмото изкуство повече пъти, отколкото всеки друг режисьор.

С над 50 заглавия във филмовата си кариера, един спечелен „Оскар“ и близо 60 продуцентски проекта Мартин Скорсезе прави от киното онова, заради което хората го наричат „изкуство“. Остри кадри, близки планове, тишината в сцените, динамичният разказ, неконвенционалните персонажи са онези неща, които правят Скорсезе отличителен, запомнящ се, забележителен. Гледате ли негов филм, дори само един, няма връщане назад и така трябва да бъде.

Скорсезе прави кино в чист вид. Епични шедьоври, удоволствие за сетивата за всеки киноман, които ще останат в историята на седмото изкуство, много след като нас и него няма да ни има. И отново – така трябва да бъде.

Мартин Скорсезе е един от най-великите режисьори покорили Холивуд и всеки, който мисли различно е или голям глупак или не разбира от кино. Толкова е просто.

След две години тишина Скорсезе се завръща на голям екран с „Мълчание“ – един проект, който иска да направи от много години. История за безпрецедентната, безкористна вяра и религията, както той я разбира. Защото религията и вярата имат много малко общо. И „Мълчание“ е тук, за да разкаже това.

Адаптация по романа на японеца Шюсако Ендо „Мълчание“ е трудна, бавна, тъжна и мълчалива история. Тя подлага на съмнение и дълги и мъчителни изпитания най-фундаменталните въпроси и чувства заложени в човека.

Тишина ли е Бог? Ако Него изобщо го има. Защо остава мълчалив, дори когато ти говориш с него? Трябва ли да продължиш да го търсиш и да вярваш, дори когато той не ти отговаря със същото? „Am I just praying to silence?“ е основният мотив загнезден в тази тъжна приказка за божественото и отвъд него. И отговорът на всички тези въпроси е „да“.

Религията, вярата и изпитанията, които идват след като се отдадеш на тях, са теми, които вълнуват Скорсезе и той често ги прокарва по един или друг начин във филмите си. Понякога го прави директно, взима религията, чопли я, унищожава я, показва най-лошото й, най-хубавото й и накрая оставя зрителят да реши сам за себе си. Като в „Последното изкушение на Христос“.

Религията според Скорсезе е много по-многопластова и интересна, отколкото според църквата, която винаги се опитва да ни я пробуда с една по-ведра, но някак назидателна страна. Вярата от друга страна е нещо, което всички ние носим в себе си. Тя е заложена в ДНК-то ни и само ние можем да изберем как и накъде да я насочим. Да вярваме или не изобщо не е въпросът! Въпросът е „в какво“?

В този ред на мисли „Мълчание“ е някак задължителен за гледане, защото е кино в чист вид, защото е по една от любимите теми на своя режисьор и защото ще подложи на изпитание и вас, като зрители.

По повод премиерата на „Мълчание“, която е на 14.01. в зала 1 на НДК, като част от програмата на „Киномания“, ние се обръщаме към Мартин Скорсезе и аплодираме неговото величие на голям екран. Защото този дребен мъж с проблемен, странен и динамичен живот е създал повече кино, отколкото някои хора ще успеят да видят в живота си.

Вие се подгответе за „Мълчание“, а дотогава 10 от най-добрите заглавия на маестро Скорсезе са от нас за вас. В галерията горе. Наздраве!