Румъния има нова надежда!

| от |

Един етнически германец и протестант успя да се наложи над фаворизирания православен кандидат-президент на Румъния, настоящия премиер Виктор Понта. На какво се дължи смайващият успех на Йоханис? Коментар за Дойче веле на Роберт Шварц.

Изненадата е направо историческа. За първи път след промените отпреди 25 години румънците проявиха непартийна солидарност. Самостоятелно мислещите граждани от младото поколение, които се информират от независими източници, и не се оставят да бъдат манипулирани от дирижираните румънски медии, явно са успели да убедят родители и роднини, че и като президент Понта би могъл единствено да посрами страната, по същия начин, по който го правеше като премиер.

Празните предизборни обещания, непочтените атаки, лъжите и клеветите не можаха да му помогнат. Със своя недемократичен опит да разедини румънците, Понта на практика постигна точно обратното на онова, което целеше. Вместо да препъне Йоханис, той просто му помогна да стане президент. Национално-популисткият девиз на Понта, че само православният румънец е „добър румънец“, се превърна в негово проклятие. Това твърдение беше крайно пресилено, а и цялото поведение на социалдемократическия кандидат беше повече от неубедително. Ако Понта има поне някакъв остатък от почтеност, той би трябвало да подаде оставка, и то колкото може по-скоро.

Прагматичният конкурент

Клаус Йоханис показа по впечатляващ начин, че и един протестант от германски произход може да бъде добър румънец. Помогна му неговият прагматизъм. Политикът, който четири последователни мандата е бил кмет на Сибиу, доказа не само на своите съграждани, но и на цялата страна, че не се шегува, когато говори за „Румъния на добре свършената работа“.

Клаус Йоханис не е по силните думи, но владее майсторството на символичните жестове. Когато на една пресконференция бе запитан дали знае текста на румънския химн, той безгрешно изпя първия куплет. „Добрият румънец“ Понта обаче доста се запъна, когато му се наложи да покаже познанията си по същата тема. Министър-председателят, за когото се доказа, че е плагиатствал в докторската си дисертация, и чието двуличие неведнъж е било порицавано от Брюксел, не успя да се справи дори и с тази елементарна задача. Така Йоханис явно успя да спечели симпатиите на немалка част от колебаещите се избиратели, които очевидно се нуждаеха от някакъв допълнителен подтик, за да го изберат.

Изключително важна роля за успеха на Йоханис изиграха и румънците, живеещи зад граница: близо 400 000 избиратели – три пъти повече, отколкото на първия тур на изборите на 2 ноември – осигуриха на кандидата ясна преднина. И то при положение, че и на балотажа, точно както и преди две седмици, не всички желаещи да гласуват имаха възможност да го сторят. Хиляди румънци, живеещи извън пределите на родината си, така и не успяха да подадат гласовете си на първия тур. А вчера/ 16.11./ те направо щурмуваха някои секции, за да успеят да упражнят своето демократично право.

В името на демокрацията

Километричните опашки пред румънските посолства в европейските столици неизбежно са породили у някои наблюдатели горчивия въпрос – къде в днешния Европейски съюз все още може да се види подобен демократичен устрем? Оказа се, че все още го има. Преди демократичните промени от 1989 на румънските граждани им се налагаше да чакат с часове на опашка за парче масло или няколко банана. Сега те застанаха на опашка, за да дадат нов шанс на демокрацията в страната си – срещу волята на собственото си правителство. И успяха да се наложат!

Сега остава и Клаус Йоханис да докаже, че е заслужил доверието на своите избиратели, и че като президент на всички румънци е в състояние да осигури помирение и единство.

 
 

Професия „ловец на любовници“

| от chronicle.bg |

Когато предсказвачката на бъдещето Минг Ли казва на своя клиентка, че знае за аферата й с женен мъж, жената е смаяна.

Без да трепне, Минг убеждава клиентката да прекрати връзката, което тя прави и то бързо. Но откъде всъщност Минг Ли е знаела за тази афера? Нека не се преструваме, че наистина е имала силата да чете мисли, защото самата тя казва пред South China Morning Post, че в действителност не предсказва бъдещето.

Минг работи за Weiqing Network Technology в Шангхай. Звучи като технологична фирма, но всъщност е агенция за ловци на любовници.

Малко предистория: около един на всеки пет женени мъже (както и жени) в Китай се гмурва в извънбрачна афера, според проучване на сайта за запознанства Baihe.com. След тази статистика може би не е изненада, че официалната цифра на разводите в Китай се е повишила с 60% от 2007 до 2014 г.

Weiqing цели да предотврати тези разводи. Клиентите на агенцията най-често са омъжени жени, които подозират мъжете си във връзка. За китайските съпруги извънбрачната афера е въпрос не само на любовно разочарование, но и на загуба на семейни финанси. Обикновено, когато мъжете им имат любовница, те плащат наема на жилището й, месечни сметки и всякакви глезотии. Така семейният бюджет натежава.

Weiqing има 59 офиса на цялата територия на Китай. Служителите на агенцията са основно два типа – терапевти, които оценяват кризата вътре в един брак и търсят наични да го съживят, както и самите ловци на любовници. Това са най-вече млади хора, следващи психология, социология или право. Те използват психологически методи, за да убедят третата страна в брака да отстъпи и прекрати връзката.

“Ако любовницата отиде на разходка в парка, до супермаркета или на работа, аз случайно я срещам по пътя“, разказва Минг. В случай, че любовницата е домошар, Минг се представя за съседка, която има теч в апартамента си и има нужда от помощ. След това убеждава жената да прекрати аферата. „По-възрастна съм от повечето любовници, така че те ме слушат“, казва 47-годишната Минг.

Докато всичко звучи леко спорно, според китайските закони в ловуването на любовници няма нищо незаконно.

Освен това, бизнесът е много доходоносен. Weiqing е подала молба да бъде вписана в стоковата борса на Китай. Компанията вече има спечелени 2.6 милиона щатски долара за първите 10 месеца на 2016 г. Ловците на любовници вземат по 145 долара на час. Част от тези пари отиват за купуване на бижута и наемане на апартаменти, за да се осигурят фалшиви самоличности за ловците.

Основателят на агенцията, Шу Хин, разказва, че досега компанията му е успяла да раздели 8 552 любовници само за 2014 г.

Ако ловецът не успее да прекрати аферата, всички разходи на клиента се изплащат обратно от Weiqing. Ако пък агенцията се справи, в типичния случай това струва на клиента около 7 200 долара, доста по-малко от един развод.

В много от случаите не се и стига до развод. В крайна сметка името на агенцията – Weiqing, се превежда като „пазител на чувствата“ и „защитаващ любовта“. Основателят Шу казва, че компанията му спасява около 5 000 брака годишно, тоест 350 000 досега.

А какво да кажем за любовниците? Ловецът Минг е благосклонна към тях, ето защо търси решение. „Понякога се опитвам да им намеря гадже“, казва тя с искреното намерение да направи

 
 

Skeptics in the Pub, Изкуствен интелект: Презареждане

| от chronicle.bg |

Chronicle.bg започва партньорство с ентусиастите от Skeptics in the Pub. Всичко най-интересно преди и след събитията на Ratio.bg може да четете тук или на сайта им.

Още от създаването си първите компютри започват да поемат задачи, дотогава изискващи човешки интелект. Прогресът е бърз: през втората половина на XX век се появяват първите невронни мрежи, ботове за разговори, програми, играещи шах, експертни системи, и изглежда, че всеки момент ще бъде създаден изкуствен интелект, съизмерим по възможности с човешкия.

Постепенно става ясно, че всяка от тези технологии е ограничена. Компютрите продължават да правят това, което им кажем, а не това, което имаме предвид. Помага и променливото разбиране на хората за изкуствен интелект: обикновено така биват наричани задачите, с които компютрите все още не се справят. В края на 80-те години финансирането на изследвания намалява драстично, преди да избухне отново преди няколко години, вече включващо обработка на данни в големи размери и комерсиални приложения като автономни коли.

Това възраждане обещава да промени цивилизацията ни из основи. Какви са приложенията днес и какво ще се случи в бъдеще.

На предстоящото събитие от серията Skeptics in the Pub ще се проведе на 23 март (четвъртък) от 19:30 часа в Carrusel Club (ул. Г. С. Раковски №108) ще се обсъждат:

  • как се вдъхновяваме от биологичните мозъци за да строим изкуствен интелект;
  • дисекция на електронен мозък – какво се случва вътре в изкуствения интелект;
  • възможен ли е общ изкуствен интелект и ако да – дали ще ни вземе работата или убие първо.

За лекторите:

По темата за изкуствения интелект ще говорят Никола Тошев и Константин Василев. Двамата са участвали в изграждането на софтуерната компания WizCom, по-късно закупена от VMWare. Днес Константин се занимава с мобилни апликации и игри, а Никола съосновава Sciant и развива machine learning в компанията.

За Skeptics in the Pub:

Skeptics in the Pub е неформално събитие, създадено, за да среща хора, които се интересуват от наука и критично мислене. Форматът е прост – в началото лектор говори по предварително подготвена тема, а след това е време за въпроси и свободни разговори между всички присъстващи. Под името Skeptics in the Pub вече се организират събития в повече от 20 европейски държави, a България се присъединява към списъка през септември 2014. Досега са проведени над 15 събития с около 100 гости на всяко от тях. Skeptics in the Pub се организира всеки месец от екипа на Ratio – повече за предстоящите събития може да видите на сайта.

 
 

Когато звездите бомбят снимки

| от chronicle.bg |

Фотобомбите представляват накратко следното – когато човек влезе в кадъра при снимката на друг.

Винаги се получава смешно, но е най-забавно, когато фотобомби правят звездите.

Предлагаме ви в галерията списък със снимки на знаменитости, които „случайно“ се приплъзват в кадъра на друг.

Сред тях можете да видите бивш президент, британската кралица и много актьори и актриси.

 

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.