Румъния и шистовия газ

| от |

Алина Богичану, в. „Адевърул“

Какво казват кандидатите за президент на Румъния за Рошия Монтана и шистовия газ

Виктор Понта, Клаус Йоханис, Моника Маковей и Кристиан Дяконеску са на диаметрално противоположни позиции, когато ставадума за експлоатацията на злато в Рошия Монтана и на шистов газ.

Проектът Рошия Монтана и експлоатацията на шистов газ са две теми, които през последните години предизвикаха силна вълна на негативни реакции от страна на гражданското общество. За момента експлоатацията на златото в Рошия Монтана е изоставена, защото през юни съответният законопроект бе отхвърлен в парламента.

Що се отнася до шистовия газ, това би дало възможност на страната да не зависи от руски газ. Президентът Траян Бъсеску заяви в края на миналата година, че залогът на румънската политика в енергетиката трябва да бъде енергийна независимост от руския газ. В студиото на „Адевърул лайв“ основните четирима кандидати за най-високия пост в държавата бяха питани през последните седмици по тези чувствителни теми. Виктор Понта, Клаус Йоханис, Моника Маковей и Кристиан Дяконеску имат напълно различни мнения що се отнася до експлоатацията на минерални ресурси. 
Понта:„В подкрепа на експлоатацията, ако се опазва околната среда.“

Chevron-shale-foto-727x404

В емисия на „Адевърул лайв“ премиерът Виктор Понта заяви, че до края на тази година ще стане известно дали Румъния притежава шистов газ. „Ако имаме, в парламента Румъния трябва да реши дали да експлоатира ресурсите или не. Аз съм за експлоатацията, при спазване на най-високи стандарти за опазване на околната среда. Мисля, че би било добре да имаме ресурси. Ако нямаме газ, внасяме от Русия. Румъния трябва да има, до четири-пет години, ресурси на газ не само за нея, но и за Република Молдова“, заяви премиерът през юли.

Макар че първо заяви, че като депутат е против проекта Рошия Монтана, но като премиер го подкрепя, позовавайки се на разкриването на нови работни места, в последната емисия на „Адевърул лайв“ премиерът подчерта, че се дразни на факта, че политиците говорят на много гласове, когато става дума за проекта. „Това, което ме дразни най-много са онези, които си менят мнението – ту са за Рошия Монтана, ту против“, каза Понта. Йоханис: „Експлоатацията на шистов газ може да почака“

Кандидатът за президент на Християн-либералния съюз Клаус Йоханис критикува премиера за двойнствената позиция относно експлоатацията в Рошия Монтана, като подчерта, че отношението към проекта е погрешно от самото начало. „Това е една провалена приватизация. Имаме един политик, който по един единствен проблем има две мнения: едно в качеството му на премиер, а друго – като депутат. Не знам друг случай на стойностен политик, който да има подобен подход. (…) Не може да си играеш с ресурсите на страната и да идваш с механизъм, който носи големи проблеми на околната среда“, заяви Йоханис.

Йоханис смята, че в бъдеще трябва да се търси решение, чрез което експлоатацията да се прави отговорно, така че ресурсите да не се изчерпат само за няколко години. „Трябва да търсим технологии, които не замърсяват, които не застрашават целия регион. Ако няма такива технологии, трябва да имаме смелостта да кажем, че чакаме“, уточни Йоханис. Кандидатът на Национално-либералната партия и Демократично-либералната партия (обединени в Християн-либералниясъюз – бел. ред.) прие същата принципна позиция и за шистовия газ, и твърдо настоява, че експлоатацията не трябва да бъде прибързана.

Моника Маковей: „Против съм Рошия Монтана“ Евродепутатката от Демократично-либералната партия Моника Маковей, която се кандидатира като независима на президентските избори, се обяви твърдо против проекта Рошия Монтана още през 2012 г. „Бяха направени много незаконни неща. Нямам проблем с експлоатацията на подземни ресурси сама по себе си. (…) Въпросът е да експлоатираш без да поставяш живота на хората в опасност“, заяви Моника Маковей пред „Адевърул лайв“  миналата седмица.


Що се отнася до шистовия газ, евродепутатката каза, че още прави проучвания, защото не е разбрала каква е реалната опасност от метода на експлоатация.Кристиан Дяконеску: „Проектът трябва да бъде  преосмислен“ Кандидатът за президент на Партия Народно движение Кристиан Дяконеску предрече още миналата година, през септември - когато започнаха уличните протести срещу експлоатацията в Рошия Монтана, че единственото възможно решение е оттегляне на проекта и преосмислянето му. 

С БТА

 
 

От ходене се поумнява

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета Ню Мексико Хайлендс в Лас Вегас откриха, че ходенето подобрява притока на кръв към главния мозък и засилва паметта и познавателните способности на хората, съобщи изданието „ЮрикАлърт!“.

Ефектът е по-слабо изразен в сравнение с бягането, но е значително по-голям, отколкото при карането на велосипед. До изводите си авторите на изследването стигнаха по време на наблюдения върху 12 младежи в добро здраве.

Доброволците се придвижваха с постоянна скорост около един метър в секунда. Кръвоснабдяването на главния мозък се измерваше с ултразвук.

През 2015 г. австралийски учени доказаха, че когато става дума за общото здравословно състояние, сърдечно-съдовата система и намаляването на риска от преждевременна смърт, ходенето е по-полезно от бягането, припомня в. „Дейли мейл“. Експертите установиха, че хората, които първоначално правели по 1000 крачки на ден, а постепенно стигнали до 10 000 дневно, намалили наполовина риска от преждевременна смърт. Дори тези, които увеличават крачките си от 1000 до 3000 на ден, намаляват риска с 12 %.

 
 

Какво всъщност се има предвид в обявите за работа

| от |

Когато човек порасне, „Какво е искал да каже авторът“ става „Какво е искала да каже HR-ката“.

Интервютата за работа са като свалка, което прави обявите за работа – валентинки. Всичко е казано по завоалиран начин, въпреки че крайната цел е очевидна. Понякога давате валентинката сам, а понякога наемате някой друг да я предаде. Накрая от всички кандидати избирате не най-добрия, а този, който ви харесва най-много или този, който можете да си позволите.

Любовният език на обявите е неразгадаем. Веднъж един съсед заварчик разказа как шефът му пуснал обява за заварчици, след това събрал всички кандидати показал ги на работниците си и им казал: „Всички тези хора чакат за вашето място. Марш на работа.“ Днес ще помислим върху това какво всъщност искат фирмите.

За нас:

Независимо какво пише в обявата, да се чете така (годините варират): 

Фирмата ни е в бранша от 25 години: Шефът най-вероятно е уморен от живота и вследствие на това – консервативен. Очаквайте мениджър да ви е я жена му, я брат му, а ако на времето е работил вместо да обръща внимание на дъщеря си и сега тя си е хванала някакъв безкариерен и бездарен мухльо – той, зетя.

Ние сме една от най-бързо развиващите се компании: С конкурента ни сме на едно ниво и знаем това, защото имаме много тънко и малко двулично приятелство, заради общата ни омраза към монополиста в бранша.

Във връзка с разширяването на екипа търсим: Колегите ви мрънкат на шефовете прекалено много, че не искат да вършат повече задълженията на вашата длъжност. На шефовете им дойде до гуша и ето ни тук.

Основни задължения:

Тук са изредени нещата, които искаме да правите. Също така, тук не са изредени нещата, които впоследствие ще ви караме да правите.

Изисквания:

Образование:

Начално: Ако може и да не е осъждан – бижу!

Средно: Държим на опита. Шефът също е със средно.

Висше: Искаме да сме сигурни, че знаете как са го прави хората от бранша през 70-те и 80-те години.

Комуникационни умения: Да не сте темерут.

Умения за работа в екип: Общо взето нямаме много изисквания и пълним.

Лоялност: „Да нямаш други богове, освен Мене“.

Стаж по специалността:

3 години: Искаме да знаем, че работата няма да ти стане досадна след 2 седмици.

6 години: Имаме международни клиенти.

10 години: Скоро ще сменяме мениджъра, защото спи с колежките, които не ни пуснаха на нас.

Не се изисква стаж по специалността: Работата е за студенти, които трябва да минат през тъмния период на изграждане на биография, за да не прилича тя на книжка за оцветяване. Дано само по време на процеса да не умре от глад.

Компютърна грамотност: Да не сте прекалено стар.

Владеене на чужд език: Имате елементарно себеуважение.

Шофьорска книжка: Целунете децата за сбогом.

Работа на смени: Лятото всички колеги ще ви мразят, когато отидете на море. Ако отидете.

Какво предлагаме ние:

Чудесно заплащане: Стандартно заплащане, което е чудесно, защото досега са ви плащали по-малко.

Работа в млад екип: Всеки ден някой ще е с махмурлук.

Отлични възможности за развитие: Ако прекарате тук 2 години, ще имате достатъчно стаж, за да кандидатствате във фирмата-лидер на пазара. Както направи човекът, който беше на вашата длъжност.

Договор: Предлагаме ви нещо, което се предполага, но живеем в страна, където не се предполага.

Служебен транспорт: Пригответе се да ставате в 5:30, защото офисът ни е в Нова Гвинея. Също така 2/3 от заплатата ви ще отива за храна, поръчана по интернет, защото наоколо има само гаражи за ремонт на тирове.

За да кандидатствате:

Изпратете ни биография: Изпратете ни биография.

С актуална снимка: За да знаем кой от всичките Стефан-Ивановчовци във фейсбук сте вие.

Изпратете ни мотивационно писмо: Ние сме безскрупулни садисти.

Само одобрените кандидати ще бъдат поканени на интервю:

Документите ще бъдат разгледани при пълна конфиденциалност, според изискванията на ЗЗЛД.: и въобще няма да останат на личния компютър на ейчарката, която ще го забрави една вечер в някой бар, където персоналът всъщност ви познава и знае много добре защо 2 години не сте имали работа.

Успех!

 
 

Любимият виц на Христо Гърбов

| от Цветелина Вътева |

Само един ден на шегата не стига! Ето защо Webcafe.bg и ресторанти Happy обявяват месец април – за Месец на смеха. По този повод ви предлагаме любимите вицове на част от срещнем с най-усмихващите български комедийни актьори, заемащи специално място в сърцата ни.

Естествено, че знаете кой е Христо Гърбов. Дали сте се превивали от смях на ролята му като Пиер Миняр във „Вечеря за тъпаци“, хилили сте се на Гари Льожен/Роджър Трампълмейн в „Още веднъж отзад“ или сте се задавяли със салатата си пред телевизора, докато го гледате в „Комиците“, във всички случаи сте запознати с комедийния му талант.

Извън сцената и екрана Христо няма вид на смешник. По-скоро носи онова усещане за самовглъбеност, което придават на света около себе си хората, които вземат хумора на сериозно.

Предлагаме ви да прочетете виц, разказан от Христо Гърбов: 

Влиза един французин в един английски бар и си поръчва „typical English breakfast“ – боб, яйца, black pudding, което е вид кървавица, богата работа. Гледа той black pudding-a, хапва от него, пък после вика: „Абе като го видях това, помислих, че е лайно. Пък като го опитах, съжалих, че не е“.

Цялото интервю с Христо Гърбов можете да прочетете в Webcafe.bg


Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Място: ресторант HAPPY на ул. „Раковски“ 145

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.