Румъния и шистовия газ

| от |

Алина Богичану, в. „Адевърул“

Какво казват кандидатите за президент на Румъния за Рошия Монтана и шистовия газ

Виктор Понта, Клаус Йоханис, Моника Маковей и Кристиан Дяконеску са на диаметрално противоположни позиции, когато ставадума за експлоатацията на злато в Рошия Монтана и на шистов газ.

Проектът Рошия Монтана и експлоатацията на шистов газ са две теми, които през последните години предизвикаха силна вълна на негативни реакции от страна на гражданското общество. За момента експлоатацията на златото в Рошия Монтана е изоставена, защото през юни съответният законопроект бе отхвърлен в парламента.

Що се отнася до шистовия газ, това би дало възможност на страната да не зависи от руски газ. Президентът Траян Бъсеску заяви в края на миналата година, че залогът на румънската политика в енергетиката трябва да бъде енергийна независимост от руския газ. В студиото на „Адевърул лайв“ основните четирима кандидати за най-високия пост в държавата бяха питани през последните седмици по тези чувствителни теми. Виктор Понта, Клаус Йоханис, Моника Маковей и Кристиан Дяконеску имат напълно различни мнения що се отнася до експлоатацията на минерални ресурси. 
Понта:„В подкрепа на експлоатацията, ако се опазва околната среда.“

Chevron-shale-foto-727x404

В емисия на „Адевърул лайв“ премиерът Виктор Понта заяви, че до края на тази година ще стане известно дали Румъния притежава шистов газ. „Ако имаме, в парламента Румъния трябва да реши дали да експлоатира ресурсите или не. Аз съм за експлоатацията, при спазване на най-високи стандарти за опазване на околната среда. Мисля, че би било добре да имаме ресурси. Ако нямаме газ, внасяме от Русия. Румъния трябва да има, до четири-пет години, ресурси на газ не само за нея, но и за Република Молдова“, заяви премиерът през юли.

Макар че първо заяви, че като депутат е против проекта Рошия Монтана, но като премиер го подкрепя, позовавайки се на разкриването на нови работни места, в последната емисия на „Адевърул лайв“ премиерът подчерта, че се дразни на факта, че политиците говорят на много гласове, когато става дума за проекта. „Това, което ме дразни най-много са онези, които си менят мнението – ту са за Рошия Монтана, ту против“, каза Понта. Йоханис: „Експлоатацията на шистов газ може да почака“

Кандидатът за президент на Християн-либералния съюз Клаус Йоханис критикува премиера за двойнствената позиция относно експлоатацията в Рошия Монтана, като подчерта, че отношението към проекта е погрешно от самото начало. „Това е една провалена приватизация. Имаме един политик, който по един единствен проблем има две мнения: едно в качеството му на премиер, а друго – като депутат. Не знам друг случай на стойностен политик, който да има подобен подход. (…) Не може да си играеш с ресурсите на страната и да идваш с механизъм, който носи големи проблеми на околната среда“, заяви Йоханис.

Йоханис смята, че в бъдеще трябва да се търси решение, чрез което експлоатацията да се прави отговорно, така че ресурсите да не се изчерпат само за няколко години. „Трябва да търсим технологии, които не замърсяват, които не застрашават целия регион. Ако няма такива технологии, трябва да имаме смелостта да кажем, че чакаме“, уточни Йоханис. Кандидатът на Национално-либералната партия и Демократично-либералната партия (обединени в Християн-либералниясъюз – бел. ред.) прие същата принципна позиция и за шистовия газ, и твърдо настоява, че експлоатацията не трябва да бъде прибързана.

Моника Маковей: „Против съм Рошия Монтана“ Евродепутатката от Демократично-либералната партия Моника Маковей, която се кандидатира като независима на президентските избори, се обяви твърдо против проекта Рошия Монтана още през 2012 г. „Бяха направени много незаконни неща. Нямам проблем с експлоатацията на подземни ресурси сама по себе си. (…) Въпросът е да експлоатираш без да поставяш живота на хората в опасност“, заяви Моника Маковей пред „Адевърул лайв“  миналата седмица.


Що се отнася до шистовия газ, евродепутатката каза, че още прави проучвания, защото не е разбрала каква е реалната опасност от метода на експлоатация.Кристиан Дяконеску: „Проектът трябва да бъде  преосмислен“ Кандидатът за президент на Партия Народно движение Кристиан Дяконеску предрече още миналата година, през септември - когато започнаха уличните протести срещу експлоатацията в Рошия Монтана, че единственото възможно решение е оттегляне на проекта и преосмислянето му. 

С БТА

 
 

Досиетата CHR: Да спечелиш от тотото и да загубиш всичко

| от chronicle.bg |

Мнозина си мечтаят да спечелят от лотарията, но всеки трябва да има едно наум: всяка печалба идва със загуба. Печеленето на огромна сума пари наведнъж означава, че човек трябва да е готов за резки промени в живота си и нови възможности.

Затова и за мнозина печалбата значи и проклятие. Списъкът на хората, които са пропилели парите, оставайки потънали в главоболия, е дълъг. Някои от тях дори съжаляват, че са печелили.

Нека ви разкажем няколко истории, които доказват, че да спечелиш много пари, често означава и да загубиш много ценни неща в живота си.

Историята на истинските „Селяндури от Бевърли Хилс“

Уилям Поуст е на 8 години, когато майка му умира. Когато пораства, работи основно по карнавални събития, прекарва известно време в затвора и изглежда напълно безцелен и неспособен да изкарва пари, за да се грижи за себе си.

Изведнъж през 1988 година, когато е на 40 и няколко и разполага само с няколко долара в джоба, печели повече от 16 милиона долара от лотарията в Пенсилвания. По данни на Washington Post, само три месеца по-късно, вече е задлъжнял с 500 000 долара. Една от причините е фактът, че си купува частен самолет, въпреки че дори няма право да пилотира. Това обаче не е всичко. Брат му бива осъден за това, че планира убийството му. В средата на 90-те години вече е обявил банкрут. Умира през 2006 година на 66-годишна възраст.

Да спечелиш два пъти

Евелин Мари Адамс печели от лотарията седемцифрена сума не веднъж, а цели два пъти. Първо печели 3.9 милиона долара през октомври 1985 година, а след това – 1,4 милиона. Част от роднините й започват да хранят омраза към нея, защото е богата. Мнозина се обръщат към нея с молба за финансова помощ. Казва, че й е било трудно да отиде където и да е, без да я разпознаят. Това обаче е добрата част. Тя успява да загуби голяма част от богатството си в казината на Атлантик Сити. През 2012 година вече работи на две места, за да се издържа и съветва всички, които спечелят от лотарията, да отидат първо при адвоката и счетоводителя си.

Джакпот за милионера

За мнозина е трудно да повярват, че е възможно мъж, който вече е милионер, да спечели джакпота от лотарията (в размер на 315 милиона долара) и да го пропилее. Точно това обаче се случва с Андрю Уитакър.

Мъжът печели сумата на Коледа през 2002 година и избира да му бъдат изплатени 170.5 милиона долара наведнъж. Намерението му е да похарчи част от тях за дарение. Нещата обаче не се случват точно така. Уитакър се развежда със съпругата си. После внучката му умира при мистериозни обстоятелства. Уитакър започва да пие много. Често става жертва на обири, в един момент срещу него се водят 400 дела.
„Предпочитам да бях скъсал билета“, казва той пред ABC.

Печалбата след данъци – затвор

Алекс и Рода Тот остават с 24 долара в джоба, когато през 1990 година си купуват лотариен билет. Не очакват, че той ще им донесе 13 милиона долара. Избират печалбата да им бъде изплащана в суми от по 666 666 долара в продължение на 20 години.

Само за няколко години заради богатството си губят приятели и близки. През 2006 година получават обвинение за данъчна измама, защото не са знаели какви са изискванията на закона при подобни печалби.

Алекс умира преди делото, докато вдовицата му лежи две години в затвора.

Милионер с дългове

Сюзан Мулинс печели 4.2 милиона долара от лотарията през 1993 година. След като си поделя печалбата със семейството си, а част от парите отиват за данъци, може да се радва на плащания по по-малко от 50 000 долара годишно, които определено не са достатъчни, за да води богаташки начин на живот.

Само пет години по-късно взима заем от близо 200 000 долара от фондацията към националната лотария, ползвайки печалбата си като гаранция. През 2004 година бива осъдена, тъй като дължи на фондацията повече от 150 000 долара от заетите пари.

 
 

Анжела Недялкова, Юън Макгрегър и премиерата на „Т2 Трейнспотинг“

| от chronicle.bg |

„Трейнспотинг“ се завръща на големия екран 21 години след излъчването на оригиналния филм. Втория филм на режисьора Дани Бойл направи световната си премиера на 22 януари, а на събитието присъстваха звездите от оригиналния състав на филма.

Продължението проследява живота на героите 20 години по-късно и е вдъхновен от продължението на „Трейнспотинг“от Ървин Уелш – „Порно“.
„Това е като среща на класа“, каза актрисата Кели Макдоналд, пристигайки на събитието. Стотици фенове посрещнаха актьорите пред Cineworld, въпреки студа, вятъра и дъжда.

Режисьорът Дани Бойл се извини на присъстващите за „типичното шотландско време“, добавяйки, че продължението на култовия филм не само е снимано, но и ще направи премиерата си там, където всичко е започнало.

Филмът на Бойл започва с Рентън, изигран от Юън Макгрегър, който се завръща в Шотландия. Той е прекъснал връзката си с всички и е много променен.

Сред новите имена във филма е това на Анжела Недялкова. Българската актриса, позната от „Аве“ и „Източни пиеси“, играе ролята на Вероника – източноевропейското гадже на Сик Бой, значително по-млада от него, с която планира да създаде публичен дом.

В България филмът ще се появи на екран от 17 февруари.

 
 

Усмихващите инструкции за безопасен полет – Част 1: Qantas

| от chronicle.bg |

Инструктажът за безопасност преди полет често е досаден за пътниците. Много авиокомпании се опитват да разчупят рутинната процедура със свежи включвания и различни идеи, за да задържат вниманието на пътниците. Такова е и видеото на австралийците от Qantas.

Превозвачът пуска клипа през февруари 2016 г. и представя далечна Австралия като едно уникално място за посещение.

Приятелски настроени жители на Долната Земя и зашеметяващи гледки са част от демонстарациите за безопасност:

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.