Роналдо свали Меси от трона. Спечели „Златната топка“

| от |

Bd4cRUsCUAETY2-

Кристиано Роналдо успя да сложи край на хегемонията на Лео Меси, спечелвайки най-престижния индивидуален трофей „Златната топка“ на ФИФА. Португалецът получи отличието на тържествена церемония в Цюрих.

Просълзен, Роналдо благодари на съотборниците си от Португалия и Реал Мадрид, след което посвети приза на починалия в началото на този месец легендарен негов сънародник Еузебио. Роналдо изпревари победителя в последните 4 издания Меси и французина Франк Рибери.

Bd4o64ECQAEKF_C

Призът за „Треньор на 2013 г.“ бе връчен на Юп Хайнкес, който сложи край на кариерата си след требъла, постигнат с Байерн Мюнхен. В анкетата участваха треньорите и капитаните на националните отбори, както и специализирани журналисти от цял свят.

28-годишният Роналдо, който през ноември отбеляза хеттрик срещу Швеция и с това изпрати Португалия на Мондиал 2014, получава „Златната топка“ за втори път в кариерата си. Това се случи първо през 2008 г., а след това отличието бе връчвано неизменно на Меси. Асът на европейския клубен шампион Байерн Мюнхен Франк Рибери също таеше надежди, че може да изпревари конкурентите си, но в крайна сметка не успя да вземе отличието.

article-2538773-1AA356E100000578-630_634x421

Кристиано Роналдо винаги е твърдял, че не държи толкова на трофеите, но наскоро призна, че е оставил място за „Златната топка“ в своя музей на остров Мадейра, който откри през декември миналата година. Нападателят не спечели нищо с Реал Мадрид или Португалия през 2013 г., но „Златната топка“ е индивидуално отличие и не може да има съмнения, че Роналдо не я заслужил със своите 66 гола, които вкара за клуба и страната си през календарната година.

article-2538773-1AA3559100000578-447_634x447

Меси пък стана голмайстор в Ла Лига (46 гола) и шампион на Испания, но 2013 година като цяло не бе толкова успешна за него като предните в много отношения, освен това травма го извади от терена за дълго време.

Рибери от своя страна се надяваше да стане първия френски носител на приза след Зинедин Зидан. 30-годишното крило бе в основата на завоюваните пет трофея от Байерн Мюнхен – Шампионската лига, Бундеслигата, Купата на Германия, Суперкупата на УЕФА и Световния клубен шампионат. Рибери вече спечели един приз – този на УЕФА за най-добър играч в Европа за 2013 г.

В категорията „Треньор на 2013 г.“ конкуренти бяха наставникът на Борусия Дортмунд Юрген Клоп и двама велики треньори, които се оттеглиха от футбола в хода на годината. Алекс Фъргюсън напусна Манчестър Юнайтед след 27-годишен престой на „Олд Трафорд“, а Юп Хайнкес си тръгна от Байерн, след като записа требъл. При жените конкуренцията също бе много жестока и победителката Надин Ангерер от Германия си съперничеше с американката Аби Уомбах и бразилката Марта, която пет пъти получи отличието в периода 2006 – 2010 г.

[youtube id=“zCk9LCZaMYE“ width=“667″ height=“356″]

На церемонията в Цюрих бяха почетени южноафриканския лидер Нелсън Мандела и великия нападател на Бенфика и Португалия Еузебио, които починаха наскоро. Еузебио спечели „Златната топка“ през 1965 г. Бившият президент на Международния олимпийски комитет Жак Рох тази вечер бе удостоен с наградата на президента на ФИФА за изключителен принос към света на спорта, а Кралят на футбола Пеле най-накрая получи „Златна топка“, въпреки че не е състезател от 1977 г.

Когато „Франс Футбол“ дава старт на анкетата през 1956 г., тя се присъжда на най-добрия футболист, играещ в Европа, а Пеле никога не е обличал екип на отбор от Стария континент. Когато ФИФА реши да дава отличие на най-добрия футболист в света през 1991 г., Пеле отдавна бе спрял да играе, но днес получи почетна „Златна топка“, за да се оправи тази историческа несправедливост. „Няма друг играч с неговите постижения във футбола. Поради установените навремето правила Кралят не се намира в списъка с победителите в анкетата „Златна топка“, това е аномалия, която бе оправена през 2013 г.“, оповестиха от „Франс Футбол“.

Представители на домакина на предстоящото Световното първенство – Бразилия, бяха Адриана Лима, бившият нападател на Селесао Роналдо и новата суперзвезда на южноамериканския тим Неймар. Футболистът на Барселона сподели, че той и съотборниците му от бразилския национален отбор не изпитват никакъв страх, а единствено нетърпение световните финали да започнат колкото може по-скоро. Неймар изрази увереност, че петкратните световни шампиони ще стигнат до финала на домашния Мондиал и допълни, че с кой ще спорят за титлата няма значение. Роналдо пък се надява Селесао да играе с Германия в заключителната среща.

Всички носители на „Златната топка“ от създаването на анкетата през 1956 г.

В нея гласуват капитаните на националните отбори, селекционерите и журналисти от специализирани медии.

1956: Стенли Матюс (Англия)

1957: Алфредо Ди Стефано (Испания)

1958: Раймон Копа (Франция)

1959: Алфредо Ди Стефано (Испания)

1960: Луис Суарес (Испания)

1961: Омар Сивори (Италия)

1962: Йозеф Масопуст (Чехия)

1963: Лев Яшин (СССР)

1964: Денис Лоу (Шотландия)

1965: Еузебио (Португалия)

1966: Боби Чарлтън (Англия)

1967: Флориан Алберт (Унгария)

1968: Джордж Бест (Северна Ирландия)

1969: Джани Ривера (Италия)

1970: Герд Мюлер (Германия)

1971: Йохан Кройф (Холандия)

1972: Франц Бекенбауер (Германия)

1973: Йохан Кройф (Холандия)

1974: Йохан Кройф (Холандия)

1975: Олег Блохин (СССР)

1976: Франц Бекенбауер (Германия)

1977: Алан Симонсен (Дания)

1978: Кевин Кийгън (Англия)

1979: Кевин Кийгън (Англия)

1980: Карл-Хайнц Румениге (Германия)

1981: Карл-Хайнц Румениге (Германия)

1982: Паоло Роси (Италия)

1983: Мишел Платини (Франция)

1984: Мишел Платини (Франция)

1985: Мишел Платини (Франция)

1986: Игор Беланов (СССР)

1987: Рууд Гулит (Холандия)

1988: Марко ван Бастен (Холандия)

1989: Марко ван Бастен (Холандия)

1990: Лотар Матеус (Германия)

1991: Жан-Пиер Папен (Франция)

1992: Марко ван Бастен (Холандия)

1993: Роберто Баджо (Италия)

1994: Христо Стоичков (България)

1995: Джордж Уеа (Либерия)

1996: Матиас Замер (Германия)

1997: Роналдо (Бразилия)

1998: Зинедин Зидан (Франция)

1999: Ривалдо (Бразилия)

2000: Луиш Фиго (Португалия)

2001: Майкъл Оуен (Англия)

2002: Роналдо (Бразилия)

2003: Павел Недвед (Чехия)

2004: Андрей Шевченко (Украйна)

2005: Роналдиньо (Бразилия)

2006: Фабио Канаваро (Италия)

2007: Кака (Бразилия)

2008: Кристиано Роналдо (Португалия)

2009: Лионел Меси (Aржентина)

2010: Лионел Меси (Aржентина)

2011: Лионел Меси (Aржентина)

2012: Лионел Меси (Aржентина).

2013: Кристиано Роналдо (Португалия).

 
 

Адел посвети изпълнение на жертвите в Лондон

| от chronicle.bg, БТА |

Адел посвети песента си „Make You Feel My Love“ на жертвите от терористичната атака в Лондон.

По време на свой концерт в Окланд, Нова Зеландия, на 22 март тя изпя парчето в памет на загиналите.

„Днес имаше терористична атака в родния ми град Лондон – заяви пред зрителите 28-годишната певица преди началото на концерта. – Аз съм буквално на другия край на света и искам хората да видят запалените тук свещи и да ни чуят. Странно е, че не съм вкъщи. Всичко, което искам, е да бъде у дома заедно с приятелите и семейството си. Всички те са добре, но искам да посветя изпълненията си тази вечер на жертвите на терористичната атака и на родния си град.“

45 000 зрители на стадиона „Маунт Смарт“ в Окланд запалиха свещи, докато носителката на „Грами“ изпълняваше хита си.

Адел в момента изнася концерти в Австралия и Нова Зеландия в рамките на световното си турне. То ще приключи с нейни шоута на стадион „Уембли“ в Лондон през юни и юли.

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.

 
 

Плажовете, за които си мечтаем

| от chronicle.bg |

Преди няколко дни настъпи астрономическата пролет, а след броени часове ще преминем към лятното часово време. Всичко това просто ни подсказва едно – сезонът „Отслабвам за лятото“ е приключен и отстъпва място на „Отслабвам за Коледа“.

Започваме да броим дните до момента, в който ще легнем на шезлонга с коктейл в ръка, пред нас прозрачно синьото море ще се слива с небето, а горещ бял пясък ще гали стъпалата ни.

Тъй и тъй е ден за размисъл, защо пък да не изберем плажа – мечта за следващата морска ваканция. Нашите предложения – в галерията горе.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.