Роналдо свали Меси от трона. Спечели „Златната топка“

| от |

Bd4cRUsCUAETY2-

Кристиано Роналдо успя да сложи край на хегемонията на Лео Меси, спечелвайки най-престижния индивидуален трофей „Златната топка“ на ФИФА. Португалецът получи отличието на тържествена церемония в Цюрих.

Просълзен, Роналдо благодари на съотборниците си от Португалия и Реал Мадрид, след което посвети приза на починалия в началото на този месец легендарен негов сънародник Еузебио. Роналдо изпревари победителя в последните 4 издания Меси и французина Франк Рибери.

Bd4o64ECQAEKF_C

Призът за „Треньор на 2013 г.“ бе връчен на Юп Хайнкес, който сложи край на кариерата си след требъла, постигнат с Байерн Мюнхен. В анкетата участваха треньорите и капитаните на националните отбори, както и специализирани журналисти от цял свят.

28-годишният Роналдо, който през ноември отбеляза хеттрик срещу Швеция и с това изпрати Португалия на Мондиал 2014, получава „Златната топка“ за втори път в кариерата си. Това се случи първо през 2008 г., а след това отличието бе връчвано неизменно на Меси. Асът на европейския клубен шампион Байерн Мюнхен Франк Рибери също таеше надежди, че може да изпревари конкурентите си, но в крайна сметка не успя да вземе отличието.

article-2538773-1AA356E100000578-630_634x421

Кристиано Роналдо винаги е твърдял, че не държи толкова на трофеите, но наскоро призна, че е оставил място за „Златната топка“ в своя музей на остров Мадейра, който откри през декември миналата година. Нападателят не спечели нищо с Реал Мадрид или Португалия през 2013 г., но „Златната топка“ е индивидуално отличие и не може да има съмнения, че Роналдо не я заслужил със своите 66 гола, които вкара за клуба и страната си през календарната година.

article-2538773-1AA3559100000578-447_634x447

Меси пък стана голмайстор в Ла Лига (46 гола) и шампион на Испания, но 2013 година като цяло не бе толкова успешна за него като предните в много отношения, освен това травма го извади от терена за дълго време.

Рибери от своя страна се надяваше да стане първия френски носител на приза след Зинедин Зидан. 30-годишното крило бе в основата на завоюваните пет трофея от Байерн Мюнхен – Шампионската лига, Бундеслигата, Купата на Германия, Суперкупата на УЕФА и Световния клубен шампионат. Рибери вече спечели един приз – този на УЕФА за най-добър играч в Европа за 2013 г.

В категорията „Треньор на 2013 г.“ конкуренти бяха наставникът на Борусия Дортмунд Юрген Клоп и двама велики треньори, които се оттеглиха от футбола в хода на годината. Алекс Фъргюсън напусна Манчестър Юнайтед след 27-годишен престой на „Олд Трафорд“, а Юп Хайнкес си тръгна от Байерн, след като записа требъл. При жените конкуренцията също бе много жестока и победителката Надин Ангерер от Германия си съперничеше с американката Аби Уомбах и бразилката Марта, която пет пъти получи отличието в периода 2006 – 2010 г.

[youtube id=“zCk9LCZaMYE“ width=“667″ height=“356″]

На церемонията в Цюрих бяха почетени южноафриканския лидер Нелсън Мандела и великия нападател на Бенфика и Португалия Еузебио, които починаха наскоро. Еузебио спечели „Златната топка“ през 1965 г. Бившият президент на Международния олимпийски комитет Жак Рох тази вечер бе удостоен с наградата на президента на ФИФА за изключителен принос към света на спорта, а Кралят на футбола Пеле най-накрая получи „Златна топка“, въпреки че не е състезател от 1977 г.

Когато „Франс Футбол“ дава старт на анкетата през 1956 г., тя се присъжда на най-добрия футболист, играещ в Европа, а Пеле никога не е обличал екип на отбор от Стария континент. Когато ФИФА реши да дава отличие на най-добрия футболист в света през 1991 г., Пеле отдавна бе спрял да играе, но днес получи почетна „Златна топка“, за да се оправи тази историческа несправедливост. „Няма друг играч с неговите постижения във футбола. Поради установените навремето правила Кралят не се намира в списъка с победителите в анкетата „Златна топка“, това е аномалия, която бе оправена през 2013 г.“, оповестиха от „Франс Футбол“.

Представители на домакина на предстоящото Световното първенство – Бразилия, бяха Адриана Лима, бившият нападател на Селесао Роналдо и новата суперзвезда на южноамериканския тим Неймар. Футболистът на Барселона сподели, че той и съотборниците му от бразилския национален отбор не изпитват никакъв страх, а единствено нетърпение световните финали да започнат колкото може по-скоро. Неймар изрази увереност, че петкратните световни шампиони ще стигнат до финала на домашния Мондиал и допълни, че с кой ще спорят за титлата няма значение. Роналдо пък се надява Селесао да играе с Германия в заключителната среща.

Всички носители на „Златната топка“ от създаването на анкетата през 1956 г.

В нея гласуват капитаните на националните отбори, селекционерите и журналисти от специализирани медии.

1956: Стенли Матюс (Англия)

1957: Алфредо Ди Стефано (Испания)

1958: Раймон Копа (Франция)

1959: Алфредо Ди Стефано (Испания)

1960: Луис Суарес (Испания)

1961: Омар Сивори (Италия)

1962: Йозеф Масопуст (Чехия)

1963: Лев Яшин (СССР)

1964: Денис Лоу (Шотландия)

1965: Еузебио (Португалия)

1966: Боби Чарлтън (Англия)

1967: Флориан Алберт (Унгария)

1968: Джордж Бест (Северна Ирландия)

1969: Джани Ривера (Италия)

1970: Герд Мюлер (Германия)

1971: Йохан Кройф (Холандия)

1972: Франц Бекенбауер (Германия)

1973: Йохан Кройф (Холандия)

1974: Йохан Кройф (Холандия)

1975: Олег Блохин (СССР)

1976: Франц Бекенбауер (Германия)

1977: Алан Симонсен (Дания)

1978: Кевин Кийгън (Англия)

1979: Кевин Кийгън (Англия)

1980: Карл-Хайнц Румениге (Германия)

1981: Карл-Хайнц Румениге (Германия)

1982: Паоло Роси (Италия)

1983: Мишел Платини (Франция)

1984: Мишел Платини (Франция)

1985: Мишел Платини (Франция)

1986: Игор Беланов (СССР)

1987: Рууд Гулит (Холандия)

1988: Марко ван Бастен (Холандия)

1989: Марко ван Бастен (Холандия)

1990: Лотар Матеус (Германия)

1991: Жан-Пиер Папен (Франция)

1992: Марко ван Бастен (Холандия)

1993: Роберто Баджо (Италия)

1994: Христо Стоичков (България)

1995: Джордж Уеа (Либерия)

1996: Матиас Замер (Германия)

1997: Роналдо (Бразилия)

1998: Зинедин Зидан (Франция)

1999: Ривалдо (Бразилия)

2000: Луиш Фиго (Португалия)

2001: Майкъл Оуен (Англия)

2002: Роналдо (Бразилия)

2003: Павел Недвед (Чехия)

2004: Андрей Шевченко (Украйна)

2005: Роналдиньо (Бразилия)

2006: Фабио Канаваро (Италия)

2007: Кака (Бразилия)

2008: Кристиано Роналдо (Португалия)

2009: Лионел Меси (Aржентина)

2010: Лионел Меси (Aржентина)

2011: Лионел Меси (Aржентина)

2012: Лионел Меси (Aржентина).

2013: Кристиано Роналдо (Португалия).

 
 

Рон Уизли в трейлъра на сериалa „Гепи“

| от chronicle.bg |

Култовият филм „Гепи“ на режисьора Гай Ричи, с Брад Пит и Джейсън Стейтъм, ще бъде адаптиран в сериал. Дистрибутор е сайтът Crackle.

Мнозина са скептични по въпроса дали филмът би могъл да стане на сериал и действително – новите актьори не са коравите мъже, които бихме очаквали.

В ролите ще видим Люк Паскуалино от „Скинс“ и „Снежен снаряд“, Ед Уестуик от „Клюкарката“ и… Рупърт Гринт, който разбира се играе Рон Уизли във филмите за Хари Потър. Сериалът има 10 епизода, създадени от Алекс Де Раков, който обещава да запази хумористичното настроение на оригиналния филм от началото на века.

Гринт играе Чарли, двадесет-и-нещо-годишен лидер на банда от малки натегачи. Можем да очакваме бус пълен със златни кюлчета, уговорени боксови мачове и неадекватна престрелка с мъж в халат на цветя.

Трейлърът ни дава достатъчно, за да се закачим, въпреки че по-радикалните фенове може и да не са доволни от променения актьорски колектив и сюжет.

Сериалът излиза на 16 март.

 

 

 
 

Ще видим нещо ново от LG

| от chronicle.bg |

Моделът G5 на LG – колкото и интересен да беше – се оказа провал. Сега компанията се опитва да се съвземе с друг емблематичен за марката телефон, който най-вероятно ще бъде показан на 26 февруари, ден преди Mobile World Congress в Барселона.

LG вече изпрати покани за събитието. Те не съдържат много информация – само дата и място. Но няколко неща сочат, че става въпрос за новия G6.

Поканата е с формата на телефон и на нея можем да прочетем мотото „See More, Play More“ (Виж повече, играй повече), което най-вероятно се отнася до новия дисплей на G6 – 18:9.

Освен дисплея, който официално беше потвърден от LG, G6 може да има Snapdragon 835 и 6GB RAM.

Носят се слухове, че LG ще пусне нов смарт часовник в Барселона, който ще бъде по-луксозен от стария LG G Watch R.

На Mobile World Congress изглежда ще бъде много интересен. Huawei, Motorola и Nokia също изпратиха покани за събития около тази дата, а се твърди, че  Samsung, HTC и няколко други компании ще покажат нови продукти.

 
 

Най-обещаващите сериали на 2017-а

| от chronicle.bg |

Докато филмовата индустрия все повече залага на блокбастъри, талантливи актьори и режисьори обръщат все по-голямо внимание на телевизията. В повечето случаи –зрителите печелят.

По информация на FX оригиналните сериали през 2017 година ще станат 500, а година по-рано те са били 455. Затова е невъзможно повечето от нас да следят всичко, което излиза по телевизията.

Затова ви предлагаме кратък списък с епизодите, които задължително да гледаме през новата година. Повечето от тях са нови, но включваме и няколко заглавия, които очакваме с нетърпение.

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.