Ройтерс: Бумът на производството на авточасти носи надежда за България

| от |

В славните си дни Русе, град на търговските пътища по река Дунав, е процъфтяващ икономически център и дом на първата търговска камара в България, известна като „Малката Виена“ заради сградите си в австрийски стил.

44-thomson-reuters

След десетилетия на икономически спад през комунизма местоположението на града в югоизточния край на Европа привлича инвеститори като Witte Automotive, германски производител на авточасти, който работи с най-големите автомобилни производители като примерно Форд.

Witte е една от десетките чужди компании от Япония до Южна Африка, които са причина за бума на производство на авточасти. Това може да промени съдбата на най-бедната държава членка на Европейския съюз. България е гладна за нови, устойчиви чуждестранни инвестиции, след спукването на балона на недвижимите имоти по време на финансовата криза през 2009 г.

„Индустрията се разраства, интересът също нараства“, казва Тил Тръкенмюлер, председател на индустриалната група Automotive Cluster Bulgaria. „През последните няколко години големите играчи взеха решение да имат нови заводи тук. Работим за това да привлечем голям автомобилен производител тук. Бъдете сигурни, че ако убедим един, автомобилната индустрия тук ще избухне“, казва още той.

Заради структурни проблеми като бюрокрация и лошата инфраструктура България все още е много далеч от „Светия Граал“- привличането на голям автомобилен производител. Тези проблеми могат да попречат на сектора да промени икономиката на страната ни. Тук се крие и причината България да остане встрани от автомобилното производство, започнало през 90-те години в страни като Полша, Чешката република и Словакия. Това бавно се променя, тъй като все повече производители на части са привлечени от местоположението на България, ниските данъци и валутата с фиксиран курс към еврото. Правителството се надява да подкопае позициите на по-богатите съперници на България в Централна и Източна Европа по същия начин, по който тези държави подкопаха позициите на Запада.

Като знак за промяна българското звено на Witte ще се премести в много по-голям завод тази година. Звеното планира да удвои сегашната си работна сила с около 260 работници и експерти по продажбите. Планира се продажбите да нараснат до над 25 млн. евро (35 млн. долара) тази година в сравнение със слабото начало от по-малко от 1 милион евро през 2010 г.

„Групата ще нарасне доста значително, а основният растеж ще бъде тук в България“, казва Томаш Индра, изпълнителен директор на Witte България.

Износът в сектора като цяло се е увеличил до около 1 милиярд евро през последните пет години, съобщават високопоставени представители на българската индустрия. Той се равнява на около 4,5% от целия износ и на 2,5 на сто от брутния вътрешен продукт на страната.

Много фирми планират или да се разраснат, или да влязат на пазара за първи път.

Френската Montupet наскоро построи второ производствено звено, а Johnson Controls има повече от 500 инженери в София, които създават контролни табла и информационно-развлекателни системи. Глобални доставчици на части, като американската фирма Sensata, канадската Magna International, японските Yazaki и Sumitomo Electric вече стъпиха в България.

Евтина работна ръка

Пренасянето на автомобилното производство от Западна Европа към Изтока изстреля икономиките на страните от бившата „желзяна завеса“, където колите на „Рено“, „Дачия“ са основна част от износа. България, която за разлика от другите, няма голяма история в производството на автомобили, не успя да привлече нито един автомобилен производител, освен китайския Great Wall Motor Co Ltd. Китайската компания създаде завод с местен партньор в град Ловеч през 2012 г.

Разликата в производствените разходи все още е твърде малка, за да накара производителите на авточасти да закрият заводите си примерно в Чехия и да се преместят в България, смята Йенс Визе от консултантската компания в световен мащаб AlixPartners. Но удобното местоположение и евтината работна ръка означава, че производителите на авточасти вече гледат на България като на възможност за инвестиции на зелено, казва Визе. Средната цена на работната ръка в България е 3,70 евро на час, докато в Полша е 7,20, в Унгария 7,90, а в Словакия е 8,60 евро, добавя той като цитира германски статистически данни. „В това отношение България е привлекателна като база с ниски производствени разходи, особено за трудово-интензивни операции“, казва Визе, старши директор и автомобилен експерт. „Много от източноевропейските локации от „първата вълна“, като Чехия, Унгария или Словения, стават все по-скъпи. Тъй като доставчиците се насочват към нови места, те ще търсят начини за оптимизиране на разходите за труд и различни други критерии“, допълва той.

Друго предимство за инвеститорите е, че България има богата история, датираща от времето на комунизма, в сферата на електрониката и компютърната техника. Това помогна на компании като белгийската EPIQ, която бе придобита от филипинската IMI преди три години. EPIQ създаде завод за авточасти, използвани в електрониката на колите през 1997 г. Когато EPIQ се появи в България за първи път, откри море от готови за работа талантливи инженери в Ботевград след фалита на държавния завод за електроника през 1995 г., казва Ерик Кандидо, управляващ директор на IMI в България. Продажбите на компанията скочиха с 30% през 2013 г.

Бюрокрация и инфраструктура

България работи усилено, за да се справи с проблемите, с които бизнесът се сблъсква, когато излиза на пазара, казва Костадин Дятев, зам-изпълнителен директор на държавната агенция за насърчаване на чуждестранните инвестиции.

По силата на специалния Закон за насърчаване на инвестиции, България предлага различни стимули за инвестиции, като земя на по-ниски от пазарните цени и възстановяване на плащания за социално осигуряване на работниците в продължение на три години.

Независимо от това страната ни е изправена пред трудното предизвикателство да направи индустрията си по-конкурентоспособна и да привлече повече компании, включително други производители на авточасти.

Witte създава завода си в Русе, университетски град, който на теория предоставя на компанията изобилие от инженери, счетоводители и мениджъри. Но много от завършилите нямат необходимите умения, само малка част си струва да бъдат назначавани, казва Индра за некачествената образователна система в България.

Борбата с огромната бюрокрация е друга пречка. Сегашният завод на Witte е нает от текстилна фирма. Компанията купува земя за много по-голям завод с намерения за разрастване в бъдеще. Само разрешението на правителството за промяна на предназначението на земята от земеделска в промишлена отнема месеци чакане.

Друга пречка е закърнялата пътна мрежа на страната. Главният път на север към Румъния и към Централна Европа е през малък, силно натоварен мост над Дунав накрая на Русе, където камионите чакат с часове, за да преминат. „Когато вляза в България през моста, си мисля „Да не би да съм в Ирак или някъде в Азия“. Ужасно е“, казва Индра.

Преди всичко, основните играчи в сектора се оплакват от липсата на стратегия за насърчаване на растежа в автомобилната индустрия, било чрез данъчни облекчения или чрез субсидии, които ще позволят на България да се изравни със своите конкуренти.

Правителството твърди, че прави каквото може. „Това, което правим тук, е да помогнем на всеки инвеститор, който идва при нас. Помагаме им с някои бюрократични процедури, процеси и проблеми, с които може да се сблъскат“, казва Дятев./БГНЕС/Ройтерс

 
 

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си, като двамата уточняват как актьорът да изплати останалите 6,8 милиона от договорената сума.

Джони Деп се съгласи да даде на Амбър Хърд общо 7 милиона долара. Според източник на „И!Нюз“ той ще превежда неизплатените 6,8 милиона през следващите 15 месеца.

Амбър Хърд заяви, че ще дари цялата сума за благотворителност – на организации, борещи се с насилието над жените и на Детската болница в Лос Анджелис, където е работила като доброволка.

През лятото Джони Деп преведе 200 000 долара на две благотворителни организации от името на Амбър Хърд.
Актрисата подаде молба за развод през май след продължил 15 месеца брак и броени дни след това си издейства ограничителна заповед срещу Джони Деп.

 
 

Фитнес треньор качи 32 килограма с благородна цел

| от chronicle.bg, по diply.com |

За всички нас, които не сме Крис Хемсуърт и магическата му диета, да поддържаш добро ниво на фитнес е много трудно. 35-годишният фитнес инструктор от Ню Йорк Адонис Хил знае какво е усилието да сваляш килограми, защото е преминал през това два пъти.

Когато е на 27 бизнесът на Хил се срива и той изпада в депресия и качва килограми. След това обаче открива фитнеса като своя страст и сваля цели 45 килограма.  Адонис превръща фитнеса и в кариера.

Половин десетилетие след личния си успех, Хил решава да помогне на своята клиентка Алиса да свали драстично количество килограми като самият той качва 32 килограма. Идеята е треньорът да мотивира клиента си като си постави същата цел и тренира заедно с него.

В крайна сметка, след месеци усилени упражнения и няколко фалстарта, Алиса успява да свали 26 килограма. Това е достатъчно близо.

 
 

Диагноза „кучкар“

| от |

На пръв поглед кучкарите изглеждат като другите хора: имат очи, уши, носове, носят дрехи, ядат сандвичи и празнуват Коледа. При по-внимателно вглеждане, може да установите някои белези, които не са характерни за нормалните хора: топки косми в различни цветове, залепнали по палтата, топки, изскачащи от джобовете, свински уши за дъвчене в чантите, и най-очевидното: четириноги животни, влачещи се на каишка или тичащи свободно зад тях.

Дори когато тези знаци са налице, все още не е сигурно, че имате пред себе си истински кучкар. Винаги съществува възможността да се натъкнете на нормален собственик на куче, който не е обсебен от животното си, но трябва да сте наясно, че шансовете за това са много малки. Кучкарите са хора, които може да изглеждат като скучни членове на обществото, до момента, в който по улицата не мине бебе ши тцу, облечено в коледно елече. В този момент тези иначе примерни служители, свестни работодатели, добри родители и верни приятели, изпадат в амок и започват да подпискват и да издават нечленоразделни звуци на умиление и възхита. Кучкарите са хората, които пазаруват в HIT с отегчени физиономии до мига, в който не минат покрай зоомагазина, зад чиято витрина тримесечна болонка бори петмесечна немска овчарка, при която гледка тези странни хора се разтичат като локви върху количката с покупките. Кучкарите приличат на онези плюшени играчки, които изглеждат безопасно безмълвни и симпатични, докато не натиснете скритото в шкембето им копче, при което играчката започва да пее фалшива мелодия, мигновено пресъздаваща атмосферата на филм по роман на Стивън Кинг. Тези хора имат интегрирани бутони, които се активират при определени думи като „куче“, „кученце“, „любимец“, „разходка“, „зоомагазин“ , „играчка“ др. Изпуснете ли се да изречете на глас някоя от тези думи или лексеми, рискът кучкарят да ви припознае за „свой човек“ е огромен. И от този момент нататък започвате да се плъзгате стремглаво по наклонената плоскост на безкраен и безумен разговор, в който единствен герой е някой на име „Джако“ или „Сара“. Герой, който очевидно е обладал съзнанието на стопанина си и той несъмнено ще се опита да ви вкара в неговата матрица.

Вижте кои са петте абсолютно непогрешими признака, които трябва задействат пожарната аларма в главата ви, защото ако някой от тях е налице, си имате работа с кучкар:

1. Винаги, навсякъде, по всяко време, има космарлак

Повечето хора се борят с присъствието на косми в дома и по дрехите си, но не и кучкарите. Те не могат да заспят, ако във възглавницата им поне един час не се е валяло куче и не пият кафето си, ако в него не плуват поне три кучешки косъма. Лепките за изчистване на козина могат да срещнат в дома им, в колата им, в чантите им и в офиса им, но въпреки тях, космите са тяхна втора кожа. И те нямат против. Ако питате някой заклет кучкар, той ще ви каже, че ако се озове някъде далеч от кучето си за седмица, започва да страда от остра абстиненция от кучешка козина и започва да гали всякакви космати неща, само и само да се почувства по-близо до любимеца си. Ако видите мъж, който с психопатско изражение тайно гали косматото палто на някаква дама в трамвая или жена, която с налудничав поглед се хвърля да гали всеки пекинез, с който се размине по улицата – това са кучкари.

2. „Виж как гледа тук, докато й говоря за влиянието на червеевите дупки върху ръста на икономиката в Боливия, всичко разбира!“

Кучкарите придават на кучетата интелигентност, която би сложила Стивън Хокинг в малкия си джоб. Една позната, например, твърди, че нейното куче обича да гледа исторически филми и се разстройва от тъпи американски екшъни. Друг приятел пък е убеден, че кучето му разбира кога звъни синът му, защото вибрациите в тона на лаенето са различни, когато се обажда той, и когато звъни някой друг.

3. „Тук не е излязъл много добре, по принцип е по-фотогеничен“

Единствените хора, които могат да съперничат на кучкарите по досада, са майките на малки деца. Нищо не може да се сравни с упоритостта на млада майка или запален кучкар (от двата пола), когато трябва да ви покажат снимките на своите най-големи любови. Подобно на майката, кучкарят ще ви преследва като хрътка, за да ви покаже видео, в което дакелът му за първи път се среща с този необичаен по нашите ширини през зимата феномен – снегът. Той ще ви показва обширни галерии на смартфона си, в които померанът Тоби е заснет на маса, на стол, под маса, под стол, на диван, под диван, в парка, в планината, на тревичка върху покривка, на тревичка върху шал, че и директно върху тревичката, без нищо друго под себе си. Ще ви обяснява надълго и нашироко как Тоби има снимки пред катедралата във Варна, пред НДК, на Мадарския конник, Рилските езера, Царевец, Перперикон и къде ли още не. И няма да ви остави на мира, докато не се възторгнете на ръба на патологичния екстаз от нещата, които прави кучето му.

4. „I love dogs, because people suck“, „There are no ugly dogs, only ugly people“ и други афоризми

Въпреки че в обществото твърде рядко може да се намери ситуация, която да изисква реално избиране на куче пред човек или на човек пред куче, кучкарите често демонстрират, че кучетата са по-добри от хората. По-сърдечни, по-добри, безкористни в обичта си и винаги красиви. Тяхната кучелюбяща житейска философия често се бърка от другите хора с човеконенавистна, което поражда серии от спорове и злокобни вражди. Когато куче ухапе човек, те са убедени, че е било предизвикано. Когато куче се сбие с куче, те са сигурни, че стопанинът поне на едното, не го е възпитал достатъчно добре и това е причината животните да се сбият. Освен това, тяхното верую, заключаващо се във вездесъща обич към кучето, обикновено се изтипосва във формата на различни слогани, които красят чашите им за чай и тениските им.

5. „Не е достатъчно моето куче да е щастливо, трябва всички кучета да са щастливи“

Наскоро бях на бизнес среща с колежка, която водеше тежки финансови преговори с бъдещи клиенти. Във върховия момент на своя устрем да договори перфектната цена, тя чу кучешки лай, долитащ през прозореца. Преговорите бяха мигновено прекъснати, тъй като колежката изтича през прозореца и видя на улицата куче, което изглежда нещастно. Веднага се започна операция по спасяване: прибиране, пускане на обяви, организиране на група за намиране на собствениците във Facebook. Горките клиенти останаха да висят на масата с глупавите си бизнес предложения, а малкият кучо, набързо наречен „Топчо“, беше прибран на топло, закаран до ветеринарна клиника за преглед и обгрижен. Мечтата на кучкарите е 80% от държавния бюджет да бъдат отделени за построяване на приюти за бездомни кучета, с условия, които биха накарали мениджърите на Hilton да се срамуват в ъгъла. И не се съмнявайте, ако имат възможност да строят приюти с всеки излишен лев, те ще го направят.

Текста писа Цветелина Вътева. Кака на две красиви, фотогенични, ужасяващо интелигентни кучета. И един котарак. Собственик на много окосмени дрехи. Почитател на чая с козина. Досаден събеседник, тормозещ околните със снимки на кучетата си. Горд притежател на чаша с надпис „DOGS. Because people suck“. Мечтаеща за кучешки приюти с пет звезди и за продължителност на кучешкия живот поне колкото човешкия. И привърженик на идеята, че всички кучета заслужават да бъдат щастливи.

 
 

И ние можем да пеем на английски… и не само!

| от |

#ЗТП е популярен хаштаг в Twitter и означава ‘Земи тоя превод. В случая можем да добавим и ‘Земи това изпълнение! Предлагаме ви избрана селекция песни, в която български изпълнители пеят на чужд език! Резултатът е разтърсващ… от смях.

Започваме, разбира се, с песента, която „подлуди социалните мрежи“. Макар Издислав да се появи едва миналата седмица, със сигурност заслужава първото място.

Когато Екстра Нина пееше на френски, Фики и ръце нямаше, не само крака :)

Шоуто на Слави обаче държи рекорда по брой „шедьоври“ от времето, когато реши да интернационализира патриотичния фолклор. Резултатът е изключителен.

Камон, камон шаутед

дъ Туркиш дженерал

фром дъ таун оф Панагюрище.

Айм дъ мейкър оф дъ флаг,
дъ продюсър оф дъ знак
деф ор либъртииииии….

И ако вече сте с отворена уста само чуйте “Get back, get back, maiden Kalino”!

Има и вариант на “Sitting down is Djore dos”

И нашият фаворит… засега…
Иф ай дай ор иф дей кил ми,
дончу край тунайт фор ми,
Гоу ту дринк уиски енд биър,
рокендрол фореевър!

Но ако си мислите, че Слави се е сетил единствен бъркате! Поп фолка отдавна е „Danger zone“ за езика на ШекспирТ!

Дори Лили Иванова владее този език още от времето на първите английски крале…

А поп-фолка помни полиглота Коста Марков, който пееше песните си на два езика едновременно… (От 01:50 за английски превод)
Оунли ю кен чуз хус дъ уан ху уил люз!

А кака ви Сашка поздрави немскоговорящите с Камъните падат на… швейцарски както сама каза. Няма да казваме какво чуваме…

Tук се затруднихме, но Уна пасиооооон е може би песен, на може би испански…

Дори Луна пропя на английски… или на нещо, което прилича…

Ако се сетите за някоя пропусната песен, заслужаваща място тук, пишете!

Ние завършваме с Бейби юр он май майнд на Преслава…