Робърт Каплан: Защо Молдова е неотложен въпрос

| от | |

7b7ac1edcb47

Робърт Каплан е американски журналист и мислител. Анализът му за Молдова е публикуван от „Стратфор“. Каплан е писал за „Вашингтон пост“, „Ню Йорк Таймс“, „Уолстрийт Джърнъл“, „Форин Афеърс“…

„Член 5 от Вашингтонския договор за НАТО дава малка защита срещу Русия на Владимир Путин“, ми каза Юлиан Фота, съветник на румънския президент по националната сигурност, при неотдавнашно посещение в Букурещ.

„Член 5 защитава Румъния и другите източноевропейски страни от военна инвазия. Но не ги защитава от подривна дейност“, която включва разузнавателна дейност, управление на криминални мрежи, купуване на банки и други стратегически активи и индиректен контрол на медиите за подкопаване на общественото мнение.

Освен това член 5 не защитава Източна Европа от зависимостта на руската енергия. Както ми каза румънският президент Траян Бъсеску, Румъния е богат на енергия остров, заобиколен от империята „Газпром“. Президентът прокара пръст по картата, показвайки как съседите на Румъния като България и Унгария, са почти напълно зависими от руския природен газ, а Румъния, заради собствените си запаси с горива, все още има значителна независимост.

През 21-и век „Газпром“ е по-опасен от руската армия, обясни президентът. След това съветникът му по националната сигурност добави: „Путин не е апаратчик, той е бивш разузнавач“, намеквайки, че той ще действа неуловимо. Русия на Путин няма да се бори с конвенционални средства за територия в бившите сателитни страни, а неконвенционално за сърца и умове, допълни Фота. „Путин знае, че недостатъкът на Съветския съюз беше липсата на мека сила“.

Стратегията на Москва е да контролира страни отвътре. В тази битка трябва да се тревожим именно в спокойни периоди, когато проблеми като Украйна са изместени от първите страници на вестниците заради Близкия Изток например. И помнете, че слабите демокрации могат да са по-полезни за Русия, отколкото силни диктаторски режими. Безмилостен комунистически автократ като Йосип Броз Тито в Югославия успя да държи СССР извън страната си по време на Студената война. Но слабоватите държави, макар и демократични, като съседната на Румъния Молдова, предлагат на руснаците много местни политици за подкупване.

С тази мисъл пътувах до Яш, на североизточната граница на Румъния с Молдова. Там се срещнах с председателя на общинския съвет на града Кристиан Михай Адомнитей, който говори как сравнително малка група болшевишки заговорници завзеха големите градове Москва и Санкт Петербург през 1917 г. „Путин е наследник на тази традиция. В своето сърце той е болшевик. Той знае, че можеш да завладееш обширни територии с големи армии“, разказа Адомнитей. Той ме заведе в Националния театър на Яш, датиращ от 19-ти век, малко бижу, обсипано със злато, тържество на стиловете рококо и барок, където след няколко дни трябваше да бъде изиграна „Травиата“ на Верди. Сам с мен в празния театър Адомнитей каза: „Тук е Европа, тук е нейната история и култура, нейните артистични ценности и може би скоро нейните политически ценности. Тук е граничната земя на Хабсбургската империя. Нуждаем се от помощта ви, за да ни защитите“.

От Яш прекосих река Прут в Молдова, земя, която е била прехвърляна във вековете между Румъния и Русия, но след рухването на Съветския съюз през 1991 г. е независима страна. Незабавно качеството на пътищата се влоши и къщите станаха ръждясали, от старо желязо или необработен бетон, като Румъния, която познавах преди едно поколение. Забелязах, че къщите до пътя бяха свързани с газопроводна мрежа, идваща от Сибир, така че качеството на живот зависеше от Русия. В Унгени, първият град, през който минах, паркът и тротоарите бяха обрасли с бурени.

Близо четвърт век след рухването на Съветската империя нейното наследство живее не само чрез изостаналостта, но и чрез корупцията, която в Молдова е непреодолим факт от политическия живот. Заради силните етнически руски, украински, български и турски елементи и румънското етническо мнозинство, което до края на Студената война използваше кирилицата, за да чете и пише, самата идентичност на Молдова е спорен въпрос, призна пред мен в дълго интервю премиерът на страната Юрий Лянке.

Вижте Балти, град в Северна Молдова, осеян с жилищни сгради от съветската ера, които приличат на пожълтели зъби. Тук се срещнах с местната активистка Сесилия Граур, която ми каза, че „всички са изплашени. Положението в Източна Украйна би могло да се случи тук. Всички знаем това заради нашето собствено разделение“, политическо, етническо, лингвистично. „Хората говорят за това през цялото време“, допълни тя. Със своите проруски настроения Балти може да се превърне в молдовския Донецк, предупреждава ме западен дипломат. Докато Граур е проевропейски настроена и говори румънски, Александър Нестеровский, друг политик, когото срещнах в Балти, е с проруски убеждения и говори руски. Той казва, че местната подкрепа за Путин е рационален избор. „Хората никога не могат да си позволят Русия да намали доставките на природен газ или да спре да купува земеделските продукти от региона“, каза той.

Комрат в Южна Молдова е домът на православните християни и рускоговорещи гагаузи, потенциална пета колона, която Путин би могъл да използва, за да подкопае Молдова. Местният политик гагаузин Виталий Кюркчу ми каза, че със 160 000 гагаузи в Молдова и 40 000 на границата в Украйна „имаме разговори помежду си за създаването на Велика Гагаузия“, ако Молдова и Украйна отслабнат или се разпаднат. Това, разбира се, е опасен иредентизъм. Самите гагаузи не са сигурни в произхода си. Местната идентичност е толкова сложна, че експертът от университета „Джорджтаун“ Чарлз Кинг, който е един от водещите в тази област, нарича националността в Молдова „несъмнено подлежащо на разисквания предложение“.

След това идва Приднестровието, малка територия източно от река Днестър, която официално е част от Молдова, но с многобройни етнически руснаци, отделени от Молдова след кратка война в началото на 90-те години на миналия век. Сега Приднестровието е пълно с руски войски, които трябва да бъдат ударна сила срещу Молдова, ако тя поиска да се сближи със Запада. Приднестровието е нещо като рай за контрабандисти, какъвто Путин иска да създаде в Източна Украйна.

Пътувах в Молдова със седмици. Обща тема навсякъде беше, че Русия е реалност, а Западът е само геополитическа концепция. В крайна сметка поради това дори много от етническите румънци отстъпиха пред факта, че Русия трябва да бъде ангажирана.

Няма как да не си спомня за тъмния политически пейзаж в Югославия, докато предавах оттам през 80-те години на миналия век преди кървавото разпадане на страната през 90-те години на миналия век. Моите статии явно повлияха на политиката на Белия дом на бездействие от 1993 до 1995 г. Нямам за цел да предлагам детайлна политика към Молдова или други страни, изправени срещу Русия. Само казвам, че има неизчислима човешка цена за западното бездействие. А западните действия трябва да представляват цялостен подход – политически, разузнавателен, икономически и т. н., за да предотвратят това, което руснаците правят.

Времето може да е малко. Има информация, че руски официални представители са провеждали срещи с етнически малцинства в Молдова, за да ги накарат да поискат още по-голяма автономия, след като страната подписа споразумението за асоцииране с ЕС в края на юни. Руснаците знаят, че Молдова не е просто гранична област. Тя е тромава смесица от хора, съставляващи много гранични области в рамките на малка и слаба държава. Страхувам се за Молдова.

 
 

Премиерата на „Красавицата и Звяра“ съвпадна с бурята Дорис

| от chronicle.bg |

Звездите на „Красавицата и Звяра“ понесоха стоически лошото време, предизвикано от бурята Дорис, за да присъстват на състоялата се в Лондон премиера на игралната версия на класическата анимация на „Дисни“ от 1991 г., съобщава БТА.

26-годишната Ема Уотсън приличаше на истинска принцеса, постигната благодарение на приказна сребристосива рокля с пелерина, сътворена от дизайнерката Емилия Уикстед. Актрисата сподели, че „твърде прогресивната“ й героиня Бел е по-различна от останалите принцеси на „Дисни“.

На премиерата на филма присъстваха също Дан Стивънс, който се превъплъщава в образа на Звяра/Принца, Люк Еванс (Гастон, отхвърлен съперник за сърцето на Бел), Ема Томпсън и Иън Маккелън, които озвучават персонажите Мисис Потс и Когсуърт, режисьорът Бил Кондън.

Кондън не скри, че се е чувствал напрегнат заради предизвикателство да създаде игрална версия на класическата анимация. Маккелън сподели, че с известно безпокойство е очаквал моментът, в който ще може да сравни новия филм с оригиналната анимационна лента.
Игралната версия на „Красавицата и Звяра“ излиза на екран във Великобритания, САЩ и България на 17 март.

 
 

Ед Шийрън остава номер 1

| от chronicle.bg |

Британският изпълнител Ед Шийран продължава да доминира в британската класация за сингли, като зае първото място за седма седмица с „Shape of You“, съобщи БТА.

Певецът заемаше двете първи места в класацията за сингли пет седмици, но през миналия уикенд песента „Castle on the Hill“ слезе от второ на трето място. Сега той си върна второто място с „How Would You Feel“, измествайки „Human“ на Раг ен Боун Ман на трето място. „Castle on the Hill“ вече е на четвърто място.
„Chained to the Rhythm“ на Кейти Пери е на пето място.

В класацията за сингли певецът Раг ен Боун Ман е на първо място втора седмица след двойната си победа на наградите БРИТ, на които той спечели отличията за пробив и „Изборът на критиците“. На второ място е Ейми Макдоналд с „Under Stars“. Трети е Райън Адамс с „Prisoner“.

Челната петица в британската класация за албуми се допълва от „Divide“ Ед Шийран и „25“ на Адел.

 
 

Как да не бъдем идиоти, когато ходим на лекар

| от |

След като великите мислители от Националната здравно-осигурителна каса заложиха в проекта за Националния рамков договор за 2017 г. идеята лекарите да бъдат глобявани, в случай че 6 месеца след изписване на лечение, пациентът не е постигнал идеалните стойности в изследванията си, концепцията за това що е то лекар и има ли почва у нас, тотално помътня.

Бруталните неуредици в здравната реформа, започнала през 2000 г., доведоха до масово стопяване на доверието между пациенти и лекари и до заклеймяване на лекарското съсловие като черната овца на обществото. Участие в тази упорита деградация взеха и политиците, докоснали се до здравната реформа, и недобросъвестните и некомпетентни лекари, и процъфтяването на самодиагностиката и самолечението, и други неща.

Резултатът в крайна сметка е ясен: много недоволни лекари, много млади медици, заминаващи зад граница и много разочаровани пациенти.

За да подпомогнем поне леко изтупването на мръсотията от лекарската професия, ви предлагаме кратък наръчник за нормално поведение при посещение на лекар. В случая ще говорим за семейните лекари или т.нар. джипита, но повечето правила се отнасят със същата сила и до специалистите.

Не вдигаме скандали пред кабинета

Някои лекари приемат със записани часове, други – не. Във всички случаи е възможно да почакате малко пред лекарския кабинет. Да, наясно сме, че си имате друга работа – трябва да подписвате договори, да пишете проекти, да спите, да гледате в една точка или да управлявате японските финансови пазари. Но каквато и да е работата ви, вие сте там, защото имате нужда. И както са открили учени от Занзибар, никой за нищо не ви е длъжен. Ако се появи спешен случай, той ще влезе преди вас, дори да сте с час. Ако се появи лекар – колега на вашия лекар – също. Ако дъщерята или майката на вашия лекар намине за „здрасти“, тя вероятно също ще се вмъкне преди вас. Не правете от това грандиозен проблем, а се възползвайте от времето да си поцъкате малко на телефона.

Не нахълтваме в кабинета с искания

Сега, това трябва да е ясно. Ако имате симптом, да кажем гадене, и сте проверили в Google на какво може да се дължи този симптом, след което сте решили, че имате нужда от ядрено-магнитен резонанс, то е препоръчително да пропуснете личния си лекар и да отидете в някоя частна болница. Там срещу необходимата сума, ще ви направят ЯМР. Вие не казвате на лекаря си от какви изследвания и от какви медикаменти имате нужда. Той преценява това и назначава изследвания или предписва лекарства, ако сметне, че е необходимо. Ако желаете да разчитате на самодиагностика и самолечение, никой не може да ви спре, но и никой не е задължен да удовлетворява исканията ви и да поема отговорност за решенията ви. Особено когато става дума за отговорност за живота и здравето ви. Искате доплерово изследване, защото имате обрив на петата? ОК. Намерете медицинско лице, което да ви го направи, платете си и си го разчитайте. В противен случай се доверете на лекаря си и неговата преценка.

Внимаваме с думата „направление“

Е, да. Лекарите са твърде чувствителни, когато опре до направления. Знаете ли защо? Направленията за специалисти са чекове на стойност 15 лв. И са лимитирани от НЗОК. Когато личният лекар надвиши лимита, го глобяват. И това се случва често, тъй като понякога много пациенти наистина се нуждаят от направления, а те не стигат. А човеколюбието и професионалното отношение, присъщи на добрите лекари, не им позволяват да отказват направление на хора, които действително имат нужда от тях. Това е причината лекарите да реагират малко агресивно на изказването „Искам направление“. Особено когато не е придружено от оплакване и обяснение.

Не спорим с лекаря на медицинска тематика

Ако обичате да водите спорове на разнородна тематика – имате Facebook и кварталната кръчма. В лекарския кабинет може да се водят спорове (стига случайно „джипито“ да има време да си говори с вас за предстоящите избори, Григор Димитров, нивото на телевизионната журналистика и у нас и каквото друго ви вълнува), но не и на медицинска тематика. Ако вие разчитате на „интуиция“, „познаване на собствения организъм“, „Google“, „група във Facebook“, статия в „Трета възраст“ и „вуйна ми е имала същото и каза…“, човекът срещу вас разчита на 7+ години медицинско образование, тежки колоквиуми и зубрене на учебници, с тежестта на хипопотам единия и пълни с думи, които вероятно не можете да произнесете, камо ли да разберете. Затова по-добре стойте спокойно и слушайте. Ако нещо ви притеснява в преценката на лекаря, винаги може да потърсите второ мнение при друг медицински специалист. И това е съвсем в реда на нещата.

Не занимаваме лекаря със странични неща

Със сигурност имате и други проблеми, освен здравословните. Всички имаме. И искате да ги споделите. Почти всички искаме. Възможно е близките да не ви обръщат внимание, колегите да пренебрегват страданията ви, а психотерапевтът ви да е в отпуск. Уви, лекарят не е човекът, който трябва да изслуша скръбната ви тирада за това как дъщерята от Щатите не се обажда, бащата е започнал да изкуфява, гаджето се държи кофти, шефът пак не е вдигнал заплата (скапан задник) т.н. Не е честно да превръщате лекаря си в психотерапевт или приятел. Дори той да е така добър да ви изчака „да си кажете“, пропиляването на времето му не е справедливо към онези, които висят пред кабинета и също чакат за неговото внимание. Ако толкова искате да говорите точно на този човек за живота си, поканете го на кафе.

Не задаваме въпроса „Ама ти как никога не се разболяваш, някаква тайна ли имаш?“

В този въпрос има зловредна завист, която дразни. Освен това, съдържа невярно твърдение. Лекарите не само че се разболяват, но и умират. И поради високо стресовото естество на работата им, всъщност смъртността при тях е на много високо ниво. Ако се удивлявате на това, че при лекарите непрекъснато ходят болни хора, някои от тях заразноболни, а те си стоят все здрави, успокойте се. Това може да се дължи на имунитет или на ползване на маска, но със сигурност не е вследствие на някакво тайно хапче, което всички медици пият всяка сутрин, за да пребъдат, докато пациентите им тънат в болести и дезинформация.

Не навираме здравното си осигуряване в лицето на лекаря

Това, че сте здравно осигурени, не е похвално, а нормално. Някакви ваши пари всеки месец отиват някъде, за да имате спокойствието, че ако/когато ви се наложи да ползвате медицински услуги, няма да се налага да теглите бърз кредит. Здравното осигуряване обаче не покрива всичко. НЗОК отпуска определени пари за определени неща и лекарят ви е безсилен пред системата, която е дефинирала какво ви се полага срещу сумата, която внасяте. Затова не се дръжте надменно и изискващо поради факта, че си плащате здравните осигуровки. Когато сте в лекарския кабинет, вие не сте клиент, а пациент. Клиент сте във фризьорския салон. Нали? Има разлика.

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.