Ресторантите и търговските вериги в Русия се борят с хранителното ембарго

| от |

Олга Петрова и Алиса де Карбонел от Ройтерс

Широките санкции на Москва срещу храните от Европа принудиха руските ресторанти, търговски вериги и производители на храни трескаво да търсят алтернативни доставки, за да се справят с дефицит от съветски тип. Ответните ограничения в търговията – отговор на санкциите на САЩ и ЕС, наложени заради действията на Русия в Украйна – се отразиха зле на фермерите на Запад, за които досега Русия бе най-големият купувач на европейска продукция. Но те засегнаха и потребителите в Русия, като ги изолираха от световната търговия до невиждана за последните две десетилетия степен. Меките френски сирена, австралийският бифтек и ризотото с морски дарове излизат от менюто на ресторантите след забраната за внос на  всички видове рибни, месни и млечни продукти.

„Цените ще се повишат и някои храни ще изчезнат“, казва Алексей Паперний, чието кафене с умерени цени „Децата на рая“ в Москва (по името на прочутия френски филм „Les Enfants du paradis“) все още е препълнено в петъчната вечер. „Ще направим всичко по силите си, за да оцелеем. Нямам представа как някои ресторанти и кафенета ще просъществуват в тези условия.“ Той окачествява едногодишната забрана за продукти от САЩ, ЕС, Канада, Австралия и Норвегия като „руски санкции срещу руснаците“ – недоволство, споделяно от мнозина посетители на кафенето. „Щеше да бъде по-справедливо, ако държавните чиновници се откажат от своите мерцедеси и започнат за карат руски жигулита“, казва посетител на име Ян, докато отпива червено  вино.


НЕДОСТИГ НА СУШИ

Забогатели с петродолари, когато енергийните запаси на страната поддържаха силна икономиката, руснаците са радваха на богат избор от заведения за хранене след разпадането на СССР през 1991 г. Те се хранеха извън дома с удоволствието на поколение, което още помнеше времената на празните витрини на магазините и безлюдните улици след залез слънце. Много популярно сега е сушито, което е разпространено из цялата страна и краси менюто даже на италианските и френските ресторанти. Но то е фетиш, с липсата на който сега някои ще трябва да се примирят. „Росинтер“ – една от най-големите ресторантьорски вериги със суши барове в цялата страна – казва, че повече от 50 на сто от храната, която предлага, е вносна. Компанията очаква санкциите да се отразят зле на бизнеса, което вече се случва, докато политическата нестабилност вкарва икономиката в рецесия. „Това е доста трудна ситуация“, казва говорителката на „Росинтер“ Елена Мазур. „Предстои ни много работа по отношение на съставянето на менютата и ценообразуването“, добавя тя. Според един от мениджърите на веригата суши барове потенциалните последици са по-директни. „Всички ние се притесняваме. Не искаме да загубим работата си“, казва той, като моли да не бъде цитиран от опасение да не бъде наказан от властите заради критиката. „Няма руска сьомга„, казва той.

„ЩЕ ПРЕЖИВЕЕМ И БЕЗ СТРИДИ“


Ефектът от санкциите вече е осезаем на Запад. Европейските млекопреработвателни фирми спряха производството на сирене и масло за Русия, а цените на норвежката сьомга се очаква да спаднат с 10 на сто тази седмица. Но експерти казват, че руските потребители също може да понесат финансов удар. Агенцията „Фич рейтингс“ предвижда, че „вносът от ЕС и САЩ постепенно ще бъде заместен от по-скъп внос от други страни“. Най-вероятно раздялата с чуждестранните наслади ще бъде усетена от руската средна класа, която бе в сърцевината на протестите срещу връщането на Владимир Путин на президентския пост. „Може би мярката ще отблъсне допълнително градската средна класа“, казва Алиша Локуд, шеф на анализите за Европа и ОНД в организацията „Хиз кънтри риск“. Тя обаче добавя: „Онези, които решават в Кремъл, вероятно са пресметнали, че патриотичните чувства ще надделеят над страданието.“

stridi


Анкетите вече показват, че мнозинството руснаци са съгласни с отговора на западните санкции, наложени заради това, че Русия подкрепя и въоръжава проруското въстание в Източна Украйна – нещо, което Москва отрича. Около 76 на сто от руснаците, анкетирани от независимия Център „Левада“ малко преди налагането на търговските санкции, казват, че одобряват плановете на правителството.  Един ресторант в Екатеринбург вече излезе със специално – 
макар и ограничено като асортимент - „санкционно меню“ с храни руско производство, а други експерти по хранене следват същия патриотичен ентусиазъм. „Горд съм, че престанахме да сме момчето, което тормозят. Време беше“, казва ресторантьорът Андрей Делос по руският тв канал „Дожд“. „Няма да има стриди, но ще се оправим. Ще живеем без стриди.“

ТЛАСЪК ЗА МЕСТНИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ

Докато руските фермери се надяват да превърнат в своя победа загубите за западните износители, други в хранителната промишленост са скептични, че местното производство ще е в състояние да запълни празнината. Някои отбелязват колко много време е било необходимо на селското стопанство в Русия да се възстанови след хаотичните години на мизерия след разпада на съветската система – когато добитъкът бе изклан масово поради липсата на фураж – и изтъкват, че все още не достигат ресурси. „За да се произведе толкова много мляко, първо трябва да отгледаш кравата. Колкото и да се молиш, на кравата са необходими не по-малко от три години, за да стане млекодайна“, остроумно отбелязва Павел Грудинин, директор на совхоза „Ленин“ и депутат в парламента на Московска област. „Главният проблем на Русия не е в това, че сме засипани от евтина вносна храна, а че самите ние произвеждаме малко“, казва той.

Други обаче са оптимисти. Мениджърът на ферма Виктор Зубенко се радва на възможността да продава повече от продукцията си на нуждаещите се потребители. „Не мога да кажа, че очаквахме тези санкции, но възлагахме надежди на тях“, казва Зубенко от руската Ростовска област, където неговите насаждения с картофи се простират на километри.

БТА

 
 

Първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение

| от chronicle.bg, по БТА |

„Белгийският крал“ е първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение. Първата прожекция у нас за незряща публика е днес от 17.00 ч. в Дома на киното.

„Кино за незрящи“ е проект на „София филм фест“ /“Арт фест“, с перспектива да стане постоянна инициатива, за да могат хората с ограничено зрение да припознаят киното в своя живот. Тревожно е, че много малко от незрящите хора са влизали някога в киносалон. Това е на път да се промени – благодарение на усилията на организаторите все повече филми ще бъдат технически адаптирани.

През март, по време на 21-ия СФФ, за първи път бяха показани два филма, тематично свързани с живота на хора, които са загубили зрението си. Прожекциите бяха експериментални, като в реализирането им се включиха актьори, четящи на живо в залата диалога между героите, както и обяснителния текст между репликите, за да могат незрящите да си представят сцените и детайлите в тях възможно най-добре, припомнят инициаторите.

„Белгийският крал“ е първият филм в България, който е дублиран по специален начин, чрез което става достъпен за хора с нарушено зрение. Озвучаването на филма е осъществено в партньорство с „Доли медия студио“.

Филмът е пародия на документален роуд муви, в който един крал се събужда за реалния свят – в ролята е белгийският актьор Петер Ван ден Бегин. Сред актьорите са и Брюно Жорис, Титус де Воогт, Люси Дебе. Нина Николина влиза в ролята на българската фолклорна певица Ана, която спечелва сърцето на белгийския крал, а Валентин Ганев е заместник-шефът на турските тайни служби. Холандският режисьор Питер ван дер Хауен е в ролята на документалиста Дънкан Лойд, а сръбският актьор Горан Радакович е снайперист от Сараево и любител на птиците.

„Белгийският крал“ е заснет почти изцяло в България, в него участва истински български фолклорен ансамбъл с певици от най-известните български хорове – „Мистерията на българските гласове“, „Филип Кутев“, квартет „Славей“, както и двама ученици от Училището за деца с нарушено зрение „Луи Брайл“ в София. Именно ученици от това училище ще бъдат в Дома на киното днес, за да се срещнат с филма, събрал най-много зрители по време на 21-ия СФФ. Тяхното присъствие е осигурено с любезното съдействие на г-жа Мария Константинова, оперативен директор на „ИзиПей“ и председател на организация „Право на зрение“.
Билетите за незрящи са на преференциална цена от 5 лв., за всички останали – по 7 лв.

 
 

„Историята на прислужницата“: какво трябва да знаете за сериала

| от chronicle.bg |

Когато през 1985 година канадската писателка Маргарет Атууд издава книгата си „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale), светът е много различен. Романът е написан върху пожълтели листа и напечатан на германска пишеща машина, наета от Атууд, докато живее в Западен Берлин.

По това време Стената все още разделя обществото на две, а въздухът е наситен с усещането за Големия брат. Навсякъде цари чувство на недоверие.

В тази атмосфера се раждат светът на Гилаед и прислужницата Офред. В годините след създаването на романа, награждаван с редица престижни награди за литература,  Атууд винаги е казвала, че всичко, което се случва в нейната награждавана книга, е изградено по образ и подобие на неща от света около нас – от прислужниците на Яков в Библията до увеличаващите се нива на безплодие по света.

Това обаче не е спирало мнозина да се чудят дали Атууд всъщност не е пророк, особено като се има предвид как сериалът „Историята на прислужницата“ с участието на Елизабет Мос в ролята на Офред, се ситуира в 2017 година.

Действието в епизодите, създадени по романа, се развива в Гилаед – дистопично общество в близко бъдеще, в което темата за безплодието е водеща, а правата на жените са изпратени в миналото. За да гарантират приръста на населението си, властите в тоталитарната общност пращат млади и плодовити момичета в сексуално робство, за да помагат на заможните семейства да създават поколение.

Още преди премиерата на първия епизод от сериала, поддръжниците на Тръмп обвиниха шоуто в явен упрек към правителството му. Жени, облечени в костюми на прислужници, протестираха в Тексас срещу закон за абортите, а по време на женския марш през март имаше постери с известен цитат от книгата – „nolite te bastardes carborundorum“ („не позволявай на копелетата да те съсипят“).

Изглежда така, сякаш книгата е мрачно предсказание, в което Hulu са разпознали днешна Америка и затова са купили правата за създаване на сериала. Историята обаче е по-различна. Телевизията се заема със сериала през април 2016 година, когато Доналд Тръмп е кандидат за президент с малки шансове, а предизборната кампания тепърва се разгръща. Снимките на първи сезон са приключени около деня, в който новият американски президент полага клетва.

Това превръща „Историята на прислужницата“ в един от най-непреднамерено релевантните сериали в последните години.

Създателят на шоуто Брус Милър посочва, че ако сериалът по книгата на Маргарет Атууд звучи като анти-Тръмп изпълнение, то тогава авторката би трябвало да има умения за пътуване във времето. По думите му Гилеад има своя собствена политическа структура и тя е установена много отдавна.

Самира Уайли, една от звездите на шоуто и известен ЛГБТ активист, прочела книгата едва след като й дали ролята на Мойра – най-добрата приятелка на Офред. „Не бях запозната с „Историята на прислужницата“ на Маргарет Атууд, преди да прочета сценария. Невежо си мислех: О, виж, те са написали тази история за това време…точно сега, това е невероятно. След това да разбера, че е писана преди повече от 30 години, за мен беше ненормално“.

За Елизабет Мос, която е и изпълнителен продуцент на сериала, той е станал още по-тежък след изборите през ноември, след които епизодите изглеждат малко по-близки до реалността.

Мос и Милър са категорични, че някои сюжетни линии могат да напомнят за САЩ днес, но всъщност сериалът се занимава с много по-универсален свят и разглежда оригиналните теми, заложени в книгата на Атууд.

Сериалът по книгата на Маргарет Атууд може да се гледа в България по HBO.  Вижте в галерията жените в основните роли. 

 
 

Билет „Bingo милиони“ донесе 100 000 лева на складов работник

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

24-годишният Емил Ванин е късметлията, който спечели 100 000 лева от билет „Bingo милиони“ на Лотария България. В един на пръв поглед обикновен ден, той отишъл до град Златица, където имал среща с колега. Докато пиел кафе и го чакал, решил да си купи един билет. Погледът му се спрял на „Bingo милиони“, който започнал да търка веднага. Когато видял, че и шестте числа „излизат“, полудял от щастие. Зашеметен от случилото се, той разказва, че никога не е очаквал, че ще спечели такава сума.

На въпроса какво смята да направи с печалбата Емил отговаря: „Планирам голям ремонт на семейната къща в село Чавдар, от където съм родом. Със сигурност ще си купя и нова кола“.

Красивата история на младежа е само потвърждение за възможностите, които дава „BINGO МИЛИОНИ: печалби за над 35 милиона лева, спечели до 1 500 000 лева с 6 познати числа“!

 
 

Игра, разработвана у нас, събра над 500 000лв. за няколко часа

| от chronicle.bg |

 

Игра на софийското студио Snapshot Games събра над $300 000 или 540 хил. лева за по-малко от 24 часа.

Phoenix Point беше пусната за подкрепа от фенове в 19 ч. вчера, като до края на кампанията й има цели 42 дни.

Ветеранът в гейм индустрията Julian Gollop е избрал България за своята дейност преди повече от 10 години и това е втората игра, разработена от него и софийския му екип.

PhoenixPoint_Screen_02

Разработчиците създават предстоящата походова стратегия от офиса си в Дианабад и са уверени в качествата на своята творба. Това е и причината да си сложат иначе амбициозната цел от $500 000, които да съберат от почитатели, вместо да се договорят с голяма корпорация.

Предишната игра, направена на нашенска територия от Julian Gollop, събра над $200 000 в платформата за публично финансиране Kickstarter. Заглавието й е Chaos Reborn и все още върви отлично в Steam.

Новият амбициозен проект на местното студио – Phoenix Point – разказва за пост-апокалиптичен свят, в който извънземна раса превзема планетата ни и малкото оцелели хора се опитват да отвърнат на удара.

Планът за пускане на играта предвижда това да се случи в края на 2018 г., като за целта екипът на Julian Gollop трябва значително да се разрастне.