Reminder: Нова българска звезда грее над Острова

| от | |

Покрай новата роля на Архонт Слави Бинев ви припомняме един репортаж от 3 април 2013 на Юлия Кошаревска ( @Yuliya_K_BG в Туитър ).

За скромните ми почти седем месеца в Англия си мислех, че вече знам кои са българските звезди тук – Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров. А като говоря с някой наистина запален футболен фен, с много мъки успяваме да докараме и Божинов. Мъките идват единствено от начина, по който е решил да изписва името си – Bojinov един англичанин ще го прочете по петнайсетина различни начина, но не и правилно.

Е, грешала съм…

Има само един българин със звезден статус тук. Само един човек, който с думите си успява да вдъхнови препълнена зала; само един, който е посрещан с химна и изпращан на крака. Е, добре, това с изпращането на крака може би беше малко преувеличено, но е факт, че въпросният господин беше посрещнат с българския химн на конференцията на UKIP, която се проведе на 23ти март.

А „господин” не е достатъчно, защото става дума за aрхонт Слави Бинев.

Лидерът на ГОРД от известно време се възхищава на лидера на UKIP Фараж. И на двамата им предстоят избори и трябва да печелят избиратели, така че може да допуснем, че Бинев иска да взима пример от англичаните, за да го приложи в България. Е, да… ама нека разгледаме в какво се състои предизборната кампания на United Kingdom Independence Party: хм… май може да видим само изказвания срещу българи и румънци и тяхното така дълго чакано нашествие на Острова на 1ви януари 2014, когато ограниченията за работа ще паднат.

Но все пак, ако ще се учим от Запада и искаме да проследим и финансирането на английските предизборни кампании, интересно ще е да разберем колко точно струва отпечатването на диплянки с прогнози колко източно европейци ще кацнат на Лутън.

faraj_broshurki1

 

Не си мислете, че Бинев ни е изложил и речта му не е била на ниво – този път се беше подготвил и английският му беше правилен; да, наистина понякога с неразбираем акцент, но граматически правилен. Вероятно той (или този, който е писал словото му) е  прочел в някой учебник, че такива сериозни речи трябва да се започват с шега и за това той бързо уведоми всички делегати на UKIP, че не просто има билет за обратно връщане, за да не им източи помощите, а даже си е оставил коня вкъщи. Единственото лошо е, че имайки предвид профила на средностатистическия ЮКИП-ец, много може и да са повярвали, че в редките случаи, в които ходим на работа в България (да припомним, че ние сме изключително бедни и не се къпем), го правим на коне.

Най-свежата част от цялата 15-минутна реч на мистър Бинев обаче е моментът, в който обяснява как иска да стане като Фураж. Това е прекрасно – човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. А той през цялото време напомняше на малкия Светославчо от „Кой е по-по-най,” който искаше да стане дилър, за да чува шума на парите. Светославчо между другото завърши училище миналата година и, до колкото знам, още не си е сбъднал мечтата… дано Славчо да е по-успешен.

И тъй като българите в чужбина трябва да се подкрепяме, искам да дам безплатен съвет на гордия Бинев: Използвайте туитър, господин Архонт! Иначе няма как да станете като Фураж. Знам, че сте завързали приятелства с доста от делегатите на партийната конференция и Ви очаквам съвсем скоро сред нас в мрежата на 140те знака. Всичките Ви нови другарчета си имат туитър и ако използвате тага UKIP, дори и за най-голямата глупост, все ще се намери някой да ви отговори. Питайте: „Колко е часът #UKIP?” и им дайте пет минути! С този таг показват и верността си към партията – понякога е смешно, понякога е тъжно колко са фанатизирани.

И последно лично обръщение към господин Архонта: можеше да питам в туитър с кои точно ЮКИП-ци сте си размени фейсбук контактите, но реших, че имам прекалено много работа около края на семестъра и няма да имам достатъчно време, за да отговарям на туитовете, които ще завалят. За това просто ще Ви препоръчам, ако още не се познавате с Фил Колинс, да се запознаете. Трябва да си допаднете – той има трети дан по джудо, Вие сте вицепрезидент на федерацията ни по таекуондо; той е квалифициран бодигард (и май само това е работил преди ужасните чужденци да са му взели всички възможности за работа и той да се е впуснал в политиката за отмъщение), а Вие сте учредител на асоциация “Защита” – сдружение, създадено за да конкурира охранителните фирми на борците; той в момента се кандидатира за градски съветник в Бристол и е с неособено големи шансове за успех, а Вие бяхте кандидат за кмет на София с неособено успешни плакати, да не говорим резултати.

И като се сприятелите (мога даже да Ви дам номера му), питайте го как вървят плановете му за изолационни центрове за чужденци (http://www.vice.com/en_uk/read/i-spoke-to-my-local-ukip-representative-to-reinforce-my-prejudices)… че ако ще почва от Бристол (който е един от градовете с наи-големи традиции при приемането на бежанци, между другото), да се подготвям с консерви…

 

 
 

Най-доброто в киното за 2016

| от |

Още една календарна година отмина или както ни казва Фейсбук, по забавно леймърски начин: „Хей, направи още една обиколка около слънцето“. Както това важи за всички нас, така то важи и за седмото изкуство.

На финала можем спокойно да кажем, че 2016-а беше лоша година в много аспекти. Политически, социален, музикален и за съжаление комерсиален. Без капка съмнение е факт, че 2016-а започна зле за комерсиалното кино (с премиери на филми като „Петата вълна“, „Баща в излишък“ и българският „11А“) и завърши още по-зле.

Много велики режисьори се завърнаха по местата си тази година – къде успешно, къде не. Много супергерои и злодеи стреляха, скачаха, умираха и се раждаха на голям екран. Много филми минаха под формата на големи очаквания и големи разочарования. Някои обаче, успяха да ни изненадат.

Киното имаше една лоша 2016 година, подобно на музиката, която загуби големи свои творци. Но като всяко изкуство и в него успяха да се промушат няколко добри заглавия. Ние сме избрали личния ни топ 15, плюс един бонус, на най-доброто в онова изкуство, което те оставя без дъх.

Най-доброто в киното за 2016-а е в галерията ни горе.

 
 

Най-вероятният ден да бъдете зарязани от партньора наближава

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-вероятният ден, в който може да бъдете зарязани от партньора наближава и той е 11 декември.

Тази неделя е набедена за най-фатална от статистиците, които внимателно анализирали думата „раздяла“ в постовете и статусите във Фейсбук. Съществуват различни теории относно това на какво се дължат тези разлъки.

По-стиснатите люде си дават сметка, че не си заслужава да се хвърлят пари на вятъра за подаръци за човека, с когото не са сигурни, че ще продължат. Други пък предпочитат скъсването на отношенията пред това да представят човека до себе си на семейството. Но не трябва да изключваме и влиянието на стреса – периодът около коледните и новогодишните празници е особено напрегнат и на мнозина не им издържат нервите.

Много тлеещи конфликти излизат наяве и от това страда любовната връзка. Ако все пак двойките преодолеят фаталния 11 декември, да не мислят, че всичко им се е разминало. Разлъките на Коледа и на Нова година намаляват, но рязко скачат през пролетта, предупреждава таблоидът.

 
 

Господин Брана, черпим те!

| от |

Известен като един от най-големите почитатели на Шекспир в наши дни, като един от мъжете, които могат да играят еднакво добре на сцена, на екран и в живота, Кенет Брана е много неща.

Роден в студена Ирландия, този прекрасен представител на седмото изкуство, има пет номинации за „Оскар“, включително по една за режисура и сценарий, пет за „Златен глобус“ и има в джоба си едно Еми и цели 4 награди БАФТА.

Когато е на 23 години, подобно на много хора на Острова, влюбени в Шекспир, Брана се присъединява към Royal Shakespeare Company, където участва в първата си главна роля – тази на Хенри V. А после прави и класиката – „Ромео и Жулиета“.

Благодарение на многообразните вариации и интерпретации на шекспировото творчество Кенет Брана е обявен за патрон на театъра от принц Чарлз, а няколко години по-късно пренася любовта си към британския драматург и на голям екран, като прави киноадаптация на „Много шум за нищо“. Което пък му носи първа номинация за „Златен глобус“, макар и не лична и поименна, в категория „най-добър комедия и мюзикъл“.

Оттам насетне Брана сигурно е един от малкото британски актьори и режисьори, които могат да се похвалят, че са адаптирали огромна част от творчеството на Шекспир, както на сцената, така и на екран. От „Хенри V“, през „Макбет“, до „Както ви харесва“, в богата му биография ще откриете почти всяко известно заглавие на драматурга, направено по различен начин на екран или сцена.

Кенет Брана работи в киното от 1981 година, като режисьорския си дебют прави 8 години по-късно и оттогава не се спира. Освен любимия му Шекспир е правил както комерсиални, така и по-бутикови филми. Някои добри, други лоши, но всички с отличителен белег на лека мелодраматичност, каквато всеки почитател на класическия театър носи в себе си.

Последно гледахме Кенет Брана в „Джак Райън: Теория на хаоса“, където освен, че играе основния злодей и режисира. А скоро очакваме и негова адаптация на „Убийство в Ориент Експрес“ по творба на друго известно британско бижу – мадам Агата Кристи. Там Брана режисира и играе основната роля – тази на известния Еркюл Поаро.

Кенет Брана е един от актьорите, които могат да правят еднакво добре кино, телевизия и театър и затова говорят част от последните му роли – в „Моята седмица с Мерилин“, „Операция Валкирия“ и „Рок радио“, както и режисьорските му неща – като последната „Пепеляшка“. В телевизията може да видите Брана в една доста различна светлина – като нещастния, затворен и тъжен инспектор Валандър в британската адаптация на шведското шоу. Там ви го препоръчваме горещо.

Както казахме в началото Кенет Брана е много неща. Освен това днес е рожденик, защото прави 56 години. А ние се черпим в негова чест с част от прекрасните му роли. Те са в галерията горе.  

 
 

Най-надценените актьори на 2016 г.

| от chronicle.bg |

2016 година беше година, пълна с филми, продължения, римейк версии. Как се отрази обаче тя на актьорите? Истината е, че мнозина от тях получават повече, отколкото са си изработили. Е, това със сигурност се дължи на дългогодишния им труд в предходните десетилетия.

Все пак Forbes събира на едно място звездите, които са получили през последната година колосални суми, за участието си в незначителни роли или в слаби филми, в които се появяват в по-малко от 2000 кадъра. А

ко се съотнесе това към боксофис успеха на филма, може да се сметне колко са получили тези звезди спрямо финансовите приходи на продукцията. Сметките включват последните три роли на актьорите от до средата на тази година.

Ето и тези, които са „най-надценени“ по отношение на заплащане.