Религиозни малцинства на Ирак живеят в страх

| от |

image

Мей Дудин от ДПА/БТА/

В очите на своята общност Чаери Чидер Хусаен е съдия.

За ислямистките екстремисти, които извършват нападения из цял Ирак, той е „поклонник на дявола“, когото са поставили в списък за убиване.

Хусаен принадлежи към кюрдската общност на язидите – религия с връзки със зароастризма. Представители на религиозни малцинства като него са под заплаха, откакто групировката Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) от юни пое контрол над голяма част от страната.

45-годишният Хусаен знае добре, че въоръжените бойци от ИДИЛ не подбират в преследването на тези, за които смятат, че не са от правилната вяра.

Представителите на неговата религия вярват не само в Бог, но и в ангели, природата, свободната воля и присъщата добрина на човека. Слънцето е ключов фокус във вярата им. Адът не е част от системата им на вярвания.

Тауси Мелек е специфичен фокус на набожността на язидите. Но радикалните ислямисти смятат този ангел за Сатаната или Илблис, дявола.

„Те убиват всички: йезиди, християни и дори мюсюлмани“, каза съдията, седейки в офиса си в съда на град Дохук, в контролирания от кюрдите Северен Ирак.

Хусаен предлага на гостите си сладкиши и вода. За разлика от мюсюлманите язидите не постят по време на Рамазана.

„Мога да ям и пия в офиса си“, казва той, добавяйки, че прави това, за да не обижда постещите мюсюлмани навън.

По-голямата част от язидите по света, чийто брой е изчисляван на 800 000, живее в Северен Ирак. „Амнести интернешънъл“ съобщава, че бойци на ИДИЛ са отвлекли няколко язиди през юни и сега ги държат отвъд границата в Сирия.

Правозащитната организация вижда ясна тенденция, според която ИДИЛ взема на прицел представители на религиозни малцинства за отвличане.

Хусаен смята, че 100 представители на общността му са били убити през последните няколко седмици. Той казва, че е доволен, че кюрдските бойци пешмерга са овладели основните бастиони на йезидите, подсигурявайки ги засега срещу нападения на джихадисти.

„Кюрдското правителство не ни създава никакви проблеми, дори и въпреки че повечето кюрди са мюсюлмани сунити“, казва той.

По време на диктатурата на Саддам Хюсеин на йезидите не се позволявало да заемат висши длъжности в администрацията.

„Но тук в Кюрдистан, за сравнение, съм съдия, който съди мюсюлмани, християни и язиди“, заяви Хусаен.

В долината Лалиш, важно поклонническо място за язидите близо до границата с Кюрдския автономен район, храм и областта са охранявани от пешмергите.

От посетителите в храма се изисква да си събуят обувките, преди да влязат. Но в последно време те не са много. Тези, които са там са набожни йезиди, които доброволно поддържат храма чист, според кюрдски учител, който предлага себе си за туристически гид.

Други малцинства също живеят в страх за живота си. До 15 000 души са избягали от древния асирийски град Каракош в кюрдския град Ербил след неотдавнашно минометно нападение.

Били отведени в християнския квартал Анкауа. Мнозина вече са се върнали в Каракош, въпреки че ситуацията остава несигурна, дори и за местните християни.

Според иракския халдейски католически патриарх Луис Рафаел Първи Сако преди 2003 г. е имало около 1,2 милиона християни, живеещи в Ирак. Днес те са най-много 500 000.

„Губим нашите общности. Ако християнският начин на живот приключи в Ирак, историята ни се прекъсва и идентичността ни е под заплаха“.

Иракските християни все пак могат да намерят дом в бъдещ Кюрдистан.

В Анкауа християнският начин на живот продължава. В халдейската католическа катедрала „Свети Йосиф“ около 50 деца се готвят за първото си причастие, пеейки и казвайки своите молитви, докато дузина климатици отблъскват жегата.

Децата са насочвани в своите молитви от монахини в бели дрехи. Влизащите в църквата са посрещани от охранител на входа, който пита за целта на посещението.

Непознатите са допускани вътре, но не са непременно добре дошли.

„Това е място за молитва – само за молитва“, казва една от монахините.

 
 

Майкъл Дъглас и Катрин Зита-Джоунс организират парти с 200 гости

| от chronicle.bg, по БТА |

След седмица живата легенда на американското кино Кърк Дъглас ще навърши 100 години. По случай юбилея синът му Майкъл Дъглас и съпругата му Катрин Зита-Джоунс организират парти с 200 гости.

Легендарният актьор е споделил за сп. „Клоузър уикли“, че всичко, което знае за празненството е, че син му и снаха му са поканили около 200 души – приятели и членове на семейството. И макар да е в неведение какво му готвят близките, Кърк Дъглас не крие, че с нетърпение очаква изненадата.

„Моята единствена работа е да бъда добре и да си почивам, за да се явя и да пръскам чар на собственото си парти. Естествено, ще трябва да произнеса кратко слово. Поради тази причина упражнявам речта си с говорен терапевт, за да могат гостите да ме разберат“, казва Кърк Дъглас.

Ветеранът допълва, че една от причините за дълголетието му е здравият и щастлив семеен живот. „Късметлия съм, че преди 63 години открих сродната си душа Ан Байдънс. Вярвам, че прекрасният ни брак ми помогна да преживея всички неща, с които се сблъсках в този живот“, споделя Кърк Дъглас

 
 

Фитнес треньор качи 32 килограма с благородна цел

| от chronicle.bg, по diply.com |

За всички нас, които не сме Крис Хемсуърт и магическата му диета, да поддържаш добро ниво на фитнес е много трудно. 35-годишният фитнес инструктор от Ню Йорк Адонис Хил знае какво е усилието да сваляш килограми, защото е преминал през това два пъти.

Когато е на 27 бизнесът на Хил се срива и той изпада в депресия и качва килограми. След това обаче открива фитнеса като своя страст и сваля цели 45 килограма.  Адонис превръща фитнеса и в кариера.

Половин десетилетие след личния си успех, Хил решава да помогне на своята клиентка Алиса да свали драстично количество килограми като самият той качва 32 килограма. Идеята е треньорът да мотивира клиента си като си постави същата цел и тренира заедно с него.

В крайна сметка, след месеци усилени упражнения и няколко фалстарта, Алиса успява да свали 26 килограма. Това е достатъчно близо.

 
 

6 лоши кино римейка

| от |

Този месец, преди точно 15 години, на голям екран излиза великолепната криминална комедия „Бандата на Оушън“. Джордж Клуни, Брад Пит, Мат Деймън, Кейси Афлек, Джулия Робъртс и Анди Гарсия, под режисурата на Стивън Содърбърг и майсторския сценарий на Тед Грифин, създават едно истинско удоволствие за гледане в този кино пъзел.

„Бандата на Оушън“ сам по себе си е римейк на известен филм от 1960-а година с Франк Синатра и Дийн Мартин. Но за разлика от нашата класация тук, е един от добрите примери в киното.

Петнайсет години след модерната си версия филмът вече е нещо като класика, която може да бъде гледана отново и отново, при това винаги да ви носи удовоствие и кеф, макар да знаете отговора на загадката в него. Може би, заради това или поради липсата на свежи идеи, но Холивуд вече прави повторен римейк на този филм, при това с жени.

След „Ловци на духове“ „Бандата на Оушън“ ще е следващия филм, който ще пострада от феминистичния удар, разстлал се като сив похлупак над меката на киното. Разбира се, това са само предположения, за които всеки гледал и двете версии на филма, се надява да не е прав.

Междувременно, докато чакаме женската версия на „Бандата на Оушън“ ние си припомняме шест ужасни римейка, с които киното е сбъркало. Много.

В галерията горе.

 
 

Любимите ни поводи за статуси

| от |

Искам в един ден да стане земетресение, да умре известен, да падне сняг за пореден първи път и Гришо да се класира за Шампионска лига. Това ще е най-оргазмичният ден в историята.

Когато някой известен почине, фейсбук става като селска спирка с некролози. Пускат се песни, любими роли, гифчета, цитати. Публичният (защото в интернет сме на публично място) израз на тъга е съвсем справедлив и всеки е в правото си да го използва. Разбира се, това не го прави окей. Аз съм в правото си всеки ден да седя пред входната ви врата преди да излезете за работа. Или да ям металургични количества чесън преди аз да изляза за работа. Или да спирам по средата на тротоара, за да гледам витрините. Имам тези права, но това съвсем не го прави окей за правене. Още повече – когато Фидел Кастро почина, един куп хора си казаха: „Ама… той жив ли е бил“. Трябва тук да направим такава контракампания – всяка седмица да публикуваме новина от типа „Знаехте ли, че все още мърда“.

Аз съм наясно, че Земята не се върти само около мен. Често обаче се чудя дали пък не се мести само за мен. Затова, когато стане земетресение, трябва да се уверя, че и други са го усетили и затова питам „Усетихте ли земетресението?“ Това е както когато някой ми каже: „Внимавай, че това е люто“ – обезателно трябва да се провери. Нищо чудно някой да не е усетил как земята под него се разклаща. Да, знам, че има хора, които са пропускали тектонски вълнения. За тях искам да кажа, че земетресението е като шот – ако не го усетиш, не се брои.

Научно доказано е, че при всеки статус за снега една баба влиза в травматологията. Без значение накъде е насочен статуса – че вали, че всички казват как вали или че си счупих гащите на простора, щото вали. Първият сняг стана зимното „Христос воскресе“. Трябва някой път да направим флашмоб, в който никой не казва нищо за снега и после гледаме клетниците как се чудят какво е това, като излязат навън.

Григор Димитров и футбола няма да ги коментирам. Слагам ги в един кюп, защото са един дол.

Идва Коледа. По принцип искам братче, но не бих желал добър старец да доближава майка ми. Затова нека ни донесе ден със земетресение, известна смърт, сняг и спортни успехи, но в конкретни спортове, защото другите нямат значение. Дядо Коледа, подари ни колективен електронен оргазъм.