Религиозни малцинства на Ирак живеят в страх

| от |

image

Мей Дудин от ДПА/БТА/

В очите на своята общност Чаери Чидер Хусаен е съдия.

За ислямистките екстремисти, които извършват нападения из цял Ирак, той е „поклонник на дявола“, когото са поставили в списък за убиване.

Хусаен принадлежи към кюрдската общност на язидите – религия с връзки със зароастризма. Представители на религиозни малцинства като него са под заплаха, откакто групировката Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) от юни пое контрол над голяма част от страната.

45-годишният Хусаен знае добре, че въоръжените бойци от ИДИЛ не подбират в преследването на тези, за които смятат, че не са от правилната вяра.

Представителите на неговата религия вярват не само в Бог, но и в ангели, природата, свободната воля и присъщата добрина на човека. Слънцето е ключов фокус във вярата им. Адът не е част от системата им на вярвания.

Тауси Мелек е специфичен фокус на набожността на язидите. Но радикалните ислямисти смятат този ангел за Сатаната или Илблис, дявола.

„Те убиват всички: йезиди, християни и дори мюсюлмани“, каза съдията, седейки в офиса си в съда на град Дохук, в контролирания от кюрдите Северен Ирак.

Хусаен предлага на гостите си сладкиши и вода. За разлика от мюсюлманите язидите не постят по време на Рамазана.

„Мога да ям и пия в офиса си“, казва той, добавяйки, че прави това, за да не обижда постещите мюсюлмани навън.

По-голямата част от язидите по света, чийто брой е изчисляван на 800 000, живее в Северен Ирак. „Амнести интернешънъл“ съобщава, че бойци на ИДИЛ са отвлекли няколко язиди през юни и сега ги държат отвъд границата в Сирия.

Правозащитната организация вижда ясна тенденция, според която ИДИЛ взема на прицел представители на религиозни малцинства за отвличане.

Хусаен смята, че 100 представители на общността му са били убити през последните няколко седмици. Той казва, че е доволен, че кюрдските бойци пешмерга са овладели основните бастиони на йезидите, подсигурявайки ги засега срещу нападения на джихадисти.

„Кюрдското правителство не ни създава никакви проблеми, дори и въпреки че повечето кюрди са мюсюлмани сунити“, казва той.

По време на диктатурата на Саддам Хюсеин на йезидите не се позволявало да заемат висши длъжности в администрацията.

„Но тук в Кюрдистан, за сравнение, съм съдия, който съди мюсюлмани, християни и язиди“, заяви Хусаен.

В долината Лалиш, важно поклонническо място за язидите близо до границата с Кюрдския автономен район, храм и областта са охранявани от пешмергите.

От посетителите в храма се изисква да си събуят обувките, преди да влязат. Но в последно време те не са много. Тези, които са там са набожни йезиди, които доброволно поддържат храма чист, според кюрдски учител, който предлага себе си за туристически гид.

Други малцинства също живеят в страх за живота си. До 15 000 души са избягали от древния асирийски град Каракош в кюрдския град Ербил след неотдавнашно минометно нападение.

Били отведени в християнския квартал Анкауа. Мнозина вече са се върнали в Каракош, въпреки че ситуацията остава несигурна, дори и за местните християни.

Според иракския халдейски католически патриарх Луис Рафаел Първи Сако преди 2003 г. е имало около 1,2 милиона християни, живеещи в Ирак. Днес те са най-много 500 000.

„Губим нашите общности. Ако християнският начин на живот приключи в Ирак, историята ни се прекъсва и идентичността ни е под заплаха“.

Иракските християни все пак могат да намерят дом в бъдещ Кюрдистан.

В Анкауа християнският начин на живот продължава. В халдейската католическа катедрала „Свети Йосиф“ около 50 деца се готвят за първото си причастие, пеейки и казвайки своите молитви, докато дузина климатици отблъскват жегата.

Децата са насочвани в своите молитви от монахини в бели дрехи. Влизащите в църквата са посрещани от охранител на входа, който пита за целта на посещението.

Непознатите са допускани вътре, но не са непременно добре дошли.

„Това е място за молитва – само за молитва“, казва една от монахините.

 
 

Новото MINI Countryman с нестандартна арт премиера в България

| от chronicle.bg |

Новото поколение на MINI Countryman беше представено с нестандартна арт изложба във PhotoSynthesis Art Center, с което моделът отбеляза официалната си премиера в страната.

Второто поколение MINI Countryman е с нова конструкция, която предлага разточително интериорно пространство, благодарение на увеличените си пропорции и дава възможност за пет пълноценни места за седене. Автомобилът е пригоден за всякакви пътни условия, благодарение на интелигентната система за задвижване на всички колела ALL4, а моделът се предлага с ново поколение двигатели и трансмисии. Централният уред за пръв път е с тъчскрийн функция и с увеличени размери на екрана до 8.8-инча. По-късно през годината се очаква и Plug-in хибридната версия на модела – MINI Cooper S E Countryman ALL4.

mini

Развивайки глобалната комуникационна концепция „Добавете истории“, която е фокусирана върху изживяванията, MINI Countryman е в центъра на арт проекта в ролята на авантюрист, готов за приключения и нови споделени моменти с близки и приятели.

mini

Специално разработената среда в галерията поставя не само новото MINI в центъра на преживяванията, но и развива автентичен сторителинг в три отделни арт инсталации.

В първата част на изложбата, наречена „Пътищата на другите“, са представени вълнуващи разкази на екстремни приключенци, обичащи природата и добрите истории.

mini

Сред разказвачите на истории са Янина Танева, основателка на „Фабрика за идеи“, фотографът Виктор Троянов, планинарят Йордан Георгиев и други. „Рецепти за приключения“ е вторият арт проект, който отвежда посетителите в атмосферата на българските села чрез интересни рецепти. Инсталацията е вдъхновена от книгата „Вкусна география“ на издателство „Точица“ и реализирана от колектив ЧАРК. Третият елемент на нестандартната изложба с името „Планината зове“ пренася посетителите чрез lifestream връзка на ски писти от целия свят, подбрани и аранжирани от студио Phormatik Visual Lab.

P90249106_highRes_the-new-mini-country

В проекта взимат участие колектив ЧАРК и Phormatic Visual Lab, които разработват визуалното оформление, сценографията на изложбата е поверена на Ева Вентова, а за куратори са поканени студио Комплект. Изложбата е първата по рода си нестандартна автомобилна премиера в сътрудничество с творчески екипи от различни области.

 
 

Този път „Оскар“-ите дискриминират актьорите по възраст

| от chronicle.bg, по БТА |

Американската киноакадемия, учредила „Оскар“-ите, беше обвинена за това, че дискриминира актьорите по възраст, като звездите над 60-годишна възраст рядко са удостоявани със златните статуетки.

Порталът се позовава на най-ново изследване на сътрудниците на университета в Южна Калифорния. Те установили, че от 25-те номинирани филма за „Оскар“-и през последните три години, главният актьор в тях е бил над 60-годишен само два пъти. И в двата случая номинации получил Майкъл Кийтън.

По данни на изследването едва в 22,3 процента от споменатите филми играели и в главни роли възрастни жени.

През месец януари тази година световноизвестният режисьор Джеймс Камерън разкритикува Американската киноакадемия заради нейното предубеждение към масовата култура, припомня сайтът Дедлайн.

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.

 
 

Мат Дилън: Носталгия по 90-те

| от |

В средата на 90-те години седмото изкуство показва на света един от любимите си за онова време секс символи. Висок близо 2 метра, със специфично лице и плътен глас Мат Дилън е всичко онова, от което може да те е страх и същевременно да искаш да гледаш на голям екран. Той е харизматичен, талантлив и по един грубоват начин секси.

Най-големият си удар Дилън прави с тийн-класиката „Лудории“, която излиза през 1998 година. Той е на върха на славата в този момент. А там играе сексапилен учител, замесен в афера с млада, секси ученичка, която решава да го съди за изнасилване. Нищо в „Лудории“ не е такова, каквото изглежда. Филмът е чувствено лятно удоволствие, с привкус на мистерия, секс и топло време. А към Мат Дилън добавяме сексапилната компания на Денис Ричардс и Нев Кембъл. „Лудории“ също така може да се похвали и с една от най-приятните голи сцени, включващи гол мъжки член. И той принадлежи на Кевин Бейкън.

Година преди това излиза комедията „Няма скрито покрито“, в която Дилън има по-малка, но доста приятна роля. А година след това го гледаме в чудесната комедия „Ах, тази Мери“ на братята Фарели.

Чак през новото хилядолетие Мат Дилън прави и ролята, която се смята за най-добра в неговата кариера до момента – тази в „Сблъсъци“. Полицай Райън му носи номинация за „Оскар“, „Златен глобус“ и награда на БАФТА. Не пелечи нито една от тях, но нарежда името си до най-добрите за 2004 година.

Междувременно Дилън снима първия си режисьорски проект – Ghost Town, държи личния си живот настрана и леко се оттегля от киното. Мат се заравя в малки роли в сериали и по-треторазрядни продукции, докато брат му – Кевин Дилън започва да изпъква в ролята на Драма в продукцията на НВО „Антураж“.

Кевин замества Мат в светлината на прожекторите, но не може да го бие нито по осанка, нито по сексапил.

2015-а е годината, в която Дилън се завръща към комерсиалното и успешно седмо изкуство, но с телевизионен сериал. „Уейуърд Пайнс“ и неговият първи сезон бяха едно от добрите неща, които можеше да гледате на малък екран в тв сезона преди две години и Мат Дилън е една от причините това да е така.

Догодина този снажен мъж прави една от най-амбициозните си роли. Той ще е Джак Изкормвача. Но режисиран от датчанина Ларс фон Триер. Нищо, което Триер е направил не е оставило зрителите безразлични, а проектът The House That Jack Built е едно от заглавията, които е редно да очаквате през 2018-а. Дотогава, ви предлагаме приятна доза Мат Дилън, който вчера направи 53 години и е все така секси. В галерията горе.