Развод по руски, развод по европейски

| от |

На фона на драматичните събития в Украйна, отцепническите стремежи на други европейски региони изглеждат далеч не толкова зрелищни. Това обаче съвсем не означава, че те не трябва да се взимат насериозно, пише Дойче веле.

Catalonia Scotland EU 2

През септември тази година ще се състои референдум за независимостта на Шотландия. През ноември пък ще се проведе всенародно допитване в Каталуния – за отделянето ѝ от Испания. Отцепническите движения обичайно са ръководени от емоции и от желанието за самоопределение, но и от икономически съображения – както е в случая с Каталуния и Шотландия.

Богатство и независимост

По-богатите региони са много по-склонни да искат независимост. Вярно е, че отцепването би могло да доведе до увеличение на държавните социални разходи и данъците, но мащабът на това увеличение в голяма степен зависят от паричните потоци между отцепническия регион и държавата-майка. Нищо чудно няма и в това, че и наличието на суровини се явява важен фактор. Според икономистите Пол Колиър и Анке Хьофлер, ако суровините заемат голям дял в износа, вероятността от „отцепнически войни“ силно нараства. В Шотландия например движението за независимост набра скорост след като през 1960-те години в Северно море бяха открити находища на петрол.

Докато Барселона се натъква на острия отпор от страна на Мадрид, Лондон не пречи на Единбург. Шотландия би могла да се превърне в модел за това как стремежите за отцепване могат да се реализират по цивилизован начин. Под една обща шапка, каквато се явява Европейският съюз, регионализацията и децентрализираното взимане на решения би трябвало да могат да се реализират много по-лесно, отколкото ако няма свързващо звено.

В Европа държат на централизацията

Официалните становища на Европейската комисия обаче звучат доста по-различно: регионът, който се отцепи от някоя държава-членка, автоматично престава да бъде част от Европейския съюз. Очевидно съществуват опасения от неконтролируеми процеси, които могат да застрашат целостта на ЕС. ООН се отнася към проблема по същия начин. Факт е, че позицията на Европейската комисия не е застъпена в европейските договори. Във Виенската конвенция за правото на международните договори е записано, че нововъзникналите държави могат да приемат двустранните и многостранните договори. Тази конвенция обаче е ратифицирана само от няколко държави. „От политико-икономическа гледна точка е разбираемо, че представителите на наднационалните организации се застъпват за предимствата на политическата централизация“, както отбелязва икономистът Роланд Вобел. Освен това в европейските органи обичайно участват представители на централното правителство в съответните държави.

Същевременно обаче и за ЕС, и за страните-членки ще е по-добре да допуснат провеждането на всенародни допитвания за отделяне от националната държава. Защото така ще се повлияе и на реториката на сепаратистките движения.

Между политическия елит и населението на даден регион, който иска да получи независимост, обаче може да има големи разлики. Взимането на голямото решение за независимостта трябва да бъде последвано от воденето на преговори с останалите части от страната, след което на базата на резултатите трябва да се проведе още едно гласуване за фактическото отцепване. Примерът с Шотландия показва, че и „уреденото“ отцепване може да е съпроводено от големи проблеми: въпросът за валутата, структурата на финансовия сектор, поемането на задълженията, разпределението на приходите от петрола, плащането на инфраструктурните разходи и т.н. Но ясно дефинираният „развод по европейски“ определено би бил по-добро решение от метода със заплахите и натиска.

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!

 
 

Строителен работник спечели 50 000 лева от билет „Златото на инките“

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

Късметлията Дюнями Садък от старозагорското село Габарево получи страхотен подарък от Лотария България. 56-годишният строителен работник спечели 50 000 лева, само със закупуването на един билет „Златото на инките“.

„Винаги съм вярвал, че когато имаш късмет и един билет е достатъчен. Аз съм живото доказателство затова“, споделя Дюнями.

Разказва, че е купил билета от хранителен магазин в родното си село, който изтрил веднага, а секунди по-късно продавачката потвърдила добрата вест.

„Първоначално онемях, но бързо дойдох на себе си. В този миг нямаше по-щастлив от мен!“, допълва той.

Щастливецът планира с част от парите да си купи малка къщичка, а с другата – ще отиде на почивка. Естествено, ще почерпи и близките си!

Платена публикация

 
 

Късометражна програма за първи път на „София филм фест за учещи“

| от chronicle.bg, По БТА |

Късометражна програма ще има за първи път в Дискусионния клуб за българско и европейско кино „София филм фест за учещи“ – в пролетното издание, което започва днес в Дома на киното и ще продължи до 26 юни, съобщават организаторите.

Прожекциите са всеки понеделник от 18.00 ч. Входът е безплатен за ученици и студенти. Лектори са кинокритикът Антония Ковачева, директор на Филмотеката, и режисьорът проф. Георги Дюлгеров.

Българското кино отново е важен акцент в пролетната селекция. Традиционно ще има срещи с творческите екипи на филмите. Българска е и първата късометражна програма – от три заглавия – носителите на наградата „Джеймисън“ /Jameson/ за най-добър български късометражен филм за 2017 и 2016 г. – „Дрехи“ на Веселин Бойдев и „На червено“ на Тома Вашаров, както и „Любов“ на Боя Харизанова.

Пълнометражните родни продукции са „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, вдъхновен от съдбата на певицата Леа Иванова, предизвикалият огромен зрителски интерес „Воевода“ на Зорница София – по спомени на очевидци и разказа „Румена войвода“ от Николай Хайтов, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов – с наградата за най-добър балкански филм и наградата на гилдията на българските кинокритици на 21-вия СФФ и още много отличия, „Семейни реликви“ на Иван Черкелов, интригуваща мозайка от три истории за разрушеното човешко общуване между героите – съпрузи, братя, родители и деца.

Пролетната програма започва с един от най-обсъжданите филми на 2016 г. – носителя на шест „Оскар“-а „La La Land“ на младия режисьор Деймиън Шазел с Райън Гослинг и Ема Стоун. Финалът е с „Т2 Трейнспотинг“ на Дани Бойл, в който рамо до рамо с Юън Макгрегър и Джони Лий Милър блести талантливата млада българска актриса Анжела Недялкова.
Останалите заглавия са „Патерсън“ на Джим Джармуш, номиниран за „Златна палма“, „Хулиета“ на Педро Алмодовар, „Панама“ на младия сръбски режисьор Павле Вучкович, номиниран за „Златна камера“ в Кан.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.