Разумът тегли към ЕС, сърцето – към Русия

| от |

Сръбската икономика е много зле, а Русия помага с пари и търговски контакти. В същото време Сърбия иска да влезе в ЕС и трябва да се придържа към общата външна политика. Страната се намира в трудно раздвоение, пише Дойче веле.

Само това ѝ липсваше на Сърбия: войната в Украйна! Страната и без това си има достатъчно други, собствени проблеми: последствията от войните през 90-те години на миналия век, закъсалата икономика, корупцията и масово разпространеното връзкарство. Независимо от това украинската криза вълнува всички в Сърбия. Все по-често откъм Брюксел и Вашингтон се дочува настояването, че Белград е длъжен да се присъедини към санкциите срещу Русия, ако иска да влезе в ЕС. Откъм Москва пък, редом с традиционните славянско-православни обяснения в любов, съвсем отчетливо се чува и категоричното предупреждение: „Само да сте посмели!” – пише германският „Тагесцайтунг“

„Нойе Цюрхел Цайтунг“ припомня още, че ЕС е предупредил държавите-кандидатки за членство да не се възползват от пазарните ниши, които отвори ембаргото срещу Русия. След като Русия наложи забрана за внос на храни от ЕС, на руския пазар нахлуха редица други страни, като Турция, например, която изобщо не се плаши от предупрежденията на Брюксел. Различно е положението с балканските държави, които искат да влязат в ЕС. Албания и Черна гора незабавно възприеха европейския курс, в Македония обаче – и особено в Сърбия – колебанието е голямо.

Шпагат между Изтока и Запада

Сръбският премиер Александър Вучич се опитва да направи шпагат между Изтока и Запада. Като някаква мантра той непрекъснато повтаря, че Сърбия признава териториалната цялост на Украйна заедно с Крим, но не възнамерява да налага санкции на Русия. Очевидно разумът тегли Сърбия към ЕС, но сърцето – към Русия, коментира „Тагесцайтунг“. Вестникът припомня, че руският „Газпром“ купи сръбския петролен монополист NIS (Naftna Industrija Srbije) и че от проекта „Южен поток“ в Сърбия очакват инвестиции за над 2 милиарда евро.

Русия отпусна на Сърбия кредит от 800 милиона долара, за да модернизира железниците си, както и още два кредита (200 и 500 милиона долара) за консолидиране на бюджета. На летището в Ниш Русия изгради „база за хуманитарни операции“ на стойност 20 милиона долара, която беше многократно посетена от руският министър на отбраната Сергей Шойгу. Според сръбското външно министерство, двете страни си сътрудничат успешно и в областта на отбраната.

Германските медии посочват, че Сърбия се намира в много лошо икономическо положение и почти съдбовно зависи от руската помощ и търговията с Русия. След Германия и Италия тъкмо Русия е най-големият търговски партньор на Сърбия. Да не говорим, че Сърбия изцяло зависи от руския газ. Ако Русия увеличи цените на газа, това може да доведе Сърбия до банкрут.

Ембаргото върху храните обаче дава сериозни шансове на сръбските фермери, защото страната им има споразумение за безмитна търговия с Русия. Още преди избухването на настоящата „търговска война“ между Запада и Москва, сръбският износ за Русия отбеляза рязко покачване, а в момента сръбските производители на млечни продукти, плодове и зеленчуци направо са затрупани с поръчки от Русия. Проблемът обаче е в това, че те почти нямат възможност допълнително да увеличат производството си.

ЕС има лостове за натиск над Сърбия

Наказателните мерки срещу Русия са непопулярни сред сърбите не само по икономически причини. Мнозинството сърби изпитват приятелски чувства към Русия. В основата им са общата православна религия, славянското роднинство и спомените за руската подкрепа през 19-ти век. Сърбия щяла да си направи мечешка услуга, ако подкрепи западните санкции срещу Русия, заяви в прав текст руският посланик в Белград. Брюксел обаче разполага с важен лост, чрез който може да принуди държавите-кандидатки за членство да се придържат към общата външна политика на общността.

Очаква се през 2015 година да бъде отворена първата глава от преговорите със Сърбия. Най-късно тогава ще се окаже, че Белград трябва да се придържа към линията на Брюксел, ако държи да се присъедини към ЕС. Разбира се, тези преговори ще траят поне едно десетилетие, а това означава, че натискът откъм Брюксел няма да е толкова силен. Според един западен дипломат, засега Германия проявява търпимост към Сърбия. Но доколкото Германия играе ролята на водеща европейска сила на Балканите, става ясно, че в бъдеще Берлин едва ли ще търпи подобни своеволия от страна на страни-кандидатки, коментира „Нойе Цюрхер Цайтунг“.

 
 

Мила, няма такива реклама

| от |

Когато гледате телевизия, прави ли ви впечатление, че понякога дългото тъпо нещо спира и пускат няколко кратки тъпи неща? Това са рекламите. В последно време има нови бисери, диаманти и въглища, на които сега ще обърнем взискателното си, претенциозно внимание.

Преди да започнем с похвалите, трябва да уточним, че за рекламните провали не са виновни рекламистите, а рекламодателите. В крайна сметка те избират какво да и какво не.

„Името запомни, важното забрави“

„Краварката в левия ъгъл“ стана ехо, което говори добре за кампанията. Екстравагантността на домовете обаче е халюциногенно абсурдна. Ако забравиш да купиш масло, хора с такива педантични домове обикновено те закарват в мазето и там заплащаш за грешките си с болка. Освен това в една от рекламите (розовата, с „Майка ми взе ли?“) мъжът се прибира, слизайки от горния етаж. Карлсон.

„Мила, няма такъв мъж.“

Мила, да я махаш тая червенокосата щета от вкъщи веднага! Има такива мъже, но са заети да слагат завеси на лебеди. Не! На еднорози. И килимът да е от онези – пухкавите.

Имунобор с котката.

Рекламите на Имунобор за като генетично заболяване. Още от времето на спота с баскетбола, който се задържа унизително дълго, рекламите на Имунобор, парадоксално за продукта, разболяват. Първо, котката прилича на разширена вена в лицето. Второ, цялото изпълнение е като снимано с Блекбери и монтирано на Paint.

Лекарства за гъбички.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но – взимайте пример от рекламите за превръзки. Там всичко си е обяснено прилично, без да пречи на никого и без да показваме срамотии.

„Пак цистит“

Момиче, не взимай нищо, ами иди на преглед. Всички се притесняваме.

Рекламите на всички сайтове са скучни.

Но нищо чудно да са ефективни, затова не сме се сетили за тях.

„Това е Христос Аргиров от Пловдив“

Теленор правиха доста хубави реклами, докато не кривнаха леко с Христос от Пловдив. Христос е добро момче, графичен дизайнер. Тази година ще стане на 24 години, намерихме му фейсбука. Истината е, че Теленор го предадоха.

„Липсва само излишното“

Преди да реклама на продукта, фирмата ти е добре да има някакъв имидж, защото иначе все едно купуваме от непознат. Като видите Мерцедес, БМВ или Ферари, винаги се сещате за нещо. Като видите Дачия, за какво се сещате? Как Чаушеску върви по Дунав мост? За нищо не се сещате.

Като направим имидж, след това рекламите стават по-лесни за измисляне и няма да имат креативната стойност на саксия. Както и предния спот, в който различни хора пееха „Another one bites the duster“.

Има и един вид реклами, в които марката на продукта по никакъв начин не си личи, докато не я кажат накрая. Аз ги наричам Филм фест реклами. Рекламата на лебеди, не, на еднорози, е в тази графа. Такава е и на Хайдушка ракия, в която е тъмно и мъж гледа едно грозде на светлината все едно е паднало на пода и се чуди да го яде ли. Гледа го така, за да втълпи на зрителя, че гроздето е висок клас, но това е грозде все пак. Хората си гледат грозде по балконите. Ако няма да го ядеш, хвърляй го обратно в джибрито да не отиде фира. Чашата накрая обаче е страшно красива. Между другото, рекламата не е на Хайдушка. Нямам идея на какво е.

 
 

BBC разследва изтеклия финал на новия сезон на Sherlock

| от chronicle.bg |

BBC разследва източника, който е разпространил нелегално финалния епизод от четвъртия сезон на хитовия сериал Sherlock.

Миналата събота, четвъртият епизод от последния сезон на сериала, озаглавен „His Final Problem“, изтече онлайн с руско аудио. От BBC са започнали пълно разследване по отношение на източника, който е разпространил серията.

“ВВС молят феновете на поредицата да останат верни на продукцията и да не свалят епизода ”, споделя в Twitter продуцента на сериала Сю Върчу.

След като разследването приключи, от ВВС смятат да издадат пълен отчет по отношение на това дали руският телевизионен оператор, Пeрвый канал, който се бе сдобил с първото копие на епизода, е виновен за ситуацията.

 
 

Първи поглед към Марго Роби като Тоня Хардинг

| от chronicle.bg |

През март миналата година стана ясно, че Марго Роби ще влезе в ролята на лошото момиче на фигурното пързаляне Тоня Хардинг. Роби ще бъде в главната роля в биографичния филм „Аз, Тоня”.

След месеци на спекулации Марго Роби беше уловена в ролята си за предстоящия филм.

*EXCLUSIVE* Margot Robbie tranforms into Tonya Harding for "I, Tonya" **WEB MUST CALL FOR PRICING**

Големият скандал в кариерата на Хардинг е свързана с наемането на човек, който да рани в крака конкурентката й Нанси Кериган, за не може да се състезава на Зимната олимпиада през 1994 година. Лесно се доказва, че нападателят, намушкал Кериган по време на тренировка, е нает от бодигарда на Хардинг.

Филмът, посветен на фигуристката, ще излезе през 2018 година.

За ролята си Марго Роби носи деветдесетарски дънки, протези на лицето и костюм, с който тялото й да изглежда по-едро.

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.