Разказ за Колебание и Смелост

| от | | |

books-text

Ивона Христова

Един ден го почувствах: имах нужда от промяна. Огледах се – мястото до болка го познавах. Не беше лошо, но ми беше дотегнало от плясъка на гълъбовите крила и тихото гукане на гугутките. Определено исках да чуя нещо различно от това. Другите все разправяха ужасени за зловещото гарваново грачене и за звънливата песен на славея. Какви ли бяха тези птици? Исках да ги чуя, да ги видя!

Взех каквото можех да побера в един стар вехт куфар. Неща, които са ми нужни – малко дрехи и храна, но и някои ценни – няколко тома книги, тефтер и химикалка, снимка на дома. Много неща оставих – снимки на бивши съученици, учебници по геометрия, плюшени играчки, които и без това от години събираха нездравословен прах.

За пътуването си облякох най-хубавата  рокля. Когато застанах на прага на ул. „Моя стар живот“ 18 усещах само едно – усещах края. Края на един период, на една ера. Всичко оставаше зад мен под формата на спомен. Чао, гълъб. Отивах да намеря моя гарван или славей.

Улицата „Моя стар живот“ беше малка, тясна и уютна част от огромния град. Нашият град се казва Животът. Той е голям, дори най-големият: колкото да побере всички души. Хората говорят, че има множество булеварди, улици, малки улички, дори алеи и прашни пътечки. Но аз самата никога не съм ги виждала – някои са невидими за мен, други са прекалено далече. Някои са тъмни и страшни, други прекалено сиви и скучни. Последните ги наричам „моногамни“ – като някой тръгне да минава по тази уличка я обикаля стотици пъти преди да я напусне. Що за скука!

Всичко това го виждам бегло, с периферията на очите ми. Нашият град няма карта и ще ви обясня защо. Градоначалникът, майор Съдба, има отговорната задача още при раждането на някоя душа да й осигури място в Живота. Интересното тук е, че често само майорът  знае точното място. Чувала съм, че много души обикалят с години в чуждите квартали преди да открият своя – и чак след това търсят и своята улица. Какво ли има там, това се чудя и аз.

В Живота зависимостта от поколенията е неизбежна: така че ти започваш своя път от където родителите ти те поставят – от където се раждаш. Дали майор Съдба им подсказва, не бих могла да знам. В началото мама и тате ме водеха по улиците – рядко виждах някоя преди да чуя звънчето на входа – звънчето на промяната. Случваше се понякога буквално да ме хвърлят някъде и да ми махат ентусиазирано от другата страна. Казваха ми, че това са „нещата от живота“.

Докато растях чувах, че когато родителите изоставяли някоя душа и не знаели накъде да тръгнат, вече порасналите души пътуват с влак в търсене на тяхното място. Казваха, че отвеждал на непознати места, които не би открил сам; не би ги видял по телевизията; не би прочел за тях в книгите. Влакът стигал до места, за които не просто не си чувал – не си и мечтал!

Никога не бях пътувала с влак – но сметнах че е време. Та събрах си багажа и тръгнах по познатите улици. Къде можех да намеря този влак? Оглеждах се, крачех, връщах се. Започнах да тичам, да се въртя като пумпал сред сградите! Изведнъж се почувствах измамена и безсилна – и сълзи напълниха очите ми. Стиснах силно клепачите си, зъбите си и си повтарях гневно „Къде е този влак?“ Когато се успокоих и отново отворих очи не бях при Стария живот! Огледах се – намирах се на гара „Промяната“.

Значи това била първата спирка към Нов живот. Трудно мога да ви опиша обстановката там. Беше някак до болка банална и коренно различна от всичко, което съм виждала до сега. Толкова еднаква, че всички думи, с които бих я определила ще ги намерите по-горе в разказа. Но и толкова непозната, че и думите, които й принадлежат бяха непонятни за моя речник.

Едно конкретно нещо веднага ми направи впечатление. Една двойка момче и момиче чакаха своя влак недалеч от мен. Момичето привлече погледа ми – по-точно тя бе млада жена. Беше бледа – кожата й беше толкова тънка, че виждах малобройните й вени как вяло пулсираха под плътта. Косите й бяха дълги, но много, много тънки и те. Вехтата й рокля се държеше едва на слабата й воля. Не намерих очи – душа ли нямаше? И ръцете й бяха скрити – явно нямаше какво да даде. До нея бе кафявият й куфар, но можех да видя, че и той бе празен. Явно нямаше много в живота си – малко храна, дрехи за студено време и списание в случай, че й доскучае. Крачеше около куфара, бавно заобикаляше всичките му страни. Обувките й обаче сякаш бяха чисто нови, почти неносени. Не бе вървяла много с тях, въпреки, че от години всяка сутрин ги обуваше. Крачеше в кръг и замислено се вглеждаше в тях. О, бих дала всичко да надникна в мислите й!

Едва сега обърнах погледа си и към момчето до нея. Той се взираше в небето с ръце в джобовете и говореше нещо. Когато се приближих повече го чух:

– Имай куража, Колебание! Погледни небето! Все едно е безкрайно..можеш ли да видиш края му, Колебание? Кажи ми !

Гласът на Колебание беше странен; като звук на развалено радио, идващо от другата стая. Разбирах думите й, но те сякаш бяха без значение:

– Какво приказваш? Остави ме – нищо не мога да видя.

– Вината е изцяло твоя. Ти самата се затваряш в един тесен, задушаващ кръг! Защо отказваш да вдигнеш своята глава и все надолу гледаш? – почти се развълнува Смелост. Знаеше, че нямаше да промени посоката на тази бедна душа, но трудно можеше да остане безучастен. – Гледай ме докато ти говоря! Погледни ме, погледни небето! От него ли те е страх?

– Не! Не от него!

Но Колебание беше сляпа за небето, глуха за вълните, неведома за пътища. Зад гърдите й се рееше едно малко сиво кълбо дим, все едно остатък от огън на пламенна любов – една пълна нищета. Това бе нейната душа.

Едва имах възможност да огледам двойката пред мен и шумен звук прекъсна мислите ми: пристигаше огромен парен локомотив. Отстрани с големи букви бе изписан като „Шанс“. Вагоните се нижеха един след друг, а на всеки пишеше: „..за любов“‘; „..за щастие“;.“..за победа“.

Влакът спря на перона пред нас и отвори вратите си. Започнаха като току-що пуснати на свобода мъже и жени да слизат от вагоните и да тичат към своята спирка или улица. В ръцете си носеха малък ръчен багаж, някои бутаха огромни чанти пред себе си, трети излизаха само с дрехите на гърба си.

Забелязах, че макар че не можеше да го види, Колебание чуваше влака и усещаше вятъра на Промяната в косите си. Движението отнасяше почти слабите й фигура и воля. Косите ь заиграха лудешки танц на желание и на копнеж. Дърпаха я към Шанса, като че милееха този път поне да се качат. В мислите на момичето видимо настъпи объркване; бих казала душата й, но тя самата бе толкова немощна и малка, че трудно бих й оприличила подобни човешки качества. Малкото кълбо в гърдите на Колебание се смути: какъв бе този шум? Неканена промяна..и започна диво да се блъска в гръдния й кош. Но Колебание нищо не усещаше, и как би могла? Та душата й бе само прах и отровни изпарения – само дим, да го духнеш и изчезва! Момичето не виждаше влака, ала чуваше и усещаше своя Шанс. Но с какво Колебание да вдигне макар и полупразния си куфар? Тя нямаше ръце – нито да взима, нито да дава. Как да се ориентира по пътя към своя Шанс? Тя нямаше очи, които да вдигне към небето синьо, които към някого друг да обърне и този някой да обича. Пък и обувките й бяха още лачени и нови – защо да ги съсипва? Този прах по големия вагон ще отнеме черния им блясък. Не, по-добре не. По-добре да си остане до куфара си.

– Хайде, Колебание! Хайде с мен! – в миг подскочи Смелост. Виждах огъня в гърдите и главата му, а жадния блясък в очите му почти ме заслепяваше.

– О, колко е шумен този влак! Какви са всички тези души вътре, защо така крещят? Аз няма да отида там! Притрябвали са ми пълните вагони и побъркващата врява! – гласа на Колебание като че ли се усили – сякаш радиото си остана развалено, но вече беше в стаята при нас.

– Не ти ли омръзна Скучният Живот, момиче? – възмути се младежът.

– Защо да се качвам на глупавия влак? Виж калта пред него – после ще трябва обувките да си хвърля! И как боса ще ходя? Къде ще отида? Този влак накъде пътува – аз не знам. На някое друго място, непознато. Ами ако не ми хареса? После горчиво ще съжалявам!

– Ами ако ти хареса? Ами ако чуеш песен на славей?

– Аз и кротките гугутки тук харесвам. По-добре от гарван страшен!

Колебание и Смелост се надвикваха над десетките души, които тичаха и се блъскаха по перона, та наставаше ужасна суматоха. Аз, от своя страна, трудно можех да откъсна поглед от двойката пред мен.

– Аз оставам тук. Глупак е всеки, поел по този рисков път. Защо да тръгвам аз? Какво ми липсва тук?

И сякаш в отговор на мислите й машинистът капитан Късмета викна:

– Последен Шанс! Следваща спирка – Първият успех!

Ето, дошъл бе и моят час. Смелост, видимо разочарован от своята спътница, вдигна големия куфар, на който до сега бе стъпил мъжки с десния си крак. Очевидно бе забелязал скромната публика на своята реч и сега без излишни церемонии ме попита:

– Е, Амбиция, ще тръгваме ли?

И без да дочака отговор сграбчи ръката ми и хукнахме към Шанса. На вратата на влака кондукторът ни спря:

-Рискувате ли?

Смелост извади два билета – двата Риска, и му ги подаде.

-Рискуваме – отвърна Смелост и се качихме на претъпкания „Шанс“.

 
 

Deadpool 2 по кината на 1 юни 2018

| от chronicle.bg |

FOX обяви своята програма за филмите по комикси на Marvel, предвидени за 2018 г.

Киностудиото започва през април, когато очакваме нов филм от поредицата X-Men, базиран на сюжетната линия New Mutants. Той ще се пови по кината на 13-ти април 2018 г., а няколко месеца по-късно ще видим и дългоочакваното продължение на Deadpool.

Засега то носи името Deadpool 2 и премиерата е предвидена за 1-ви юни 2018 г.

В края на следващата година ни очаква още една комикс-лента, която отново е вдъховена от X-Men. Той се нарича X-Men: Dark Phoenix и ще дебютира на 2-ри ноември 2018 г.

 
 

Алкохолизмът засяга по-сериозно жените, отколкото мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Американски учени откриха доказателство, че алкохолизмът засяга по-сериозно системата за възнаграждение в мозъка на жените, отколкото на мъжете.

Системата за възнаграждение в мозъка се състои от амигдала и хипокампус, които утвърждават полезния опит и взимат участие в създаването на спомени и вземането на решения.

За изследването учените събраха 60 човека, възстановили се след дългогодишна алкохолна зависимост, като ги разделиха в групи по равно – 30 жени и 30 мъже. Те събраха и равна по численост група от доброволци без проблеми с алкохола. Участниците бивши алкохолици са спазвали режим на въздържание от 4 седмици до 38 години. Всички преминаха невропсихологични оценки и ядрено-магнитен резонанс, за да се отчетат промените в мозъчната структура.

Изследванията проведоха учените от болницата в Масачузетс и училището по медицина към Бостънския университет. Те установиха, че структурата на системата за възнаграждение в мозъка на жените алкохолички е по-голяма, отколкото при тези, които не страдат от зависимостта. В същото време същите структури са по-малки в главния мозък на мъжете алкохолици, в сравнение с тези, които не са алкохолно зависими.

Всяка година трезвеност се свързва с 1,8 % намаляване на размера на мозъчните вентрикули, което показва, че възстановяването на мозъка от вредите от алкохолизма е възможно.

„Откритията ни подсказват, че може да е полезно да вземем предвид половите различия при лечението на алкохолизма“, каза експертът Гордън Харис.

 
 

От ходене се поумнява

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета Ню Мексико Хайлендс в Лас Вегас откриха, че ходенето подобрява притока на кръв към главния мозък и засилва паметта и познавателните способности на хората, съобщи изданието „ЮрикАлърт!“.

Ефектът е по-слабо изразен в сравнение с бягането, но е значително по-голям, отколкото при карането на велосипед. До изводите си авторите на изследването стигнаха по време на наблюдения върху 12 младежи в добро здраве.

Доброволците се придвижваха с постоянна скорост около един метър в секунда. Кръвоснабдяването на главния мозък се измерваше с ултразвук.

През 2015 г. австралийски учени доказаха, че когато става дума за общото здравословно състояние, сърдечно-съдовата система и намаляването на риска от преждевременна смърт, ходенето е по-полезно от бягането, припомня в. „Дейли мейл“. Експертите установиха, че хората, които първоначално правели по 1000 крачки на ден, а постепенно стигнали до 10 000 дневно, намалили наполовина риска от преждевременна смърт. Дори тези, които увеличават крачките си от 1000 до 3000 на ден, намаляват риска с 12 %.

 
 

Déjà Vu или да градиш бъдещи спомени

| от Ана Динкова |

Колко истории има около виното, за виното и след виното – истории, които са се превърнали в спомени, в разкази, в романи. За разлика от многото други напитки, виното носи особен дух, класа, и винаги има характер – дали добър или лош, следва да се разбере сетивно.

Виното някак естествено предразполага към споделяне с хора, както и за комбиниране с храна, пък било то и малки хапки, сирена или леки мезета, пинчос, тапас – зависи къде сме и най-вече с кого сме.

Нека ви разкажа повече за вината от серията Déjà Vu. Първото, което ме грабва в тях, е колко добре подхожда името “Déjà Vu” на концепцията, че виното е в началото на велики истории…

„В настроение за вино“ е посланието на марката, което подкрепям безусловно.

Вината Déjà Vu на Винарска изба Братя Минкови са произведени от внимателно подбрани собствени лозови масиви в Карнобатския край. Избата разполага с над 4 200 декара собствени лозя, което дава възможност да се подберe най-подходящото грозде за направата на всяко вино от серията.
Името Déjà vu е елегантна подсказка за това, че сортовете, използвани за създаването на вината от серията, произхождат от Франция. В същото време тези вина са направени от лозя расли на родна почва и гроздето носи характера и спецификата на родния климат – точно както и значението на фразата déjà vu – нещо, което сякаш вече сме преживели, познато и ново едновременно.

Пролет е, дните стават дълги, светли, топли – и естествено водеща роля заема бялото вино.

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е едно много нежно вино, като усещането за финес и свежест идва още от отварянето на бутилката и наливането в чашата, в която забелязваме красивия светло-жълт цвят с игриви зелени отблясъци. Второто, което забелязваме е „носът“ или ароматът, в който улавяме нотки на чемшир, коприва, зелена ябълка и леки цитруси. Но всеки може да открие нещо свое, като мириса на прясно окосена трева по време на разходка в парка в някой слънчев пролетен следобед. След като отпием от виното откриваме и минерални нюанси, които придават една кристална свежест. После следва и леката пикантност, която дава на виното характер и индивидуалност. Вкусът на виното е елегантен и остава изненадващо благ и освежаващ. Важно е да се знае, че белите вина трябва да се поднасят охладени между 8 и 10°С, но не и прекалено студени, защото тогава ароматите и вкусовете им не могат да се разгърнат достатъчно добре. Това вино е прекрасно за споделяне с компания в края на работния ден, поднесено със свежи салати, сирена и леки зеленчукови или морски предястия.

Photo1

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е отличено със Сребърен медал от Decanter World Wine Awards 2016. Сещате се колко са важни наградите OSCAR в киноиндустрията, нали? Е, наградите Decanter World Wine Awards са нещо подобно в света на виното. Журито на този конкурс е познато със своите строги и взискателни критерии и има нелеката задача да избере най-добрите вина от над 16 000 претендента от цял свят. Да получиш призвание като сребърен медал при това положение, е не само въпрос на престиж, това е истинско доказателство за качество.

Второто вино, което дегустирам е Déjà Vu Шардоне – едно чудесно завръщане към класическите шардонета. Виното е отлежало няколко месеца във френски дъбови бъчви, които са направили финия му аромат по-впечатляващ и запомнящ се.

Déjà Vu Шардоне е свежо и комплексно вино, с нюанси на цитрус, приятно комбинирани с фини цветисти нотки, а нежният елегантен вкус има един много сочен и богат на аромати финал – подобно на залеза в хубава лятна вечер.

Идеалната температура за поднасяне и на това вино е между 8 и 10°С, като може да се консумира самостоятелно като аперитив или да се комбинира със свежи зеленчукови предястия, морски деликатеси и фини и нежни ястия от бели меса – в идеалния случай с ефирни сметанови сосове.

Déjà Vu Шардоне е носител на златен медал от Concours Mondial de Bruxelles 2016. Този конкурс съществува над 20 години и е сред най-строго организираните винени конкурси на света. Ежегодно над 9000 вина и спиртни напитки от 55 страни в света се борят за признанието на журито, което се състои от 320 професионални съдии от 40 националности. Представители на конкурса имат практиката да посещават избите производители и да правят контрол на наградените вина след присъждането на наградите. Това е много строг похват, но гарантира легитимността на резултатите и качеството на виното.

Вината от серията Déjà Vu са идеалната селекция за личната винарна на всеки градски любител на виното, за да придобие представа за някои от класическите сортове и купажи – нещо като gourmet pack за всеки, който иска да си подари винена наслада. Тези вина са и много добър подарък, с който можете да зарадвате най-близките си приятели всеки път, когато отивате на гости.