Раздвижване в Кипър

| от |

Кипър е разделен вече от четири десетилетия. Отношенията между северната и южната част на острова никога не са били лесни, напоследък контактите бяха едва ли не замразени. Сега обаче позициите като че ли се сближават, пише Дойче веле.

cyprus

Първата срещу между Никос Анастасиадис и Дервиш Ероглу няма да остане последна. Президентът на Република Кипър и лидерът на кипърските турци успяха сега да сложат край на продължилото близо две години прекъсване на контактите. Този резултат беше постигнат най-вече благодарение на съдействието на Обединените нации, под чиято егида се проведе срещата. ООН представи на двете страни декларация за продължаване на прекъснатите през 2012 г. мирни преговори, която получи одобрението им. В декларацията се изясняват най-важните точки от конфликта: единството и единното гражданство, приложението на европейското право, но и на правата на кипърските турци. Според становището на Анастасидис, както и на Ероглу, документът на ООН определя рамката за преговори, но не представлява окончателен план за разрешаването на конфликта. Въпреки това лидерът на кипърските турци изрази оптимизъм и заяви, че в следващите три до пет месеца може да се постигне споразумение, което след това да бъде подложено на референдум от населението в двете части на острова.

От ООН настояваха за подновяване на преговорите още от началото на 2013 г., когато консервативният Анастасиадис бе избран за президент. Но той си имаше други грижи – с разработването на пакет от спасителни мерки за застрашената от фалит държава. Ето защо Анастасиадис помоли за отсрочка на преговорите за обединението, за които едва сега като че ли е настъпил подходящият момент. Така поне смята представителят на управляващата партия Михалис Софоклеус: „Винаги сме имали четири изисквания, които сега вече са изпълнени: Турция да бъде включена пряко в преговорите, да се разработят мерки за създаване на взаимно доверие, да се въведе европейското право и да се гарантира суверенитета на единен Кипър“.

Правителствената криза е неизбежна

Пробивът бе почти постигнат още през 2004 г., когато трябваше да се гласува за мирния план, предложен от тогавашния генерален секретар на ООН Кофи Анан. Консерваторите, които тогава бяха в опозиция, приветстваха опита за посредничество. Но президентът на островната република и лидер на центристката Демократическа партия ДИКО Тасос Пападопулос призова кипърските гърци да гласуват на предвидения референдум против мирния план, което те и направиха.

По ирония на съдбата днес именно Демократическата партия е партньор в управлението на консервативния президент Анастасиадис. Но надеждата, че тя ще окаже подкрепа и по кипърския въпрос, не се оправда. Миналия декември за председател на партията бе избран хардлайнерът Николас Пападопулос, син на бившия президент и продължител на неговата политика. Едва заел поста, той отправи остра критика срещу Анастасиадис – заради готовността му да приеме обща декларация с Ероглу: „Тази декларация е особено опасна за нас, апелираме към президента да не я подписва“, заяви говорителката на партията Кристиана Еротокриту. По информация на кипърската телевизия, представителите на ДИКО междувременно даже обмислят в най-скоро време да напуснат коалицията.

Михалис Софоклеус смята, че критиката от страна на коалиционните партньори е неуместна: „Пападопулос твърди, че ще загубим суверенитета си – дори само защото за бъдещите преговорни резултати ще се гласува на отделни референдуми. Ако логиката му беше вярна, щяхме да сме загубили суверенитета си още през 2004 г.“.

Ролята на американската дипломация

През последните месеци САЩ предприеха значителни дипломатически усилия за събирането на двете кипърски народностни групи на масата на преговорите. По време на мюнхенската конференция по сигурността американският външен министър Джон Кери потвърди, че правителството му работи за намирането на решение за кипърския въпрос. Няколко дни по-късно на посещение в Гърция и Кипър пристигна помощник държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд.

Гръцките коментатори са на мнение, че Вашингтон се е активизирал покрай неотдавнашните сведения за големи залежи от нефт и газ в Средиземно море. „Англичаните, които навремето играеха водеща роля по кипърския въпрос, отдавна се оттеглиха, докато американците след четири десетилетия изведнъж решиха да се намесят и да работят за намирането на решение“, писа в атинския вестник „Та неа“ политическият анализатор Димитрис Митропулос. „Засиленият ангажимент на САЩ произтича от енергийните им интереси и дефинира Кипър като важен елемент в триъгълника Израел-Турция-Иран“, смята още коментаторът.

Това, че европейците блестят с отсъствието си, засега не се потвърждава от Никозия. Точно обратното: в следващите дни Европа ще се включи много активно, заяви консервативният политик Михалис Софоклеус. По сведения на кипърските медии през следващите дни на посещение на острова се очакват председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле.

 
 

Любимите ни поводи за статуси

| от |

Искам в един ден да стане земетресение, да умре известен, да падне сняг за пореден първи път и Гришо да се класира за Шампионска лига. Това ще е най-оргазмичният ден в историята.

Когато някой известен почине, фейсбук става като селска спирка с некролози. Пускат се песни, любими роли, гифчета, цитати. Публичният (защото в интернет сме на публично място) израз на тъга е съвсем справедлив и всеки е в правото си да го използва. Разбира се, това не го прави окей. Аз съм в правото си всеки ден да седя пред входната ви врата преди да излезете за работа. Или да ям металургични количества чесън преди аз да изляза за работа. Или да спирам по средата на тротоара, за да гледам витрините. Имам тези права, но това съвсем не го прави окей за правене. Още повече – когато Фидел Кастро почина, един куп хора си казаха: „Ама… той жив ли е бил“. Трябва тук да направим такава контракампания – всяка седмица да публикуваме новина от типа „Знаехте ли, че все още мърда“.

Аз съм наясно, че Земята не се върти само около мен. Често обаче се чудя дали пък не се мести само за мен. Затова, когато стане земетресение, трябва да се уверя, че и други са го усетили и затова питам „Усетихте ли земетресението?“ Това е както когато някой ми каже: „Внимавай, че това е люто“ – обезателно трябва да се провери. Нищо чудно някой да не е усетил как земята под него се разклаща. Да, знам, че има хора, които са пропускали тектонски вълнения. За тях искам да кажа, че земетресението е като шот – ако не го усетиш, не се брои.

Научно доказано е, че при всеки статус за снега една баба влиза в травматологията. Без значение накъде е насочен статуса – че вали, че всички казват как вали или че си счупих гащите на простора, щото вали. Първият сняг стана зимното „Христос воскресе“. Трябва някой път да направим флашмоб, в който никой не казва нищо за снега и после гледаме клетниците как се чудят какво е това, като излязат навън.

Григор Димитров и футбола няма да ги коментирам. Слагам ги в един кюп, защото са един дол.

Идва Коледа. По принцип искам братче, но не бих желал добър старец да доближава майка ми. Затова нека ни донесе ден със земетресение, известна смърт, сняг и спортни успехи, но в конкретни спортове, защото другите нямат значение. Дядо Коледа, подари ни колективен електронен оргазъм.

 
 

Появи се трейлър на дебютния филм на дъщерята на Скорсезе

| от chronicle.bg |

Доменика Камерън-Скорсезе е дъщеря на великия Мартин Скорсезе и съвсем логично е решила да поеме по пътя на баща си.

Дебютният й филм се нарича „Almost Paris” и е семейна драма. Беше показана за първи път в програмата на Трайбека Филм Фестивал преди няколко месеца.

Прочетете синопсиса на лентата и вижте трейлъра:

В началото на кризата, свързана с ипотеки върху жилища, един бивш банкер се завръща в родния си град. Срещите със семейството и приятелите от детството го карат да осъзнае последствията от действията на финансистите и той се стреми да компенсира любимите си хора… Възстановява отново връзките с приятели и близки роднини в Ойстър Бей, Ню Йорк и се превръща в онзи мъж, който винаги е мечтал да бъде…

Очаква се „Almost Paris” да се разпространява през 2017, но към момента подробности не са известни.

 
 

Общото между Бритни Спиърс, Нели Фуртадо и Луси Лиу

| от chronicle.bg |

Днес Бритни Спиърс, Нели Фуртадо и Луси Лиу имат рожден ден!

Известните девойки стават съответно на 35, 38 и 48. По този повод направихме галерия с техни снимки – да им се порадваме отстрани в случай, че не са ни поканили на купона довечера.

Родените на 2 декември са общителни, оригинални и спонтанни  хора с младежки дух, артистичен темпе­ра­мент и богато въображение. Те също така са възприемчиви, деликатни и амбициозни, с енергичен ха­рактер и темперамент.

 
 

Рецепта за тортиля

| от Росица Гърджелийска |

Готвенето през седмицата често минава през битовия дискурс на „Трябва да има нещо за ядене“. Но през уикенда имаме време за нещо по-гурме. Представяме ви рецепта на Росица Гърджелийска, която работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да пътува до интересни места по света. В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Тортилята е лесна за приготвяне, вкусна, че даже и диетична! Това е бърз начин да приготвите специална уикенд закуска или дори да вземете с вас за обяд в офиса.

Нужни продукти:

За царевичната тортиля:

2 ч.ч. царевично брашно

2 ч.ч. вода

2 яйца

сол и пипер

малко олио за тигана
За домашната майонеза:

1 жълтък

250гр олио (от гроздови семки ако имате възможност)

1 ч.л. висококачествена дижонска горчица

1 с.л. ябълков оцет

сока на 1 лимон

сол и пипер
Допълнително:

1 омлет

маруля

маслини

+ всичко останало, за което сърцето ви жадува!

Начин на приготвяне:

Разбийте яйцата и добавете към тях водата, брашното, сол и пипер. Разбъркайте, докато се получи хомогенна смес и оставете настрана да набъбне.

През това време може да направите майонезата като разбиете жълтъка и горчицата, използвайки миксер.
Бавно започнете да добавяте олиото, буквално капка по капка. Дайте си време и не бързайте. Сместа ще започне да се сгъстява.

Като стигнете средата на олиото, добавете оцета, който ще разреди и избели сместа.

Продължете бавно да добавяте олио, докато то свърши.

Добавете бавно лимоновия сок и продължете да разбивате. Сместа вече трябва да е почти напълно бяла и гъста точно толкова, колкото купешката.

Добавете сол и черен пипер по вкус.

Заемете се със тортилите. Загрейте няколко капки олио в незалепващ тиган. 

Разбъркайте сместа добре и когато тиганът се е нагрял, добавете 1 черпак и с кръгови движения направете палачинка. След 2 минутки обърнете палачинката и продължете да готвите още малко. Прехвърлете в чиния и захлупете с капак или покрийте с готварска хартия.

От сместа ще успеете да направите около 8-10 тортили.

Поставете 1 в чиния, намажете с майонезата, сложете марула, омлета, маслини и каквото още искате.

Завийте тортилята като дюнер и воала!

тортия