“Путинизирането“ на Източна Европа

| от |

Кризата с Украйна усили едно развитие, което се забелязваше и преди: в България, Румъния и Унгария все още са живи авторитарните рефлекси и антидемократичните маниери на управление, а това застрашава целия ЕС, пише Дойче веле.

Международната неправителствена организация Freedom House обърна внимание на последователното влошаване на демокрацията в някои нови страни-членки на ЕС. Унгария заема последното място в групата на т.нар. „утвърдени демокрации“, като изостава значително от балтийските републики, Полша и Чехия. България и Румъния спадат към категорията на „полуутвърдените демокрации“. В доклада на Freedom House се посочва, че „под претекст за реформи, някои правителствени ръководители систематично разграждат системата за демократично разделение на властите“. Експертите на неправителствената организация още преди две години говореха за „путинизиране“ на Централна и Източна Европа.

Унгария – от отличник до проблемно дете на ЕС

Голямата изненада, както навремето, така и сега, е Унгария. Дълги години страната минаваше за отличник в демократизирането и европейската интеграция. Сега обаче Унгария е пример за антидемократичен и авторитарен курс, зададен от премиера Виктор Орбан. Неговата дяснонационалистическа партия ФИДЕС има мнозинство от две трети в парламента и може сама да променя конституцията. Брюксел постоянно критикува и тясното сътрудничество на ФИДЕС с дясноектремистката и антисемитска партия „Йобик“. Виктор Орбан обаче явно не се впечатлява много от тези критики.

Унгарският премиер е обявил Владимир Путин за свой пример, който му показвал как трябва да се внася „ред и законност“ в една държава. По подобен маниер Орбан клейми „враговете“ на Унгария, които преследвали „чужди интереси в ущърб на унгарската нация“ и получавали „милионни подкупи от международните финансови кръгове“. Виктор Орбан има предвид активисти на унгарското гражданско общество и на неправителствените организации, които защитават малцинствата и критикуват корупцията и политическото развитие на Унгария.

Показателни за политиката на Орбан са зачестилите обиски на унгарската полиция в офиси на неправителствени организации, изземането на документи и компютри. Активисти в Будапеща все по-често говорят за „путинизиране“ на Унгария и настояват за намесата на Брюксел. Симптоматични за политическия курс на Виктор Орбан са и примерите, на които той обяви, че подражава: Русия, Турция и Китай.

Националната гордост – оръжие в предизборната борба

Подобни примери за подражание има и румънският премиер Виктор Понта. Той непрекъснато повтаря, че Румъния трябва да тръгне по различен път от този на западните страни-членки на ЕС. Виктор Понта твърди, че с оглед на продължаващата рецесия в еврозоната, румънската икономика трябва да се ориентира на Изток.

Като кандидат за президент от партията на бившите комунисти, /изборите са на 2 ноември/ Виктор Понта се заигра на тънката национално-религиозна струна. Заяви в едно телевизионно интервю, че като „православен румънец“ се гордее да стане кандидат за президент на страната си. Румънският премиер се появява почти всяка вечер в дискусионни предавания на централно направляваните румънски телевизии.

Национално-религиозният дискурс на Понта се усили, след като стана ясно, че най-големият му съперник Клаус Йоханис го застига в социологическите проучвания. Успешният кмет на Сибиу Йоханис принадлежи към германското протестантско малцинство и от една година е председател на либералната партия. Неговите противници не се свенят да използват ксенофобски и дори нацистки обиди, за да осуетят неговия възход. Виктор Понта обяви официално кандидатурата си в края на миналата садмица и използва отново националната символика. От цялата страна бяха докарани 50 000 гости, които празнуваха кандидатурата на Понта по начин, който напомня за ерата на Чаушеску преди 1989.

Копнеж по „Големия брат“ от Изток

В това отношение България не изглежда по-добре. Още през 2008 – т.е. само година след влизането на страната в ЕС, социолозите регистрираха намаляващ ентусиазъм от европейското членство и растящ стремеж за сближаване с „Големия брат“ в Москва. През май 2014 година германското правителство дори предупреди за директна намеса на Русия в българската политика.

В поверителен доклад на правителството в Берлин, който стана достояние на медиите, се казваше, че България е „Троянският кон“ на Русия в ЕС. В документа се казваше още, че в БСП все още властват старите комунистически функционери, служителите на ДС и българските олигарси, които правят бизнес с протежетата на Путин. Тези връзки били толкова тесни, че Русия можела да оказва пряко влияние и върху българското законодателство.

Брюксел отправи и остри критики срещу планирания газопровод „Южен поток“. България обеща, че ще отложи строежа, докато не получи одобрение от ЕС, но страната, която е силно зависима от руския газ, продължава да гледа на проекта като на свой национален приоритет. Интересно ще е да видим какъв компромис ще се намери на този спор след парламентарните избори на 5 октомври.

Ерозията на демократичните стандарти

Независимо от всичко това понятието „путинизиране“ остава оспорвано. Депутатът от Бундестага и председател на Комисията по европейската политика в германския парламент Гунтер Крихбаум е на мнение, че това понятие не може да се прилага спрямо три така различни страни като Румъния, България и Унгария, но не крие, че развитията там представляват „голямо предизвикателство“ пред ЕС.

Политологът Кай-Олаф Ланг от Фондацията „Наука и политика“ в Берлин смята, че ерозията на демократичните стандарти в тези три държави не се дължи основно на руското влияние. Той е на мнение, че изтласкването на либералната демокрация и на прозрачността в тези страни създава нови пространства и шансове за навлизане на външни влияния, в това число и от Русия.

Независимо дали става дума за „путинизиране“ или за някаква друга форма на „оригинална демокрация“, Унгария, Румъния и България си остават проблемните деца на ЕС. На фона на украинската криза, техните антидемократични „подхлъзвания“ водят до нови напрежения – вътре в ЕС, както и в отношенията на общността с Русия.

 
 

„Историята на прислужницата“: какво трябва да знаете за сериала

| от chronicle.bg |

Когато през 1985 година канадската писателка Маргарет Атууд издава книгата си „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale), светът е много различен. Романът е написан върху пожълтели листа и напечатан на германска пишеща машина, наета от Атууд, докато живее в Западен Берлин.

По това време Стената все още разделя обществото на две, а въздухът е наситен с усещането за Големия брат. Навсякъде цари чувство на недоверие.

В тази атмосфера се раждат светът на Гилаед и прислужницата Офред. В годините след създаването на романа, награждаван с редица престижни награди за литература,  Атууд винаги е казвала, че всичко, което се случва в нейната награждавана книга, е изградено по образ и подобие на неща от света около нас – от прислужниците на Яков в Библията до увеличаващите се нива на безплодие по света.

Това обаче не е спирало мнозина да се чудят дали Атууд всъщност не е пророк, особено като се има предвид как сериалът „Историята на прислужницата“ с участието на Елизабет Мос в ролята на Офред, се ситуира в 2017 година.

Действието в епизодите, създадени по романа, се развива в Гилаед – дистопично общество в близко бъдеще, в което темата за безплодието е водеща, а правата на жените са изпратени в миналото. За да гарантират приръста на населението си, властите в тоталитарната общност пращат млади и плодовити момичета в сексуално робство, за да помагат на заможните семейства да създават поколение.

Още преди премиерата на първия епизод от сериала, поддръжниците на Тръмп обвиниха шоуто в явен упрек към правителството му. Жени, облечени в костюми на прислужници, протестираха в Тексас срещу закон за абортите, а по време на женския марш през март имаше постери с известен цитат от книгата – „nolite te bastardes carborundorum“ („не позволявай на копелетата да те съсипят“).

Изглежда така, сякаш книгата е мрачно предсказание, в което Hulu са разпознали днешна Америка и затова са купили правата за създаване на сериала. Историята обаче е по-различна. Телевизията се заема със сериала през април 2016 година, когато Доналд Тръмп е кандидат за президент с малки шансове, а предизборната кампания тепърва се разгръща. Снимките на първи сезон са приключени около деня, в който новият американски президент полага клетва.

Това превръща „Историята на прислужницата“ в един от най-непреднамерено релевантните сериали в последните години.

Създателят на шоуто Брус Милър посочва, че ако сериалът по книгата на Маргарет Атууд звучи като анти-Тръмп изпълнение, то тогава авторката би трябвало да има умения за пътуване във времето. По думите му Гилеад има своя собствена политическа структура и тя е установена много отдавна.

Самира Уайли, една от звездите на шоуто и известен ЛГБТ активист, прочела книгата едва след като й дали ролята на Мойра – най-добрата приятелка на Офред. „Не бях запозната с „Историята на прислужницата“ на Маргарет Атууд, преди да прочета сценария. Невежо си мислех: О, виж, те са написали тази история за това време…точно сега, това е невероятно. След това да разбера, че е писана преди повече от 30 години, за мен беше ненормално“.

За Елизабет Мос, която е и изпълнителен продуцент на сериала, той е станал още по-тежък след изборите през ноември, след които епизодите изглеждат малко по-близки до реалността.

Мос и Милър са категорични, че някои сюжетни линии могат да напомнят за САЩ днес, но всъщност сериалът се занимава с много по-универсален свят и разглежда оригиналните теми, заложени в книгата на Атууд.

Сериалът по книгата на Маргарет Атууд може да се гледа в България по HBO.  Вижте в галерията жените в основните роли. 

 
 

Какво всъщност се има предвид в обявите за работа

| от |

Когато човек порасне, „Какво е искал да каже авторът“ става „Какво е искала да каже HR-ката“.

Интервютата за работа са като свалка, което прави обявите за работа – валентинки. Всичко е казано по завоалиран начин, въпреки че крайната цел е очевидна. Понякога давате валентинката сам, а понякога наемате някой друг да я предаде. Накрая от всички кандидати избирате не най-добрия, а този, който ви харесва най-много или този, който можете да си позволите.

Любовният език на обявите е неразгадаем. Веднъж един съсед заварчик разказа как шефът му пуснал обява за заварчици, след това събрал всички кандидати показал ги на работниците си и им казал: „Всички тези хора чакат за вашето място. Марш на работа.“ Днес ще помислим върху това какво всъщност искат фирмите.

За нас:

Независимо какво пише в обявата, да се чете така (годините варират): 

Фирмата ни е в бранша от 25 години: Шефът най-вероятно е уморен от живота и вследствие на това – консервативен. Очаквайте мениджър да ви е я жена му, я брат му, а ако на времето е работил вместо да обръща внимание на дъщеря си и сега тя си е хванала някакъв безкариерен и бездарен мухльо – той, зетя.

Ние сме една от най-бързо развиващите се компании: С конкурента ни сме на едно ниво и знаем това, защото имаме много тънко и малко двулично приятелство, заради общата ни омраза към монополиста в бранша.

Във връзка с разширяването на екипа търсим: Колегите ви мрънкат на шефовете прекалено много, че не искат да вършат повече задълженията на вашата длъжност. На шефовете им дойде до гуша и ето ни тук.

Основни задължения:

Тук са изредени нещата, които искаме да правите. Също така, тук не са изредени нещата, които впоследствие ще ви караме да правите.

Изисквания:

Образование:

Начално: Ако може и да не е осъждан – бижу!

Средно: Държим на опита. Шефът също е със средно.

Висше: Искаме да сме сигурни, че знаете как са го прави хората от бранша през 70-те и 80-те години.

Комуникационни умения: Да не сте темерут.

Умения за работа в екип: Общо взето нямаме много изисквания и пълним.

Лоялност: „Да нямаш други богове, освен Мене“.

Стаж по специалността:

3 години: Искаме да знаем, че работата няма да ти стане досадна след 2 седмици.

6 години: Имаме международни клиенти.

10 години: Скоро ще сменяме мениджъра, защото спи с колежките, които не ни пуснаха на нас.

Не се изисква стаж по специалността: Работата е за студенти, които трябва да минат през тъмния период на изграждане на биография, за да не прилича тя на книжка за оцветяване. Дано само по време на процеса да не умре от глад.

Компютърна грамотност: Да не сте прекалено стар.

Владеене на чужд език: Имате елементарно себеуважение.

Шофьорска книжка: Целунете децата за сбогом.

Работа на смени: Лятото всички колеги ще ви мразят, когато отидете на море. Ако отидете.

Какво предлагаме ние:

Чудесно заплащане: Стандартно заплащане, което е чудесно, защото досега са ви плащали по-малко.

Работа в млад екип: Всеки ден някой ще е с махмурлук.

Отлични възможности за развитие: Ако прекарате тук 2 години, ще имате достатъчно стаж, за да кандидатствате във фирмата-лидер на пазара. Както направи човекът, който беше на вашата длъжност.

Договор: Предлагаме ви нещо, което се предполага, но живеем в страна, където не се предполага.

Служебен транспорт: Пригответе се да ставате в 5:30, защото офисът ни е в Нова Гвинея. Също така 2/3 от заплатата ви ще отива за храна, поръчана по интернет, защото наоколо има само гаражи за ремонт на тирове.

За да кандидатствате:

Изпратете ни биография: Изпратете ни биография.

С актуална снимка: За да знаем кой от всичките Стефан-Ивановчовци във фейсбук сте вие.

Изпратете ни мотивационно писмо: Ние сме безскрупулни садисти.

Само одобрените кандидати ще бъдат поканени на интервю:

Документите ще бъдат разгледани при пълна конфиденциалност, според изискванията на ЗЗЛД.: и въобще няма да останат на личния компютър на ейчарката, която ще го забрави една вечер в някой бар, където персоналът всъщност ви познава и знае много добре защо 2 години не сте имали работа.

Успех!

 
 

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“

| от chronicle.bg, по БТА |

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“, след като даде интервю, в което каза, че са го разочаровали.

Актьорът заведе дело срещу „Мениджмънт груп“ през януари за повече от 25 милиона щатски долара, като я обвинява в измама и небрежност. Фирмата подаде насрещен иск, в който изтъкна, че Деп е харчил разточително за имоти, частни самолети, произведения на изкуството, въпреки предупрежденията им.

В интервю пред в. „Уолстрийт джърнъл“ Джони Деп задава въпроса защо фирмата не се е отказала от него като клиент, ако е харчел толкова неразумно. Това накара говорителят й Дейвид Шейн да заяви през Асошиейтед прес, че Деп е „закоравял лъжец, който отказва да поеме отговорност за възмутителното си поведение и принуждава други да лъжат вместо него“.

В съдебните документи фирмата посочи, че разточителният начин на живот на Джони Деп струва 2 милиона долара месечно. Той е платил 75 милиона за да купи и поддържа 14 къщи, сред които френски замък и верига бахамски острови.
Джони Деп отговори, че парите са негови и ще ги харчи както иска.

 
 

Билет „Bingo милиони“ донесе 100 000 лева на складов работник

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

24-годишният Емил Ванин е късметлията, който спечели 100 000 лева от билет „Bingo милиони“ на Лотария България. В един на пръв поглед обикновен ден, той отишъл до град Златица, където имал среща с колега. Докато пиел кафе и го чакал, решил да си купи един билет. Погледът му се спрял на „Bingo милиони“, който започнал да търка веднага. Когато видял, че и шестте числа „излизат“, полудял от щастие. Зашеметен от случилото се, той разказва, че никога не е очаквал, че ще спечели такава сума.

На въпроса какво смята да направи с печалбата Емил отговаря: „Планирам голям ремонт на семейната къща в село Чавдар, от където съм родом. Със сигурност ще си купя и нова кола“.

Красивата история на младежа е само потвърждение за възможностите, които дава „BINGO МИЛИОНИ: печалби за над 35 милиона лева, спечели до 1 500 000 лева с 6 познати числа“!