“Путинизирането“ на Източна Европа

| от |

Кризата с Украйна усили едно развитие, което се забелязваше и преди: в България, Румъния и Унгария все още са живи авторитарните рефлекси и антидемократичните маниери на управление, а това застрашава целия ЕС, пише Дойче веле.

Международната неправителствена организация Freedom House обърна внимание на последователното влошаване на демокрацията в някои нови страни-членки на ЕС. Унгария заема последното място в групата на т.нар. „утвърдени демокрации“, като изостава значително от балтийските републики, Полша и Чехия. България и Румъния спадат към категорията на „полуутвърдените демокрации“. В доклада на Freedom House се посочва, че „под претекст за реформи, някои правителствени ръководители систематично разграждат системата за демократично разделение на властите“. Експертите на неправителствената организация още преди две години говореха за „путинизиране“ на Централна и Източна Европа.

Унгария – от отличник до проблемно дете на ЕС

Голямата изненада, както навремето, така и сега, е Унгария. Дълги години страната минаваше за отличник в демократизирането и европейската интеграция. Сега обаче Унгария е пример за антидемократичен и авторитарен курс, зададен от премиера Виктор Орбан. Неговата дяснонационалистическа партия ФИДЕС има мнозинство от две трети в парламента и може сама да променя конституцията. Брюксел постоянно критикува и тясното сътрудничество на ФИДЕС с дясноектремистката и антисемитска партия „Йобик“. Виктор Орбан обаче явно не се впечатлява много от тези критики.

Унгарският премиер е обявил Владимир Путин за свой пример, който му показвал как трябва да се внася „ред и законност“ в една държава. По подобен маниер Орбан клейми „враговете“ на Унгария, които преследвали „чужди интереси в ущърб на унгарската нация“ и получавали „милионни подкупи от международните финансови кръгове“. Виктор Орбан има предвид активисти на унгарското гражданско общество и на неправителствените организации, които защитават малцинствата и критикуват корупцията и политическото развитие на Унгария.

Показателни за политиката на Орбан са зачестилите обиски на унгарската полиция в офиси на неправителствени организации, изземането на документи и компютри. Активисти в Будапеща все по-често говорят за „путинизиране“ на Унгария и настояват за намесата на Брюксел. Симптоматични за политическия курс на Виктор Орбан са и примерите, на които той обяви, че подражава: Русия, Турция и Китай.

Националната гордост – оръжие в предизборната борба

Подобни примери за подражание има и румънският премиер Виктор Понта. Той непрекъснато повтаря, че Румъния трябва да тръгне по различен път от този на западните страни-членки на ЕС. Виктор Понта твърди, че с оглед на продължаващата рецесия в еврозоната, румънската икономика трябва да се ориентира на Изток.

Като кандидат за президент от партията на бившите комунисти, /изборите са на 2 ноември/ Виктор Понта се заигра на тънката национално-религиозна струна. Заяви в едно телевизионно интервю, че като „православен румънец“ се гордее да стане кандидат за президент на страната си. Румънският премиер се появява почти всяка вечер в дискусионни предавания на централно направляваните румънски телевизии.

Национално-религиозният дискурс на Понта се усили, след като стана ясно, че най-големият му съперник Клаус Йоханис го застига в социологическите проучвания. Успешният кмет на Сибиу Йоханис принадлежи към германското протестантско малцинство и от една година е председател на либералната партия. Неговите противници не се свенят да използват ксенофобски и дори нацистки обиди, за да осуетят неговия възход. Виктор Понта обяви официално кандидатурата си в края на миналата садмица и използва отново националната символика. От цялата страна бяха докарани 50 000 гости, които празнуваха кандидатурата на Понта по начин, който напомня за ерата на Чаушеску преди 1989.

Копнеж по „Големия брат“ от Изток

В това отношение България не изглежда по-добре. Още през 2008 – т.е. само година след влизането на страната в ЕС, социолозите регистрираха намаляващ ентусиазъм от европейското членство и растящ стремеж за сближаване с „Големия брат“ в Москва. През май 2014 година германското правителство дори предупреди за директна намеса на Русия в българската политика.

В поверителен доклад на правителството в Берлин, който стана достояние на медиите, се казваше, че България е „Троянският кон“ на Русия в ЕС. В документа се казваше още, че в БСП все още властват старите комунистически функционери, служителите на ДС и българските олигарси, които правят бизнес с протежетата на Путин. Тези връзки били толкова тесни, че Русия можела да оказва пряко влияние и върху българското законодателство.

Брюксел отправи и остри критики срещу планирания газопровод „Южен поток“. България обеща, че ще отложи строежа, докато не получи одобрение от ЕС, но страната, която е силно зависима от руския газ, продължава да гледа на проекта като на свой национален приоритет. Интересно ще е да видим какъв компромис ще се намери на този спор след парламентарните избори на 5 октомври.

Ерозията на демократичните стандарти

Независимо от всичко това понятието „путинизиране“ остава оспорвано. Депутатът от Бундестага и председател на Комисията по европейската политика в германския парламент Гунтер Крихбаум е на мнение, че това понятие не може да се прилага спрямо три така различни страни като Румъния, България и Унгария, но не крие, че развитията там представляват „голямо предизвикателство“ пред ЕС.

Политологът Кай-Олаф Ланг от Фондацията „Наука и политика“ в Берлин смята, че ерозията на демократичните стандарти в тези три държави не се дължи основно на руското влияние. Той е на мнение, че изтласкването на либералната демокрация и на прозрачността в тези страни създава нови пространства и шансове за навлизане на външни влияния, в това число и от Русия.

Независимо дали става дума за „путинизиране“ или за някаква друга форма на „оригинална демокрация“, Унгария, Румъния и България си остават проблемните деца на ЕС. На фона на украинската криза, техните антидемократични „подхлъзвания“ водят до нови напрежения – вътре в ЕС, както и в отношенията на общността с Русия.

 
 

Мелания Тръмп носи Ralph Lauren на церемонията

| от chronicle.bg |

Всички погледи бяха насочени към Мелания Тръмп, докато съпругът й се заклеваше във вярност към американските граждани, а тя ставаше първа дама.

За церемонията г-жа Тръмп беше избрала елегантна бледа синя рокля с жакет с голяма яка, изработен от същата материя и ръкавици. Тоалетът е дело на иконичния дизайнер Ралф Лорън.

Появилата се информация, че Лорън ще работи заедно с Карл Лагерфелд по тоалета на Мелания Тръмп не е вярна. Лагерфелд няма нищо общо с модното решение на първата дама. Или поне не под лейбъла на Chanel, което може да означава, че е германският дизайнер е работил през своя собствен лейбъл.

 
 

Сериалите, които обичат да убиват

| от chronicle.bg |

Ако сте фенове на „Игра на тронове“ или „Живите мъртви“, вероятно сте свикнали да си взимате болезнено „довиждане“ с любимите ви персонажи. Модерната телевизия не се скъпи откъм зрелищна смърт на главни герои и сценаристите изобщо не се свенят да убиват ключови герои.

Хората от Latest Casino Bonuses са се потрудили, за да изчислят кои телевизионни сериали са пролели най-много кръв и по какъв начин.

tv-latestcasinobonuses.com-101016-433x650

Първенците в убийствата са „American horror story“ и „Game of Thrones“, което не е изненадващо, но това, което прави впечатление, е че най-големият брой смърти в AHS са причинени от изстрел с пистолет, а не от нещо свръхестествено.

overall-latestcasinobonuses.com-101016-638x425

Като цяло, изстрелите с пистолет са най-честата причина за смърт в телевизията, следвани от раните от намушкване с нож и експлозиите.

Полът обаче също играе роля в това как телевизионните герои намират смъртта си: мъжете по-често умират от удушаване, удавяне или експлозия. Докато жените по-често биват изгаряни или умират от естествена смърт.

gender-latestcasinobonuses.com-101016-638x425

А сега, вижте в галерията сериалите, които убиват най-много свои герои. Бррр.

 
 

НТС ще помага на планетата с виртуална реалност

| от chronicle.bg |

НТС основа фонд за виртуална реалност, чиято работа ще е създаването на съдържание и технологии.

Бюджетът е 10 милиона долара, които ще служат за стимулиране на устойчивото развитие по цял свят, предава Venture Beat.

Новият проект на компанията се казва VR for Impact и беше обявен на Световния икономически форум в Давос, Швейцария. Според HTC, VR бизнесът предстои да стане индустрия за 25 милиарда долара към 2021 г. и може да се използва за осигуряване на растеж и стабилност в сфери, които силно се нуждаят от това.

Фондът ще работи в партньорство с инициативата “Цели за устойчиво развитие” на ООН за разработването на идеи, които могат да доведат до промяна и трансформации в области, където такива са жизнено необходими.

Програмата на ООН работи за справяне с крайната бедност, опазване екологичното равновесие на планетата и осигуряване на мир и просперитет. НТС вече стартира кампания за най-добрите идеи за това, как виртуалната реалност може да се използва за постигане на тези цели и първият награден проект ще бъде съобщен в Деня на Земята (22 април).

Източник: Venture Beat

 
 

Джеймс Макавой: Добър британски вкус

| от |

Джеймс Макавой е британското секси чудо на модерното кино. Той е различен и по един начин хашлашки приятен не само за гледане, но и за опитване във всякакви форми. Макавой е от тези актьори, които ти се струва, че са изключително специфични, но когато го изгледаш в пет различни роли, разбираш, че този иначе дребен мъж с добри обноски, може да изиграе всичко. И той наистина го прави.

От влюбен мъж, през професор, до настървен до пръсване его маниак Макавой може да се похвали с многообразна и пъстра филмография в британското и американското кино.

От комерсиални блокбастъри до адаптации по Ървин Уелш той се раздава на екран и винаги е удоволствие да бъде гледан.

Роден в Глазгоу, Шотландия, кариерата на Джеймс Макавой започва през 1995-а с британския трилър The Near Room, след като се запознава с актьора Дейвид Хаймън. Тогава Джеймс е на 16 и кариера в актьорството не му се струва чак толкова атрактивна. Вместо това, кандидатства в Кралските военоморски сили и бива приет веднага. В крайна сметка някъде там се включва и Кралската консерватория на Шотландия и Макавой избира нея. Докато завърши образованието си през 2000 година британецът е направил няколко участия в сериали и дори работи по cheese хоръра „Басейнът“.

След това кариерата му поема лек и плавен подем, може би заради таланта му, и той снима сериалите „Децата на Дюн“ и „Играта“ за ВВС, който по-късно е адаптиран и на филм с Бен Афлек и Ръсел Кроу. Участва и в британската версия на Shameless в цели два сезона. Някъде там се запознава с бившата си вече съпруга Анн-Мари Дъф и продължава бавния си и приятен поход из британското кино.

Големият пробив на Макавой идва през 2007-а, когато играе главната роля във великолепния „Изкупление“, адаптация по романа на Иън Маккелън. Ролята му носи номинации за БАФТА и Златен глобус и купчина други награди. Печели му и приятел в лицето на Бенедикт Къмбърбач и му отваря вратите към необятното кино на Холивуд.

От там насетне Макавой подбира ролите си внимателно. Играе в нискобюджетния секси шедьовър „Транс“ на Дани Бойл и същевременно приема ролята на младия професор X в новите версии на X-men. Той играе доктор и активист в „Последният крал на Шотландия“, редом до Форест Уитакър, което му носи БАФТА за изгряваща звезда и същевременно е циничен и арогантен комарджия в романтичния „Пенелопе“.

И всички тези роли му стоят чудесно.

Макавой е единственият актьор, който е обмислян да изиграе мистър Дарси в адаптацията на „Гордост и предрасъдъци“, но в крайна сметка играе първообраза на персонажа – единствената любов на Джейн Остин – Том Лефрой – в „Да бъдеш Джейн“.

Джеймс Макавой е вкусен за пробване във всичко – от романтика до трилър.

А дори и за тези, които нямат чак толкова големи изисквания към диапазона на актьорите на голям екран, могат да си отдъхнат – Джеймс Макавой е просто адски секси. Освен че може да изиграе всичко, може да ти поднесе чай гол и да го направи с финеса на джентълмен и вида на арогантен и възбуждащ коцкар. Малко са като него, затова се радваме, че той съществува.

От тази седмица може отново да го гледате на кино. Този път в трилъра на М. Найт Шамалан „На парчета“. Там Макавой отново се раздава и играе цели четири образа и го прави забележително. Не, че някога сме се съмнявали.

И докато се подготвяте за трилъра на М. Найт, в който Джеймс може и малко ще ви стресне, ви предлагаме част от чудесните му роли. Защото няма нищо по-добро от атрактивен британец в хубаво кино.   

Вижте ги в галерията горе.