“Путинизирането“ на Източна Европа

| от |

Кризата с Украйна усили едно развитие, което се забелязваше и преди: в България, Румъния и Унгария все още са живи авторитарните рефлекси и антидемократичните маниери на управление, а това застрашава целия ЕС, пише Дойче веле.

Международната неправителствена организация Freedom House обърна внимание на последователното влошаване на демокрацията в някои нови страни-членки на ЕС. Унгария заема последното място в групата на т.нар. „утвърдени демокрации“, като изостава значително от балтийските републики, Полша и Чехия. България и Румъния спадат към категорията на „полуутвърдените демокрации“. В доклада на Freedom House се посочва, че „под претекст за реформи, някои правителствени ръководители систематично разграждат системата за демократично разделение на властите“. Експертите на неправителствената организация още преди две години говореха за „путинизиране“ на Централна и Източна Европа.

Унгария – от отличник до проблемно дете на ЕС

Голямата изненада, както навремето, така и сега, е Унгария. Дълги години страната минаваше за отличник в демократизирането и европейската интеграция. Сега обаче Унгария е пример за антидемократичен и авторитарен курс, зададен от премиера Виктор Орбан. Неговата дяснонационалистическа партия ФИДЕС има мнозинство от две трети в парламента и може сама да променя конституцията. Брюксел постоянно критикува и тясното сътрудничество на ФИДЕС с дясноектремистката и антисемитска партия „Йобик“. Виктор Орбан обаче явно не се впечатлява много от тези критики.

Унгарският премиер е обявил Владимир Путин за свой пример, който му показвал как трябва да се внася „ред и законност“ в една държава. По подобен маниер Орбан клейми „враговете“ на Унгария, които преследвали „чужди интереси в ущърб на унгарската нация“ и получавали „милионни подкупи от международните финансови кръгове“. Виктор Орбан има предвид активисти на унгарското гражданско общество и на неправителствените организации, които защитават малцинствата и критикуват корупцията и политическото развитие на Унгария.

Показателни за политиката на Орбан са зачестилите обиски на унгарската полиция в офиси на неправителствени организации, изземането на документи и компютри. Активисти в Будапеща все по-често говорят за „путинизиране“ на Унгария и настояват за намесата на Брюксел. Симптоматични за политическия курс на Виктор Орбан са и примерите, на които той обяви, че подражава: Русия, Турция и Китай.

Националната гордост – оръжие в предизборната борба

Подобни примери за подражание има и румънският премиер Виктор Понта. Той непрекъснато повтаря, че Румъния трябва да тръгне по различен път от този на западните страни-членки на ЕС. Виктор Понта твърди, че с оглед на продължаващата рецесия в еврозоната, румънската икономика трябва да се ориентира на Изток.

Като кандидат за президент от партията на бившите комунисти, /изборите са на 2 ноември/ Виктор Понта се заигра на тънката национално-религиозна струна. Заяви в едно телевизионно интервю, че като „православен румънец“ се гордее да стане кандидат за президент на страната си. Румънският премиер се появява почти всяка вечер в дискусионни предавания на централно направляваните румънски телевизии.

Национално-религиозният дискурс на Понта се усили, след като стана ясно, че най-големият му съперник Клаус Йоханис го застига в социологическите проучвания. Успешният кмет на Сибиу Йоханис принадлежи към германското протестантско малцинство и от една година е председател на либералната партия. Неговите противници не се свенят да използват ксенофобски и дори нацистки обиди, за да осуетят неговия възход. Виктор Понта обяви официално кандидатурата си в края на миналата садмица и използва отново националната символика. От цялата страна бяха докарани 50 000 гости, които празнуваха кандидатурата на Понта по начин, който напомня за ерата на Чаушеску преди 1989.

Копнеж по „Големия брат“ от Изток

В това отношение България не изглежда по-добре. Още през 2008 – т.е. само година след влизането на страната в ЕС, социолозите регистрираха намаляващ ентусиазъм от европейското членство и растящ стремеж за сближаване с „Големия брат“ в Москва. През май 2014 година германското правителство дори предупреди за директна намеса на Русия в българската политика.

В поверителен доклад на правителството в Берлин, който стана достояние на медиите, се казваше, че България е „Троянският кон“ на Русия в ЕС. В документа се казваше още, че в БСП все още властват старите комунистически функционери, служителите на ДС и българските олигарси, които правят бизнес с протежетата на Путин. Тези връзки били толкова тесни, че Русия можела да оказва пряко влияние и върху българското законодателство.

Брюксел отправи и остри критики срещу планирания газопровод „Южен поток“. България обеща, че ще отложи строежа, докато не получи одобрение от ЕС, но страната, която е силно зависима от руския газ, продължава да гледа на проекта като на свой национален приоритет. Интересно ще е да видим какъв компромис ще се намери на този спор след парламентарните избори на 5 октомври.

Ерозията на демократичните стандарти

Независимо от всичко това понятието „путинизиране“ остава оспорвано. Депутатът от Бундестага и председател на Комисията по европейската политика в германския парламент Гунтер Крихбаум е на мнение, че това понятие не може да се прилага спрямо три така различни страни като Румъния, България и Унгария, но не крие, че развитията там представляват „голямо предизвикателство“ пред ЕС.

Политологът Кай-Олаф Ланг от Фондацията „Наука и политика“ в Берлин смята, че ерозията на демократичните стандарти в тези три държави не се дължи основно на руското влияние. Той е на мнение, че изтласкването на либералната демокрация и на прозрачността в тези страни създава нови пространства и шансове за навлизане на външни влияния, в това число и от Русия.

Независимо дали става дума за „путинизиране“ или за някаква друга форма на „оригинална демокрация“, Унгария, Румъния и България си остават проблемните деца на ЕС. На фона на украинската криза, техните антидемократични „подхлъзвания“ водят до нови напрежения – вътре в ЕС, както и в отношенията на общността с Русия.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

Поглед зад кулисите на новия сезон на „Туин Пийкс“

| от chronicle.bg |

Същите актьори, малко остарели, малко променени, малко по-зловещи от преди.

„Туин Пийкс“ се завръща 26 години след последния си епизод, за да ни разкаже още една порция от историята.

Зад епизодите стоят Дейвид Линч и Марк Фрост – оригиналното дуо, създало култовия сериал. „Туин Пийкс“ промени телевизията завинаги, залагайки различен метод за разказване на криминални истории.

Очаква се трети сезон да бъде на екран от 21 май и ще включва 18 епизода.

В тях ще участват както Кайл Маклоклан в ролята си на агент Дейл Купър, така и нови имена като Наоми Уотс, Тим Рот и Моника Белучи.

Entertainment Weekly представи серия от снимки, които показват героите на сериала 25 години по-късно. Сред тях са Дана Ашбрук, Медхен Еймик, Шерилин Фен, Уенди Роби и Шерил Лий.

Вижте ги в галерията.

 
 

Ох, стари сме… защото те правят 10!

| от |

Едно десетилетие измина като мигване с единия клепач и ние си мислим, че сме си същите, ама не сме… Защото сме с 10 години по-големи. И уж поумнели. Минаването на безгрижните лета се отразява, както на човешкото тяло и съзнание, така и на любимите guilty pleasure удоволствия, каквито са сериалите.

Вярвате или не, но много от любимите ви шоута направиха 10 години от старта си и дори след толкова време, за част от тях си спомняме с умиление. И с леко насълзяване на очите.

Ние сме избрали пет добри, вкусни, провокативни и да, КУЛТОВИ, сериала, които правят 10 тази година. А ние сме стари, но все така ги харесваме. Цък, в галерията горе са.

 
 

Когато звездите бомбят снимки

| от chronicle.bg |

Фотобомбите представляват накратко следното – когато човек влезе в кадъра при снимката на друг.

Винаги се получава смешно, но е най-забавно, когато фотобомби правят звездите.

Предлагаме ви в галерията списък със снимки на знаменитости, които „случайно“ се приплъзват в кадъра на друг.

Сред тях можете да видите бивш президент, британската кралица и много актьори и актриси.