Путин вижда в Евразийския съюз делото на своя живот

| от | |

1387466329_putinКонстантин Егерт за руската редакция на Би Би Си

На летище Внуково в Москва тези дни за пръв път обърнах внимание, че съществува Митнически съюз. На табелка до касовия апарат в магазина Duty Free бе изписано, че поради влизането на съюза в сила пътниците за Казахстан и Беларус вече не могат да правят безмитни покупки.

Дреболия, която ми напомни, че Митническият, а в перспектива и Евразийски съюз съвсем не е някакъв пиар проект, целящ да укрепи популярността на Владимир Путин в очите на възрастния електорат с носталгия по Съветския съюз.

Той едва ли разсъждава с категориите на „политическо завещание“ – поне засега, но явно смята Евразийския съюз за дело на целия си живот.

Годишното послание на президента към Федералното събрание миналата седмица само изостри това усещане. Путин предприема все нови стъпки, за да демонстрира, че не би се спрял пред нищо, за да превърне в реалност Евразийския съюз.

Стана ясно, че президентът на Русия смята неоимперската идея за по-важна и перспективна от руския национализъм, в какъвто често бе обвиняван само допреди няколко години от критици в страната и чужбина. Със създаването на Евразийски съюз Кремъл цели да реши няколко задачи.

Петте задачи на Евразийския съюз

Първо, да формализира, да посочи не само географски, но също така в икономически и политически план сферата, в която Русия има специални интереси – постсъветското пространство.

Второ, да изземе от Китай лозунга „Развитие без демокрация“, като сплоти персоналистките режими в Евразия.

Впрочем третата задача – да разшири пространството, достъпно за безпрепятствена експанзия на руски държавни корпорации и олигархични конгломерати, безспорно също е важна част от проекта.

Накрая – четвърто, Евразийският съюз се очаква да стане международен притегателен център за всички, разочаровани по някаква причина от западните ценности и свободния пазар.

За да постигне тези цели, Путин е готов да прави стъпки, със сигурност непопулярни сред голяма част от руския електорат.

В Русия, където се засилват нагласите срещу имиграцията, едва ли мнозина ще харесат идеята фактически да се отвори системата на матурите за ученици от страните в ОНД.

Тъкмо това обаче предложи президентът в кремълската си реч.

Единственото политическо течение, споменато в негативен контекст, бяха „т. нар. националисти“. Само преди няколко години ред критици обвиняваха Путин, че флиртува с руския национализъм. В днешна Русия обаче активистите националисти от младото поколение все по-често загърбват експанзионистките идеи имперски модел и приканват за ограничаване на връзките с държавите от Южен Кавказ и Средна Азия.

Президентът отправи към полицията, прокуратурата и тайните служби ясен сигнал – коя опозиция днес трябва да наблюдават с подчертано внимание.

Нека признаем, че стъпката е твърде оригинална. Путин ще може достойно да отговори на критиците и от Запада, и в родината, които понечат да го обвинят, че потиска своите опоненти. „Недейте така – ще им рече. – Аз водя борба срещу расистите и нацистите. Да не би да сте против?“

В речта си президентът на Русия повдигна и темата за консервативните ценности, което също не е случайно.

Съвместно с висшия клир от Руската православна църква той гради образа на страна, готова да поеме от ръцете на стареещата, покварена Европа знамето на същинските християнски ценности като семейството, брака, солидарността, неприемането на нетрадиционната сексуалност.

Съперничество с ЕС?

Тук Кремъл ще открие много допирни точки с част от европейската десница, например с френския Национален фронт.

По принцип Евразийският съюз не е враждебен към Европейския съюз. Но е алтернативен спрямо него (дори се създава другояче – директивно, отгоре) дотам, че между тях неизбежно ще има съперничество, а някой път и конфронтация.

Украинската криза е пръв пример за това, но не и последен. С оглед зависимостта на Русия от износа на енергоносители в ЕС и вноса на европейски технологии, както и продължаващата зависимост на ЕС от вноса на руски газ, за момента не се очертава противопоставянето да прерасне в ново подобие на студена война.

Не виждам обаче у Кремъл и предишното желание да тушира разногласията. Както сочат събитията в Украйна, руското ръководство се стреми да докаже пред цял свят, че има сериозни намерения. Тъй че нещата според мен няма да се разминат само с риторика.

 
 

Ryanair използва гафа от „Оскар“-ите, за да си направи реклама

| от chronicle.bg |

Нискотарифният превозвач Ryanair използва грешката с обявяването на победителя на „Оскар“-ите в категорията за най-добър филм, за да си направи реклама.

Компанията пусна в Туитър снимка от церемонията с текст:  „Сгрешили сте името? Предлагаме 24-часови гратисни периоди да поправите малки грешки. Така няма да бъдете оставени в La La Land“.

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.  

 
 

Какво прави Стефан Икога, когато си забрави телефона вкъщи?

| от chronicle.bg |

774

Стефан Икога е име, което трудно се разбира, но бързо се запомня. Той е онзи човек със солено чувство за хумор и смартфон в ръка, чиито статуси във Facebook често шервате в социалните медии.

Пише и поезия, която чете задължително от екрана на телефона си, задължително пред тълпи от верни фенове, докато създава нови такива.

Нямаше как да не проверим и какво друго крие в телефона си освен поезия. Той е новият гост в рубриката на Chronicle и Samsung.

Кой е последният набран номер в телефона ти?

0877 08 40 5*

Най-известният човек в телефонния ти указател?

Августин Господинов.

За какво най-често използваш мобилния си телефон?

Скролвам фийда във Facebook и гледам League of Legends клипчета в Youtube.

Как реагираш, когато го забравиш вкъщи?

Зависи от разстоянието, което съм изминал, преди да забележа.

Вариант 1: Ако съм близо до вкъщи, притичвам, повдигайки си падащия панталон, изпускайки тролея, псувам, местя котката от стая в стая, намирам телефона, будя Люба, тя ме мрази, но дори пожар да стане, когато съм в тролея и имам дисплей за зяпане – totally worth.

Вариант 2: Не съм близо до вкъщи. Викам си наум : Е*и му майката, животът да го духа.

Приложението, без което не можеш?

Една програмка, на която логото и е „W“ на черен фон. На нея пиша всякакви неща – пазарски списъци, рими, разкази, хрумки. Та, без него или без нек‘во подобно на него, не мога.

Коя е твоята социална медия?

facебог.

 
 

Оскари 2017: Фаворитите на Chronicle

| от |

89-тите награди „Оскар“ ще бъдат раздадени тази неделя вечер в Лос Анджелис и ще закрият официално големия награден сезон, който започна още в края на миналата година. Най-добрите сред най-добрите в киното ще напълнят Кодък Тиатър, за да могат още пък по-добрите сред тях да се окичат със злато.

И тази година, подобно на миналата, номинации за „Оскар“ предизвикаха полемика. Ако миналата година това бяха прекалено белите актьори и режисьори, номинирани в най-важните категории, сега впечатление прави засиленото участие на афроамериканци. Нормално е хората да се чудят дали причината за толкова много и еднообразни номинации, не се случва не заради доброто старо седмо изкуство…

Но ние няма да се занимаваме с това днес. Избрали сме да правим нещо по-забавно, а именно да кажем кои са нашите фаворити в 8 от най-важните и комерсиални категории. В галерията горе.