Путин твърди, че Русия няма да воюва с Украйна

| от |

Русия няма да воюва с Украйна и няма интерес от такава война, пише „Независимая газета“.

„Изборът на място за изявлението на Путин – Ялта, обаче цели да подчертае: безполезно е да се повдига въпросът за Крим“, добавя вестникът.

Той откроява две основни тези в думите на Путин. Президентът отправи послание, че позицията на Русия по присъединяването на Крим няма да бъде преразгледана независимо от условията. Путин съобщи, че е одобрил програма за създаване и развитие на военна групировка на полуострова.

Втората теза произтича от първата, посочва изданието. „Путин постоянно съпровождаше изявленията си с уговорки, един вид успокояваше Запада, приканваше да бъде правилно разбран“, отбелязва „Независимая газета“ и цитира коментар на държавния глава към собствените му думи за оръжейната програма на Русия:“Това не е панацея. Не се каним като някои хора да обикаляме из цял свят с бръснач в ръката и да размахваме този бръснач“.

Путин не изключи възможността Русия да отхвърли юрисдикцията на Европейския съд по правата на човека, но успокоително добави, че в момента въпросът не е на дневен ред.

Създаваше се впечатлението, че Путин прескача парламентаристите и разговаря със Запада директно – както се обръща обикновено към народа, представяйки поредното си послание пред Федералното събрание и губернаторите. Освен това миролюбието на Путин бе проявено от позиция на силата, твърди всекидневникът, цитиран от Би Би Си.

Путин показва, че изострянето на отношенията със Запада не е по инициатива на Москва, смята политологът Михаил Ремизов. И президентът е прав, заявява той. Според него „жизненоважните
интереси на държавите, въвели санкции срещу Москва, не бяха засегнати ни най-малко“.

Кремъл е избягвал и ще избягва директна военна намеса в ситуацията в Югоизточна Украйна – ето основното послание на Путин към световната общност, смята експертът. Той обаче не е убеден, че конфронтацията между Русия и Запада ще приключи бързо.

Миролюбивата риторика на политиците според него е знак, че не бива да се очаква розово бъдеще. Интригата около мястото, където да влезе в Украйна колоната с руска хуманитарна помощ, наближава своя край, твърди „РБК Дейли“.

Според вестника пратеният от Москва конвой – близо 280 камиона, е спрял близо до ГКПП Изварино, контролиран от проруските сепаратисти в т. нар. Луганска народна република.

Украинският военен експерт Алексей Арестович предполага, че колоната ще мине границата там, а не както е договорено с Киев -през ГКПП в Харковска област.

Властите в Украйна заявиха, че руските помощи може да влязат в страната само под егидата на международни организации като ОССЕ и Червения кръст. Андрий Лисенко, говорител на Съвета за
национална сигурност и отбрана, обеща, че руската колона ще бъде блокирана „с всички налични сили“, ако не бъде проверена от украинските граничари и митничари.

Киев няма войски край Изварино и при това положение може да спре колоната само с въздушни удари, но ще срещне отпор от руската ПВО, обяснява Арестович. Освен това след четиримесечния конфликт „не е останало много нещо“ от военната авиация на Украйна, забелязва руският му колега Александър Храмчихин.

След влизане на колоната в Украйна се очаква върху нея „да въздейства някак“ или армията на Киев, или сепаратистите. Така Русия ще получи повод да заяви, че Украйна не може да осигури хуманитарния конвой, и да вкара в страната миротворци, пише вестникът.

Храмчихин прогнозира поредния скандал, но според него не е много вероятно студената война да премине в гореща.

Ситуацията с 50-те хиляди бежанци от Украйна в южноруската Ростовска област стигна критично ниво. Според вицегубернатора Сергей Бондарев населението вече роптае, информира „Комерсант“ и цитира обръщение на местни жители: „Какво толкова ги обгрижвате? За нашите деца не ви боли чак дотам“.

Междувременно бежанците в пунктовете за временно настаняване „се карат помежду си, все по-недоволни от условията“, заявил Бондарев. По думите му в бежанските лагери „действат провокатори“ и в град Черкаси вече имало демонстрация.

Андрей Бабушкин, оглавяващ руския президентски съвет по човешките права, вижда причината за митингите другаде. Хиляди бежанци не могат да получат временно убежище заради „проблеми с
бюрократичната машина“, при все че кабинетът разпореди документите да се разглеждат за по три дни, казва той.

Ако киевските сили „щурмуват Донецк, до септември през границата с Русия ще минат още 500 хил. до един милион души, тогава ще се удавим“, цитира изданието Георгий Фьодоров от
руската Обществена палата.

В предградията на сепаратистката крепост Донецк продължават ожесточени боеве, напомня „Московский комсомолец“.

Според слухове украинските силови структури се канят да нанесат през уикенда основния си удар срещу Донецк и съседния град Горловка. Хуманитарната катастрофа в региона междувременно се изостря.“

Свърши храната в града, ядем туршии, каквито намерим по мазетата. Чакаме с надежда хуманитарна помощ, инак сме заникъде“, казва Людмила, жителка на Шахтьорск.

По данни на ООН са разрушени вече 60 на сто от жилищата в зоната на бойните действия, добавя „Московский комсомолец“.

 

 
 

Кой е човекът задминал Бил Гейтс по богатство

| от Getty Images |

Всички знаят Zara, но никой не знае за Амансио Ортега – основателят на марката, който редовно задминава Бил Гейтс по богатство.

Акциите на основната му компания Inditex се качиха с 2,5%. Според Forbes това е увеличило състоянието на Ортега до 79,5 милиарда долара. Гейтс има само 78,5 милиарда.

Въпреки огромните капитали на испанеца, малцина са чували за него. Това е така, защото той строго пази личния си живот в тайна и рядко дава интервюта в медиите.

Амансио Ортега основава модния гигант Zara с тогавашната си съпруга Росалия през 1975 година. Днес търговската му компания Inditex SA, която притежава Zara, Massimo Dutti и Pull&Bear, има над 6,600 магазина в цял свят.

През август 2013 година, бившата му съпруга и съосновател на Zara Росалия Мера умира на 69 години. Тя е най-богатата жена в Испания. Повече биография за Амансио в галерията.

 
 

Bulgaria Air пуска промоционални билети в 4 посоки

| от chronicle.bg |

Bulgaria Air  започва зимна кампания с полети на специални цени до Рим, Мадрид, Лондон и Прага.

До 20 януари националният превозвач предлага двупосочни самолетни билети от София до Рим от 86 евро. Пътуването до Лондон и обратно е на цена от 139 евро с билети, закупени до 31 януари. До 23 януари авиокомпанията предлага двупосочни самолетни билети до испанската столица Мадрид на крайна цена от 129 евро.

В момента тече и кампания на Bulgaria Air за пътуване до Прага. До 22 януари двупосочните самолетни билети от София до чешката столица се предлагат на цени от 164 евро и ще могат да се използват до 31 март.

Полетите до изброените четири дестинации са на атрактивни цени и за пасажерите от Варна, като са осигурени удобни трансфери през София.

В цената на всички самолетни билети на Bulgaria Air се включват летищни такси, чекиран багаж до 23 кг и ръчен до 10 кг, кетъринг на борда, безплатен избор на място в самолета и чек-ин.

Подробности за полетите, цените на билетите и резервации можете да намерите на уебсайта на авиокомпанията. 

 
 

Женските неща, които мъжете искат

| от chronicle.bg |

Да бъдеш възприет като „нежен“, „женствен“ или „чувствителен“, когато си мъж, е върховна обида, ругатня и унижение. Преди няколко дни потребител в сайта Reddit задава уместния въпрос: „Мъже, какво „женско“ нещо бихте правили, ако никой нямаше да ви съди?“ И се оказва, че въпросът има много отговори.

Някои мъже казват, че би им било приятно те да са „малката лъжичка“, когато спят с приятелките си (има се предвид позата, в която и двамата сте легнали на една страна и единият е гушнал другия – гушнатият е „малката лъжичка“, а гушкащият – „голямата“).

Друг от отговорилите казва: „Ако нямах пенис, щях да нося клинове.“

Прави впечатление, че много от мъжете са объркани по въпроса със срамното си окосмение – хем искат да го махнат, хем се тревожат дали няма да им се подиграват. Същевременно други са сигурни какво ще правят: „Ще си счупя ръцете от плетене, братле“

Никой не споменава цветните коктейли в чаша за Мартини със захар по ръба, но… да, цветните коктейли.

Много от марките се възползват от крехката мъжественост на някои хора, за да брандират продуктите си така, че те да вдъхват сила и увереност.

 

This absolutely necessary product:

„Забравих, че мъжете и жените имат различен вид зъби“

 
 

Bookclub: Ин и Ян по пернишки

| от Мила Ламбовска |

Каква е вероятността да срещнеш любовта в град като Перник? В нетрадиционния роман „Моно“ на Антония Атанасова ще откриете отговор на този въпрос. Според творбата с експериментаторски дух и поетични нюанси, това може да се случи на по-малко от 1 човек сред всички жители на миньорския град.

„Моно“ е приказна творба със социален привкус, в който героинята среща хора, които я водят към собственото й „лекуване“.  Антония Атанасова се е отклонила от праведния път на литературата в дебютния си роман, за да разкаже как човек продължава живота си след края на едно обичане и колко важни за това са спомените и детството.

Отзив за книгата за Chronicle.bg написа поетесата Мила Ламбовска.

Двете ми души – черната и бялата – прочетоха тази книга.

Това е роман, който четох като поетичен том, по-близък до Рембо, отколкото до… Сен-Джон Перс. Или обратното. Може би е най-близък до Блез Сандрар („Проза за Транссибирския експрес и за малката французойка Жана“).

Защо си мислех за френските поети, докато четях „Моно“? Заради клишето, че французите разбират от любов, но и заради сюрреалистичната атмосфера на съзнанието, което движи „експреса“ на историята.

Четох този роман без прекъсване, но не на един дъх. Не търсех разбиране. Имах съпротива да схвана тази история, да видя фабулата зад думите. Стори ми се, че ще я нараня с проницателност и анализ.

Чувствах я. Унасях се. Доставях си удоволствие да наблюдавам подреждането на думите.  Поезията.

Представях си авторката и изглаждането/изграждането, както и реализацията на концепцията.

Изпитах нежност към това интелектуално усилие, но и уважение към композирането на романтична, ала и безмилостна история за любовта, за остатъка, който сме след нея.

Грижата, проявена към мен като читател – да търся, да изследвам, да ровя, да препускам, да се надбягвам с бързотечащата емоционална еманация на сюблимираната настървена жажда за любов. Трогваше ме тази грижа. Тя хранеше двете ми души – черната и бялата –  и даваше мигач на отбивката за Перник по Е79.

„Статистически е изследвано и доказано, че шансовете да срещнеш своята половинка (soulmate) е 0.53 на 100. Доста обнадеждаващо.

По-малко от един човек. Както казват в Перник „Е, нема що“.

И когато си срещнал някого, когото „евентуално“ можеш да обичаш, се оказваш захвърлен в зимата. Превръщаш се в ревностен съставител на списъци какво се прави след раздялата, луташ се сред лабиринт от възможни стратегии за оцеляване, защото се чувстваш като „малко насекомо“, на което са причинили зло. Тези колекции са саркофази на невъзможната любов, където самопогребването е спасение.

В сърцето на поезията съм от първия до последния ред.

И съм въвлечена.

Ако книгата на Антония Атанасова беше сезон, бих избрала лятото – като жар, готова за нестинарите. Нужна е готова душа. Всяка душа е подходяща, но трябва да е готова, да е в транс, да познава мистерията.

Ако беше музика, бих избрала Хендел. По-точно „Музиката на водата“, Сюита №1, дирижирана от Херберт фон Караян. Това е музика, която Хендел създава по поръчка на Джордж I, за концерта по река Темза. Кралска прищявка за голям оркестър.

Асоциацията е произволна. Водата символизира несъзнаваното. Оркестрация на несъзнаваното, поръчана от болката.

Ангелите в тази книга слушат друга музика, например Second Love – Pain Of Salvation.

„Музиката те държи за ръка, скомлъчеш* и мъката бавно отпуска захвата си.“

Болката от всяка раздяла е болест, която не се лекува, макар че всички оздравяваме.

Това е моят утешителен парадокс, който подарявам на читателите, които ще се потопят в дълбините на романа (като роман, а не поетичен том) и може би ще недоволстват от финалните варианти – 3 на брой.

Умният читател ще прочете всеки край като край.

В заключение ще кажа, че обичам този миг на ирационално изригване с положителен или отрицателен знак в мига на срещата – с човек, животно, предмет, място, книга… Това безрасъдно мигновение, когато с кралска категоричност казваш да или не, и избираш или не любовта.

С „Моно“ на Антония Атанасова ми се случи за пореден път. Прочетох първото изречение и знаех – харесвам я тази книга и искам още.

И като читател, и като редактор на литературни текстове съм разбрала, че първото изречение е ключово. С него авторът взема – или не – верния тон. Както музикантите си настройват инструмента, а певците гласа. С времето се научаваме да разбираме кога авторът е взел верния тон. Когато това се случи, ние го следваме и придружаваме до края. Ако това не се случи, няма романс, любовта не идва, не и този път.

„Когато видях теб за първи път, погледнах себе си за последен.“

Тук избрах да чета този роман като поезия. И се съгласих, че тази любов е необикновена.

И едно напомняне ще си позволя – „моно“  е първа част от сложни думи, които означават един, сам, но и единен. Дали е случайно това, че двете ми души – черната и бялата – четоха този роман? Дали раздялата наистина ни разделя един от друг в привидно различие, но нещо по-голямо не ни свързва? Знакът ин и ян представя единство, в което всяка съставка съдържа и частица от другата. Всеки от нас след раздялата съдържа потенциално другия, и макар че приемаме това за край, имаме начало на процес, който се стреми да постигне хармония между полярностите – безпределната празнота, – където безкрайността и нищото са тъждествени.

Дали се опитвам да докажа, че „Моно“ означава любов след любовта?

Антония Атанасова, „Моно“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2016. Цена: 10 лева. 

*Скомлъча (диал.) – плача тихо, при болка, безсилие, като дете, като кученце (е пояснил редакторът на книгата).