Путин има намерение през 2015 г. да създаде първообраз на СССР

| от |

418973

Максим Швейц от Росбалт

Путин се кани през 2015 г. да създаде де факто първообраз на нов Съветски съюз съвместно с Беларус и Казахстан. Проблемът е само там, че нито Лукашенко, нито Назарбаев не желаят по-тясно интеграция. Разногласията идат оттам, че всеки се води от различни мотиви.

Путин, Назарбаев и Лукашенко са на съвсем различни мнения по въпроса какво трябва да представлява Евразийският икономически съюз. Руският президент се опитва да разшири своите владения и по примера на СССР да постави партньорите си във васално положение. А лидерите на Беларус и на Казахстан с всички сили се противят срещу тази „доброволно-принудителна“ политическа интеграция.

Русия настоява новото обединение, предвиждащо още по-тясна икономическа и политическа интеграция между тримата партньори, да бъде създадено незабавно – до 2015 година. Беларус и Казахстан не споделят копненията на Русия и приканват своя партньор „да забави топката“. Натрупали се били вече доста съдържателни критики срещу днешния Митнически съюз, а той всъщност не бил и доизграден – защо да се бърза толкова с новия проект. Според експерти обаче съюзниците на Путин се дърпат по други причини – авторитарните лидери в Беларус и Казахстан не искат да отделят за Москва част от държавния суверенитет. Нито Лукашенко, нито Назарбаев не желаят да са васали на Кремъл. При всяко положение преговорите за Евразийски икономически съюз догодина ще продължат. И всички виждат, че никак няма да са лесни.

Ето най-близките етапи от интеграцията според представите на Москва. До 1 март 2014 г. се предвижда да бъде разработен списък с изключенията и ограниченията, които ще се запазят в рамките на Митническия съюз и Единното икономическо пространство, да бъдат посочени и конкретни срокове за премахването им. До 1 май трябва да бъде подписан съюзният договор. А следващото шестмесечие до 1 януари 2015 г. остава за съгласуване на техническите подробности и уреждане на спорните въпроси.

Москва очаква всичко да мине гладко, бързо и без усложнения, но тези планове не се харесват на много от ключовите й партньори. Лукашенко примерно цели да издейства от Русия по-големи отстъпки в търговската сфера и по-малко политически искания. Той заяви по-специално, че страните от Евразийския икономически съюз трябва „да разглеждат взаимно стоките на другия като свои собствени“, при това без „никакви изключения и ограничения“, включително за газа и петрола. „Трябва да запишем и компетенциите – кой за какво отговаря, за да не казват после, че някой се бърка в чужди въпроси“, изтъкна той.

Бащицата всъщност с право се сърди. Москва редовно води с него „търговски войни“ – нищо че, юридически погледнато, те са забранени между членките на Митническия съюз. Освен това Лукашенко все още не е склонил Москва да не облага с износни мита суровия петрол, доставян на Беларус. Става дума за двата милиарда долара, които биха помогнали на Бащицата да балансира държавния си бюджет. Този път обаче Москва не бърза да си плати за сговорчивостта му.

Лукашенко заяви също, че „Митническият съюз трябва да има статут на международна организация, което ще осигури възможност да действа ефективно (. . .); трябва също ясно и предметно да се разграничат компетенциите и на самия съюз, и на страните членки“. „Логично е да се запише в кои сфери държавите ни ще имат компетенции, осъществими чрез съгласувана политика“, отбеляза той. Москва няма намерение да обсъжда, камо ли да подписва споразумения, регламентиращи този аспект от взаимовръзките. За нея е къде по-удобно всички спорни въпроси да се решават „в движение“. Бащицата пък иска да се презастрахова срещу евентуални ексцесии в случай, че нарасне влиянието на Москва.

Назарбаев също изрази недоволство. Той предупреди двамата си колеги да не „политизират“ излишно новия съюз. „Виждаме какъв е резултатът“, прозрачно намекна той за ЕС и несбъднатата му засега асоциирана членка – Украйна. И предложи „в договора за Евразийски икономически съюз да не се включват постановки извън сферата на икономическата интеграция“. Изказа се по-специално против точките, уеднаквяващи наказанията за криминални и административни нарушения. И обобщи: сътрудничеството между партньорите в Митническия съюз трябва да се свежда до споразумения „само в икономическата сфера“.

Лидерът на Казахстан не харесва и това, че всички ръководни постове в различните органи към междудържавните комисии се заемат от представители на Русия, а не от беларуски или казахстански. „Някои началници на отдели имат по трима-четирима заместници и всички са от Русия“, оплака се Назарбаев. „Това е ненормално – да не се изпълняват решенията на цели трима президенти!“, подкрепи своя колега Лукашенко.

Русия обаче има принципно различно виждане. Според Москва интеграционните процеси между трите държави едва започват, затова трябва да продължат бързо и без никакви ограничения. Вероятно Путин като главен идеолог на интеграцията в постсъветското пространство разчита политическата тежест на партньорите му в Митническия съюз да се определя според БВП на страните участнички. Назарбаев и Лукашенко настояват за „равноправно съюзяване“. Казахстанският лидер дори подчерта: „Не реставрираме СССР, а създаваме ново, модерно обединение. Спортистите знаят, че тройка лодка със силни гребци винаги изпреварва самотните състезатели. Ако пък се стигне до осморка – вратите ни са отворени, скоростта направо ще е страхотна“.

Путин не се противопостави открито на своите партньори. Засега просто няма нужда да го прави. Но започнат ли Лукашенко и Назарбаев да провалят сроковете за подготовка и ратификация на новите документи – Путин тутакси ще включи любимите си инструменти за натиск: промяна в цените на горивата, затваряне на руския пазар за стоки на съседите и т. н. Тъй че не е зле да се замислят Украйна, Киргизстан и Армения, които вече сериозно поглеждат към членство в Митническия, а после и в Евразийския икономически съюз . . .

 
 

Мишел Пфайфър се появи на корицата на списание Interview

| от chronicle.bg |

Актрисата Мишел Пфайфър не е позирала за корицата на списание Interview от 1988 година.

Изглежда обаче сякаш изобщо не е минало толкова време, тъй като 58-годишната актриса изглежда прекрасно на априлската корица на списанието. Тя дава и интервю заедно с режисьора Дарън Аронофски, който стои зад филма „Mother!“ с нейно участие.

В интервюто за списанието тя разказва, че мрази да дава интервюта, защото се страхува, че е фалшива, а разговорът ще я разкрие.
Актрисата, номинирана три пъти за Оскар, разказва, че въпреки процъфтяващата си филмова кариера, няма зад гърба си официално обучение. Вместо това се е учила пред очите на целия свят.

„Чувствам се наистина у дома, когато съм на снимачната площадка“, казва актрисата. „По-балансирана съм, когато работя, наистина“, казва още тя.

В момента Пфайфър работи по три филмови проекта – „The Wizard of Lies” на HBO, “Mother!” на Ароновски и римейк на „Убийство в Ориент Експрес“.

 
 

Няма да повярвате на колко години са!

| от chronicle.bg |

Холивуд винаги е 21 години! Или поне така изглежда – след операции, грим, тренировки и алхимия. Ето няколко звезди с постоянен брой свещи върху тортата.

Но на колко години са всъщност едни от най-големите актриси в света? Не е прилично да се питата такива неща, разбира се. Те обаче вкарват достатъчно усилия, за да не се притесняват, когато ги питат така.

И така – едни от най-младоликите на екрана. Или поне част от тях . Галерията ни съдържа само жени, които ще ви очароват и изненадат. Често това, което ни подмладява най-много, е щастието!

 
 

Помните ли тези сериали? А бихте ли ги гледали пак?

| от chronicle.bg |

В последните години телевизията направи бум в създаването на сериали.

Епизодите не отстъпват по качество на многомилиардни холивудски продукции, а зрителите им се умножават.

Имаше обаче и друго време в телевизионната история – времето на ситкомите.

Не че сега няма комедийни сериали като The Big Bang Theory („Теория за Големия взрив“). Преди 10-20 години обаче всички теми можеха да бъдат поставени на малкия екран през епизоди.

Повечето от тях днес изглеждат архаични и малко странни. Макар че наскоро стана ясно, че ще има нови епизоди от „Уил и Грейс“, колко от вас биха седнали да гледат сериала днес и то – след „Как се запознах с майка ви“ и „Модерно семейство“, които по съвсем различен начин гледат и на странните семейства, и на приятелствата.

Предлагаме ви в галерията списък със ситкоми, които може би не бихте гледали днес. Все пак обаче се надяваме, че помните поне най-знаковите от тях.

 
 

Намерената фотография на Жан-Мари Дона пристига в България

| от chronicle.bg |

Френският колекционер, издател и автор на фотокниги с „намерена фотография“ – Жан-Мари Дона, ще бъде специален гост на третата среща на платформата за фотокниги “ПУК!”.

Той ще представи част от колекцията си, наброяваща над 20 000 фотографии, които събира в продължение на близо 30 години, като ги изнамира по архиви, антикварни магазини и битаци по време на своите пътувания. В неговите проекти, тези анонимни наглед обикновени фотографии, придобиват нов артистичен смисъл.

По време на срещата, озаглавена „Photo Vernaculaire”, Жан-Мари Дона ще разкаже повече за намерената фотография, начина си на работа и фотокнигите си, публикувани в лимитиран тираж.

В една от тях озаглавена „Teddybär”, той поглежда към историята на Германия по едновременно особен, смущаващ и закачлив начин. Тя включва над 200 снимки на жени, деца и войници от Вермахта, позиращи до хора облечени като полярни мечки. Друга негова книга „Rorschach”, представя серия от банални природни пейзажи, отразяващи се във вода, обърнати на 90 градуса. Показани по такъв начин, тези кадри, заснети от различни фотографи между 1890 г. и 1950 г., изглеждат като концептуална работа на един и същ автор. Освен тях Жан-Мари Дона ще представи останалите свои книги „Blackface”, „Predator” и „Affreux Noël”.

Жан Мари Дона е роден в Париж през 1962 г. След повече от 30 години в издателския бизнес, през 2005 г. създава „Innocences” – свое издателство за фотокниги (www.innocences.net). Част от неговата колекция с намерена фотография е показвана по време на фестивала Rencontres d’Arles през 2015 и публикувана в някои от най-престижните издания като „The Guardian”, „Der Spiegel”, „Le Monde”, „Huffington Post”, „Vice” и „Vogue”.

„ПУК!“ е платформа за представяне на фотокниги с библиотека и поп-ъп книжарница, основана от Никола Михов, Тихомир Стоянов и Росен Кузманов. Целта на платформата е да създаде среда за популяризиране и издаване на фотокниги в България, като си сътрудничи с автори, издателства и фестивали в областта на фотографските и независимите издания.

Възползвахме се от случая, за да вземем блиц интервю от Жан-Мари Дона. Все пак на хората, които вадят части от миналото и ги показват в светлината на настоящето, създавайки изкуство, трябва да се дава път и гласност.

Ето какво ни разказа той:

За непросветените: що е то „намерена фотография“?

Най-общо казано това са снимки от неизвестни автори. Могат да бъдат семейни, студийни, паспортни и като цяло снимки за спомен. Освен любителски могат да бъдат професионални, които нямат естетически качества и са извадени от оригиналния им контекст. Да речем, аз колекционирам снимки от каталози на фризьорски салони, от застрахователни компании, на частни детективи, също и снимки от полицейски радари.

Къде най-често ги откриваш?

Най-много подобни снимки се намират по битаците и антикварните магазини. Понякога участвам и в търгове, където една фотография може да стигне до хиляди евро, но подобни интересни и скъпи кадри намирам на боклука, където са си безплатни.

Има ли хора, които ти дават свои снимки, за да ги включи във фотокнигите?

Да, изпращали са ми, но по-скоро вече след като хората са видели книгата и тогава ми изпращат подобни фоторафии.

Коя е най-старата фотография от колекцията? 

Най-старата фотография е от 1885 година, снимката е на забулени жени от Египет. А най-новата е панорамна рентгенова снимка на зъбите ми.

Коя ти е любимата фотография от твоята колекция?

Те са две! Първата ми любима снимка е на 6 годишно момче във военноморска униформа от 1920г., а втората е от 1945г. на 6 годишно момиче, която държи в ръка първата снимка.

Колко снимки наброява вашата колекция и колко време ви отне да я съберете?

Започнах колекцията преди 30 години и в момента наброява над 20 000 снимки. От тогава отделям по два часа всеки ден на архива си.

Откъде може да се купят фотокнигите?

Книгите и всичко около работата ми може да бъде открито тук,  а на предстоящата среща този четвъртък във Френски институт от 19:00 часа ще представя 5 от книгите ми и ще имате възможност да ги закупите на място.

В галерията може да видите част от снимките, които колекционира Жан-Мари Дона.