Путин и Ердоган: открийте разликите

| от |

Руснаците не се боят от санкциите, турците харесват Ердоган: две теми от седмицата, които свързахме в едно. В интервю за БНТ ги коментира колегата Александър Андреев от Дойче веле.

Въпрос: Кой печели и кой губи от санкциите срещу Русия?

Отговор: Търговските санкции, които като томахавки се размахват между западния свят и Русия, не вещаят нищо добро. Знае се, че съседи, които търгуват помежду си, не воюват. И, уви обратното.

Какво не разбира Западът?

Най-естественият въпрос, който трябва да си зададем в момента, гласи: кой печели от напрежението? Независимо от подробностите, от глупавите ходове както на Киев, така и на Москва, а и на така наречения Запад, засега видимо печели Путин. Той успя да раздели света и си осигури грандиозна подкрепа у дома. А санкциите изобщо не го плашат, защото руското население е свикнало да страда за каузи. Ето това Западът не разбира. Той самият не желае да страда за каузи, пък и не му се налага – слава Богу! Западът, „разглезен“ от това, че вече десетилетия живее в мир, охолство, търговия и взаимодействие, не разбира, че руснаците изобщо не са привързани към мира, търговията и охолството, че са готови да страдат заради някаква привидно велика кауза – например величието на Русия – и че освен това, както показва едно ново изследване на Центъра „Левада“, масово са склонни да подкрепят агресивни действия. Това са просто две различни вселени.

В същото време обаче силови, еднолични лидери-деспоти като Путин в световен мащаб се радват на все по-голяма популярност. И то е обяснимо: глобализацията, ускореният живот, икономическата несигурност просто тласкат десетки милиони подплашени избиратели в обятията на такива лидери – друг пример за това е Турция.

Паралели с Турция на Ердоган

Въпрос: Една от най-големите турски общности живее и работи в Германия. Каква промяна очакват представителите ѝ с новия турски президент? Говори ли се за „нова ера“ в германо-турските отношения?

Отговор: За всеобща изненада турците в Германия не гласуваха масово за президент, макар че гласувалите подкрепиха в мнозинството си Ердоган. Тукашните турци са по принцип с консервативна ориентация – те или техните предци идват главно от Анадола, а знаем, че там Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието са най-силни. Освен това голяма част от турците в Германия се самозатварят в своята общност, където възпроизвеждат религиозните си и битови ритуали. За тях идеализираната им родина се отъждествява именно с тези консервативни ценности, които проповядва Ердоган.

В същото време има и много изключително напредничави и либерално настроени светски турци – в политиката, в бизнеса, в медиите, в литературата, в киното и т.н. Така че очакванията на турската общност към новия президент са различни. Напредничавите, светски турци остро критикуват Ердоган заради деспотизма, заради репресиите срещу протестиращите, заради цензурата и корупцията. В същото време неговите фенове в Германия и занапред ще пълнят стадиони, когато Ердоган им държи някоя от своите патриаршески речи.

Да, предстои промяна в двустранните отношения, но не само на Германия, а на целия ЕС с Турция. Тук настроенията вече накланят везната, а Германия има и важна дума в ЕС, така че очаквам преговорите с Турция за еврочленството да бъдат формално или неформално замразени. В момента европейците не искат и не могат да приемат нови членове, камо ли пък страна, която се управлява по подобен начин. А и Турция на Ердоган сякаш не държи особено на еврочленството. Така че това е голямата промяна, която очаквам.

Въпрос: Как се отнася германската политика към феномена „Ердоган“?

Отговор: Все по-критично. Президентът Йоахим Гаук си навлече гнева на Ердоган, след като официално разкритикува насилията срещу демонстрантите и цензурата в Турция. Подобни критики преди това отправи и канцлерката Меркел, а за много честолюбивия и раздразнителен Ердоган те са като червен плащ за бик. В няколко от речите, които държа напоследък в Германия, и той самият не пропусна да даде указания на германската политика – специално за отношението ѝ към турските емигранти.

Много прилики, една съществена разлика

Да, Ердоган и Путин доста си приличат, включително по своето предмодерно, патриархално отношение към поданиците, по архаичните си представи за чест и достойнство и за външна намеса във вътрешната им политика. Но и в двете страни тези много остарели политически инструменти работят, защото хората там не са преминали през онова политическо и манталитетно развитие, което има зад гърба си западният свят. Разликата е обаче, че Ердоган ръководи една икономически много успешна страна, докато стопанската политика на Путин е трагична – там всичко зависи единствено от петрола и газа.

(Съвместно с „По света и у нас“ на БНТ)

 
 

Бременната Ирина Шейк в сцената с грънчарство от филма „Призрак“

| от chronicle.bg, по boredomtherapy.com |

Един от най-лесните начини да направиш една реклама гледаема е да включиш малко плът. Никой няма против малко плът. Във видеото на Шейк има много.

То е реклама на списание Love. Всеки декември списанието прави секси видеа като рекламен подход. На 1 декември те показаха видео с модела на Victoria’s Secret Бела Хадид, която играе фитнес инструктор.

 

На 2 декември е ред на друго ангелче на фирмата за бельо – бременната Ирина Шейк. Тя преви римейк на сцената от филма „Призрак“, Деми Мур върти грънчарско колело заедно с духа на покойният си приятел Патрик Суейзи.

 

 
 

Ери де Лука спечели антинаградата за най-лошо описание на секс

| от chronicle.bg, БТА |

Известният италианският писател Ери де Лука добави съмнително отличие към колекцията си с награди – приза за най-лошо описание на секс в литературно произведение, съобщи АP.

Романът, който донесе на Де Лука наградата, е „Денят преди щастието“. В него се разказва историята на един неаполитански сирак след Втората световна война.

Членовете на журито казаха, че решаващо за присъждането на наградата е било описанието на двама любовници „като балерини, носещи се на палци“. Те допълниха, че победата на Де Лука „напомня, че дори във времето на Брекзит няма граници за лошото описание на секс“.

Ери де Лука е 24-ият лауреат на антинаградата. Тя се присъжда от сп. Literary Review от 1993 г., за да отличи „грубото, безвкусно и често небрежно“ описание на секса в съвременните романи и така да обезкуражи тази практика.

Сред досегашните й лауреати са Норман Мейлър, Том Улф, Себастиан Фолкс. Покойният Джон Ъпдайк е единственият писател, удостоен с „награда за цялостни постижения“.

Наградата не обхваща порнографски романи.

 
 

Първият старт на ракетата Falcon 9 след аварията е предвиден за 16 декември

| от chronicle.bg |

Първият старт на тежката ракета-носител „Фалкон-9″ на американската компания SpaceX след септемврийската авария, е предвиден за 16 декември, предаде ТАСС.

Агенцията цитира съобщение на телекомуникационната компания „Иридиум комюникейшънс“, която възнамерява да изведе с ракетата десет съобщителни спътници от ново поколение.

Ракетата ще бъде изстреляна от базата на ВВС Вандерберг в щата Калифорния в 12:36 часа по времето на Западното крайбрежие на САЩ /22:36 ч. българско време/.

„Фалкон-9″ трябва да достави спътниците на ниска околоземна орбита.

 
 

Какво ли би написал Андерсен днес?

| от |

На днешната дата Ханс Кристиан е издал първата си книга с приказки. Той е роден през 1800 и някоя година, няма значение, никой не го интересува. Живял е в Дания преди времето на фейсбук и дори преди Дания да е в Европейския съюз, това също не е интересно. Интересно е обаче какво би написал днес Андерсен. И дали въобще би станал писател.

Някои хора биха казали, че да си писател е призвание и мисия. Това са същите хора, които започват текстове за историческа личност с дата на раждане и местожителство. Днес Андерсен сигурно би броил кликове. В днешно време кой не брои кликове. Също така може би би се занимавал с реклама – копирайтър или някакъв криейтив. Както всички знаем, какво ти пише в длъжностната характеристика в договора не е от някакво ангажиращо значение. По-важно е какъв е продуктът на работата ти, всъщност най-важно. Та какво би написал? Кой би посмял да предположи? Ми ние.

Имало едно време, разбира се, една риба. Тя се казвала Малката руса. Малката руса много искала да отиде на земята и да стане човек. Върху коралите по тротоарите в морето често имало залепени обяви за бърз кредит. Обявите представлявали номер на телефон и надпис над него „Бърз кредит“. Тайно от баща си – царят на морето, тя взела такъв бърз кредит и си купила крака, защото искала да е себе си и да се развива. Краката били пластмасови, направени от пластмасата, която човеците изхвърляли в морето, макар че нямало нужда, защото човеците често изхвърляли и направо готови протези. Една вечер Малката руса се направила, че й е лошо и повръща, тайно се натокала, оваляла се в галета, сложила краката и отишла сред хората. Слязла до центъра на града, където били питейните заведения и локали. Там намерила особено примамливо място и влезнала да види тука как е. Заозъртала се и погледът й спрял на едно сепаре. Там седели храбрият напомпан войник и грозното бате. Тя отишла при тях, разбира се.

– Седай – казал й войникът, докато гасял цигарата у пластмасова чаша с вода.

– Оууу… – и седнала, няма да стои права – И сега? Какъв е планът, войниче?

Храбрият напомпан войник й начертал един план и тя се съгласила. После двамата какво да правят – заживели заедно.

Не щеш ли, а тя много не щяла, ония от морето тръгнали да си търсят парите. Семейството й се опитвало да върне каквото може, но те постоянно си измисляли някакви задължения. Накрая семейството й фалирало. Царят бил гол. Когато се научил на тази новина, войникът бързо инструктирал своите две леви ръце – грозното бате, да види да оправи нещата. Решението било фирмата да се срине и да спрат да се искат заеми от нея. Батето се обадило на малката хибридопродавачка там да уреди нещата, тя уредила нещата и нещата вече били уредени.

Междувременно, за да има хепи енд и за да укроти децибелените мъки от злощастието на другарката си, войникът реши да я заведе на хирург да я пооправят. И отишли на хирург.

– Докторе, имам трето зърно. Искам да ми го махнете.

– Дайте да видя, госпожа.

– Госпожица съм. Вижте.

– Ама, госпожице… Това зърно е грахово.

Резил за Малката руса. Както и да е, де. Докторът я разпорил като риба и махнал гарнитурата.  Накрая храбрият напомпан войник я зарязал и тръгнал с някаква Малечка Палечка. Малката руса нямало какво да прави без образование и работен стаж и се върнала се при техните в морето. Край.

Така, всякаква прилика с реални неща е абсолютно нарочна, разбира се. Използвани са най-клишираните образи от средата ни, именно защото са клиширани – а клишетата са клишета с причина.