Путин и Ердоган: открийте разликите

| от |

Руснаците не се боят от санкциите, турците харесват Ердоган: две теми от седмицата, които свързахме в едно. В интервю за БНТ ги коментира колегата Александър Андреев от Дойче веле.

Въпрос: Кой печели и кой губи от санкциите срещу Русия?

Отговор: Търговските санкции, които като томахавки се размахват между западния свят и Русия, не вещаят нищо добро. Знае се, че съседи, които търгуват помежду си, не воюват. И, уви обратното.

Какво не разбира Западът?

Най-естественият въпрос, който трябва да си зададем в момента, гласи: кой печели от напрежението? Независимо от подробностите, от глупавите ходове както на Киев, така и на Москва, а и на така наречения Запад, засега видимо печели Путин. Той успя да раздели света и си осигури грандиозна подкрепа у дома. А санкциите изобщо не го плашат, защото руското население е свикнало да страда за каузи. Ето това Западът не разбира. Той самият не желае да страда за каузи, пък и не му се налага – слава Богу! Западът, „разглезен“ от това, че вече десетилетия живее в мир, охолство, търговия и взаимодействие, не разбира, че руснаците изобщо не са привързани към мира, търговията и охолството, че са готови да страдат заради някаква привидно велика кауза – например величието на Русия – и че освен това, както показва едно ново изследване на Центъра „Левада“, масово са склонни да подкрепят агресивни действия. Това са просто две различни вселени.

В същото време обаче силови, еднолични лидери-деспоти като Путин в световен мащаб се радват на все по-голяма популярност. И то е обяснимо: глобализацията, ускореният живот, икономическата несигурност просто тласкат десетки милиони подплашени избиратели в обятията на такива лидери – друг пример за това е Турция.

Паралели с Турция на Ердоган

Въпрос: Една от най-големите турски общности живее и работи в Германия. Каква промяна очакват представителите ѝ с новия турски президент? Говори ли се за „нова ера“ в германо-турските отношения?

Отговор: За всеобща изненада турците в Германия не гласуваха масово за президент, макар че гласувалите подкрепиха в мнозинството си Ердоган. Тукашните турци са по принцип с консервативна ориентация – те или техните предци идват главно от Анадола, а знаем, че там Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието са най-силни. Освен това голяма част от турците в Германия се самозатварят в своята общност, където възпроизвеждат религиозните си и битови ритуали. За тях идеализираната им родина се отъждествява именно с тези консервативни ценности, които проповядва Ердоган.

В същото време има и много изключително напредничави и либерално настроени светски турци – в политиката, в бизнеса, в медиите, в литературата, в киното и т.н. Така че очакванията на турската общност към новия президент са различни. Напредничавите, светски турци остро критикуват Ердоган заради деспотизма, заради репресиите срещу протестиращите, заради цензурата и корупцията. В същото време неговите фенове в Германия и занапред ще пълнят стадиони, когато Ердоган им държи някоя от своите патриаршески речи.

Да, предстои промяна в двустранните отношения, но не само на Германия, а на целия ЕС с Турция. Тук настроенията вече накланят везната, а Германия има и важна дума в ЕС, така че очаквам преговорите с Турция за еврочленството да бъдат формално или неформално замразени. В момента европейците не искат и не могат да приемат нови членове, камо ли пък страна, която се управлява по подобен начин. А и Турция на Ердоган сякаш не държи особено на еврочленството. Така че това е голямата промяна, която очаквам.

Въпрос: Как се отнася германската политика към феномена „Ердоган“?

Отговор: Все по-критично. Президентът Йоахим Гаук си навлече гнева на Ердоган, след като официално разкритикува насилията срещу демонстрантите и цензурата в Турция. Подобни критики преди това отправи и канцлерката Меркел, а за много честолюбивия и раздразнителен Ердоган те са като червен плащ за бик. В няколко от речите, които държа напоследък в Германия, и той самият не пропусна да даде указания на германската политика – специално за отношението ѝ към турските емигранти.

Много прилики, една съществена разлика

Да, Ердоган и Путин доста си приличат, включително по своето предмодерно, патриархално отношение към поданиците, по архаичните си представи за чест и достойнство и за външна намеса във вътрешната им политика. Но и в двете страни тези много остарели политически инструменти работят, защото хората там не са преминали през онова политическо и манталитетно развитие, което има зад гърба си западният свят. Разликата е обаче, че Ердоган ръководи една икономически много успешна страна, докато стопанската политика на Путин е трагична – там всичко зависи единствено от петрола и газа.

(Съвместно с „По света и у нас“ на БНТ)

 
 

Новото летище на Берлин няма да заработи и през 2017

| от CHR Aero с БТА |

Дългоочакваното откриване на новото летище на Берлин няма да стане факт и през 2017 г., потвърди ръководителят му Карстен Мюленфелд, цитиран от ДПА.

Въпреки отдавна обявеното откриване все още има затруднения пред пускането в експлоатация на новото международно летище на германската столица. Първоначалните планове бе то да заработи през 2011 г.

Откриването през тази година бе поставено под въпрос по-рано тази седмица, след като възникнаха проблеми с вратите на летището.

Летище „Берлин-Бранденбург“ се строи в Шьонефелд, извън града, на мястото на старото берлинско летище с ограничен капацитет. Новият аеропорт трябва да замени летище „Тегел“, което е близо до центъра на столицата и няма възможност за разширение.

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

Няма да повярвате колко много това момиче прилича на Ариана Гранде

| от |

Тийн идолката Ариана Гранде си има двойничка. Едно към едно!

Името й е Джаки Васкес и 20-годишната американка наистина е абсолютно копие на поп звездата.

Заради приликата си с Гранде, Джаки вече има малка армия от над 200 000 последователи в Instagram, а дори певицата е коментирала част от снимките й, невярвайки на колко много всъщност двете си приличат.

„Ариана коментира една от снимките ми, след като един от братовчедите й й казал, че ме е помислил за нея и не можех да повярвам”, споделя Джаки.

Васкес работи като сервитьорка във Вирджиния и посетители в ресторанта постоянно искат снимки с нея.

„Хората започнаха да ми казват, че изглеждам като Ариана през 2010-а. Оттогава още не мога да осъзная колко много си приличаме”, казва още Джаки.

В галерията може да видите още за Джаки Васкес. Опитайте се да я различите от Ариана Гранде.

 
 

Арън Тейлър-Джонсън в очакване на „Оскар“

| от |

Тази година младият Арън Тейлър-Джонсън ще навърши 27 години. Малко преди това той вече има купчина добри роли зад гърба си, един напълно заслужен „Златен глобус“ и огромна вероятност да сложи „Оскар“ пред камината вкъщи.

Който не е гледал Арън поне в един филм е изпуснал онзи различен елемент в част от комерсиалното кино, който му придава вкус като готина подправка. Хубаво, че е Том Форд, за да може светът да научи за младия британец. Но ще стигнем и до там.

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробивът си в британското кино прави във филма Tom & Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“.

Кариерата на Тейлър-Джонсън не започва с аплом, нито търпи бърз и скорострелен подем, макар самият той да има красиво лице, добра осанка и безкрайно голям талант, който само чака да бъде разгърнат.

Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lord и Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато, колкото и да не ви се вярва сега, Тейлър-Джонсън е само на някакви си 12-13 години.

През 2009-а, когато е само на 19 години Арън е избран да изиграе Ленън във филма  „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьорът Сам Тейлър-Джонсън. Двамата имат 23 години разлика, но това не им пречи да започнат връзка веднага, от която, още докато са сгодени, се ражда първото им дете. Арън Тейлър-Джонсън е актьор, бъдеща звезда и татко само на 20 години.

Някъде там се появяват филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия нюх, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма.

Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой wanna be, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в истеричната черна комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“.

Kick-ass и Hit-Girl са game changer персонажите за него и младата му колежка Клои Грейс-Морец. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр, окъпва го с истерия, пародия, псувни и цветове е толкова различна и забележима, че не е редно нито един киноман да го е пропуснал. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред онези млади актьори, които трябва да бъдат следени, защото предстоят да придадат на киното различност, от която то спешно се нуждае.

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред най-добрите за годината. И за 2016-а той е именно такъв. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран.

„Хищници в мрака“ се появява като шут сред кичозното кино на 2016-а пълно с продължения и римейкове. А Арън Тейлър-Джонсън е неговият гнусен юмрук, който дебне в тъмното, за да те удари в лицето. Силно и болезнено.

Персонажът му Рей Маркъс е сред най-плашещите хора в киното за изминалата година и ние, заедно с наградния сезон, сваляме шапки на това. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. Той страшен, свиреп и мръсен – от тесните си дънки през дългите си нокти до мазната си коса. Тейлър-Джонсън е истерия в мръсна тениска, която ще мразите до смърт, когато излезете от киносалона. И заслужава награда за това. И най-вероятно ще я получи. Някак е логично.

А е на 27 години, още ненавършени. И докато чакаме Оскара да кацне в ръцете му, ви показваме най-добрите му роли, които може и да сте пропуснали.  В галерията горе.