Путин: агресор или жертва на западното високомерие?

| от |

Престъпен агресор ли е Путин или защитник на политическото равновесие в света, принуден да се противопостави на американската хегемония? Едва ли има друга дискусия в сегашна Германия, която да се води по-яростно, пише Дойче веле.

С агресивната си политика Путин се опитва да възстанови някогашния Източен блок. Не, всъщност Западът и НАТО притиснаха Русия от всички страни и тя е принудена да реагира. Между тези два полюса се разгръща бурната дискусия в Германия, където мненията за случващото се в и около Русия са особено диференцирани – както поради географската и историческа близост, така и на фона на катастрофалната Втора световна война, когато след германската агресия двете държави дадоха десетки милиони жертви. По Дойче веле следим внимателно тази дискусия, от която за пореден път Ви предлагаме различни „гласове”. В началото – няколко цитата от дългогодишната кореспондентка в Москва Керстин Холм, която тръгва от най-яростно оспорвания въпрос: кой е по-виновен – САЩ или Русия?

„САЩ гледат с превъзходство на останалия свят, те са стратег, контрольор на всички информации, суперкомпютър и пръв лакомник на света. Тамошните хора консумират толкова много, че ако останалата част от човечеството потребяваше колкото тях, щяха да ни трябват ресурсите на четири земни кълбета. В Русия отколе се живее „на дъното“, там страданието и грубото физическо натоварване на хората са достигнали крайния предел, а прозрачността на обществото е под нулата.

Русия открай време е ощетена откъм потенциал за развитие, тя е една хронично пренапрегната страна, която обаче тъкмо поради това е дарила европейската култура с грандиозни произведения. От романите на руската класика, през поезията на Анна Ахматова и Мария Цветаева или музиката на Дмитри Шостакович, та чак до лириката на Алина Витухновская – там човешкият опит сякаш разчупва рамките на всичко познато и тъче своя собствена златна нишка. Ето какъв парадокс: на хората в Русия нищо не им е спестено, но именно в това се състои истинското културно богатство на страната.”

Русия – притисната отвсякъде

Керстин Холм иронично отбелязва, че няма нужда да си специалист по психология, за да разбереш Путин. Според нея е достатъчно е да се съсредоточиш върху онова, което тя нарича „служебна характеристика на руския президент”: „Там пише: длъжен е да удържа една огромна и слабо населена страна със суров климат, която граничи с трудни съседи като Китай и ислямския свят. Световният пазар лакомо поглъща руските суровини, а това поражда корупция в самата страна. Квалифицираните кадри и стопанските елити пък бягат в чужбина. А в развитата западна част от Европа, където Горбачов се опита да създаде климат на приятелство, изтегляйки съветските войски, НАТО се настани в освободените именно от Горбачов територии и стъпка по стъпка напредва към границата на Русия. Чудно ли е тогава, че един руски държавен глава горчиво съжалява за стореното от Горбачов и Елцин и се опитва най-сетне да спре неприятелското настъпление?” – реторично пита авторката и подхваща една разгърната метафора:

„Мечката, която неслучайно е символ на Русия и многозначително беше избрана за партиен герб на кремълската партия „Единна Русия”, е опасен хищник – знаем го не от вчера. Знаем и друго: че също като хищниците, и държавите стават агресивни, когато ги поставяш под натиск. Във филмите за животни сме виждали, че те атакуват именно тогава, когато някой навлезе в техния периметър. А с флирта, който започнаха с Украйна, НАТО и ЕС дадоха сигнал, че в крайна сметка искат да проникнат в самата меча бърлога.”

Независимо от симпатиите и разбирането си, дългогодишната кореспондентка в Москва признава, че Русия не е правова държава според европейските стандарти: „Но дори за самата Европа важи принципът, че най-напред трябва физически да подсигуриш територията си чрез признаване на границите (както стана след Втората световна война) и чак тогава можеш да се погрижиш за правен ред вътре в тези граници. За Русия, която гледа на военното си пристанище в Крим като на важен темел за цялата държавна постройка, едно евентуално партньорство между Украйна и НАТО вече означава физическа заплаха – код „червено”. Западът, който се заиграваше с идеята за членство на Украйна в НАТО, а днес осъжда анексирането на Крим, се държи като човек, който подлага крак на непохватния си съсед, а после се чуди на грубиянската му реакция и му държи назидателни проповеди,” – с горчивина констатира Керстин Холм във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”.

Не, Русия не е мечка, възразява историкът Герд Кьонен, и на свой ред цитира Анна Ахматова, сравнила навремето Русия със свиня, която изяжда своята челяд. Той припомня, че привидната заплаха за „мечата бърлога” всъщност била една съвсем безобидна уговорка за асоцииране с ЕС – а това споразумение, което нито е ексклузивно, нито излиза извън рамките на икономиката, не може да се сравнява с политически и икономически обвързващия ангажимент на Евразийския съюз, изграждан от Путин, смята Кьонен: „Стотици хиляди излязоха на Майдана и въпреки студа и смъртоносните куршуми доведоха до успех протеста срещу Янукович, защото виждаха, че родината им е попаднала в лапите на едно семейство клептократи.

Нима това може да възприема като инсценирано от Америка натовско нападение срещу пристанището Севастопол, на което се крепи руската държавна постройка”? Трудно. Ето защо беше измислена така наречената „фашистка опасност”, надвиснала на рускоговорящите жители на Крим (обявени на бърза ръка за руснаци), от чиито глави до този миг не беше паднал дори косъм. И полуостровът беше анексиран с една светкавична и добре планирана операция, каквато не бяхме виждали от иракската окупация на Кувейт досега.”

Защо Русия не се грижи за своето благоденствие?

Според Кьонен, „служебната характеристика” на руския президент, описана от Керстин Холм, наистина предполага, че Путин трябва да предпази огромната Русия от разпадане: „Но защо тогава президентът не се съсредоточи именно върху тази задача? Защо трябва да разширява границите си, след като дори вътре в тях не може да се погрижи за работеща икономика, за сносна инфраструктура и за някакво скромно благоденствие? Днес Руската федерация все още е страната с най-голяма територия на света, но произвежда брутен вътрешен продукт /БВП/ колкото Франция, и то най-вече благодарение на износа на енергия и суровини.

С някои малки изключения Русия не успя да запази и доизгради солидна невоенна индустрия и съответен научно-технологичен потенциал. Русия се топи, и то не само по периферията, а и в централните си региони, където хиляди села опустяват, а безчет малки градове едва се крепят на едно-единствено производство. Населението главоломно намалява – с цели осем милиона от 90-те години насам. Демографският срив не може да се сравнява със сходните тенденции в по-развитите европейски страни. В Русия ниската раждаемост върви ръка за ръка с масовата емиграция на млади и образовани хора от градовете (един милион само през първото десетилетие на нашия век), но най-вече – с отчайващо ниската, почти „африканска“ продължителност на живота на мъжете, която едва надхвърля 60 години“ – констатира Герд Кьонен.

На същото мнение е и известният историк и познавач на Русия Карл Шльогел, който в едно интервю по Втора германска телевизия на свой ред припомня, че Русия сериозно изостава в модернизирането на транспортните връзки и в изграждането на високотехнологични центрове. А страната разполага с много добре квалифицирани специалисти, сред руснаците има огромен брой таланти, особено в по-младото и в средните поколения. „Младите обаче се питат: какво правя тук? Те седят със стегнати куфари и се чудят дали да заминат, а това е унизително за Русия,” казва Шльогел, според когото сегашните руски силови игри с Украйна са просто нещо като компенсация за това унижение.

 
 

Алкохолизмът засяга по-сериозно жените, отколкото мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Американски учени откриха доказателство, че алкохолизмът засяга по-сериозно системата за възнаграждение в мозъка на жените, отколкото на мъжете.

Системата за възнаграждение в мозъка се състои от амигдала и хипокампус, които утвърждават полезния опит и взимат участие в създаването на спомени и вземането на решения.

За изследването учените събраха 60 човека, възстановили се след дългогодишна алкохолна зависимост, като ги разделиха в групи по равно – 30 жени и 30 мъже. Те събраха и равна по численост група от доброволци без проблеми с алкохола. Участниците бивши алкохолици са спазвали режим на въздържание от 4 седмици до 38 години. Всички преминаха невропсихологични оценки и ядрено-магнитен резонанс, за да се отчетат промените в мозъчната структура.

Изследванията проведоха учените от болницата в Масачузетс и училището по медицина към Бостънския университет. Те установиха, че структурата на системата за възнаграждение в мозъка на жените алкохолички е по-голяма, отколкото при тези, които не страдат от зависимостта. В същото време същите структури са по-малки в главния мозък на мъжете алкохолици, в сравнение с тези, които не са алкохолно зависими.

Всяка година трезвеност се свързва с 1,8 % намаляване на размера на мозъчните вентрикули, което показва, че възстановяването на мозъка от вредите от алкохолизма е възможно.

„Откритията ни подсказват, че може да е полезно да вземем предвид половите различия при лечението на алкохолизма“, каза експертът Гордън Харис.

 
 

Какво да очакваме от новия сезон на сериала „Короната“?

| от chronicle.bg |

 Амбициозният проект на Netflix с рекорден бюджет (над 100 млн. долара), историческата драма „Короната“, се нарежда сред най-добрите заглавия в телевизията за последния телевизионен сезон. Сериалът спечели 2 статуетки „Златен Глобус“, беше номиниран в 12 категории за награда БАФТА, и се спряга за един от фаворитите на таздгодишните награди Еми през есента.

Феновете вече с нетърпение очакват втория сезон през ноември.

Сюжетът на първия сезон обхващаше периода от 1951-ва до 1955-а и на фокус бяха първите години от управлението на кралица Елизабет II. Вторият сезон ще се концентрира върху образите на принц Филип и принц Чарлз. Разбира се, кралицата отново ще бъде в центъра, но ще виждаме повече от мъжете в живота й.

„Ще се фокусираме върху принц Чарлз, неговото детство и образование, както и върху принц Филип и личната му биография. Сложността на образа му е душата на втория сезон. Намирам го за много интересна личност.“ – това заявява Питър Морган, създател на хитовата поредица. През годините е имало много спекулации и слухове относно интимните връзки на херцога на Единбург. Дали те ще бъдат застъпени в сюжета, Морган поне засега отказва да разкрие. Актьорът Пат Смит, който влиза в ролята на принц Филип казва за The Hollywood Reporter: „Ще научите много за миналото на прин Филип във втория сезон. Истината е, че той е имал много „лудо“ минало и ние го описваме в детайли.“

the-crown-julian-broad-ss06
По-голямата част от актьорският състав ще остане същата. Клеър Фой ще играе кралица Елизабет II, Мат Смит – принц Филип, Ванеса Кирби –  принцеса Марагрет и Виктория Хамилтън ще бъде кралицата-майка. По всяка вероятност няма да видим Джон Литгоу като Уинстън Чърчил във втория сезон. В ролята на министър-председател ще влезе Джеръми Нортън (Антъни Идън, който поема властта след оставката на Чърчил).

И в този сезон в ролята на кралица Елизабет II влиза Клеър Фой. Но за последен път. Проектът на Netflix ще бъде дългосрочен и по неофициална информация ще обхваща шест сезона, което значи, че ще видим кралица Елизабет във всички етапи на нейното управление.

Действието този път ще се развива в продължение на почти десет години и върховата точка е 1964-та.  „Мисля, че в момента, в който достигнем до 1963-та и 64-та, няма да можем да използваме Клеър Фой, без да прибягваме до абсурден грим, за да не изглежда млада. Просто не можем да променим факта, че е млада.“ Морган планира скок във времето между втори и трети сезон и един между четвърти и пети, което по всяка вероятност ще наложи промяна в състава повече от веднъж.

the-crown-netflix-release
Британският елит ще срещне американския в лицето на Джон Кенеди и неговата съпруга Джаки. В ролите влизат Майкъл Хол и Джоди Балфур. Двете години, в които Кенеди е президент, влизат в периода, в който се развива действието, което означава, че встъпването му в длъжност, първата му вечеря в Бъкингамският дворец през 1961 и убийството му могат да бъдат застъпени в сюжета. Все още не е ясно до каква степен.

Ново попълнение в актьорския състав ще бъде Матю Гуд, познат на публиката от шедьовъра на PBS „Имението Даунтън“. Там той играе втория съпруг на аристократичната лейди Мери Кроули, а в „Короната“ ще се превъплъти в ухажора на принцеса Маргарет, лорд Суонтън, който впоследствие става неин съпруг.

Все още не е обявена официална дата, на която сезонът ще стартира, макар че по непотвърдена информация става дума за началото на ноември. По това време на годината се появи първият сезон.

Когато и да се случи това, можем да бъдем сигурни, че вторият  сезон на поредицата ще оправдае очакванията – поне всички предпоставки за това са налице.

 
 

Късометражна програма за първи път на „София филм фест за учещи“

| от chronicle.bg, По БТА |

Късометражна програма ще има за първи път в Дискусионния клуб за българско и европейско кино „София филм фест за учещи“ – в пролетното издание, което започва днес в Дома на киното и ще продължи до 26 юни, съобщават организаторите.

Прожекциите са всеки понеделник от 18.00 ч. Входът е безплатен за ученици и студенти. Лектори са кинокритикът Антония Ковачева, директор на Филмотеката, и режисьорът проф. Георги Дюлгеров.

Българското кино отново е важен акцент в пролетната селекция. Традиционно ще има срещи с творческите екипи на филмите. Българска е и първата късометражна програма – от три заглавия – носителите на наградата „Джеймисън“ /Jameson/ за най-добър български късометражен филм за 2017 и 2016 г. – „Дрехи“ на Веселин Бойдев и „На червено“ на Тома Вашаров, както и „Любов“ на Боя Харизанова.

Пълнометражните родни продукции са „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, вдъхновен от съдбата на певицата Леа Иванова, предизвикалият огромен зрителски интерес „Воевода“ на Зорница София – по спомени на очевидци и разказа „Румена войвода“ от Николай Хайтов, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов – с наградата за най-добър балкански филм и наградата на гилдията на българските кинокритици на 21-вия СФФ и още много отличия, „Семейни реликви“ на Иван Черкелов, интригуваща мозайка от три истории за разрушеното човешко общуване между героите – съпрузи, братя, родители и деца.

Пролетната програма започва с един от най-обсъжданите филми на 2016 г. – носителя на шест „Оскар“-а „La La Land“ на младия режисьор Деймиън Шазел с Райън Гослинг и Ема Стоун. Финалът е с „Т2 Трейнспотинг“ на Дани Бойл, в който рамо до рамо с Юън Макгрегър и Джони Лий Милър блести талантливата млада българска актриса Анжела Недялкова.
Останалите заглавия са „Патерсън“ на Джим Джармуш, номиниран за „Златна палма“, „Хулиета“ на Педро Алмодовар, „Панама“ на младия сръбски режисьор Павле Вучкович, номиниран за „Златна камера“ в Кан.

 
 

Déjà Vu или да градиш бъдещи спомени

| от Ана Динкова |

Колко истории има около виното, за виното и след виното – истории, които са се превърнали в спомени, в разкази, в романи. За разлика от многото други напитки, виното носи особен дух, класа, и винаги има характер – дали добър или лош, следва да се разбере сетивно.

Виното някак естествено предразполага към споделяне с хора, както и за комбиниране с храна, пък било то и малки хапки, сирена или леки мезета, пинчос, тапас – зависи къде сме и най-вече с кого сме.

Нека ви разкажа повече за вината от серията Déjà Vu. Първото, което ме грабва в тях, е колко добре подхожда името “Déjà Vu” на концепцията, че виното е в началото на велики истории…

„В настроение за вино“ е посланието на марката, което подкрепям безусловно.

Вината Déjà Vu на Винарска изба Братя Минкови са произведени от внимателно подбрани собствени лозови масиви в Карнобатския край. Избата разполага с над 4 200 декара собствени лозя, което дава възможност да се подберe най-подходящото грозде за направата на всяко вино от серията.
Името Déjà vu е елегантна подсказка за това, че сортовете, използвани за създаването на вината от серията, произхождат от Франция. В същото време тези вина са направени от лозя расли на родна почва и гроздето носи характера и спецификата на родния климат – точно както и значението на фразата déjà vu – нещо, което сякаш вече сме преживели, познато и ново едновременно.

Пролет е, дните стават дълги, светли, топли – и естествено водеща роля заема бялото вино.

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е едно много нежно вино, като усещането за финес и свежест идва още от отварянето на бутилката и наливането в чашата, в която забелязваме красивия светло-жълт цвят с игриви зелени отблясъци. Второто, което забелязваме е „носът“ или ароматът, в който улавяме нотки на чемшир, коприва, зелена ябълка и леки цитруси. Но всеки може да открие нещо свое, като мириса на прясно окосена трева по време на разходка в парка в някой слънчев пролетен следобед. След като отпием от виното откриваме и минерални нюанси, които придават една кристална свежест. После следва и леката пикантност, която дава на виното характер и индивидуалност. Вкусът на виното е елегантен и остава изненадващо благ и освежаващ. Важно е да се знае, че белите вина трябва да се поднасят охладени между 8 и 10°С, но не и прекалено студени, защото тогава ароматите и вкусовете им не могат да се разгърнат достатъчно добре. Това вино е прекрасно за споделяне с компания в края на работния ден, поднесено със свежи салати, сирена и леки зеленчукови или морски предястия.

Photo1

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е отличено със Сребърен медал от Decanter World Wine Awards 2016. Сещате се колко са важни наградите OSCAR в киноиндустрията, нали? Е, наградите Decanter World Wine Awards са нещо подобно в света на виното. Журито на този конкурс е познато със своите строги и взискателни критерии и има нелеката задача да избере най-добрите вина от над 16 000 претендента от цял свят. Да получиш призвание като сребърен медал при това положение, е не само въпрос на престиж, това е истинско доказателство за качество.

Второто вино, което дегустирам е Déjà Vu Шардоне – едно чудесно завръщане към класическите шардонета. Виното е отлежало няколко месеца във френски дъбови бъчви, които са направили финия му аромат по-впечатляващ и запомнящ се.

Déjà Vu Шардоне е свежо и комплексно вино, с нюанси на цитрус, приятно комбинирани с фини цветисти нотки, а нежният елегантен вкус има един много сочен и богат на аромати финал – подобно на залеза в хубава лятна вечер.

Идеалната температура за поднасяне и на това вино е между 8 и 10°С, като може да се консумира самостоятелно като аперитив или да се комбинира със свежи зеленчукови предястия, морски деликатеси и фини и нежни ястия от бели меса – в идеалния случай с ефирни сметанови сосове.

Déjà Vu Шардоне е носител на златен медал от Concours Mondial de Bruxelles 2016. Този конкурс съществува над 20 години и е сред най-строго организираните винени конкурси на света. Ежегодно над 9000 вина и спиртни напитки от 55 страни в света се борят за признанието на журито, което се състои от 320 професионални съдии от 40 националности. Представители на конкурса имат практиката да посещават избите производители и да правят контрол на наградените вина след присъждането на наградите. Това е много строг похват, но гарантира легитимността на резултатите и качеството на виното.

Вината от серията Déjà Vu са идеалната селекция за личната винарна на всеки градски любител на виното, за да придобие представа за някои от класическите сортове и купажи – нещо като gourmet pack за всеки, който иска да си подари винена наслада. Тези вина са и много добър подарък, с който можете да зарадвате най-близките си приятели всеки път, когато отивате на гости.