Провокациите на Сарацин

| от | |

Новата книга на Тило Сарацин е отпечатана в огромен тираж. Явно очакванията на издателеството са, че „Новият терор на добродетелта“ ще се продава точно толкова добре, както и предишните творения на скандалния автор, пише Дойче веле.

thilosarazin

В новата си книга Сарацин, прочул се с някои свои ксенофобски тези, де факто обявява, че в Германия не съществува свобода на мненията. В страната господствала „диктатура на политическата коректност“, в която строго се следяло какво е разрешено да се казва и какво не. От гледна точка на Тило Сарацин, това води до принудителна унификация на мненията, до нещо като „духовен социализъм“ – и то както в политическо, така и в езиково отношение. Германия била ръководена от нещо като „картел на мненията“, чиято политическа ориентация била предимно лява, екологична и социална. Въпросният картел освен това бил убеден, че е пазител на една „по-висша, морална истина“.

Диктатура на политическата коректност?

Поводът за тези унищожителни оценки са някои от собствените преживявания на Сарацин по повод предишната му книга, озаглавена “ Германия се самоунищожава“. В нея авторът изразяваше провокативните си тези срещу мигрантите в страната и най-вече срещу турската общност, обявявайки я за изостанала и нежелаеща да се интегрира.

И сега Сарацин притопля част от старите си тези за мигрантите, обявявайки, че западните общества се ръководят от някакво полурелигиозно желание за унифициране на различията с цел постигане на политическа коректност. В новата си книга той формулира и 14 аксиоми, които, според него, доказват наличието на диктатура на политическата коректност. Тези аксиоми били постоянно възпроизвеждани и от средствата за масова информация.

Така например той се дразни от тезата за равенството между хората. Твърди, че различните им способности се дължат на различия във вродения им интелект, а не на разлики в образованието и възпитанието, което са получили. Сарацин протестира и срещу възгледа за еднаквата значимост на отделните култури. По-конкретно той твърди, че ислямът не може да бъде наречен „култура на мира“ и че не обогатява културния живот в Германия. Освен това според него мъжът и жената по рождение имат различна интелигентност, а западната култура превъзхожда всички останали по света. Не на последно място Сарацин твърди, че развиващите се страни сами са виновни за изостаналостта и бедността си. По отношение на актуалния в Германия дебат за притока на бедни роми от Източна Европа, Сарацин обявява, че политически коректното обозначение „синти и роми“ само прикрива същинския проблем, без да го решава.

Сарацин в ролята на жертва?

Самият Тило Сарацин се вижда в ролята на жертва на тази „политическа коректност“. И явно тази роля му се нрави. Но жертва ли е всъщност той? 69-годишният днес Сарацин е следвал икономика, заемал е различни високи постове в германското министерство на финансите, бил е и член на борда на Германската централна банка. Казано по друг начин: той едва ли е от хората, които нямат възможност да изкажат мнението си пред обществото. Тъкмо обратното, възможностите му да участва в съставянето на общественото мнение са значими. Тъкмо с тези възможности впрочем Сарацин печели и своите милиони.

 
 

Дъщерята на Еминем порасна

| от chronicle.bg |

За първи път чухме за Хейли Скот през 2002 година, когато татко й пусна „Hailie’s Song“. В нея Еминем обяснява как тя е дала смисъл и стойност на живота му и колко се гордее, че е неин баща. Тогава тя беше едва на 7.

В песента осен любовта към дъщеря си, Еминем изразява и омразата към майка й – Кимбърли Ан Скот или накратко Ким.

Въпреки, че знаем за Хейли още от началото на рап кариерата на баща й, тя води изключително личен живот. До скоро – когато реши да се появи в социалните мрежи.

Еминем и майката на Хейли – Ким, се запознават в гимназията. През 1999 година се женят, 4 години след като се ражда дъщеричката им. През 2001 обаче семейството се развежда. Горе-долу по това време Маршал получава обвинения, че текстовете на песните му са агресивни към жените, и в частност към Ким, която той твърди, че ще убие. Да не говорим, че по същото време рапърът трябва да се справя и със зависимостта си.

През 2006 година Еминем и Ким се женят отново, но и се развеждат отново само след няколко месеца. До 2010 година успяват да се помирят, а 4 години по-късно в песента си „Headlights“ той й се извинява публично и казва, че я обича. В момента двамата продължават да са разделени.

Това идва да ни покаже колко трудно детство е имала Хейли. Днес тя е на 21 години и най-накрая е смятана за възрастен от законите на САЩ. Акаунтът й в Instagram е на около 6 месеца, но напоследък тя започна да поства в него все повече и повече снимки.

Какво знаем за нея можете да видите в галерията ни.

 
 

Новият Jaguar XF Sportbrake загатва за себе си

| от chronicle.bg |

Jaguar повдигна завесата новия XF Sportbrake от централния корт на Уимбълдън.

По-малко от 70 дни преди началото на световния тенис турнир Уимбълдън 2017, тревната площ на комплекса All England Tennis Club се превърна в платно за очертанията на динамичната спортна комби версия на Jaguar XF. Прочутите бели линии на игрището се трансформираха пред експертните погледи на Иън Калъм, директор по дизайна в Jaguar, и на ландшафт мениджъра на Уимбълдън Нийл Стъбли.

XF Sportbrake ще се присъедини към редиците на носителите на награди XF автомобили в спортните салони на Jaguar след премиерата му през лятото.

Jaguar е официален партньор на турнира Уимбълдън 2017, който ще се проведе от 3-и до 16-и юли 2017 г.

 
 

Принц Джофри предизвиква Фотошоп битка

| от chronicle.bg |

Какво получаваш при кръстоска между принц Джофри от „Игра на тронове“ и сладко, но леко разтревожено куче мопс? Получава епична Фотошоп битка! Епична!

Оригиналната снимка се появи в сайта Reddit и не отне много време преди да се появят колажи със страхливия син на Робърт Баратеон и Церсей Ланистър. В ролята, разбира се, е очарователният Джак Глийсън.

Трябва ви специфично чувство за хумор, за да се насладите на галерията. Въпреки това ето едни от най-забавните и сполучливи колажи.

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.