“Провериха ме, защото съм тъмнокож“

| от |

Млад мъж пътува с влак за Фрайбург. На една от спирките във вагона влизат двама полицаи и проверяват документите му само заради тъмния цвят на кожата му. В Германия подобни проверки не са рядкост, пише Дойче веле. Но дали са допустими?

Студена ноемврийска вечер. Централната гара в Бохум е пълна с хора. Един 38-годишен мъж стои на перона в очакване на приятелката си. Влакът ѝ трябва да пристигне всеки момент. Изведнъж двама полицаи се приближават до него. „Дайте си паспорта“, казват те. „Но защо? Каква е причината за тази внезапна проверка“, пита 38-годишният. „Това е рутинна проверка. Издирваме северноафриканци и сирийци“, обясняват полицаите. Тъмнокожият мъж отказва да покаже документите си и отговаря, че никога не е стъпвал нито в Северна Африка, нито пък в Сирия, само че служителите на реда не обръщат особено внимание на думите му.

bahnhoff (66)

Междувременно приятелката му, адвокат по професия, вече е пристигнала на гарата. Тя се намесва в спора, изтъквайки, че извършването на подобна проверка без наличието на опасност е противозаконно. В крайна сметка мъжът е отведен в най-близкия полицейски участък, където показва паспорта си.

Седмица по-късно в експресния влак от Берлин за Фрайбург се случва следното: на една от спирките полицаи се качват в един от вагоните и се отправят към един определен пътник – 28-годишен сътрудник на Германското дружество за международно сътрудничество. Те искат да видят документите му. Докато човекът търси паспорта си, единият от полицаите оформя с пръсти във въздуха правоъгълник и извиква „ПАСПОРТ!“. Малко след това мъжът предоставя документите си, отбелязвайки, че тази форма на проверка не е правомерна. „Само чернокожи ли проверявате?“, пита мъжът. Полицаите обаче не отговарят.

Как се формират предразсъдъци

И двамата потърпевши са внесли жалби в съда срещу проверките, осъществени от полицията. Те обвиняват полицейските служители, че са им поискали паспортите единствено заради тъмния цвят на кожата им.

db_icettbr605_zurich_2002_L

Това не са първите подобни случаи в Германия. Миналата година един студент попаде жалба в съда, тъй като един полицай го проверил само заради цвета на кожата му. През октомври 2012-та година Върховният административен съд на провинция Райнланд-Пфалц привлече общественото внимание с решението си, съгласно което проверката, поводът за която е бил единствено различният цвят на кожата на студента, не съответства на заложеното в конституцията равноправие.

Според експертите, този вид проверки са унизителни, тъй като околните биха могли да останат с впечатлението, че проверяваните са провокирали полицията по някакъв начин. Точно така се формират предразсъдъците, убедени са те.

Това, че проверките по расов признак са недопустими, е безспорно. На едно запитване по тази тема от страна на Лявата партия федералното правителство отговори, че при определени обстоятелства външният вид на даден човек може да бъде един от критериите, по които служителите не реда решават дали да извършат проверка на самоличността или пък да предприемат други действия, в никакъв случай обаче това не бива да бъде единственият критерий.

Европейската агенция за основни права постанови още през 2009, че според международното право всяка форма на етническо профилиране е незаконна, тъй като представлява нарушение на гаранциите в международното споразумение за отстраняване на всяка проява на дискриминация. Комисията по човешки права на ООН също излезе с решение, че полицейските проверки, провеждани заради етническия произход, са в противоречие с межуднародните антидискриминационни стандарти.

Ще се намеси ли и Конституционният съд?

Свен Адам е адвокат на двамата потърпевши, подали сега жалби в съда. Той обяснява, че законовото основание за извършването на подобни проверки се съдържа в параграф 22 от Закона за федералната полиция. Съгласно този параграф, полицейските служители имат правото сами да вземат решението кого да проверят на базата на своите „познания за ситуацията и натрупания полицейски опит“, ако целта в съответния случай е предотвратяването на незаконно пребиваване в страната.

„Законът за федералната полиция сам осигурява предпоставките за все по-често извършваните нарушения на основния закон за равноправието“, подчертава Свен Адам. „Поради това обвинителите се стремят и към юридическо изясняване на въпроса – дали параграфът е съвместим с конституцията. Във връзка с това може и да се обърнем към Конституционния съд“, казва адвокатът.

В други държави като Съединените щати или Великобритания практиката на т.нар. „расово профилиране“ е забранена от години. Не е изключено и в Германия скоро да се вземе сходно решение.

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“

 

 
 

„Западен свят“ задмина Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Последният епизод от първи сезон на сериала „Западен свят“ привлече 2.2 милиона зрители. Спрямо първия епизод, излъчен през октомври, зрителите на шоуто са се увеличили повече от два пъти.

Със средно по 12 милиона зрители на всички платформи, „Западен свят“ се превръща в най-гледания първи сезон на сериал по HBO.

Шоуто е определяно като търговски успех, като освен това се радва и на доброто отнишение на критиката. То се приема за първия наистина голям хит на HBO от януари 2014 година насам, когато започна „Истински детектив“.

Какво не знаете за актьорите от „Западен свят“.

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“. 

 
 

Европейската асоциация на авиокомпаниите прекрати своята дейност

| от CHR Aero |

Европейската лобистка група Association of European Airlines (АЕА) ще прекрати работата си след като голяма част от авиокомпаниите членки се присъединиха към новия алианс Airlines for Europe (A4E).

AEA ще бъде втората асоциация, която ще прекрати своята дейност през 2016, следвайки съдбата на нискотарифната групa European Low Fares Airline Association (ELFAA).

Исторически погледнато до момента е имало четири главни асоциации, които да представляват авиокомпаниите в Европа- AEA, ELFAA като представител на нискотарифните превозвачи, International Air Carrier Association (IACA) като представител на leisure авикомпаниите и European Regions Airline Association, представител на регионалните авиопревозвачи.

Според сайтa на AEA, асоциацията представлява 22 европейски авиокомпании с общо 310 милиона пътници, но много от тези компании вече са напуснали групата и са предпочели да бъдат представлявани от A4E, чиито основатели и членове са пет от най-големите авиокомпании в Европа- International Airlines Group (IAG), Lufthansa, Air France-KLM, easyJet и Ryanair.

A4E бързо се разрастна от 11 до 22 авикомпании членки, което доведе до затварянето на други асоциации. Процентово A4E представлява 60% от европейските полети, 500 милиона пътници и оборот от $109 милиарда.

Според A4E успехът на тяхната асоциация се дължи на факта, че авикомпаниите, които се представляват от тях, са както нискотарифни, така и „full service”.

AEA приключва работа след 64 години. През 1952 година четири авиокомпании- Air France, KLM, Sabena И Swissair основават Air Research Bureau, а след присъединяването на SAS и British European Airways, European Airlines Research Bureau се преименува на AEA през 1973.

Благодарение на AEA компютърните резервационни системи Amadeus и Galileo бяха въведени в експлоатация, както и автоматичното принитиране на билети и бордови карти. През 1988 АЕА допринесе и за започването на кампанията “Single European Sky” и поясни нуждата от интергрирана система за контрол на въздушния трафик над Европа.