Проучване сочи, че над 80 % от учителите в ЕС се чувстват недооценени

| от |

Проучване сочи, че над 80 % от учителите в ЕС се чувстват недооценени — Комисията призовава за действия. 

Flags of member states of the European Parliament fly at half mast

Повече от една трета от учителите в Европейския съюз работят в училища, в които има недостиг на квалифициран персонал, и почти половината от училищните ръководители докладват за недостиг на учители за учениците със специални нужди. Въпреки че почти 90 % от учителите в ЕС заявяват, че са удовлетворени от своята работа, 81 % смятат, че учителската професия не е ценена в обществото.Въпреки че учителите считат, че са добре подготвени, не навсякъде те могат да разчитат на подкрепа през ранните етапи от професионалното си развитие. Това са част от основните констатации в новото Международно проучване в областта на преподаването и ученето (TALIS), проведено от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Проучването, основаващо се върху вижданията на учителите за техните условия за професионално развитие, включва отговорите на 55 000 прогимназиални учители и училищни ръководители в ЕС. Европейската комисия анализира констатациите от проучването TALIS и неговите последици за политиката на ЕС в областта на образованието и обучението в доклад, който също беше публикуван днес.

TALIS отразява вижданията на учители от прогимназиалните училища в 19 страни и региони от ЕС (BENLBGESCZCYDKEEFIFRHRITLVNLPLPTROSESKUK-ENG), както и в 15 други държави: Съединените американски щати, Австралия, Бразилия, Чили, Сърбия, Сингапур, Исландия, Израел, Япония, Малайзия, Южна Корея, Мексико, Норвегия, Абу Даби и Алберта (Канада).

„Някои от посланията в TALIS са обезпокоителни, що се отнася до бъдещето на преподавателската професия. Ако държавите членки не предприемат действия, за да привличат и задържат най-добрите преподаватели, ние ще подкопаем напредъка в подобряването на качеството на образованието в Европа. Комисията е готова да помогне на държавите членки да начертаят политики и мерки, чрез които преподаването да се превърне в по-привлекателна професия“, заяви Андрула Василиу, европейски комисар по въпросите на образованието, културата, многоезичието и младежта.

Констатации от проучването TALIS в ЕС и препоръки на Европейската комисия:

Според ръководителите на училища (директорите) 36 % от учителите в ЕС работят в училища, в които има недостиг на квалифицирани и/или отчитащи добри резултати учители (тази констатация засяга главно NLROEEUK-ENG, а FRNLHRES и EE докладват за недостиг на учители за ученици със специални нужди). Препоръка на Комисията: Държавите членки трябва да въведат дългосрочни стратегии за привличане и задържане на работа на най-добрите учители. Действията могат да включват укрепване на програмите за подготовка на преподаватели, проучване на гъвкави начини за навлизане в професията (също и в средата на кариерата), възможности за професионално развитие и напредване в кариерата въз основа на прозрачни критерии.

Учителите са по-склонни да се чувстват подготвени за своята професия, когато тяхното образование включва комбинация от съдържание, методи на преподаване и учене и практически опит в класната стая по предметите, които преподават. Препоръка:Образованието на преподавателите трябва да включва всички тези области, за да ги подготви по-добре за тяхната професия. По отношение на професионалното развитие е необходимо да се обърне повече внимание на използването на ИКТ в класната стая и на необходимите умения за преподаване на ученици със специални нужди.

Почти 40 % от училищните ръководители докладват, че техните училища не предлагат официално въвеждащо обучение или пък подкрепа през ранните етапи от професионалното развитие; наличието на такива програми е особено ниско в PT, PL и ES. Препоръка: Държавите членки трябва да гарантират, че първоначалната подготовка на преподавателите е последвана от систематична подкрепа през ранните етапи от професионалното развитие.Министрите на образованието на ЕС наскоро се договориха да подобрят подготовката на преподавателите и да бъдат разработени рамки за компетенции, в които ясно се посочват уменията и качествата, които се изискват от учителите на различните етапи от тяхната кариера.

15 % от учителите заявяват, че не са участвали в дейност за професионално развитие през предходната година; около 50 % от учителите никога не присъстват в учебните часове на своите колеги; почти 20 % от тях никога не участват в проекти за съвместно обучение.Препоръка: Държавите членки трябва да поставят по-голям акцент върху ефективното професионално развитие и съвместното обучение, тъй като с тях учителите се насърчават да използват новаторски методи на преподаване и учене (например преподаване на малки групи;използване на ИКТ) и също така нараства удовлетворението на учителите от тяхната работа.Разнообразието в учебните методи подготвя учениците по-добре за по-нататъшното им образование и за пазара на труда, както показват инициативите на Европейската комисия в тази област на политиката „Преосмисляне на образованието“ и „Отваряне на образованието“.

Представяне на резултатите от TALIS

Резултатите от TALIS ще бъдат представени официално в Токио, където на 25 юни ще се проведат седемнадесетият семинар между ОИСР и Япония и неофициална среща на министрите на образованието. Ян Трусчински, генералният директор на Комисията за образование и култура, ще представи също и анализа на политиката на Комисията.

В допълнение ще бъде предоставена техническа информация на заинтересованите страни в областта на образованието и обучението (отворена за медиите), посветена на констатациите от TALIS и препоръките на Комисията. Това ще стане в Брюксел на 25 юни в 14:30 ч. в аудиторията на сградата Madou (1, place Madou). Майкъл Дейвидсън, ръководител на екипа за TALIS в ОИСР, и Ян Пакулски, началник на отдел „Статистика, проучвания и изследвания в областта на образованието и културата“ на Комисията, ще представят докладите.

Контекст

Международно проучване в областта на преподаването и ученето (TALIS)

Това е второто проучване TALIS, публикувано от ОИСР (първото беше публикувано през 2009 г.).Проучването е основният източник на информация от учителите и училищните ръководители относно преподаването, условията за професионално развитие и училищната среда. То се основава на въпросник, изпращан на учителите и училищните ръководители. Участниците в TALIS включват над 55 000 прогимназиални учители от 3 300 училища в ЕС, като те са представителна извадка за почти 1,5 милиона учители в 19-те държави — членки на ЕС, които са участвали в проучването.Заедно с другите 15 страни, взели участие, на въпросника са отговорили почти 110 000 преподаватели, представляващи приблизително почти 4 милиона учители.

Еразъм+

Европейската комисия работи с държавите — членки на ЕС, за открояването и обмена на ефективни практики в областта на политиката и за да им предоставя подкрепа и съвети. Програма „Еразъм +“ — новата програма на ЕС за образованието, младежта и спорта (2014—2020 г.), предоставя безвъзмездни средства за обмен на учители с цел подобряване на тяхното професионално развитие и подпомага партньорства между училища, университети и институти за подготовка на учители с цел разработване на иновационни подходи за преподаване. Чрез училищната мрежа eTwinning учителите могат да обменят идеи със своите колеги в цяла Европа.

 
 

Саундтракът към „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави Топ 200 на „Билборд“

| от chronicle.bg |

Саундтракът към квазиеротичната лента „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави престижната класация Топ 200 на „Билборд“ за албуми, съобщи сайтът на изданието.

По данни на Нилсен Мюзик от тавата, включваща изпълнения на Тейлър Суифт и Зейн Малик, Сия, Холзи, Ник Джонас и Ники Минаж, през първата седмица от излизането й на музикалния пазар са продадени 123 000 албумни единици.

Саундтрак не е оглавявал класацията на „Билборд“ за албуми от август миналата година, когато музиката към комиксовата лента „Отряд самоубийци“ се позиционира на върха и запази първенството в продължение на две седмици, припомня изданието.

Второ място в албумния чарт на „Билборд“ заема певецът Бруно Марс с 66 000 продадени единици от тавата „24K Magic“. Първенецът от миналата седмица, рапърът Биг Шон, е отстъпил на трета позиция с 62 000 продадени единици от албума „I Decided“.

Челната петица в класацията Топ 200 на „Билборд“ за албуми се допълва от хип-хоп триото „Мигос“ с тавата „Culture“ и ритъм енд блус певеца Уикенд със „Starboy“.

Източник: БТА

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.    

 
 

Сексът и прегръдките могат да навредят на съня

| от chronicle.bg, по БТА |

Не можете да спите? Колкото и невероятно да Ви се струва, причина за проблемите със съня могат да се окажат сексът и прегръдките в късна доба, пише в. „Дейли експрес“, позовавайки се на резултатите от проучване, направено във Великобритания от Атомик рисърч.

Авторите му предупреждават, че интимните страсти и гушкането по вечерно време могат да предизвикат смущения в добрата нощна почивка. Причината е, че тренировките под каквато и да е форма в късните часове ускоряват сърдечния ритъм и водят до загряване на тялото, което на свой ред вреди на заспиването.

Въпреки че след секс се освобождават хормони с релаксиращ ефект, изтощителните креватни тренировки могат да разсънят практикуващите ги. Прегръдките след полов акт действат по същия начин.

Така че ако половинката Ви иска да се гушкате, мило му/й кажете да държи ръцете си настрана от Вашето тяло, търкулнете се към хладната част на леглото и се отпуснете в обятията единствено на бога на сънищата Морфей, препоръчват експертите.

 
 

Избери порно, избери живота, избери T2

| от Зорница Аспарухова |

Избери живота, като преебеш своя. Избери порно, за да не правиш секс. Избери да си сексист, егоманиак, циничен гадняр. Избери онези, които ти го вдигат, пред онези, които обичаш. Избери истерията пред срама, избери да се друсаш качествено с реални неща, които харесваш и да дозираш социалните мрежи. Избери живота!

Също така избери „Трейнспотинг“ – на екран и на хартия. После и „Порно“ – само на хартия. Като цяло се довери на Дани Бойл и Ървин Уелш, те си знаят работата. Това важи и за последната им колаборация заедно на екран.

Да избереш „Т2 Трейнспотинг“ пред останалите заглавия в киносалона този месец е като да избереш добрата кока пред скапаната трева. По-силно е, по-смело е, по-скъпо е, вдига ти го по-добре.

Същото важи и за филма на Дани Бойл и сценариста Джон Ходж. Те го правят за пореден път и го правят добре. Избери тях и им се довери, за да те заведат на приключение в мръснишкия свят на Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби.

Точно 20 години минаха, откакто хероиновата истерия на триото Бойл-Ходж-Уелш нанесе мощното си кроше в киносалоните и оформи част от иронично-циничното поколение на 80-те и 90-те години.

Припознаването с хистеричния живот и изборите на основните персонажи не е онова, което прави „Трейнспотинг“ толкова специален, както някои от вас биха си помислили. Обратният характер на всичко онова, което този филм разказва, е циничната нотка, която ние толкова харесваме.

Неговите персонажи избират живота, отнемайки го. От себе си и от другите. Да възхвалиш живота, чрез неговото тотално унищожаване и незачитане, разбиването му на дребни парчета, ето това прави този филм това, което е. И така вече 20 години.

Рентън, Sick Boy – Саймън, Спъд или Компира и Франк Бегби, преследват съзнанието на хиляди фенове по света с реплики, сцени, крайности, гнусотии и изборите си. Отварящият монолог на Марк Рентън, който ти казва да „избереш живота“ и досега остава епопея, на която се оповава почти всеки средностатистически циник с повече акъл.

20 години по-късно нещата са се променили. „Т2 Трейнспотинг“ удря кината като наркотична доза качествено бяло, която е редно да си причиниш. Той носи духа на първата киноистерия, но има повече сантимент в себе си.

Trainspotting трейнспотинг

Старите персонажи са тук, пръснати в различни точки на красивия и тучен Единбург, за да се съберат отново в носталгия по миналите дни, добрите наркотици, голите жени, порното, съжаленията, угризенията, изборите, умиленията и новите схеми и измами. Като последното едва ли има кой знае какво значение.

Китната предрусала четворка на Единбург винаги ще намери нещо, с което да се забавлява. В „Т2 Трейнспотинг“ изборът пада върху минали измами и нови такива, включващи порно с мъже, които обичат да им го слагат отзад и една българка. Това обаче се случва само на повърхността. Като повечето неща, които са потенциално добри и този филм има няколко нива. Дали всички ще ги видят и усетят, това вече си е тяхна работа.

Тези, които са прочели „Порно“ на Ървин Уелш във влажно очакване на този филм, нека да бъдат предупредени – „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“. Бойл и Ходж използват различни отправни точки и основи на романа, които заковават в сюжета, но филмът не е директна адаптация на втория роман на Уелш. Той е много различен от хероиновите истории на лудия шотландец.

Сюжетът на „Т2 Трейнспотинг“ в случая не е важен. Важни са Юън Макгрегър, Юън Бремнър, Джони Лий Милър, Робърт Карлайл, химията – тази на екрана и тази в лъжички и линийки, монолозите, музиката и за някои от нашите сънародници – и участието на Анжела Недялкова и появата на гара Подуяне.

Всичко това го има и е поднесено с показателната си хаотичност, точно като първата част, но с повече носталгия.

Кенефи, Иги Поп, псувни, дрога, измами, пари, изкуствени мъжки членове, циците на Анжела, буркан с шипков мармалад, Ървин Уелш в кадър, Рентън, който пее, Бегби социопатът, монолог за консуматорския живот и лайковете във фейсбук, кратката поява на Даян, първата сцена с купчина задъхани фитнес маниаци…

Всички тези неща обагрят света на „Т2 Трейнспотинг“ в приятни наркотични краски. Носят доволна наслада на онези, които са гледали първия филм и очакват втория. Дори и на онези, които не го очакват.

Дани Бойл знае как да прави кино и майсторски се справя с объркания свят на Ървин Уелш за втори път. Малко биха успели и почти никой не би се пробвал. Освен Бойл, който е диригент от класа и го доказва отново.

T2: TRAINSPOTTING Трейнспотинг

Нуждата от продължения на филми се е превърнала в същото, в което и нуждата да пускаш песни и статуси за живота си всеки ден във фейсбук. Безмислие. Безвремие. Тотална жалкост. Малка нужда, която се е превърнала в голяма нужда. Като тази, която правиш насаме.

„Трейнспотинг“ няма нужда от продължение и все пак получава такова. То, за разлика от повечето комерсиални заглавия, които са се окичили с втори, трети и пети части, е негов достоен събрат. Поостарял и прашасал. Но изтупан и лъснал косъма, за да покаже, че още го бива. И е така. Бива го повече от другите.

От първата сцена с роботизираните healthy идиоти, през задължителния монолог на Рентън, до разбитото с кенеф лице на Франк Бегби, всеки момент е премерен и идва в перфекни цветни дози. Облечен в добър диалог, актьорска игра, музика и цветове като дъга през погледа на весел наркоман, носещ цветни очила и яздещ пони.

„Т2 Трейнспотинг“ е пътуване към миналото на едно по-добро кино, което някак сме забравили как се прави и как се гледа. От време на време обаче някой ни го напомня. Този месец това е Дани Бойл и неговият коктейл от шотландска кръв, примесена с качествена дрога и достойно друсане за всеки киноман.

Така че, избери живота навън и около себе си. Избери по-доброто кино. И не забравяй да си поемеш дълбоко дъх в началото. После се гмурни в кенефа на „Т2 Трейнспотинг“ и се наслаждавай! Мърляво е, но ще ти хареса.

Източник: Webcafe.bg