Противоречива равносметка след първата година на Рохани

| от |

Иранският президент се опитва да се пребори с консервативните хардлайнери в ислямската република. Засега успехите му са скромни, а като цяло резултатът ще зависи от подкрепата за него от населението, пише Джамшид Фарухи от Дойче веле.

Иранското общество е разделено – днес повече от всякога. Преди 1 година то избра Хасан Рохани за нов ирански президент. Наричат го „човекът от центъра“, което в днешен Иран е едновременно благословия и проклятие.

Проклятие, защото президентът е подложен на критика от всички партии и има врагове навсякъде: хардлайнерите го обвиняват, че отива твърде далеч, а реформаторите смятат, че е твърде предпазлив. Каквото и да каже или направи Рохани, критики се сипят от всички страни на политическия спектър. Същевременно обаче е и благословия, защото той седи на два стола и има възможността да поддържа известна близост и с двата политически лагера. Рохани е едновременно консервативен и прогресивен, традиционен и модерен. Той е противоречив точно толкова, колкото и ислямската държава, на която той е президент.

Големи очаквания, малко влияние

Неслучайно ключът се превърна в символ на предизборната му кампания. Това беше знак, че Рохани може да предложи решение на проблемите. Той се представяше за алтернатива на политическия център и самият той беше изненадан от неочакваната си категорична победа на изборите. Това пък го натовари с огромни очаквания. При това Рохани знаеше прекрасно, че властта на президента в страната на аятоласите е ограничена. Бившият съветник по въпросите на сигурността беше наясно, че религиозният водач аятолах Хаменей и ултраконсервативните висши командири на Революционната гвардия имат силно влияние върху политиката.

Най-голямото му постижение без съмнение беше промяната на курса в ядрения спор. Рохани извади Иран от задънената улица на ядрените преговори, като наруши табуто върху директните преговори със заклетия враг САЩ и се застъпи за политика на разведряване спрямо Запада и съседните държави. Макар все още да няма решение, шансовете за постигане на приемливо споразумение са по-добри от всякога. Подновяването на ядрените разговори беше последвано от ограничено разхлабване на санкциите. Отмяната на част от тях обаче не може да стори чудеса – все още иранската икономика тъпче на едно място. Правителството не успя да задържи инфлацията, която през юли достигна 25 на сто. Безработицата, и най-вече младежката безработица в страната, е изключително висока. Пропастта между бедни и богати расте, а корупцията е повсеместна.

В предизборната си кампания Рохани се застъпи за освобождаване не политическите затворници и действително много от тях излязоха от затвора. Но политическото разведряване бе краткотрайно – скоро арестите бяха подновени. Хасан Рохани искаше да отмени домашния арест на опозиционните лидери Мусави и Каруби, но не успя да изпълни това си обещание. Вместо това двамата опозиционни лидери могат да останат доживотно под домашен арест. Рохани пледираше и за свободен достъп до информация. В действителност обаче цензурата в интернет беше засилена. Напразно президентът се опита да легализира ползването на социалните мрежи. Вместо това Фейсбук, Ютюб и WhatsApp скоро могат да бъдат блокирани.

През първата година от мандата на Рохани намаляха публичните екзекуции, но като цяло се увеличи броят на извършените екзекуции, особено в провинциите. Всичко това показва, че президентската дума няма тежест. Със символичния си ключ в ръка иранският президент стои пред заключени врати, които не може да отвори сам. Ако Рохани действително иска да промени нещо, той трябва да работи съвместно с хората, които го избраха за президент и все още го подкрепят. Вътрешната битка за власт той може да спечели единствено чрез мобилизиране на масите. Само така втората година от неговия мандат може да бъде успешна.

 

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“

 

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“. 

 
 

Рецепта за магическо греяно вино

| от Росица Гърджелийска |

Краят на годината наближава, а в студеното време има една напитка, която може и да те сгрее, и да те отпусне – греяното вино. То може да се приготвя по различни начини, но  задължителните му съставки включват освен, разбира се, виното, още черен пипер, карамфил и мед.

Представяме ви рецепта на Росица Гърджелийска, която работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Роси е създала тази рецепта, докато работи в един пъб в Англия, където на посетителите толкова им харесва, че прекарва цели дни в кухнята, забърквайки тази отвара от чудни аромати и коледно настроение. Ето какво ви трябва за нея:

Нужни продукти:

1 бутилка вино
50 мл бренди
2 ч.ч. силен черен чай
2 ч.ч. портокалов сок
2 портокала
2 ябълки
боровинки
2 канелени пръчки
6 карамфила
няколко резенчета джинджифил
3 дафинови листа
1/3 ч.л. индийско орехче
5 зърна черен пипер
5 с.л. мед
ванилия

Начин на приготвяне:

В тенджера сипете чая и го загрейте заедно с меда за 5 мин. Дръжте котлона на слаб огън през цялото време, не позволявайте на течността да загрее, но и не го изключвайте.

Добавете плодовете, портокаловия сок и подправките и оставете да се грее 15 минути.

Добавете виното и брендито и го оставете на котлона за още 10 мин.

Опитайте виното и при нужда добавете още мед. Греяното вино трябва да е леко сладко.

И не забравяйте – за греяно вино няма неподходящо време.

 
 

Първи кадър на Том Холанд като Спайдърмен

| от chronicle.bg |

Колкото и филми да сме гледали за Спайдърмен досега, напът сме да видим първия за Питър Паркър. В новия филм за супергероя с Том Холанд в главната роля ще проследим историята на Питър – момчето, което се превръща в Спайдърмен, докато живее обичайния си тийн живот.

За Холанд това не е екшън филм, а по-скоро история за момче, което се бори за това, да успее да заговори момиче, докато се опитва междувременно и да спаси града.

„Спайдърмен: Завръщане у дома“ ще се появи на екран през лятото на 2017-а.