Противоконституционно ли е електронното гласуване у нас?

| от | |

Автор : Емил А. Георгиев (http://delibertate.info)

electronic-vote

С онзиденшното си телевизионно обръщение президентът на Републиката Росен Плевнелиев предложи провеждането на национален референдум, на който притежателите на български лични документи да кажат тежката си дума по следните 3 въпроса, конкретно:

– подкрепят ли въвеждането на мажоритарен избор за част от депутатите в НС;

– подкрепят ли въвеждането на задължително гласуване, както и

– подкрепят ли дистанционното гласуване по електронен път.

Онези, които следят политическия оборот със сигурност отчетоха, че президентското предложение буквално взриви лагера на управляващите партии, чиито изявени представители не закъсняха с представянето наопорни точки, които вкупом трябваше да оборят Плевнелиевата теза.

Поне на пръв поглед юридически най-подплатено изглеждаше мнението на кюстендилската народна представителка Мая Манолова, която

изключително скоропостижно заблуди

медийните потребители, че в своето решение No 4 от 2011 г. Конституционният съд бил признал електронното гласуване за противоконституционно.

Това твърдение, разбира се, е напълно несъстоятелно и желанието ми да ви споделя защо мисля така, ме мотивира да блогна няколко изречения по въпроса.

За какво става дума?

Конституционният съд е сезиран от петдесет и трима народни представители от 41-вото Народно събрание на основание чл. 150, ал. 1 от Конституцията, които искат установяване противоконституционност на голям брой разпоредби от Изборния кодекс (ИК), както и несъответствието им с общопризнатите норми на международното право и с международни договори, по които Република България е страна.

Една от атакуваните норми е § 11 от Преходните и заключителни разпоредби, в който е предвидена възможността за електронно гласуване.

Какво предвижда § 11 от ИК?

Идеята на този параграф е при изборите за президент и вицепрезидент на републиката през 2011 г. да се проведе експериментално гласуване по електронен път чрез интернет, като на Централната избирателна комисия (ЦИК) е възложено да определи пет избирателни секции, образувани в страната, съответно пет избирателни секции, образувани извън страната, в които да се гласува електронно при следната процедура:

– Не по-късно от 5 дни от датата на насрочване на изборите ЦИК открива интернет страница, чрез която да се гласува;

– На въпросната страница могат да гласуват само онези, които предварително (12 дни преди изборите) са се регистрирали пред ЦИК и са получили от нея специална парола за достъп;

– Гласуването по интернет е замислено като предварително: започва не по-късно от 5 дни преди изборния ден и приключва 48 часа преди изборния ден, а след изтичането на този срок ЦИК е длъжна да спре достъпа до страницата;

– Гласоподавателят се идентифицира по начин, който позволява уникално разпознаване на лицето (=електронен подпис) и след това на екрана се появява електронна бюлетина, на която избирателят отбелязва еднозначно своя вот за избраната от него кандидатска листа;

– Интересното е, че избирателят може да промени своя вот чрез повторно гласуване, ако не е изтекъл по-горе споменатия срок (48 часа до изборния ден), като в този случай проведеното първо гласуване се анулира автоматично;

– Подадените по електронен път гласове се съхраняват в електронна избирателна урна и не позволяват разкриване на самоличността на избирателя;

– Гласувалите електронно все пак имат опцията да се разходят до избирателната си секция и да гласуват още веднъж, като за да се избегнат злоупотреби в Секционната избирателна комисия са длъжни да проверяват всеки избирател дали вече не е гласувал по интернет. В случай че избирателят е гласувал по електронен път, електронното му гласоподаване се анулира и той се допуска до гласуване в секцията;

– Някак странно изглежда загрижеността за опазването тайната на вота на подадените в електронната избирателна урна електронни гласове – установи ли се нейно нарушение, то за недействителни се обявяват всички гласове във въпросната урна;

Какво решава КС?

Накратко, правната светая светих на Републиката приема, че

– определянето на електронното гласуване чрез интернет като експериментално е юридически непрецизно, защото експеримент няма, а има възможност (не задължение) за гласуване чрез интернет в ограничен брой секции, определени от ЦИК;

– има проблем с тайната на вота – съдиите се опасяват за рискове при преноса и съхраняването на информацията по електронен път, както и поради липсата на гаранции за доброволността и автентичността на волеизявлението на гласуващия;

– се дава възможност за упражняване правото на глас повече от един път, което противоречи на класическото изборно правило един човек – един глас;

– анулирайки веднъж подадения по електронен път глас, от СИК неминуемо разбират за кого въпросният глас е бил подаден. С други думи, тайната на вота е нарушена, като практическото изражение на анулирането на един глас ще води до обявяването за недействителни на всички гласове от същата електронна урна.

С оглед на гореизложеното КС преценява, че уредбата на § 11 ИК не обезпечава гаранции за личното упражняване на правото на глас и опазването тайната на вота, което е нарушение на принципа за тайното гласуване при избори (чл. 10 от Конституцията), поради което установява противоконституционност на целия § 11 ИК.

Какво означава това?

Нищо повече от това, че КС обявява една норма за противоконституционна, така че от датата на решението му същата не се прилага.

Така погледнато решението не би трябвало да учудва, защото атакуваната норма е силно несъвършена и създава повече проблеми, отколкото решава. Все пак замисълът й не е напълно порочен и това се оценява на няколко места в конституционното решение.

Така например съдиите много ясно казват, че

Само за себе си електронното гласуване не е противоконституционно, бидейки вид дистанционно гласуване, каквото е отдавна практикуваното в други държави гласуване по пощата; принципно не е в противоречие с международни договори, по които Република България е страна.

както и че

Конституционният съд е наясно, че електронното гласуване е адекватна на съвременните реалности възможност, която разширява и улеснява участието на гражданите в изборите, но само ако ефикасно е гарантирана тайната на вота.

За последователното и трайно, а не експериментално въвеждане на електронното гласуване на избори е наложителна стриктна и прецизно синхронизирана правна уредба, чрез която адекватно на конституционните принципи да се реализират избирателните права на гражданите и така изборите да легитимират държавното управление, основаващо се върху вота на избирателите, даден в честно и плуралистично състезание.

Погледнато с присъщия за пишещия тези редове оптимизъм, Конституционният съд не само че не обявява електронното гласуване чрез интернет за противоконституционно, а дори съставя една своего рода рецепта за необходими корекции в законодателството, които да освободят пътя за участие в изборния процес и в крак с модерните технологии.

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.  

 
 

Защо лентите на adidas са вертикални на панталоните, а тези на обувките са под ъгъл?

| от chronicle.bg |

Е, ето ви още една разбулена мистерия, благодарение на интернет.

Замисляли ли сте се защо панталоните adidas имат вертикални ленти, а тези на обувките са под ъгъл?

Явно някой го е направил и благодарение на дискусии в социални мрежи като reddit и imgur, една теория изплува като най-често срещаната.

Както може да се види от снимката, когато човек е клекнал, линиите от панталона биват перфектно продължени от тези на обувките.

Но това не е всичко.

Други забелязаха, че долната част на горнищата adidas също имат ленти. Но те са хоризонтални. И точно в тази поза изглеждат като началото на тази изключително интересна конфигурация.

Разбира се, теорията не е официално потвърдена от спортния гигант, но има смисъл, нали?

Имате да допълните нещо? Направете го в секцията за коментари.

 
 

Оскари 2017: Филм на Pixar – предпочетен пред „Сляпата Вайша“ на Тео Ушев

| от chronicle.bg |

Теодор Ушев не беше избран да получи „Оскар“ за късометражния си анимационен филм „Сляпата Вайша“.

Работещият в Канада български аниматор се състезаваше с още 4 заглавия за престижното отличие, но на церемонията тази нощ беше награден Piper на хитовото студио Pixar.

„Сляпата Вайша“, разказващ за момиче, което нe може да живее в настоящето, защото с едното си око гледа в миналото, а с другото в бъдещето, направи премиерата си на „Берлинале“ през миналата година и вече има над 20 награди – включително на възрастното и детското жури на международния фестивал за анимация в Анеси, „Сребърен Пегас“ от фестивала „Аниматор“ в полския град Познан, и голямата награда за анимация на най-стария щатски фестивал в Чикаго.

„Сляпата Вайша“ е базиран на разказ на Георги Господинов, а Теодор Ушев ще продължи сътрудничеството си с писателя, включително по пълнометражна анимация по романа „Физика на тъгата“.

Вижте и кои са другите победители. 

 
 

Ryanair използва гафа от „Оскар“-ите, за да си направи реклама

| от chronicle.bg |

Нискотарифният превозвач Ryanair използва грешката с обявяването на победителя на „Оскар“-ите в категорията за най-добър филм, за да си направи реклама.

Компанията пусна в Туитър снимка от церемонията с текст:  „Сгрешили сте името? Предлагаме 24-часови гратисни периоди да поправите малки грешки. Така няма да бъдете оставени в La La Land“.