Проституцията в Османската империя
Твърди се, че проституцията е най-старата професия на света. Когато става дума за османските времена обаче се знае твърде малко – и то не само защото са правени малко проучвания.
Докато бракът, разводът, робството и прелюбодейството са ясно регламентирани в османското право и мюсюлманският закон, Шариата, с проституцията нещата стоят по различен начин. 
Изследователите също така се оплакват, че случаите, цитирани в османските регистри не са достатъчно конкретни, за да се определи дали става въпрос за проституция, пише hurriyetdailynews.
Един от първите случаи, в които са споменати проститутки е по време на последните години на царуването на султан Сюлейман Великолепни. Инцидентът се случил през 1565, когато хората от областта Султангир се оплакали, че пет жени, с имена Арап Фати, Нарин, Гиртили Нефисе, Камер и Балати Юмни били отркито ангажирани с проституиране. Само една от тях отказва да се изправи пред съдия. Решено е къщите на жените да се продадат, а жените да бъдат изгонени от града.
Престъпление и наказание
Само две години след цитираната ситуация султан Селим II издава указ, призоваващ разследването на проституцията и наказанието й. Приканата обаче не била особено успешна, тъй като било твърде лесно да се подкупят местните власти.
В “Проституцията в Османската империя, XVI-XVII век”, Маринос Сарианис коментира, че законите били по-скоро неясни. Като че ли проституирането било легално, но сводничеството не. Османците предпочитали да изискват глоби от жените, извършващи вид “изневяра”, което вършело работа на проститутките. Авторът цитира и инициятива на местният управител на Дамаск, който решил да иска месечна вноска от всяка проститутка. През 1703г. Одрин бил пълен с проститутки, и на служителите отново било възложено да ги регистрират.
През XIX век са отворени механи на много места в Истанбул, в които обикновено служителите са красиви млади момчета. По това време трафикът на жени от балканите вече е широко разпространена дейност. На чужденките е разрешено да работят в местни бардаци в някои области. По принцип на мюсюлманките е забранено да проституират, но все пак се срещали.
Различни консулства взимали участие в практиката на “спасяване” на всяка жена, която е непълнолетна, стига семейството й да поиска това. Най-често имало такива молби от Австрия. Турската полиция не се намесвала в подобни дейности с чужденци, което накарало трафикантите да си извадят турски паспорти, за да бъдат пазени от системата.
Младите момчета и проституцията
Докато за западните народи проституирането по-скоро е свързано с жени, в османската култура била на почит красотата на младите момчета. Уолтър Андрюс и Мехмед Калпакли отразяват това в книгата им “Епохата на възлюбените”:
“В случаи, в които общественият живот е доминиран от мъже и много от тях прекарват по-голямата част от времето във война в компанията на други мъже, ценности като сила, смелост, физическа сила, мъжка красота и артистичен талант са били високо ценени. Да бъдеш привлечен от млади мъже утвърждава това.”
В османското общество жените от по-богати родове не излизали от домовете си. Бедните пък само отивали например да напазаруват. В такъв смисъл не е изненадващо, че младите момчета и мъжете работели като сервитьори например. На собствениците на механите не им отнема много време докато осъзнаят, че ако момчетата са привлекателни ще има повече клиенти. Андрюс и Калпаки цитират случай, в който се строи комплекс, в който е пълно с млади мъже. Той се оказва толкова популярен, че в крайна сметка други собственици на бани го събарят. Властите изглежда си затваряли очите за подобни случки, стига да няма социално възмущение или изнасилване. Наказанията не били последователни и се прилагали само в зависимост от ситуацията.
