Проституцията в Османската империя

| от |

Твърди се, че проституцията е най-старата професия на света. Когато става дума за османските времена обаче се знае твърде малко – и то не само защото са правени малко проучвания.


 

1

Докато бракът, разводът, робството и прелюбодейството са ясно регламентирани в османското право и мюсюлманският закон, Шариата, с проституцията нещата стоят по различен начин. 2Изследователите също така се оплакват, че случаите, цитирани в османските регистри не са достатъчно конкретни, за да се определи дали става въпрос за проституция, пише hurriyetdailynews.

 

Един от първите случаи, в които са споменати проститутки е по време на последните години на царуването на султан Сюлейман Великолепни. Инцидентът се случил през 1565, когато хората от областта Султангир се оплакали, че пет жени, с имена Арап Фати, Нарин, Гиртили Нефисе, Камер и Балати Юмни били отркито ангажирани с проституиране. Само една от тях отказва да се изправи пред съдия. Решено е къщите на жените да се продадат, а жените да бъдат изгонени от града.

Престъпление и наказание

Само две години след цитираната ситуация султан Селим II издава указ, призоваващ разследването на проституцията и наказанието й. Приканата обаче не била особено успешна, тъй като било твърде лесно да се подкупят местните власти.

В “Проституцията в Османската империя, XVI-XVII век”, Маринос Сарианис коментира, че законите били по-скоро неясни. Като че ли проституирането било легално, но сводничеството не. Османците предпочитали да изискват глоби от жените, извършващи вид “изневяра”, което вършело работа на проститутките. Авторът цитира и инициятива на местният управител на Дамаск, който решил да иска месечна вноска от всяка проститутка. През 1703г. Одрин бил пълен с проститутки, и на служителите отново било възложено да ги регистрират.

През XIX век са отворени механи на много места в Истанбул, в които обикновено служителите са красиви млади момчета. По това време трафикът на жени от балканите вече е широко разпространена дейност. На чужденките е разрешено да работят в местни бардаци в някои области. По принцип на мюсюлманките е забранено да проституират, но все пак се срещали.

3

Различни консулства взимали участие в практиката на “спасяване” на всяка жена, която е непълнолетна, стига семейството й да поиска това. Най-често имало такива молби от Австрия. Турската полиция не се намесвала в подобни дейности с чужденци, което накарало трафикантите да си извадят турски паспорти, за да бъдат пазени от системата.

Младите момчета и проституцията

Докато за западните народи проституирането по-скоро е свързано с жени, в османската култура била на почит красотата на младите момчета. Уолтър Андрюс и Мехмед Калпакли отразяват това в книгата им “Епохата на възлюбените”:

“В случаи, в които общественият живот е доминиран от мъже и много от тях прекарват по-голямата част от времето във война в компанията на други мъже, ценности като сила, смелост, физическа сила, мъжка красота и артистичен талант са били високо ценени. Да бъдеш привлечен от млади мъже утвърждава това.”

В османското общество жените от по-богати родове не излизали от домовете си. Бедните пък само отивали например да напазаруват. В такъв смисъл не е изненадващо, че младите момчета и мъжете работели като сервитьори например. На собствениците на механите не им отнема много време докато осъзнаят, че ако момчетата са привлекателни ще има повече клиенти. Андрюс и Калпаки цитират случай, в който се строи комплекс, в който е пълно с млади мъже. Той се оказва толкова популярен, че в крайна сметка други собственици на бани го събарят. Властите изглежда си затваряли очите за подобни случки, стига да няма социално възмущение или изнасилване. Наказанията не били последователни и се прилагали само в зависимост от ситуацията.

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.  

 
 

#Bookclub: Да мислиш шантаво като Туве Янсон

| от chronicle.bg |

Кой е измислил мумините?
Една жена – Туве Янсон.
А кой е измислил Филифьонката, Мисата, Малката Мю…? – пръстът се разхожда по листа.
Пак тя.
Е! И аз искам да мисля така шантаво!

Гого тъкмо е прочел комикса „Прислужницата на мама Муминка“. Книжката продължава да ни разкрива фрагменти от живота на мумините, допълнени със страхотните изображения на Туве Янсон. Заглавието звучи странно, защото „прислужница“ някак не се вписва в света на мумините. Това представлява и ситуацията – един неуспешен и не много желан опит за промяна във всекидневието.

Всъщност причината за всичко е новата съседка на мумините – Филифьонката, която е образцова домакиня и майка. Шокирана от състоянието на дома на своите съседи, тя ги засрамва толкова много, че те си наемат домашна помощница. Още с пристигането на Мисата, става ясно, е тя се нуждае от разведряване. Прислужницата е самото олицетворение на тъгата, дълга и страха. Междувременно Филифьонката мистериозно изчезва, а в отсъствието й мумините започват да учат Мисата как да се радва на живота.

Това е четвъртата книжка от поредицата с комикси на Туве Янсон, издавани за първи път в България от издателство „Пурко“. Целта е почитателите на Туве в България да могат да се докоснат и до тази по-малко известна част от творчеството на финландската писателка. Тук можете да видите и как изглежда комиксът.

 
 

Ryanair използва гафа от „Оскар“-ите, за да си направи реклама

| от chronicle.bg |

Нискотарифният превозвач Ryanair използва грешката с обявяването на победителя на „Оскар“-ите в категорията за най-добър филм, за да си направи реклама.

Компанията пусна в Туитър снимка от церемонията с текст:  „Сгрешили сте името? Предлагаме 24-часови гратисни периоди да поправите малки грешки. Така няма да бъдете оставени в La La Land“.

 
 

Известни личности с известни роднини

| от chronicle.bg |

Кръвта вода не става, крушата не пада по-далече от дървото и още подобни клишета перфектно обрисуват какво се случва в някои холивудски семейства.

Славата и сценичните заложби изглежда си имат специален ген. В някои семейства този ген просто се предава. Например, Блейк Лайвли от “Клюкарката” получава все повече внимание, но тя съвсем не е единственият член на семейството си под прожекторите. По-голямата й сестра играе в “Туин Пийкс”.

Тя е на следващия слайд от днешната ни галерия.