Пропагандните лъжи на Путин

| от |

Руснаците са буквално зомбирани от медиите – те не спират да ги заливат с пропагандни лъжи за ставащото в Украйна, казва руският журналист Игор Яковенко. В интервю за Дойче Веле той говори и за отношението към България.

Vladimir-Putin-1

„Това, което се случва в момента между Русия и Украйна, за голямо съжаление може да се сравни с политиката на Хитлерова Германия след окупацията на съседни държави през 1938-1939 година. Но има една съществена разлика: при Хитлер и Сталин лъжата играе второстепенна роля. В днешна Путинова Русия пропагандните лъжи в медиите са много повече, отколкото преди 75 години. Махалото на пропагандата променя общественото съзнание, а политиката се опира тъкмо върху така формиралото се обществено мнение. Русия е в момента буквално зомбирана от медиите. Много ме е страх, че след като 76 процента от руснаците са готови да подкрепят евентуална война с Украйна (по данни на института „Левада”, на които аз имам доверие), ще бъде изключително трудно да се избегне агресията”, казва Яковенко, според когото медиите носят съществена част от вината за ескалацията на напрежението.

„В осъществяването на кримския сценарий медиите изиграха важна роля. Те създадоха такава истерия, че идеята „да си върнем нашия Крим” беше единствената логична развръзка. Дори мисля, че анексирането на Крим не беше предварително планирано”, казва Игор Яковенко, който е бивш генерален секретар на Съюза на журналистите в Русия.

Телевизионните войски на Путин

Яковенко беше сред организаторите на московския „Марш на истината”, който се проведе в началото на тази седмица. По негови изчисления в опозиционния митинг са участвали между 5 и 7 хиляди души. „Този марш показа, че поне демонстрантите са започнали да наричат с истинските им имена хората, които днес успешно доразвиват традицията на Гьобелс“, отбелязва журналистът. На самия митинг той говори за „телевизионните войски на Путин”. Какви точно задачи изпълняват тези войски?

„Ако целта на Путин е да укрепи властта си за някакъв период, то неговата телевизионна армия очевидно си върши отлично работата. Първо, тя успя да раздели руското общество на „патриоти“ и „национални предатели”. Второ, ликвидира всички възможности за комуникация между тези две части от обществото. Неслучайно от телевизионния ефир изчезнаха дискусионните предавания. В момента в токшоутата не се дискутира – там се случва нещо, което аз бих нарекъл „хорово пеене”. 90 процента от това, което върви сега по руските медии, възпроизвежда гледната точка на лъжата. А именно: че в Украйна на власт са фашистите, че руснаците там са подложени на унижения, гнет и убийства. А това, разбира се, е лъжа. На власт в Украйна са различни хора, сред тях има може би един процент „бандеровци”, но останалите представляват най-различни гледни точки, а бедата им е, че са неопитни управленци. В този смисъл мнозинството руснаци са жертва на чудовищна пропагандна манипулация“, казва Яковенко и продължава:

„Путин без съмнение постигна тактическа победа. Но в стратегическо отношение информационната политика на Русия, залагаща на пропагандата, е провал. Защото медиите прокараха граница не само вътре в руското общество – те изолираха Русия от Западния свят. И аз мисля, че тази изолация ще бъде осъзната като стратегически провал много по-бързо, отколкото това стана по времето на Съветския съюз. Точно кога – не мога да кажа, но си мисля, че още тази година Русия ще се сблъска със сериозни проблеми. Информационната война с Украйна ще престане да бъде само информационна, защото там вече се проля кръв, пък и не мога да си представя, че Украйна ще продължи да губи територии без проливането на още кръв. В тези условия напрежението между Русия и Запада неизбежно ще се увеличи още повече, а от подобно противостоене Западът винаги е излизал като победител”, посочва руският журналист.

„Руснаците много обичат българите“

А какво е мястото на България в тази напрегната обстановка? Застрашена ли е тя и какво мислят руснаците за нея? На тези въпроси Игор Яковенко отговаря така:

„Мисля, че не може да съществува реална заплаха за България от страна на Русия. Защото България е член на НАТО. Да, в Русия в момента е в ход стремителна архаизация на политиката и руските власти вече в голяма степен взеха решението, че Западният свят за тях не съществува. Те са готови да се скарат както със САЩ, така и с НАТО, но въпреки това не вярвам, че Путин ще предприеме някакви остри стъпки срещу Алианса. В този смисъл не виждам реална заплаха за България, пък и се надявам, че руските власти ще запазят някаква частица здрав разум. Освен това България е за Русия братски, много топъл, много любим народ. Руснаците много обичат българите, отношението към тях е не просто топло, а направо нежно“, казва Яковенко и добавя: „В момента не виждам да съществува сериозен проблем с България като самостоятелен политически субект. Основният проблем днес са отношенията със САЩ и с Обединена Европа. И си мисля, че тъй като България е част от ЕС, мнозинството руснаци просто не са в състояние да разграничат българската позиция от европейската”, посочва руският журналист Игор Яковенко.

 

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.

 
 

Онова, което интернет ни даде

| от |

Телефоните ни днес са милиони пъти по-мощни от апарата, с който НАСА са изпратили човек в космоса. Ние обаче ги ползваме, за да пишем коментари под видеата на Адел в YouTube за това колко Миле Китич е по-велик. Да оставим и че интернет даде живителна сила на троловете. Това са естествени негативи – като хората, които са против яденето на месо. Винаги ще има някой, който ще свикне последен с хубавото. Тъй като всяка революция върви със своите глупости, лесно е да се сещаме за тях.

По случай деня, в който се появява компютърната мишка, решихме да се съсредоточим върху позитивите, които интернет ни дава, но пренебрегваме с необяснима усърдност.

Google

Ако ми даваха по левче всеки път, когато някой ме пита глупост от рода на „коя е столицата на Азербайджан“, щях да седя на плажа на Малдивите и да пиша коментари под видеата на Адел в YouTube колко Миле Китич е по-велик.

Туториалите в YouTube

Джъстин Бийбър тръгна от YouTube. На сайта има всякакви уроци за всичко. Като почнеш от най-необходимите неща: оказване на първа помощ, оцеляване в пустошта, гримиране. И стигнеш до страхотни глезотии като:

гримиране.

 

Аудио книги

И преди да е станало мазало, искам да подчертая, че ситуацията не е или-или. Може и двете.

Някои хора „обичат да усещат книгата в ръцете си“. Хубаво. Не се съмнявам, че и едно време монасите са казвали на Гутенберг : „обичаме да усещаме перото в ръцете си“. Нищо лошо, кой каквото го кефи. Аудио книгите са подценявани, това ми е мисълта.

 

GPS

Ако едно време Калин Терзийски казваше, че Зелените са хубави, това е, защото не е виждал джипиес. Зелените са нищо пред тази технология. Няма да се луташ, няма да се маеш, няма ама това на тая пряка ли беше или на следващата. Цъкаш два пъти – аз съм тука, трябва да стигна там и то само тегли чертата. Ти само трябва да ходиш по нея. А ако се страхуваш, че те следят – да, следят те. Сергей Брин и Лари Пейдж (които само звучат, че са от Лед Цепелин, иначе са собственици на Гугъл) седят в офиса си и се чудят „Тоя па къде ще кърка тая вечер“.

 

Бонус:

Хапчета за всичко

За гъбички, за газове, за мускули, за сваляне на килограми, за простата, за по-надолу от простата. На практика тази медицинска част от интернет е като рекламите, докато вечеряте. Само, че на стероиди. Купени от интернет. А ако нямаме пари да си купим хапчета за всичко – споко. Един нигерийският принц иска да ни даде милиони долари.

 
 

Първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение

| от chronicle.bg, по БТА |

„Белгийският крал“ е първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение. Първата прожекция у нас за незряща публика е днес от 17.00 ч. в Дома на киното.

„Кино за незрящи“ е проект на „София филм фест“ /“Арт фест“, с перспектива да стане постоянна инициатива, за да могат хората с ограничено зрение да припознаят киното в своя живот. Тревожно е, че много малко от незрящите хора са влизали някога в киносалон. Това е на път да се промени – благодарение на усилията на организаторите все повече филми ще бъдат технически адаптирани.

През март, по време на 21-ия СФФ, за първи път бяха показани два филма, тематично свързани с живота на хора, които са загубили зрението си. Прожекциите бяха експериментални, като в реализирането им се включиха актьори, четящи на живо в залата диалога между героите, както и обяснителния текст между репликите, за да могат незрящите да си представят сцените и детайлите в тях възможно най-добре, припомнят инициаторите.

„Белгийският крал“ е първият филм в България, който е дублиран по специален начин, чрез което става достъпен за хора с нарушено зрение. Озвучаването на филма е осъществено в партньорство с „Доли медия студио“.

Филмът е пародия на документален роуд муви, в който един крал се събужда за реалния свят – в ролята е белгийският актьор Петер Ван ден Бегин. Сред актьорите са и Брюно Жорис, Титус де Воогт, Люси Дебе. Нина Николина влиза в ролята на българската фолклорна певица Ана, която спечелва сърцето на белгийския крал, а Валентин Ганев е заместник-шефът на турските тайни служби. Холандският режисьор Питер ван дер Хауен е в ролята на документалиста Дънкан Лойд, а сръбският актьор Горан Радакович е снайперист от Сараево и любител на птиците.

„Белгийският крал“ е заснет почти изцяло в България, в него участва истински български фолклорен ансамбъл с певици от най-известните български хорове – „Мистерията на българските гласове“, „Филип Кутев“, квартет „Славей“, както и двама ученици от Училището за деца с нарушено зрение „Луи Брайл“ в София. Именно ученици от това училище ще бъдат в Дома на киното днес, за да се срещнат с филма, събрал най-много зрители по време на 21-ия СФФ. Тяхното присъствие е осигурено с любезното съдействие на г-жа Мария Константинова, оперативен директор на „ИзиПей“ и председател на организация „Право на зрение“.
Билетите за незрящи са на преференциална цена от 5 лв., за всички останали – по 7 лв.

 
 

Да свалиш близо 20 килограма заради рокля

| от chronicle.bg |

Свалянето на килограми винаги е предизвикателство. Работата с кратки срокове често означава йо-йо ефект и връщане на загубеното тегло. Има обаче и друг вариант – да се получи наистина.

Блеър Хелуик е поканена за шаферка на сватбата на своя приятелка. Събитието е през ноември 2016 година, а роклите за шаферките вече са поръчани още през май. Блеър си взима размер 10 и размер 12, но остава недоволна от начина, по който й стоят. Осъзнава обаче, че до ноември има шест месеца, в които може да направи промяна в живота си. Решава, че това е достатъчно време, което да посвети на свалянето на килограми. Така започва приключението.

Блеър работи в телевизията и чува за треньорката Кайра Стокс покрай работата си. Прави проучване на цените и преценява, че може да си позволи да се пробва. Започва да ходи при нея на тренировка всеки четвъртък сутрин в продължение на месец, преди да събере смелост да пробва по-интензивни тренировки. Първоначално й е ужасно трудно – с темпото на тренировката, скачането на въже се възприема за почивка. Но постепенно Блеър свиква в ритъма и задобрява – всяка тренировка е насочена към различна мускулна група, всеки път е изтощително, но получава уверенията на Кайра, че колкото повече тренира, толкова по-добре ще се справя.

С тренировките тя трупа увереност и започва да тренира по-често. Агресивният й подход към тренировките води до това, че започва да тренира 5-6 пъти седмично.

блеър халуик

В началото не променя особено хранителните си навици, само въвежда дребни промени,з а да се храни по-разумно. Започва деня си с протеинов шейк или овесени ядки. Обядът й е салата и чисти протеини. Опитва се да вкара повече протеини в първите си две хранения за деня, за да има повече енергия. Вечер често хапва зеленчуци и сьомга. Опитва се да избягва въглехидратите вечер, защото я карат да се чувства подута на следващия ден.
Сред важните решения, които взима, е да не съхранява сладки храни и джънк в дома си. Тя осъзнава, че ако няма вредна храна наблизо, няма желание да я консумира.

В един момент от диетата, когато вече е свалила доста килограми, кантарът забива на 64 килограма и тя не може да разбере защо не може да продължи да отслабва. Тогава си дава сметка, че в този период често й се налага да работи през уикендите от офиса, където компанията осигурява кетъринг – когато срещу теб стои десертът и те „гледа“, не можеш да кажеш „не“. Разчитайки на подкрепа от семейството, колегите си и приятелите, успява да направи необходимите промени, за да следва режима си.

Днес, когато вече е постигнала идеалните килограми, не иска да отслабва, а да задържи теглото си. Затова понякога си позволява да хапне хляб или пица, но в умерени количества.

А наградата за усилията е ясна – в рамките на шест месеца е отслабнала толкова, че от размер 10 да стане размер 4 и 17 килограма по-малко. Предстои й да бяга на маратон и е готова за всякакви предизвикателства. В крайна сметка шаферската рокля се оказва само повод да постигне много по-голяма промяна в живота си.

блеър халуик