Промяната в поведението на Манчестър Сити

| от |

С приближаването на края на шампионата във Висшата Лига ми се ще да поразсъждавам върху поведението на любимия ми отбор, както и на състоянието във върха в класирането на първенството.

Manchester United v Manchester City - Premier League

Точно 20г. изминаха откакто съм привърженик на този отбор и любовта ми никога не е отслабвала, още по-малко сега. Но просто след изиграния мач във вторник срещу Юнайтед не мога да спра съм горд от изнесенето представление. Дори онова 1-6 беше някакси по-различно. За пръв път виждам Сити да излязат и още от първата секунда на дадена среща да изядат буквално противника. Те просто крещяха на терена „тук сме, за да ви смажем“, което между другото и направиха. Те просто летяха по терена и преследваха всяка топка като ястреб гонещ плячката си. Такава коренна промяна в отбора не бяха виждал и за това според мен главна заслуга има Пелегрини. Да, имаше доста кусури през сезона до момента, но мисля, че той е причината състоянието на отбора да се подобри така за последните седмици.

Явно отпадането от всички други турнири е избистрило съзнанието на играчите и са разбрали, че главният приоритет до края е титлата и нищо друго. Още в мача с Хъл, когато бяха принудени да изиграят почти цялата среща с намален състав, представянето беше доста професионално и убедително. Защитата се подобри и определено Демичелис бе почти перфектен на Олд Трафорд, с изключение на точно два сбъркани паса. Но вече се вижда, че двамата с Компани играят като обиграна двойка в центъра на отбраната. Формата на Джеко като че ли се върна и това е доста добра новина, предвид факта, че Негредо още не е онзи Звяр отпреди два месеца, а Агуеро не се е завърнал. Но за мен най-голямата доза сигурност ми вдъхва централната зона. Просто феноменално представяне от Яя Туре, който до момента е играч на сезона за мен поне. Фернандиньо върши чудесна работа, Милнър се включва много добре и да не забравяме Насри. Французинът се върна след ужасяваща травма и навлезе в добра форма точно, когато е необходим на отбора. Давид Силва също започва да намира себе си, а в мача онази вечер всички бяха безупречни.


Manchester United 0-3 Manchester City Highlight… by ifihighlights

Интерес представлява и решението на чилиеца да заложи на схема с петима в средата на терена и по този начин отбора се чувства много по-сигурен и отнема доста топки от противника. Може би това е успешната тактика, която ще се използва до края или поне докато се върне Агуеро. Другото важно нещо е, че до края Сити все още имат доста тежки гостувания и за мен те ще определят дали ще станат шампиони за втори път в рамките на две години или не. Разбира се, всички домакинства трябва задължително да бъдат спечелени, което няма да е лесно, но мачът в събота срещу Арсенал и двете гостувания в Ливърпул ще са ключови за крайния изход на първенството. Единственото, което трябва да направят играчите, е да задържат формата си и увереността, с която играят. Защото колкото и да казват някои, че Ливърпул играят най-вълнуващия футбол, ако Сити играят така никой не може да ги спре.

За мен обаче, ако отборът играе по този начин до края и не стане шампион въпреки всичко няма да го приема за провал, защото се вижда, че Пелегрини има изграден облик, който следващият сезон ще бъде много по-осезаем.

Иска ми се да кажа и няколко думи за Арсенал и Венгер. Стана ясно вече, че след провала срещу Суонси топчиите загубиха реално шансове за титлата и по-скоро ще се съсредоточат да останат в топ 4, което няма да е лесно предвид факта, че дищашите във врата им Евертън играят доста добре в момента.

arsen-venger-reuters-1392839082-448289

Но главната тема за мен е Арсен Венгер и дали трябва да остане в отбора или да се оттегли разумно. Всеки може да изкаже за и против своите виждания, няма еднозначен отговор. Аз обаче си мисля, че сега е идеалният момент за французина да се оттегли достойно и съдбата му дава уникален шанс това да стане със спечелен трофей. Защото какво по-хубаво от това, Арсенал да вземат ФА Къп в края на кампанията и по този начин да прекъснат сушата без титла от 2005 насам. Венгер трябва да осъзнае, че такива мачове като този на юбилея му по повод 1000 мача начело на отбора срещу Челси може и да зачестят, а в крайна сметка ми се струва, че се е изчерпал откъм идеи и възможности. За мен той е гениален треньор и е постигнал феноменални успехи и неща в Арсенал. Но просто на всеки му идва времето и трябва да знаеш кога да напуснеш.

Днес прочетох един виц, че в Арсенал се опасяват, че ако Венгер се махне може да им се случи същото като на Ман Юнайтед. Дали е така, няма как да знаем сега. Но при всички случаи ще бъде различно, но важното е, че Венгер ще е оставил доста добра основа за бъдещето. Това да си постоянно в топ 4 за толкова много време е нещо уникално за Висшата Лига и никой не го е постигал, но явно това вече не е достатъчно на клуба, който трябва да се развива, а именно да стане шампион.

Станислав Рангелов

 
 

Истинският Париж през погледа на гениите

| от Дилян Ценов |

 Париж – мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Не можеш да опишеш Париж. В този град всеки ще намери онова, от което се нуждае – така е било и така ще бъде винаги.

Магията там е навсякъде – в кварталите с тесните улички, познали падението и възхода, в големите булеварди, в спокойните води на Сена и под нейните мостове. Тя е в нощния мрак, който те изкушава да захвърлиш задръжките и страховете.  Париж е копнежът, който всички носим в себе си.

Но в последните три години обликът на града се промени под влиянието на тероризма. Атаките, на които все по-често става мишена, са удар по всички ценности, зад които той стои вече столетия наред. Страхът лесно измества фокуса на населението, и превръща Париж в опасно място, свързвано със заплахи за нови атентати. И се оказва много лесно  да забравим, че именно в Париж живеят и творят легенди като Едит Пиаф, Ив Сен Лоран, Жан Кокто, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Хемингуей, Фицжералд и още стотици. Забравяме, че Париж е и винаги ще бъде град на творческата свобода и  вдъхновение за артистите, писателите, художниците на всяка епоха.

За него Фридрих Ницше казва: „Хората на изкуството имат един дом в Европа и това е Париж“.

Замисляли ли сте се защо атмосферата му не може да остави никого равнодушен? Кое е преходното и кое непреходното в този град? Как да продължим да гледаме на него като на люлка на изкуствата и културата?

Може би най-добрият подход в тази насока е ретроспекцията. Изкуството е онова, което запечатва истинския облик на града. Личностите, които едновременно черпят сили от града, но и създават образа му – те са Париж и той е тях. Французи или не, градът ги приема, както винаги ще приема всички хора на изкуството.

Нашата галерия ще ви припомни истинския Париж, защото един поглед назад във времето понякога върши учудващо добра работа.

 
 

Deadpool 2 по кината на 1 юни 2018

| от chronicle.bg |

FOX обяви своята програма за филмите по комикси на Marvel, предвидени за 2018 г.

Киностудиото започва през април, когато очакваме нов филм от поредицата X-Men, базиран на сюжетната линия New Mutants. Той ще се пови по кината на 13-ти април 2018 г., а няколко месеца по-късно ще видим и дългоочакваното продължение на Deadpool.

Засега то носи името Deadpool 2 и премиерата е предвидена за 1-ви юни 2018 г.

В края на следващата година ни очаква още една комикс-лента, която отново е вдъховена от X-Men. Той се нарича X-Men: Dark Phoenix и ще дебютира на 2-ри ноември 2018 г.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуалисти и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

Cheers! В очакване на „Гепи“

| от |

 През 2000 година британският режисьор Гай Ричи прави най-добрия филм в кариерата си до момента – ганстреската черна комедия „Гепи“. „Две димящи дула“ са излезли две години по-рано и са показали Ричи като хрисим мъж, който има интересна визия и различен начин на киноразказ.

Гай Ричи е черно и саркастично откровение за модерното кино, именно заради „Гепи“.

Брад Пит сам отива при него за роля, а Джейсън Стейтъм става звездата, която е, именно благодарение на рижия британец.

В „Гепи“ се псува („Fuck“ присъства точно 163 пъти) и се убива (26 трупа, ако трябва да сме точни), Бенисио Дел Торо умира в самото начало, въпреки че е една от звездите на филма, а имената на Джейсън Стейтъм, Денис Фарина, Вини Джоунс и Алън Форд блесват ярко.

„Гепи“ е великански филм, изтупал гангстерския жанр по приятен начин и прекроил го в нещо различно. Може да си го причините няколко пъти и всеки един ще е все така нелепо як.

Оттогава са изминали 17 години. „Гепи“ не печели нито една важна награда, но е поп-културен култ и ще остане във времето като пример за добро кино. Малко филми могат да се похвалят с това в действителност. Евала, Гай Ричи!

Само след няколко дни на малкия екран ще се появи британски сериал, пронстранствено адаптиращ този вкусен кървав и нелеп филм. В цели 10 серии „Гепи“ ще разказва за група дребни ганстрери, които се забъркват в голяма схема без да го осъзнават.

Дали тънкият ироничен хумор на Ричи, динамичният му диалог и великолепните му сцени ще бъдат претворени адекватно на телевизионния екран, още не е ясно. Ще го разберем на 25 април, когато „Гепи“ прави премиера на родния екран по AXN. Дотогава можем само да се надяваме.

Няколко млади британски звезди са облекли нелепи костюми и халати, взели са пушки и са извадили най-добрия кокни акцент, който вербалният им диапазон притежава, за да направят този сериал визуалното и ментално удоволствие, което филмът беше през 2000-та и все още е, 17 години по-късно.

Най-голямата звезда на шоуто е Рупърт Гринт. И той е такъв, заради дългогодишното си участие в поредицата за Хари Потър. За разлика от Даниел Радклиф и Ема Уотсън, Рубърт все още има жесток проблем с излизането от образа на Рон Уизли, толкова години по-късно. Може би ролята в „Гепи“ е онази, която ще го извади от недрата на британските клишета най-после.

Истината е, че Рубърт Гринт е чудесен актьор и порасна добре, за разлика от много деца-звезди. Големият му проблем е, че е толкова специфичен и образи като Рон Уизли му се лепват като неприятна дъвка за обувката. Той така и не намери своето място в киното и може би затова, това е и първото му телевизионно шоу. Да се надяваме, че малкият екран е неговото лоби и той ще се развие подобаващо за таланта си там.

Към него добавяме не по-малко чудесните Люк Паскуалино и Ед Уестуик, и много, много други британски имена, разбира се, които тепърва ще показват какво могат. Люк се появява за първи път пред широката публика в британската истерия „Skins“ и съответно нейните 3 и 4 сезон. „Skins“ не е лъжица за всяка уста, защото е хистерично и депресиращо шоу за младите хора в Бристъл, но е един от поп-феномените на модерната британска телевизия. Част от актьорите на Game of Thrones са дошли оттам, а най-големите звезди, с които може да се похвали са Дев Пател, Никълъс Холт и Джак О`Конъл – всички минали през школовката на шарения „Skins“.

Ед Уестуик от друга страна има дългогодишна практика в телевизията. Младите почитатели на сериалите го познават добре от „Клюкарката“, където играе надутия женкар Чък Бас. Именно благодарение на Ед Чък е един от най-обичаните копелдаци в модерната тийн-сапупена телевизия.

Всички тези младежи, в комбинация с няколко прелестни дами, правят телевизионния коктейл „Гепи“. Отделни групи от малки ганстери, участват в престъпни схеми, които се връщат, за да ги захапят отзад. Звучи като нещо, което няма как да се обърка. Особено при наличието на оригинал като този на Гай Ричи. Не, сериалът няма да задмине филма и никой не очаква това от него, но пък се надяваме да се постарае да е поне на същото ниво.

Дотогава (датата на премиерата е 25.04.) ето ви един трейлър пълен с мехурчета и зле прикрити мъжки задници и няколко снимки от шоуто в галерията горе. Cheers, mates!