Проклятието на олигархизма

| от |

Както и да приключи кризата в Украйна, няколко души ще продължат да дърпат конците в страната: богатите бизнесмени, които контролират медиите и влияят на политиката. Олигархизмът е тежко бреме – не само за Украйна, пише Дойче веле.

Хората в Украйна, Армения или Молдова, които демонстрират в името на демокрацията и сближаването с ЕС, са водени главно от гнева си към олигархията. Те не жеалят повече да живеят в страна, в която шепа бизнесмени контролират икономиката, политиката и администрацията. Местните олигарси не само че успяват да държат надалеч конкурентите си, те са в състояние да използват държавните ресурси за лични цели и в ущърб на народа. Този вид олигархизъм е тежко бреме в постсъветското пространство между ЕС и Русия.

В тези страни онзи, който е бил достатъчно умен и безскрупулен в правилния момент (най-вече в началото на 1990-те години), е можел с малко късмет и връзки да си изгради своя собствена бизнес империя. Колкото по-богата на ресурси е дадена държава, толкова повече и по-богати олигарси ражда тя. А в държави, които трудно можем да определим като правови, за такива хора дори няма почти никакви законови пречки.

e38d5434f06afe1a0b5b9a272428dc5e

С газ, тръби и шоколад

В повечето случаи имената на тези хора са известни на всички. В Украйна например едни от най-могъщите бизнесмени са Ринат Ахметов, Дмитри Фирташ, Виктор Пинчук, Пьотр Порошенко и Сергей Тигипко. Ахметов е натрупал богатството си с въглища и стомана, Фирташ с газ, Пинчук с тръбопроводи, Порошенко с шоколад, а Тигипко с банкови сделки и земеделска продукция. Който от тях не се занимава с политика, както Тигипко например, той задължително си има свои доверени лица в правителството. Така например според един експертен доклад от 2012 година, Ахметов е много близък с вицепремиера на страната Борис Колесников. Двамата могат да разчитат на около 40 депутати в парламента при важни гласувания. Инудстриалецът Фриташ пък поддържа близки отношения с шефа на президентската администрация Серхий Льовочкин. Двамата заедно контролират около 30 депутати в парламента.

Друга отличителна черта на олигарсите е тяхното медийно влияние. Така например Фриташ и Льовочкин са собственици на телевизия „Интер“, а Порошенко – на „Пети канал“.

„Фамилията“ на Украйна

„Най-важните решения в страната обаче биват вземани в тесен кръг около президента Виктор Янукович, известен като „Фамилията““, твърди икономическият експерт Елена Гнедина, която разказва, че някои олигарси като Порошенко и Тигипко са били изтикани настрани, а други е трябвало да напуснат страната. Гнедина разказва още, че според списание „Форбс“, най-големият син на президента е успял за кратко време да натрупа богатство от 500 милиона долара, а това е три пъти повече от сумата, оповестена в официалните данни през април тази година.

Според Кирил Савин, който ръководи украинското бюро на фондация „Хайнрих Бьол“, хората на Янукович се обслужват предимно от държавната хазна. Изследване на фондация „Наука и политика“ описва как украинските съдилища са загубили своята независимост, как на държавните контролни органи са им били отнети основните инструменти, а на ключови позиции са били назначени доверени на президента лица и всичко това се е случвало докато Янукович официално е твърдял, че следва проевропейски курс на развитие на страната.

Нито Янукович, нито украинските олигарси обаче са склонни да делят терена си с руските компании. Затова и Украйна ще влезе в митническия съюз с Русия само ако натискът от Кремъл продължи и няма друг начин. Янукович обаче няма особен интерес и от сближаване с ЕС, защото прилагането на споразумението за асоцииране и свободна търговия с ЕС би ограничило неговата власт и възможностите за лично облагодетелстване. Провеждането на реформите пък, които се очакват от Украйна, ще даде на украинските компании така желаната от тях правна сигурност и ще намали тяхната зависимост от украинските управляващи.

С Янукович ли са олигарсите?

В сегашната ситуация президентът и олигарсите всъщност преследват еднаква цел: да се запази сегашното статукво и необезпокоявано да продължат да си вършат сделките. „След три седмици на неспирни протести в страната обаче е достигната точката, от която няма връщане назад“, казва Кирил Савин. Янукович вече не решава сам и все повече е принуден да разчита на подкрепа от страна на хора като Ахметов. Твърди се дори, че украинските олигарси са притиснали Янукович да се съгласи на разговори с опозицията.

Напоследък се долавят първи признаци, че Янукович губи почва под краката си. Така например повечето украински медии под контрола на олигарсите отразяват обстойно протестите. Освен това се чува, че Фриташ и Льовочкин обмисляли да се обърнат срещу президента. При гласуването на вота на недоверие в парламента обаче техните верни депутати подкрепиха правителството на Янукович.

 
 

Мат Дилън: Носталгия по 90-те

| от |

В средата на 90-те години седмото изкуство показва на света един от любимите си за онова време секс символи. Висок близо 2 метра, със специфично лице и плътен глас Мат Дилън е всичко онова, от което може да те е страх и същевременно да искаш да гледаш на голям екран. Той е харизматичен, талантлив и по един грубоват начин секси.

Най-големият си удар Дилън прави с тийн-класиката „Лудории“, която излиза през 1998 година. Той е на върха на славата в този момент. А там играе сексапилен учител, замесен в афера с млада, секси ученичка, която решава да го съди за изнасилване. Нищо в „Лудории“ не е такова, каквото изглежда. Филмът е чувствено лятно удоволствие, с привкус на мистерия, секс и топло време. А към Мат Дилън добавяме сексапилната компания на Денис Ричардс и Нев Кембъл. „Лудории“ също така може да се похвали и с една от най-приятните голи сцени, включващи гол мъжки член. И той принадлежи на Кевин Бейкън.

Година преди това излиза комедията „Няма скрито покрито“, в която Дилън има по-малка, но доста приятна роля. А година след това го гледаме в чудесната комедия „Ах, тази Мери“ на братята Фарели.

Чак през новото хилядолетие Мат Дилън прави и ролята, която се смята за най-добра в неговата кариера до момента – тази в „Сблъсъци“. Полицай Райън му носи номинация за „Оскар“, „Златен глобус“ и награда на БАФТА. Не пелечи нито една от тях, но нарежда името си до най-добрите за 2004 година.

Междувременно Дилън снима първия си режисьорски проект – Ghost Town, държи личния си живот настрана и леко се оттегля от киното. Мат се заравя в малки роли в сериали и по-треторазрядни продукции, докато брат му – Кевин Дилън започва да изпъква в ролята на Драма в продукцията на НВО „Антураж“.

Кевин замества Мат в светлината на прожекторите, но не може да го бие нито по осанка, нито по сексапил.

2015-а е годината, в която Дилън се завръща към комерсиалното и успешно седмо изкуство, но с телевизионен сериал. „Уейуърд Пайнс“ и неговият първи сезон бяха едно от добрите неща, които можеше да гледате на малък екран в тв сезона преди две години и Мат Дилън е една от причините това да е така.

Догодина този снажен мъж прави една от най-амбициозните си роли. Той ще е Джак Изкормвача. Но режисиран от датчанина Ларс фон Триер. Нищо, което Триер е направил не е оставило зрителите безразлични, а проектът The House That Jack Built е едно от заглавията, които е редно да очаквате през 2018-а. Дотогава, ви предлагаме приятна доза Мат Дилън, който вчера направи 53 години и е все така секси. В галерията горе.  

 
 

Toyota вече има над 10 милиона продажби на хибридни автомобили

| от chronicle.bg |

Автомобилният гигант Toyota официално съобщи, че към 31 януари е продала над 10 милиона хибридни автомобила.

„Когато представихме Prius, никой нямаше представа какво е това хибрид”, каза Такеши Учимада, председател на Съвета на директорите на Toyota.

„Тези, които го караха, бяха наричани гийкове и как ли не още. Днес, благодарение онези, които дадоха шанс на Prius, хибридните автомобили имат все по-нарастваща популярност, яхнали са вълната на успеха и вървят към установяването им като стандартна технология.”

Припомняме, че Toyota Prius е първата масово произвеждана хибридна електрическа кола, която се появи през 1997 година. Хибридът вече е на цели 20 години.

 
 

„Т2 Трейнспотинг“: 8 момента в качествени дози

| от |

„Т2 Трейнспотинг“ удря кината с хероиновия си юмрук и 20 годишна пауза, която е натрупала сладко-горчива носталгия и дори малко романтичен поглед към този чудесен наркотичен епос.

Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби се завръщат на голям екран, за да продължат историята там, където тя е спряла преди много време. Все едно си натиснал пауза и си превъртял времето. Усещането от „Т2 Трейнспотинг“ е именно такова.

Епичен, сюрреалистичен, дълбокомислен, унищожителен… „Трейнспотинг“ като цяло е филм, който е оформил самосъзнанието на безброй хора у нас и по света. Монолози, тоалетни, псувни, наркотици, фантазии и тотално обмисленото унищожаване на живота, като такъв, са онези неща, които придават своята уникална краска на този величествен филм и го държат високо горе вече толкова време.

20 години са дълъг период за появата на едно продължение, но както казват американците: but here we are! Точно както е планирано в главата на откачалника Ървин Уелш в романа продължение на „Трейнспотинг“ – „Порно“. 20 години по-късно четирима уникално прападнали младежи се събират отново в Единбург, за да разкажат своята простичка философия за живота.

Но „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“, макар да има всички нужни опорни точки в себе си. Все пак той е изменил леко на Уелшовата идея за продължение и е направил своя версия на събитията с единбургската четворка. Тя не е по-лоша, просто е по-различна.

Истерията, наркотиците и абстракното виждане, са примесени с една лека нотка на носталгичност по отминалото време и отминалите грехове. Но не се безпокойте, Рентън, Sick Boy, Спъд и Бегби са ги заместили с нови.

„Т2 Трейнспотинг“ е достойно продължение на своята първа част.

Макар това да е филм, който да няма нужда от продължение, защото е казал достатъчно на онези, които са успели да го чуят, той получава такова. И ние го препоръчваме за гледане.

Междувременно ви предлагаме осем от най-добрите, надрусани, сантиментални и насищащи момента от втория филм. Без спойлери. Приятно гмуркане в най-добрата кинотоалента този месец. В галерията горе.   

 
 

Този път „Оскар“-ите дискриминират актьорите по възраст

| от chronicle.bg, по БТА |

Американската киноакадемия, учредила „Оскар“-ите, беше обвинена за това, че дискриминира актьорите по възраст, като звездите над 60-годишна възраст рядко са удостоявани със златните статуетки.

Порталът се позовава на най-ново изследване на сътрудниците на университета в Южна Калифорния. Те установили, че от 25-те номинирани филма за „Оскар“-и през последните три години, главният актьор в тях е бил над 60-годишен само два пъти. И в двата случая номинации получил Майкъл Кийтън.

По данни на изследването едва в 22,3 процента от споменатите филми играели и в главни роли възрастни жени.

През месец януари тази година световноизвестният режисьор Джеймс Камерън разкритикува Американската киноакадемия заради нейното предубеждение към масовата култура, припомня сайтът Дедлайн.