Прогноза за икономическата 2014 година – Обличайте се дебело, за да не настинете

| от | |

Един анализ на Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com)

Не знам доколко философията на бюджет 2014 е достигнала до средностатистическия българин, но съм сигурен, че от цялата числова канонада той е запомнил две неща: първо, че е бюджет на „икономическия растеж и социалната ориентираност“, и второ, че е „напрегнат“. Ако трябва да разтълкувам определението „напрегнат“ за бюджета на популярен език, това означава, че има осезаем риск от неговото неизпълнение. За макроикономистите не е тайна, че бюджет 2014 просто е наситен с буфери. По принцип бюджетните буфери са обичаен прийом и в никакъв случай не представляват нещо, което е негативно като философия. Когато обаче тяхното количество е нетрадиционно високо, единствено възможният прочит е, че идейните творци на най-важния закон в държавата имат дълбоки съмнения в реалното изпълнение на заложените в него параметри.

Нещо подобно се получи и след актуализацията на бюджет 2013. Приходната част до този момент звъни тревожно. Не може да се отрече опитът на твор­ците му за балансиране на бюджета в края на годината чрез използването на бюджетните буфери. На база изпълнението на републиканския бюджет към 31 октомври се набиват на очи две пера, от които управляващите ще могат да покрият дупката, която ще се появи в края на годината от несъбраните данъци и осигуровки. Това са капиталовите разходи, чието изпълнение към края на месец октомври е 58%, и „други трансфери“, чието изпълнение към края на същия период е 35,6%. Официално има заделен резерв за непредвидени и неотложни разходи в размер на 405 млн. лева. Сумата от трите горепосочени пера към края на месец октомври възлиза на 1,6 млрд. лева. Към настоящия момент може да се каже, че тази сума представлява нещо като бюджетен буфер.

152956585

Красиво, нали?

Вече става ясно, че очакванията на управляващите за състоянието на българската икономика през 2014 г. е свръхпозитивно. Ако ставаше въпрос само за политическо перчене, всичко щеше да бъде лесно обяснимо. Ръст на българската икономика от 1,8% през 2014 г. е малко вероятен и ще се аргументирам защо. В съставянето на държавния бюджет реализмът е задължителен, но традиционно в България този процес е неприемливо политизиран. Бюджетната макрорамка служи на стопанските субек­ти, за да си направят точните разчети за следващата година. Ако е заложена нереалистична бюджетна рамка, държавата компенсира дефицититите чрез държавен дълг, който се плаща от всички данъкоплатци, за фирмите обаче това може да се окаже фатално. Представете си, че синоптиците ви обещават слънчево време през следващия ден. Вие си обличате летните дрехи, а се оказва, че ви е затрупал сняг.

Като основен търговски партньор на родния бизнес в Европа вече направиха занижени прогнози за състоянието на стопанството през 2014 г. Това не бе коментирано от управляващите. Брутният продукт на държавите, спадащи към еврозоната, през 2014 г. ще нарасне с 1,1%. През май прогнозата бе за ръст от 1,2%. Безработицата през 2014 г. ще достигне 12,2 %. През май прогнозата беше за 12,1%. Следващата година се очертава като годината с най-висока средна безработица в държавите, спадащи към еврозоната, от въвеждането на общата валута.

Още ли сте с летните си дрехи?

През 2013 г. въпросните държави ще отбележат свиване на брутния продукт с 0,4%, като за 2012 г. БВП спадна с 0,7%. От 1999 г. насам за първи път сме свидетели на свиването на БВП през две последователни години в държавите, които използват еврото като платежно средство. През 2014 г. еврозоната ще излезе от рецесия, но не можем да говорим за повече от крехък растеж. Защо ли? 99% от бизнеса е в ръцете на малките и средните предприятия. Две трети от заетостта е концентрирана в тези фирми. Без банково кредитиране реално погледнато тези фирми са обречени на изключително трудно съществуване. Според в. „Уолстрийт джърнал“ кредитите към малките и средните предприятия са се свили с 2,1% през октомври 2013 г. спрямо същия период за 2012 г. Най-трагично е кредитирането в Испания, където имаме спад с 10%. Изключително важно е да се знае, че ръстът в банковото кредитиране е видим три-четири тримесечия след възстановяването на икономиката, а същевременно нейното възстановяване е трудно без такова. Факт! Този пример е показателен и за родното стопанство. Има ли някой, който да не може да си обясни спада в размера на кредитните портфейли при българските банки? Кредитите са трудно достъпни в момента, което означава плахи прогнози за икономически растеж, включително и в България. Косвена причина за намаленото банково кредитиране може да се търси и в проявяващата се тенденция на консолидиране на банковия сектор на Стария континент, което е съпроводено със закриването на множество клонове. Друга такава е липсата на справедлива правна система, което не позволява на банките да реализират обезпеченията по отпуснатите кредити, когато станат лоши.

Според експертите световната икономика е наситена с примери, в които политиците са наложили различни форми на субсидиране на даден отрасъл, което е довело до грешно ценообразуване и лавина от лоши кредити.

Правителствата трябва да се фокусират единствено върху премахване на структурните проблеми за нормалното функциониране на малките и средните предприятия. Пазарите сами ще предложат решенията на проблемите. През 2014 г. Европа ще бъде икономически разделена. Икономиките на Германия, Белгия, Естония и Ирландия ще реализират стабилен икономически растеж. Испания, Гърция, Италия и Португалия ще продължават стопанското си вегетиране. Франция, като втора икономическа сила в Европа, намали очакванията си за растеж през 2014 г. от 1,1 на 0,9%. Европейската комисия даде глътка въздух на френското правителство да намали дефицита си под 3% от БВП. За 2013 г. той ще бъде 4,1% на база предварителни разчети.

Ако можем да говорим за истински икономически растеж в еврозоната, то очакванията на Европейската комисия са това да се случи през 2015 г. Прогнозата за икономически растеж тогава е за 1,7%. Икономистите считат, че тогава няма да има нито една страна с контрак­тираща икономика. Заложеният ръст от 1,8% на българската икономика е нереалистичен. Надявам се да бъда приятно изненадан, но се съмнявам. Причината е единствено и само икономическото състояние в Стара Европа. Да, но за разлика от родните политици, когато се говори за икономика, там думата имат експертите. Тук всяка една сериозна икономическа тема се е изродила в поредния политически лозунг. За справка – хаосът в енергетиката, но това е друга тема.

Прогнозата ми за 2014 г. е, че през цялата година за родния бизнес ще бъде едно типично есенно време. Ще станем свидетели на продължителни дъждове, ниски температури и плахи слънчеви лъчи. Затова, обличайте се дебело, за да не настинете.

 
 

Кърк Дългас – една легенда на 100 години

| от chronicle.bg |

На 100 години американският актьор Кърк Дъглас е живата история на киното. Роден като Исур Даниелович Демски на 9 декември 1916 година, днес той празнува един век живот. 

Актьорът има три номинации за „Оскар“, първата от които е през 1950 година. Получава статуетката за цялостната си кариера. Днес Дъглас ще празнува в Калифорния на тържество, организирано от сина му Майкъл Дъглас и снаха му Катрин Зита Джоунс. Очаква се да присъстват около 200 приятели и членове на семейството му.

Кърк Дъглас се пенсионира като актьор през 1996 година след прекаран инсулт. Преди настоящия си рожден ден, той е посещавал терапевт, за да може да произнесе кратко слово на рождения си ден.

„Хора често искат от мен съвети как да доживеят до преклонна възраст и да водят здравословен живот. Нямам подобни съвети. Смятам обаче, че всички ние имаме причини да сме тук. Оцелях след инцидент с хеликоптер и инсулт, за да направя още добри неща в света, преди да го напусна.“  – казва той в есе, публикувано от списанието за знаменитости Closer по повод рождения му ден.

Кърк приписва до голяма степен продължителността на живота си на голямата си любов, втората си съпруга Ан, която е на 97 години. „Имах шанса да срещна жената на живота си преди 63 години – поясни той. – Смятам, че прекрасният ни брак и обсъжданията ни нощем ми помогнаха да оцелея след какви ли не предизвикателства.“

Кърк Дъглас, който е син на руски имигранти, се е превъплътил в образите на някои най-митичните персонажи в историята на седмото изкуство, от художника Винсент Ван Гог до точния стрелец Док Холидей. Снимал се е в около 80 филма, сред които „Одисей“, „Викингите“, „20 000 левги под водата“, „Гори ли Париж?“, „Престрелка в О.К. Корал“, „Седем дни през май“.

 
 

Страх ни е повече от змии, отколкото от катастрофи

| от Спонсорирано съдържание |

Кампанията „Алкохолът е лош шофьор” е част от дългосрочната корпоративна политика на „Каменица” АД, която има за цел създаването на положителна промяна в поведението на пътя и безопасното шофиране. Деветото издание на кампанията протича под посланието „Петък вечер. Има само едно правило, което важи за всички – не карай пил!“, като призовава към разумно поведение и отговорност да не сядаме зад волана след употреба на алкохол.

Всяка година, като част от активностите по кампанията, „Каменица“ АД провежда национално представително проучване за навиците и нагласите на българските шофьори. Проучването тази година е реализирано през октомври с подкрепата на Gemius.

Основен фокус тазгодишната кампания „Алкохолът е лош шофьор“ поставя върху отношението на околните към водачите, които се качват в колата след употреба на алкохол. Близо 80% от българите приемат шофирането в нетрезво състояние за недопустимо, но въпреки това повечето участници в проучването биха запазили известен неутралитет, ако техен познат иска да кара, след като е консумирал алкохол.

Резултатите от проучването и нагласите на хората към употребата на алкохол и шофирането коментира Росен Йорданов, психолог и консултант на кампанията.

ABD2016_Poster

1. Всички знаем че не трябва да се качваме на колата след употреба на алкохол. Осъзнаваме рисковете, всеки ден слушаме за новите жертви на пътя и въпреки това много хора продължават да го правят. Резултатите са категорични. Защо според Вас се случва това?

Причините са много, ако щете дори еволюционни. Може да ви се стори странно, но ако направим анкетно проучване за най-силните страхове сред хора, които живеят в градовете, ще видите, убеден съм, че много повече от тях ще отговорят, че се страхуват повече от змии или паяци например, отколкото от катастрофи и пътни произшествия, а още по-малко от ПТП-та свързани с употреба на алкохол. Парадоксално, но факт е, че ние, въпреки вековете социализация и урбанизация, не сме развили достатъчно инстинктите си за градската „джунгла“. От друга страна осъзнатостта не е достатъчна, за съжаление. За да работи осъзнатостта, за да има онова необходимо възпиращо въздействие, тя трябва да се интегрира в психиката на човека в онези най-ранни години, които не помним, или да почерпим от личен горчив опит. Вие обаче виждате, че в днешни дни възрастните отделяме много повече време на образованието на децата ни и много по-малко на възпитанието им, включително и на културата на поведение на пътя.

2. Вие имате поглед върху кампанията „Алкохолът е лош шофьор“ и от предишни години. Може ли най-общо да споделите своите впечатления от тазгодишните резултати от проучването – наблюдавате ли някакви значими промени в нагласите към хората шофирането в нетрезво състояние? Какви са вашите ключови изводи?

Тазгодишното изследване дава някои поводи за оптимизъм, особено когато бъдат сравнени данните с данните от предходни кампании. Видно е, че в осезаемо по-висока степен хората показват по-добра осведоменост за законовите ограничения, свързани с шофиране след употреба на алкохол, както и за влиянието на алкохола върху преценките и реакциите на шофьорите. Също така нараства категоричността на нетърпимост към този проблем. Това показва безспорно, че кампаниите имат смисъл и си струват усилията. Въпреки че много от анкетираните вероятно имат „едно наум“ в провеждането на подобни кампании, отчитайки корпоративния елемент, бих казал, че промяната дори на 1 човек към това да бъде по-отговорен и като шофьор и като спътник, си струва.

3. Имайки предвид резултатите от проучването, според Вас коя е по-рисковата група шофьори – младите, които са безразсъдни и самоуверени или по-опитните, които се осланят на опита си зад волана и смятат, че могат да се справят с всяка ситуация на пътя? Коя от двете групи е по-склонна да шофира след употребата на алкохол?

Категорично и двете групи, но с различни мотиви. При младите „обичайният заподозрян“ е надценяването на възможностите и безразсъдството, при опитните – надценяването на опита. Аз обаче бих бил по-критичен към групата на по-опитните водачи, защото освен лична отговорност, те носят и отговорността на стожери на културата на безопасно шофиране. В много случаи именно техните погрешни действия дават „заразния“ пример, който има по-широки последствия. Както и изследването показа децата са силен възпиращ фактор срещу безумието на пийналите водачи. Трябва ли обаче техните бащи, майки, батковци и т.н да прехвърлят тежестта на тази отговорност върху техните „рамене“?!

4.    Тази година кампанията на „Каменица“ АД поставя акцент върху солидарната отговорност на спътниците на шофьори употребили алкохол – склонни ли сме да се качим при такъв водач, защо, намесваме ли се да го спрем и т.н. Резултатите показват, че едва 24% твърдят, че биха направили всичко възможно да спрат шофьора, като по-голямата част от хората заявяват, че избягват да се намесват в личния му избор. Защо, според Вас, хората не са склонни да се намесват в такава ситуация?

Резултатите дават повод за тревога, защото, виждаме немалък процент на пасивност и неангажираност в поведението на хората, когато става дума за разубеждаване на шофьори, които са консумирали алкохол. Още повече водещите причини за пасивното поведение на хората в ситуациите с нетрезви водачи, независимо дали са прикрито или директно афиширани, в отговорите са свързани с личната воля. т.е дължащи се на себесъхранителни мотиви, а не толкова на незнание за проблемите и тежките последствия, които шофирането в нетрезво състояние може да причини. С други думи въпрос на отговорна солидарност към човека до теб, независимо от цената на личния дискомфорт, особено когато става дума за здравето и живота.

А иначе, половината анкетирани са убедени, че усилията да се разубеди водач, понечил да кара пил, биха спестили 2/3 от произшествията, свързани с употреба на алкохол. Простата аритметика показва, че ако хората са по-съпричастни към проблема, би могло всяка година да се спасяват около 100 човешки живота, да не говорим за физическите травми, ако съпоставим тези резултати със статистиката на КАТ.

5. Какво бихте посъветвали хората – как да реагираме, за да спрем наш близък, приятел познат, ако реши да шофира след употребата на алкохол?

Както се казва, човешкото поведение (вкл. и шофирането след употреба на алкохол) може и да е резултат от борбата на много и различни мотиви и преценки, но то винаги се разиграва на „шахматната дъска“ на възможностите и ограниченията, определени от действията на околните. Нека не пропускаме тези „шахматни“ партии, когато нашите близки и приятели искат да шофират нетрезви! Цената на нашето участие е живот! Не играйте хазарт с живота!

6. А какво можем да направим, ако е непознат? Вариант ли е директно да се обадим в полицията или по-добре да поговорим с него?

Според мен е силно препоръчително! Условности разбира се има и то главно да не се злоупотребява с тези сигнали. Да го правим от загриженост, а не от други користни мотиви. Въпросът е жизненоважен, защото ако допуснем един човек в нетрезво състояние да шофира, ние ставаме безмълвни съучастници в ситуация с възможни непоправими последствия.

7. С оглед на предстоящите празници, в които хората ще пътуват и определено ще употребяват алкохол, какво бихте посъветвали и шофьорите и техните близки и приятели?

За шофьорите мога да кажа простичко – не се качвайте зад волана, ако сте пили дори и по-малко. Накратко „Не карай пил“.
За спътниците посланието ми е следното: нека се замислят дали попадайки пред избора – да се намеся или не – когато видят техни близки да се качват в колата с намерение да шофират след като са консумирали алкохол, дали трябва ли да се дистанцират, измисляйки си лицемерни обяснения за личната отговорност, дали си струва да мълчат, „за да не си развалят кефа“ или обратно – да се ангажират, да положат усилие, да бъдат неотстъпчиви в разубеждаването на тези хора ако трябва, но да запазим здравето и/или живота на нашите приятели и близки?

 
 

Тъмнокожа моделка имитира традиционни модни кадри

| от chronicle.bg |

Не само Холивуд има проблем с липсата на разнообразие за предлаганите роли, заради което лица с различни черти или по-напреднала възраст се оказват без работа. Оказва се, че подобен проблем има и в света на модата. По тази причина африканският модел Деде Хауърд пресъздава култови модни кадри на големи компании. Тя обаче поставя всички известни снимки пред „черното огледало“, което им дава различен прочит.

„Всеки ден сме бомбардирани с ярки реклами, билбордове и телевизионни реклами, които се опитват да ни вдъхновят да купим продуктите, които излизат на пазара. Нещо, което винаги ме е притеснявало, когато гледаме тези реклами е, че рядко на тях виждаме тъмнокожа жена. Когато бях момиче, винаги се чудех защо големи брандове като Gucci, Chanel, Luis Vuitton, Guess и много други рядко използват тъмнокожи модели? И ако го правят, много малък процент тъмнокожи модели успяват да пробият, но групата им остава до голяма степен без промяна в дълъг период от време“, пише тя в сайта си.

Според нея повече видимост на хората от „всички раси, независимо дали са бели, черни, азиатци, латиноси и др.“ ще помогне на всички да повярваме в потенциала си. Тя отбелязва още, че тъмнокожите рядко са представяни в добра светлина в медиите, но за сметка на това безброй пъти се съобщава за застрелването или ареста на поредния тъмнокож.

Вижте интерпретациите на Деде на модни кадри, в които се бори със стереотипите.

 

 
 

Европейската асоциация на авиокомпаниите прекрати своята дейност

| от CHR Aero |

Европейската лобистка група Association of European Airlines (АЕА) ще прекрати работата си след като голяма част от авиокомпаниите членки се присъединиха към новия алианс Airlines for Europe (A4E).

AEA ще бъде втората асоциация, която ще прекрати своята дейност през 2016, следвайки съдбата на нискотарифната групa European Low Fares Airline Association (ELFAA).

Исторически погледнато до момента е имало четири главни асоциации, които да представляват авиокомпаниите в Европа- AEA, ELFAA като представител на нискотарифните превозвачи, International Air Carrier Association (IACA) като представител на leisure авикомпаниите и European Regions Airline Association, представител на регионалните авиопревозвачи.

Според сайтa на AEA, асоциацията представлява 22 европейски авиокомпании с общо 310 милиона пътници, но много от тези компании вече са напуснали групата и са предпочели да бъдат представлявани от A4E, чиито основатели и членове са пет от най-големите авиокомпании в Европа- International Airlines Group (IAG), Lufthansa, Air France-KLM, easyJet и Ryanair.

A4E бързо се разрастна от 11 до 22 авикомпании членки, което доведе до затварянето на други асоциации. Процентово A4E представлява 60% от европейските полети, 500 милиона пътници и оборот от $109 милиарда.

Според A4E успехът на тяхната асоциация се дължи на факта, че авикомпаниите, които се представляват от тях, са както нискотарифни, така и „full service”.

AEA приключва работа след 64 години. През 1952 година четири авиокомпании- Air France, KLM, Sabena И Swissair основават Air Research Bureau, а след присъединяването на SAS и British European Airways, European Airlines Research Bureau се преименува на AEA през 1973.

Благодарение на AEA компютърните резервационни системи Amadeus и Galileo бяха въведени в експлоатация, както и автоматичното принитиране на билети и бордови карти. През 1988 АЕА допринесе и за започването на кампанията “Single European Sky” и поясни нуждата от интергрирана система за контрол на въздушния трафик над Европа.