проф. Евелина Келбечева : Комунизмът да се изучава в училищата по нов учебен план

| от | |

Публикуваме без редакция (с изключение на добавянето на името на проф. Келбечева в заглавието) материала на Христо Христов от http://desebg.com, сайт, чиято кауза е да информира за престъпленията на Държавна сигурност и комунистическия режим, защото смятаме, че темата е от изключително обществено значение.

b_650_0_16777215_0___images_stories_Komentarno_2013_E.Kelbecheva-26-11-2013_DSC_0134

Да бъдат променени учебните планове и в тях да се въведе изучаването на тоталитарните режими в сравнителен план, както и конкретно на българския комунизъм в средното училище. За това призова проф. Евелина Келбечева от Американския университет в България на среща с оцелели участници в горянското движение и техни близки в сряда (19 февруари 2014 г.) в Благоевград.

„Българите имаме правото да знаем и колко дълго живее стария комунистически режим и как днес неговите мимикрии препъват на всяка стъпка демократичното европейско бъдеще на България”, заяви историкът в специална петиция – обръщение към участниците в инициативата й, която е част серията „Вечери на историята“ към Американския университет в България.

В документа се казва още:

„Четвърт век след падането на комунизма в България ние продължаваме да живеем в някакви паралелни светове по отношение на знанието ни за историята между 1944 и 1989 г. Продължаваме да сме свидетели на славословието на режима, въпреки че имаме пълна и обективна академична историография и  красноречиви журналистически разследвания за него.

Огромната част от хората – и специално младото поколение – няма нито цялата информация, нито разбирането за същността на политическите и социалните процеси от най-близкото ни минало. Те имат право на това.

Българският  парламент прие закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен през 2000 г., а през 2009 г. се присъединихме към Пражката декларация за създаване на обща европейска памет, инициирана от Вацлав Хавел. Колко млади хора в България днес знаят, че Нюренбергският процес осъди на смърт 12 души от 24 подсъдими; а т.н. Народен съд в България издаде  2700 смъртни присъди?

Крайно време да се изпълняваме и собствените ни закони, и европейските договорености. Крайно време е – не само в името на жертвите на комунистическия режим, но и в името на бъдещите  поколения граждани на България – да прекратим тази историческа аномалия  и да покажем истината за режима след Втората световна война.

Предлагаме промяна на учебните планове и въвеждане на изучаване на тоталитарните режими в сравнителен план, както и конкретно на българския комунизъм в средното училище.
Българите имат правото да знаят и колко дълго живее стария комунистически режим и как днес неговите мимикрии препъват на всяка стъпка демократичното европейско бъдеще на България.”

Форумът беше открит от президента на Американския университет в България д-р Майкъл Истън. Освен оцелели участници във въоръженото горянско движение и техни сродници в събитието участваха и  президента (1990-1997) Желю Желев, и Иван Станчов, бивш министър на външните работи и бившият посланик на България във Великобритания.

По време на вечерта, посветена на спомена за горяните, режисьорът Атанас Киряков представи своя документален филм „Горяни”. Беше представена и стихосбирката на поета Кръсьо Хаджииванов. Роденият в с. Капатово, Петричко поет след 1944 г. открито се съпротивлява на опита на БКП за насилствена македонизация на Пиринския край и е преследван от режима. Убит е на 22 години при опит да премине границата отвъд Желязната завеса.

Събитието в Американския университет е поредната инициатива на историка проф. Евелина Келбечева.  Тя е инициатор на изследването „Топоси на историческата памет”, публикувано в книгата „Минало несвършващо”, което е първото по рода си изучаване на историческата памет на днешните български граждани. Основавайки се на изследването и на факта, че комунистическото минало на България е почти изцяло непознато за мнозинството от хората, по време на срещата в сряда тя ще предложи изменение на учебните планове и включването на изучаването на най-близкото минало в програмата на всички гимназии в България.

На международната конференция „Преходът в Източна Европа през документите на комунистическите тайни служби”, организирана от комисията по досиета през ноември 2013 г., тя посочи, че в България съществува добре организирано незнание за комунистическия режим и академично замазване на истинските факти за периода 1944-1989 г. в българската история.

Миналия месец проф. Келбечева участва в българо-германската конференция „Настояще, зависимо от сенките на комунистическото минало” в Европейския парламент, организирана от евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) и германския му колега Йоаким Целер (ЕНП).

b_650_0_16777215_0___images_stories_Pamet_Iniciativi_2014_Ivan_Hadziivanov-Krustio-brat

Иван Хаджииванов, брат на убития от комунистическия режим поет Кръсьо Хаджииванов, показва негова стихосбирка и снимка в подземията на ул. „Московска” 5 в столицата, които репресивният апарат на БКП е използвал като арести. По време на инициативата „Памет за горяните”, организирана в Американския университет в България, бяха прочетени стихове на Кръсьо Хаджииванов

Снимки: Христо Христов.

 
 

Новата песен на Лана дел Рей е това, от което имаме нужда днес

| от chronicle.bg |

Минаха цели две години, откакто Лана дел Рей представи последния си албум Honeymoon. Сега обаче певицата се завръща със съвсем нова музика.

От няколко дни по улиците на Лос Анджелис могат да се видят промоционални пана с нейния образ, напомнящи на филмови постери, върху които стои заглавието на новата й песен – „Love“.

Днес парчето вече беше официално представено – меланхолична любовна песен с винтидж звучене и красивите емблематични вокали на Лана.

„Love“ може да се слуша както през YouTube, така и през Apple Music. До момента няма информация за евентуален нов албум, но Rolling Stone съобщава, че парчето ще се сдобие с клип под режисурата на Ричард Лий.

Дотогава – можете да се насладите на любовно послание на Лана дел Рей.

 
 

Видяхте ли тийзъра на „Castle rock“ на Стивън Кинг?

| от chronicle.bg |

Нов проект на Стивън Кинг, съвместно с Джей Джей Ейбрамс, ще радва феновете на Краля.

Той се казва „Castle Rock” и това, което се знае към момента е, че става дума за антология, която ще включва герои и теми от всички творби на Кинг, които се развиват в Касъл Рок.

Знае се още, че  всеки сезон ще следва отделна група герои и сюжетни линии, но част от тях ще се появяват и в следващите сезони.

Ето го и тийзъра, който според нас изглежда доста обещаващо:

 
 

„Т2 Трейнспотинг“: 8 момента в качествени дози

| от |

„Т2 Трейнспотинг“ удря кината с хероиновия си юмрук и 20 годишна пауза, която е натрупала сладко-горчива носталгия и дори малко романтичен поглед към този чудесен наркотичен епос.

Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби се завръщат на голям екран, за да продължат историята там, където тя е спряла преди много време. Все едно си натиснал пауза и си превъртял времето. Усещането от „Т2 Трейнспотинг“ е именно такова.

Епичен, сюрреалистичен, дълбокомислен, унищожителен… „Трейнспотинг“ като цяло е филм, който е оформил самосъзнанието на безброй хора у нас и по света. Монолози, тоалетни, псувни, наркотици, фантазии и тотално обмисленото унищожаване на живота, като такъв, са онези неща, които придават своята уникална краска на този величествен филм и го държат високо горе вече толкова време.

20 години са дълъг период за появата на едно продължение, но както казват американците: but here we are! Точно както е планирано в главата на откачалника Ървин Уелш в романа продължение на „Трейнспотинг“ – „Порно“. 20 години по-късно четирима уникално прападнали младежи се събират отново в Единбург, за да разкажат своята простичка философия за живота.

Но „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“, макар да има всички нужни опорни точки в себе си. Все пак той е изменил леко на Уелшовата идея за продължение и е направил своя версия на събитията с единбургската четворка. Тя не е по-лоша, просто е по-различна.

Истерията, наркотиците и абстракното виждане, са примесени с една лека нотка на носталгичност по отминалото време и отминалите грехове. Но не се безпокойте, Рентън, Sick Boy, Спъд и Бегби са ги заместили с нови.

„Т2 Трейнспотинг“ е достойно продължение на своята първа част.

Макар това да е филм, който да няма нужда от продължение, защото е казал достатъчно на онези, които са успели да го чуят, той получава такова. И ние го препоръчваме за гледане.

Междувременно ви предлагаме осем от най-добрите, надрусани, сантиментални и насищащи момента от втория филм. Без спойлери. Приятно гмуркане в най-добрата кинотоалента този месец. В галерията горе.   

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.