Проблемите в живота са едни и същи за всички поколения

| от |

3031602-poster

Чувствате се пренатоварени? Опитвате се да направите повече с по-малко? Повечето от проблемите, които мислим, че са свързани с хипер-свързаните времена в които живеем всъщност въобще не са нови.

Трайното наследство, оставено ни от Шекспир и великите опери ни напомня, че времената са се променили. Но не чак толкова. Тези творби ни показват, че източниците на радост, конфликти и тъга в човешките взаимоотношения са останали непроменени през вековете.

Сетих се за това наскоро, когато мой студент искаше да направи проект, изследващ как технологията нарушава баланса между работата и личният живот. Преди да започне го помолих да прочете Утопия на Томас Мор. Книгата е публикувана през 1516 година и в сърцевината си изследва факторите, които биха довели до перфектно общество, което ще сведе до минимум стреса, ще премахне корупцията и ще позвили на хората да водят смислен живот.

Независимо от това какво мислите за предложенията на Мур по въпроса е очевидно че има много проблеми в европейското общество, които се нуждаели от решение по това време. Повечето работници били претоварени и зле платени. Малка часто от хората, както и тези с политическо влияние били алчни и корумпирани, а здравеопазването и стареенето докарвало много обществено напрежение.

Звучи ли ви познато?

Въпросът е че сме сколнни да мислим, че проблемите ни със стреса на работното място са нови и са причинени от фактори като наличието на четири поколения колеги на работното място, бързо достъпната информация и постоянната нужда да направим нещо повече с по-малко.

Когато предположим, че проблемите ни са модерни започваме да търсим модерни (често технологични) начини да се справим с тях.

Можем да научим много ако погледнем назад във времето и потърсим решение там. Ако помислим за непромененото човешко състояние през вековете можем да решим бизнес проблемите си. Ето три конкретни примера.

За хората на работното място е трудно да свършат нещо, тъй като предпочитат краткосрочните награди пред дългосрочните цели.

Макар и това да изглежда като нов проблем, всъщност представлява дълбок аспект на човешкото състояние. Всъщност десетте Божи заповеди са до голяма степен фокусирани върху решаването на точно този проблем – не крадете красиви неща, не убивайте хора, оставете съпругите на другите на мира. След признаването на това религиите създават социални структури, които да помогнат. Например основен принцип в много религии е премахването на изкушението от околната среда, а не целенасоченото му поставяне там, с надеждата че волята на човек ще му помогне да го преодолее.

Живеем в публични времена, в които всичко се рекламира като иновация и често предупреждаваме хората да внимават.

Създаването на истории, които украсяват събития, интересни на момента също не енещо ново. В книгата си Тайни на науката историкът Алберто Мартинец изследва историите, появили се около различни научни открития като откриването на гравитацията от Нютон например.

Компаниите по същият начин създават истории за най-добрите си продукти и открития. Използването на исторически примери може да ви помогне да добиете по-ясна представа за това как наистина стоят нещата.

Светът няма да се промени изцяло само защото има ново изобретение.

Всеки технологичен напредък е съпроводен от хор от недоволство на хора, според които той унищожава нещо. Наскоро например имаше редица статии, които предлагаха тезата, че четенето онлайн ще убие журналистиката и четенето на книги.

През годините всеки технологичен напредък в писаното слово е приеман със страх. Разбира се от тези промени не е имало кой знае какви последици досега.

Напротив, това което научаваме е, че технологиите позволяват на хората да постигнат целите си по-бързо и ефективно. Новата технология ще замени старата, но целите ще останат. Всички ние все още имаме нуждата да се учим за да сме добри в работата си, а това няма как да стане с четене на кратки статии.

В крайна сметка е хубаво да си признаем, че повечето модерни проблеми са всъщтност стари такива, облечени в нови дрехи. Колкото по-широк поглед имаме по тези въпроси и се възползваме от мъдростта на историята, толкова по-ефективно ще можем да се справим с тях.

 
 

Най-надценените актьори на 2016 г.

| от chronicle.bg |

2016 година беше година, пълна с филми, продължения, римейк версии. Как се отрази обаче тя на актьорите? Истината е, че мнозина от тях получават повече, отколкото са си изработили. Е, това със сигурност се дължи на дългогодишния им труд в предходните десетилетия.

Все пак Forbes събира на едно място звездите, които са получили през последната година колосални суми, за участието си в незначителни роли или в слаби филми, в които се появяват в по-малко от 2000 кадъра. А

ко се съотнесе това към боксофис успеха на филма, може да се сметне колко са получили тези звезди спрямо финансовите приходи на продукцията. Сметките включват последните три роли на актьорите от до средата на тази година.

Ето и тези, които са „най-надценени“ по отношение на заплащане.

 
 

Тъмнокожа моделка имитира традиционни модни кадри

| от chronicle.bg |

Не само Холивуд има проблем с липсата на разнообразие за предлаганите роли, заради което лица с различни черти или по-напреднала възраст се оказват без работа. Оказва се, че подобен проблем има и в света на модата. По тази причина африканският модел Деде Хауърд пресъздава култови модни кадри на големи компании. Тя обаче поставя всички известни снимки пред „черното огледало“, което им дава различен прочит.

„Всеки ден сме бомбардирани с ярки реклами, билбордове и телевизионни реклами, които се опитват да ни вдъхновят да купим продуктите, които излизат на пазара. Нещо, което винаги ме е притеснявало, когато гледаме тези реклами е, че рядко на тях виждаме тъмнокожа жена. Когато бях момиче, винаги се чудех защо големи брандове като Gucci, Chanel, Luis Vuitton, Guess и много други рядко използват тъмнокожи модели? И ако го правят, много малък процент тъмнокожи модели успяват да пробият, но групата им остава до голяма степен без промяна в дълъг период от време“, пише тя в сайта си.

Според нея повече видимост на хората от „всички раси, независимо дали са бели, черни, азиатци, латиноси и др.“ ще помогне на всички да повярваме в потенциала си. Тя отбелязва още, че тъмнокожите рядко са представяни в добра светлина в медиите, но за сметка на това безброй пъти се съобщава за застрелването или ареста на поредния тъмнокож.

Вижте интерпретациите на Деде на модни кадри, в които се бори със стереотипите.

 

 
 

Най-доброто в киното за 2016

| от |

Още една календарна година отмина или както ни казва Фейсбук, по забавно леймърски начин: „Хей, направи още една обиколка около слънцето“. Както това важи за всички нас, така то важи и за седмото изкуство.

На финала можем спокойно да кажем, че 2016-а беше лоша година в много аспекти. Политически, социален, музикален и за съжаление комерсиален. Без капка съмнение е факт, че 2016-а започна зле за комерсиалното кино (с премиери на филми като „Петата вълна“, „Баща в излишък“ и българският „11А“) и завърши още по-зле.

Много велики режисьори се завърнаха по местата си тази година – къде успешно, къде не. Много супергерои и злодеи стреляха, скачаха, умираха и се раждаха на голям екран. Много филми минаха под формата на големи очаквания и големи разочарования. Някои обаче, успяха да ни изненадат.

Киното имаше една лоша 2016 година, подобно на музиката, която загуби големи свои творци. Но като всяко изкуство и в него успяха да се промушат няколко добри заглавия. Ние сме избрали личния ни топ 15, плюс един бонус, на най-доброто в онова изкуство, което те оставя без дъх.

Най-доброто в киното за 2016-а е в галерията ни горе.

 
 

Най-лошите филми на 2016

| от chronicle.bg, по businessinsider.com |

Холивуд отново е пред раздаване на награди на най-заслужилите.

Като контрапункт на това в галерията ще ви покажем най-лошите филми на годината. От  разбитата надежда „Алиса в Огледалния свят“ до разочарования като „Warcraft: Началото“.

Класацията ни е придружена с мнение на критици за всяка лента. Понякога, повечето пъти честно казано, тези реплики са по-оригинални от филма, който критикуват.