Проблеми със сирийските бежанци

| от |

Стотици хиляди сирийски бежанци търсят спасение в Турция. Правителството в Анкара полага огромни грижи за тях. Но броят им непрестанно расте, хората започват да ги гледат с недоверие, а властите изпадат в затруднение, предава Дойче веле.

Юсеф пристигнал преди няколко седмици в Истанбул заедно с двама приятели. В сирийската гражданска война гранатна осколка го ранила в лявото око. После тримата сирийци прекарали осем месеца в бежански лагер в Източна Турция. „Кой знае още колко дълго ще продължи войната. Не можем да живеем в лагера с години” – казва 20-годишният сириец.

В Истанбул, тримата приятели са останали на улицата. Нямат нито работа, нито храна. На всичко отгоре Юсеф спешно се нуждае от медицинска помощ за окото си. Тримата не познават този огромен град и не могат да се оправят. Не им остава нищо друго, освен да просят. „В Истанбул трудно се намира работа. Пък и плащат малко” – оплаква се Юсеф.

Турция е единственият им шанс

За разлика от него, 22-годишният Ахмад се оправя по-добре. Той избягал от войната още преди година и веднага пристигнал в Истанбул. Сега помага в един магазин за електроуреди, макар че няма разрешение нито за престой, нито за работа. Тук обаче никой не обръща внимание на такива подробности.

Ахмад получава допълнително финансова подкрепа от турското правителство и няколко неправителствени организации в Турция и в различни арабски страни, за да изкара подготвителен курс за турски университет. Ако се справи с курса, ще може да се запише да следва – а това е истински шанс за един бежанец. „За нас Турция е възможно най-доброто място, дори в сравнение с арабските страни. То те така или иначе не ни предлагат помощ. Приемат само сирийци, които притежават валиден паспорт, издаден от сегашното сирийско правителство. Но повечето хора в Сирия отдавна вече нямат такива паспорти” – обяснява Ахмад.

Ахмад и Юсеф илюстрират съдбата на сирийските бежанци в Турция. От една страна, турското правителство иска да помогне и интеграцията на сирийските бежанци се осъществява изненадващо бързо и небюрократично. Вече 30 000 сирийци са започнали професионално обучение, 70 000 деца и ученици са получили места в детски градини и училища. Ето защо сирийците искат да останат в Турция. Освен всичко, повечето от тях са подочули, че в богатите държави от ЕС никой не ги иска. От друга страна обаче, тежестта за Турция е голяма. Само в Истанбул вече живеят 200 000 сирийци – повечето от тях на улицата.

Турците вече недоволстват

С толкова много пришълци, говорещи арабски, обликът на Истанбул постепенно се променя. Все по-често човек може да види рекламни пана на арабски. Самите турци вече усещат и по-силната конкуренция на трудовия пазар. Сирийци, които работят на черно, подбиват цените в и без това суровата борба за хляба. Арабският език им осигурява определени предимства примерно в туристическия бранш, който ухажва потенциалните арабски туристи. Сирийците работят освен това всичко – те са келнери, шивачи, фризьори.

Само че несекващият поток сирийски бежанци създава все по-големи проблеми. Условията в лагерите се влошават, сред турците се ширят все повече предубеждения, те постепенно се настройват враждебно към пришълците. Все по-често се провеждат демонстрации срещу бежанците, има и вандалски нападения срещу сирийски обекти. Посланието е ясно: сирийците трябва или да седят по лагерите, или да се връщат у дома. „Вече се чувстваме като туристи в собствената си страна.” – оплаква се един турчин, пожелал да остане анонимен. Друг негов съгражданин твърди, че в някои турски региони вече живеят повече сирийци, отколкото турци. „Не че е нещо лошо, ама прекалено много станаха. Страната просто не може да се справи,” обяснява той.

Сред хората се разнасят какви ли не лоши мълви за сирийците. Един турчин е убеден, например, че те идват в страната само, за да изкарат бързи пари: „После тръгват към ЕС. На тях изобщо им нямам доверие! Само гледат какъв келепир да изкарат тук.” В Туитър могат да се прочетат и такива съобщения: „Сирийците окупираха най-добрите места в Истанбул. Докога ще търпим това ужасно положение?” Турското правителство си дава сметка за нарастващото напрежение между местните хора и сирийските бежанци и взима сериозни мерки. Медиите съобщават, че кметът на Истанбул Хюсеин Авни Мутлу наредил хиляди сирийски бежанци да бъдат извозени от града обратно към лагерите в Източна Турция, 500 сирийци вече напуснали Истанбул.

Вече не са само сирийците

Отвъд източната граница на Турция конфликтът се задълбочава и вече не само сирийците са проблем. Хиляди язиди бягат от терора на т. нар. „Ислямска държава” от Северен Ирак към Турция. 2000 от тях вече са намерили убежище в страната. Турските медии съобщават, че по инициатива на Анкара в Северен Ирак се изгражда нов бежански лагер с капацитет за 16 000 души.

 
 

Българският сателит BulgariaSat-1 се подготвя за излитане в космоса

| от chronicle.bg |

Първият български геостационарен комуникационен сателит BulgariaSat-1 приключи успешно всички основни процедури по монтажа и тестването от компанията Space Systems/Loral (SSL) в Пало Алто, Калифорния. В момента се извършва подготовка за транспортирането на сателита до площадката за изстрелване в Кейп Канаверал, съобщиха от компанията България Сат, цитирани от БТА.

Когато бъде изстрелян, сателитът ще бъде позициониран в орбита на 36 000 км над Земята, осигурявайки директно до домовете телевизионни и комуникационни услуги на Балканите и в други европейски региони.

Преди да започнат подготовката по транспортирането, инженерите на SSL и България Сат са направили финални проверки на BulgariaSat-1, включително тест, предназначен да симулира разгръщането на слънчевите панели на сателита в среда с нулева гравитация, финална интеграция и проверка на антените на сателита, както и няколко други важни теста, които гарантират, че сателитът ще работи безупречно през предвидения полезен живот.

За целите на транспортирането до стартовата площадка в Кейп Канаверал, Флорида, сателитът ще бъде опакован в специален контейнер, в контролирана среда, който гарантира, че въздухът около него е свободен от частици и че температурата и влажността вътре в контейнера са регулирани.

Когато сателитът пристигне на стартовата площадка, екипите на SSL, SpaceX и България Сат ще работят заедно, за да го интегрират към ракетата-носител Falcon 9 на компанията SpaceX, и да го заредят с гориво.

След като бъде изстрелян от ракетата носител Falcon 9 до геостационарната трансферна орбита, сателитът ще използва своите двигатели, за да достигне до Българската позиция на геостационарната орбита. В рамките на 30 дни след изстрелването, сателитът ще е в оперативна готовност да излъчва голям брой и с високо качество ТВ програми за крайните потребители, информират от компанията.

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.

 
 

Истинският Париж през погледа на гениите

| от Дилян Ценов |

 Париж – мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Не можеш да опишеш Париж. В този град всеки ще намери онова, от което се нуждае – така е било и така ще бъде винаги.

Магията там е навсякъде – в кварталите с тесните улички, познали падението и възхода, в големите булеварди, в спокойните води на Сена и под нейните мостове. Тя е в нощния мрак, който те изкушава да захвърлиш задръжките и страховете.  Париж е копнежът, който всички носим в себе си.

Но в последните три години обликът на града се промени под влиянието на тероризма. Атаките, на които все по-често става мишена, са удар по всички ценности, зад които той стои вече столетия наред. Страхът лесно измества фокуса на населението, и превръща Париж в опасно място, свързвано със заплахи за нови атентати. И се оказва много лесно  да забравим, че именно в Париж живеят и творят легенди като Едит Пиаф, Ив Сен Лоран, Жан Кокто, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Хемингуей, Фицжералд и още стотици. Забравяме, че Париж е и винаги ще бъде град на творческата свобода и  вдъхновение за артистите, писателите, художниците на всяка епоха.

За него Фридрих Ницше казва: „Хората на изкуството имат един дом в Европа и това е Париж“.

Замисляли ли сте се защо атмосферата му не може да остави никого равнодушен? Кое е преходното и кое непреходното в този град? Как да продължим да гледаме на него като на люлка на изкуствата и културата?

Може би най-добрият подход в тази насока е ретроспекцията. Изкуството е онова, което запечатва истинския облик на града. Личностите, които едновременно черпят сили от града, но и създават образа му – те са Париж и той е тях. Французи или не, градът ги приема, както винаги ще приема всички хора на изкуството.

Нашата галерия ще ви припомни истинския Париж, защото един поглед назад във времето понякога върши учудващо добра работа.

 
 

Какъв небостъргач иска народът

| от |

Не може просто да дадеш нещо на народа, без да се съобразиш с народа. Не може например да отидеш на рожден ден на дете четвърти клас и да му подариш шише уиски. То не е приятелите ти, за които не ти дреме особено.

Така е и с небостъргача – не може да не го съобразиш с народа. Тази задача не е много комплексна.

Да започнем с основното – основите. Подпочвените води са част от националния ландшафт. Основите трябва да са така направени, че да издържат на тях. Поне първите 5-6 години, после да се килнат на една страна и сградата да се напука. Също така е важно да се напука от северната – ако се напука от източната или западната, ще грее слънце вътре, а ако е от южната, на обитаващите ще им духа топло от Африка.

Разбира се, небостъргачът трябва да е панелен. Това не е само за да гъделичкаме българина по традициите. Така и уайфаят от партера ще се хваща до последния етаж.

Външната облицовка най-добре да бъде направена от стъкло. По този начин сградата ще прилича на буркан. И то от 3-литровите, душманските. Независимо дали ще се живее в небостъргача, или ще се работи – статистически, в него най-вероятно ще се подвизават кисели краставички, които се мислят за царска туршия. Освен това през няколко етажа прозорците ще са в различен цвят, за да се създава илюзията, че хората са санирали. На някои прозорци ще се поставя антена на Булсатком. Задължително обаче на горния етаж, точно над нея, ще има чучур, от който тече вода, когато хората си мият пода. Апартаментите/офисите с цветни прозорци и антена ще са по-скъпи, защото санирането и кабелната създават впечатление на лукс и богатство.

Специална лелката ще чисти стълбището веднъж месечно. Да, малко е само един път в месеца, но толкова ще й отнема да изчисти от първия до последния етаж. Освен санитарни, лелката има и други задължения:

– да доукрасява небрежно нарисуваните пениси, очертавайки им глава и косми;

– да преправя надписите „ЦСКА“ на „ЩЕКА“ и „Левски“ на „Девойки“;

– да се уверява на всеки етаж, че нишата за пожарогасителя е празна;

– когато стигне до последния етаж, да пренарежда спринцовките по земята в нови, вълнуващи шарки.

Небостъргачът ще разполага с две кофи за боклук. Те ще са поставени там, където става най-голямо ехо, като ги изпразват с камиона в 3 през нощта.

Както знаем и сме виждали, новото строителство няма нужда да е красиво. Единственото нещо, сложено само за красота, ще са домофоните на входа. Ако благодарение на лош късмет, домофоните работят, попът, който освещава сградата, ще ги напръска със светена вода, за да дадат на късо. Освещаването като цяло ще продължи около 2 години. Попът трябва да освети всички детайли, защото дяволът бил там.

Небостъргачът няма да закрива Витоша. Защото ще е построен в „Люлин“. Хем да облагороди района, хем да пази сянка на Перник.