Приятелска надпревара между Анди Мъри и Григор Димитров

| от |

Приятелската надпревара с Григор Димитров предстои да стане сериозна, когато двамата се срещнем на корта за четвъртфиналите на Уимбълдън, пише Анди Мъри в блога си.

Нясно сме, че той е добро момче, има страхотен екип и е постигнал голям напредък през годините.

Григор ще бъде труден противник, но аз се чувствам добре, движа се смело напред и трябва да съм подготвен и за по-големи тестове в Големия шлем.

451511724-1514x1008

Доволен съм от победата над Кевин Андерсън, казва Мъри, защото той игра много добре до самия край. Успях да стигна дотук, без да съм играл прекалено дълги мачове, с което не съм преуморен нито физически, нито психически, тъй като не съм използвам досега много от енергията ми.

Първият път, когато видях Григор да играе, играеше още при младежите на турнира в Испания. Трябваше да тренира в академията, в която бях, но пристигна след като напуснах.

Спомням си как стояхме на корта с мой приятел, който още беше в академията, и гледахме финала на младежите, на който играеше Григор. Той работеше със стария ми треньор, Пато Алварез, и като младеж спечели Уимбълдън и US Open, така че имаше доста шум около него.

Прекарваме повече време заедно, откакто той започна да тренира с новия си наставник Роджър Рашийд. Познавам Роджър отдавна и винаги съм се държал добре с момчета, които работят с него като Гаел Монфис и Джо-Уилфред Цонга. Тренирах с тях много, така че бяхме дълго време заедно и с Роджър. Същото е сега и с Григор.

Има малка конкуренция между двата отбора, защото Роджър обича да говори небивалици, така че бяхме решили, че можем да го тестваме. Определено е в много добра форма за възрастта си, но когато ние се намесим наоколо започва да говори несвързани оправдания за фитнес програмата си.

Мисля че беше на US Open когато мислехме да организираме състезание между Роджър и Джез Грийн, моят фитнес инструктор. Тогава решиха да го направят в Маями, но в последствие Джез се отказа, давайки за довод подозрителна контузия, така че това се случи тук, преди началото на Уимбълдън.

Беше над 200м и Роджър спечели, но беше доста трудно, а и не дадохме необходимото време на Джез да се подготви. А и за да бъдем честни той се справи доста добре. Мисля че и двамата бяха леко огорчени от следващата двойка, тъй като пробягаха за 26,4сек а не за 26,2 сек или подобно, но не мисля, че това е толкова срамен резултат.

Обратно към сериозната тема – мисля че подготовката за мача в сряда ще бъде със същия щрих.

Откакто съм на турнира настройвам алармата си всяка сутрин в 8:30, дори понякога ставам малко по-рано. Тази година Ким ме води в All England Club всяка сутрин и взимам една от колите в Уимбълдън, за да се прибера вечер вкъщи.

Почти успявам да стигна незабелязано, с изключение на този понеделник, когато един човек ме видя и показа ръката си през прозореца свита на юмрук. Беше наистина забавно. Мислех, че беше за да ме окуражи, или пък може би беше заради шофирането на Ким.

Пристигам в 10ч сутринта  и първо се виждам с моя физиотерапевт за около 45 минути преди петнадесетминутна загрявка, след това тренирам около 40 минути. Играем на един и същи корт през повечето дни и в почивните дни удрям с Джеймс Уард, докато в дните със срещи загрявам с Дани от моя отбор.

След това се връщам в съблекалнята, където в момента има състезание по баскетбол. Всъщност се справям доста добре. Бих Даниел Нестор в понеделник – отново. След това оставам, за да хапна нещо, като през това време наблюдавам какво се случва на корта, докато дойде време да тръгвам.

Предполагам че рутината ще е твърде подобна и в сряда, така че знам какво да очаквам на срещата с Григор.

Той е на път да влезе в топ десет след резултата му миналата седмица, и се справя доста добре с нещата. Той има доста разнообразна игра, движи се добре, разчита играта и има способността да печели доста разигравания на корта. Неговото вземане на решения е достатъчно добро, тъй като играта му е изцяло узряла.

За мен – просто трябва да се опитам да се концентрирам върху тениса и играта ми, без да се притеснявам какво очакват или не от мен хората.  Определено тълпата може да увеличи интензивността ти и да приповдигне духа ти, а това може да направи играта трудна за опонентите ми. Не мога да дочакам да се върна на корта.

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.

 
 

Любимият виц на Христо Гърбов

| от Цветелина Вътева |

Само един ден на шегата не стига! Ето защо Webcafe.bg и ресторанти Happy обявяват месец април – за Месец на смеха. По този повод ви предлагаме любимите вицове на част от срещнем с най-усмихващите български комедийни актьори, заемащи специално място в сърцата ни.

Естествено, че знаете кой е Христо Гърбов. Дали сте се превивали от смях на ролята му като Пиер Миняр във „Вечеря за тъпаци“, хилили сте се на Гари Льожен/Роджър Трампълмейн в „Още веднъж отзад“ или сте се задавяли със салатата си пред телевизора, докато го гледате в „Комиците“, във всички случаи сте запознати с комедийния му талант.

Извън сцената и екрана Христо няма вид на смешник. По-скоро носи онова усещане за самовглъбеност, което придават на света около себе си хората, които вземат хумора на сериозно.

Предлагаме ви да прочетете виц, разказан от Христо Гърбов: 

Влиза един французин в един английски бар и си поръчва „typical English breakfast“ – боб, яйца, black pudding, което е вид кървавица, богата работа. Гледа той black pudding-a, хапва от него, пък после вика: „Абе като го видях това, помислих, че е лайно. Пък като го опитах, съжалих, че не е“.

Цялото интервю с Христо Гърбов можете да прочетете в Webcafe.bg


Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Място: ресторант HAPPY на ул. „Раковски“ 145

 
 

Строителен работник спечели 50 000 лева от билет „Златото на инките“

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

Късметлията Дюнями Садък от старозагорското село Габарево получи страхотен подарък от Лотария България. 56-годишният строителен работник спечели 50 000 лева, само със закупуването на един билет „Златото на инките“.

„Винаги съм вярвал, че когато имаш късмет и един билет е достатъчен. Аз съм живото доказателство затова“, споделя Дюнями.

Разказва, че е купил билета от хранителен магазин в родното си село, който изтрил веднага, а секунди по-късно продавачката потвърдила добрата вест.

„Първоначално онемях, но бързо дойдох на себе си. В този миг нямаше по-щастлив от мен!“, допълва той.

Щастливецът планира с част от парите да си купи малка къщичка, а с другата – ще отиде на почивка. Естествено, ще почерпи и близките си!

Платена публикация

 
 

Принц Джофри предизвиква Фотошоп битка

| от chronicle.bg |

Какво получаваш при кръстоска между принц Джофри от „Игра на тронове“ и сладко, но леко разтревожено куче мопс? Получава епична Фотошоп битка! Епична!

Оригиналната снимка се появи в сайта Reddit и не отне много време преди да се появят колажи със страхливия син на Робърт Баратеон и Церсей Ланистър. В ролята, разбира се, е очарователният Джак Глийсън.

Трябва ви специфично чувство за хумор, за да се насладите на галерията. Въпреки това ето едни от най-забавните и сполучливи колажи.