Приятелска надпревара между Анди Мъри и Григор Димитров

| от |

Приятелската надпревара с Григор Димитров предстои да стане сериозна, когато двамата се срещнем на корта за четвъртфиналите на Уимбълдън, пише Анди Мъри в блога си.

Нясно сме, че той е добро момче, има страхотен екип и е постигнал голям напредък през годините.

Григор ще бъде труден противник, но аз се чувствам добре, движа се смело напред и трябва да съм подготвен и за по-големи тестове в Големия шлем.

451511724-1514x1008

Доволен съм от победата над Кевин Андерсън, казва Мъри, защото той игра много добре до самия край. Успях да стигна дотук, без да съм играл прекалено дълги мачове, с което не съм преуморен нито физически, нито психически, тъй като не съм използвам досега много от енергията ми.

Първият път, когато видях Григор да играе, играеше още при младежите на турнира в Испания. Трябваше да тренира в академията, в която бях, но пристигна след като напуснах.

Спомням си как стояхме на корта с мой приятел, който още беше в академията, и гледахме финала на младежите, на който играеше Григор. Той работеше със стария ми треньор, Пато Алварез, и като младеж спечели Уимбълдън и US Open, така че имаше доста шум около него.

Прекарваме повече време заедно, откакто той започна да тренира с новия си наставник Роджър Рашийд. Познавам Роджър отдавна и винаги съм се държал добре с момчета, които работят с него като Гаел Монфис и Джо-Уилфред Цонга. Тренирах с тях много, така че бяхме дълго време заедно и с Роджър. Същото е сега и с Григор.

Има малка конкуренция между двата отбора, защото Роджър обича да говори небивалици, така че бяхме решили, че можем да го тестваме. Определено е в много добра форма за възрастта си, но когато ние се намесим наоколо започва да говори несвързани оправдания за фитнес програмата си.

Мисля че беше на US Open когато мислехме да организираме състезание между Роджър и Джез Грийн, моят фитнес инструктор. Тогава решиха да го направят в Маями, но в последствие Джез се отказа, давайки за довод подозрителна контузия, така че това се случи тук, преди началото на Уимбълдън.

Беше над 200м и Роджър спечели, но беше доста трудно, а и не дадохме необходимото време на Джез да се подготви. А и за да бъдем честни той се справи доста добре. Мисля че и двамата бяха леко огорчени от следващата двойка, тъй като пробягаха за 26,4сек а не за 26,2 сек или подобно, но не мисля, че това е толкова срамен резултат.

Обратно към сериозната тема – мисля че подготовката за мача в сряда ще бъде със същия щрих.

Откакто съм на турнира настройвам алармата си всяка сутрин в 8:30, дори понякога ставам малко по-рано. Тази година Ким ме води в All England Club всяка сутрин и взимам една от колите в Уимбълдън, за да се прибера вечер вкъщи.

Почти успявам да стигна незабелязано, с изключение на този понеделник, когато един човек ме видя и показа ръката си през прозореца свита на юмрук. Беше наистина забавно. Мислех, че беше за да ме окуражи, или пък може би беше заради шофирането на Ким.

Пристигам в 10ч сутринта  и първо се виждам с моя физиотерапевт за около 45 минути преди петнадесетминутна загрявка, след това тренирам около 40 минути. Играем на един и същи корт през повечето дни и в почивните дни удрям с Джеймс Уард, докато в дните със срещи загрявам с Дани от моя отбор.

След това се връщам в съблекалнята, където в момента има състезание по баскетбол. Всъщност се справям доста добре. Бих Даниел Нестор в понеделник – отново. След това оставам, за да хапна нещо, като през това време наблюдавам какво се случва на корта, докато дойде време да тръгвам.

Предполагам че рутината ще е твърде подобна и в сряда, така че знам какво да очаквам на срещата с Григор.

Той е на път да влезе в топ десет след резултата му миналата седмица, и се справя доста добре с нещата. Той има доста разнообразна игра, движи се добре, разчита играта и има способността да печели доста разигравания на корта. Неговото вземане на решения е достатъчно добро, тъй като играта му е изцяло узряла.

За мен – просто трябва да се опитам да се концентрирам върху тениса и играта ми, без да се притеснявам какво очакват или не от мен хората.  Определено тълпата може да увеличи интензивността ти и да приповдигне духа ти, а това може да направи играта трудна за опонентите ми. Не мога да дочакам да се върна на корта.

 
 

Виктория Бекъм може да съди Spice girls

| от chronicle.bg |

След юридическия огън между Анджелина Джоли и Брад Пит, нова може би още по-изненадваща и бурна съдебна война се появи в шоубизнеса.

Виктория Бекъм изпрати агресивни заплашителни писма на колегите си от Spice girls Мелани Браун, Мелани Чизхолм, Ема Бънтън и Гери Хорнър. В тях съпругата на английския футболист Дейвид Бекъм предупреждава за война, ако певиците изпълняват песни, за които тя има авторски права.

Три от дамите – Гери Хорнър, Ема Бънтън и Мелани Браун, планираха турне по повод 20 години от създаването на групата. Турнето трябваше да се казва GEM (от англ. – скъпоценен камък), което е абревиатура от първите букви на момичетата.

Гери първа се отказа, за да се фокусира върху множащото й се семейство. През октомври миналата година тя съобщи, че очаква детенце. Така остави Ема и Мелани сами да се оправят с правния въпрос.

„Това е невероятно тъжен начин нещата да приключат, особено след всичко, което групата е преживяла заедно“, каза източник близък на Spice girls. „Момичетата са потресени.“

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.

 
 

Молец с руса коса и малки гениталии кръстен на Доналд Тръмп

| от chronicle.bg |

След като новият президент Румен Радев положи клетва, дойде ред и на Доналд Тъмп.

По случай светлия повод и цялата персона на новия американски държавен глава, биологът д-р Вазрик Назари кръсти новооткрит вид молци на негово име: Neopalpa donaldtrumpi. Буболечките могат да бъдат забелязани в по границата на САЩ с Мексико – точно там, където очакваме и обещаната от Тръмп стена против нелегални имигранти.

Абсолютно без никаква връзка с името, молецът има русичко нещо на главата и мънички гениталии.

Докато д-р Назари разглеждал екземпляри от генотипа Neopalpa, забелязал, че един от тях не приличал на останалите. Той имал значително по-малки гениталии от най-близкия си роднина N. neonata. След ДНК изследвания Назари заключил, че това е напълно нов и неописан вид. А новите видове се кръщават от откривателите си.

Тръмп не е единственият американски президент, който има биологичен вид кръстен на негово име. Джордж У. Буш има бръмбар, Роналд Рейгън има оса, а Бил Клинтън – риба. Барак Обама обаче държи рекорда с 9 вида на негово име.

 

 

„И така, кръстих биологичен вид на Доналд Тръмп. Може би сега той ще направи опазването на крехката американска екосистема приоритет.“