Прилив от морето

| от |

Пореден уикенд, поредни две хиляди и повече имигранти, спасени от италиански моряци и бреговата охрана в Средиземно море. На 11 август транспортният кораб „Сан Джусто“ стовари 1698 души в южноиталианския град Реджо ди Калабрия. Предишния ден морски патрулен кораб и една фрегата докараха 364 души в пристанища в Източна Сицилия.

Броят на хората, пристигащи в Италия по море тази година вероятно вече надхвърля 100 000. До края на юли са били спасени приблизително 93 000 имигранти. Предишният рекорд за една цяла година беше поставен през 2011 г., когато в разгара на Арабската пролет около 60 000 души достигнаха италианския бряг.

Рязкото нарастване на броя на пристигащите е свързано с безредиците в Либия, откъдето потеглят повечето от корабчетата за трафик на мигранти. Друга причина е морската операция „Маре Нострум“ на италианското правителство за издирване и спасяване на мигранти, която започна през октомври, след като 368 еритрейци и други мигранти се удавиха край остров Лампедуза. Заради перспективата, че може да бъдат спасени от италианския флот, тръгването на път с претоварено и в лошо състояние корабче вече не изглежда толкова страшно.

Като изключим критиките на десноцентристки депутати, обществената и медийна реакция срещу притока на мигранти е изненадващо сдържана. Историите за корабчета, навлизащи в италиански води с хиляди хора, които до преди година щяха да са новина за първа страница, сега минават с бегло споменаване.

Въпреки това италианците се нуждаят от помощ. Отчасти заради регламента от Дъблин (според който отговорност за мигранта носи първата страна член на Европейския съюз, в която той пристигне, където му бъдат взети пръстови отпечатъци или където той подаде молба за убежище) Италия е една от петте страни в ЕС, в които са подадени 70 процента от молбите за убежище в ЕС (останалите са Германия, Швеция, Франция и Великобритания). Европейските министри многократно и безрезултатно настояваха ЕС да се ангажира с въпроса за притока на мигранти от Средиземно море. Наскоро вътрешният министър Анджелино Алфано предложи агенцията на ЕС за управление на външните граници Фронтекс да поеме контрола над операцията „Маре Нострум“. Но бюджетът за операциите на Фронтекс за 2014 г. е само 55,3 милиона евро, а „Маре Нострум“ струва 9 милиона евро на месец.

Освен това, базираната във Варшава Фронтекс се занимава само със сигурността по границите. В Гърция тя блокира сухопътния маршрут през река Еврос (Марица – б.ред), като издигна 12-километрова метална ограда по гръцко-турската граница. В резултат на това отчаяните мигранти все по-често използват морския маршрут от Турция към източните острови в Егейско море, който е по-кратък от този от Северна Африка към Италия, но е много рискован.

Броят на пристигналите по море мигранти се удвои пред първите шест месеца на тази година до на 25 000, твърди гръцката полиция, макар че тази бройка включва само тези, които те са прехванали. Повечето от новопристигналите са били сирийци и иракчани, често семейства с деца. Трафикантите използват малки корабчета, за да намалят възможността да бъдат забелязани от радара на някой гръцки патрулен кораб. Морето често е неспокойно, бурно дори през лятото заради силните северни ветрове. Много корабчета се преобръщат. Мигрантите с повече късмет биват сваляни на недостъпни брегове или оставени течението да ги отнесе до сушата.

Мигрантите без документи обикновено не получават помощ от гръцката брегова охрана, освен ако корабчето им не се преобърне. Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) изрази тревога от „отблъскването“ на мигранти – това е практиката на бреговата охрана да изтегля на буксир корабчетата с мигранти обратно в турски териториални води. През януари 12 души загинаха, когато корабче с 28 мигранти се преобърна, докато беше теглено на буксир с висока скорост от кораб на бреговата охрана.

„Тези неофициални принудителни връщания в Турция са нарушение на международното законодателство за правата на човека“, казва служител на ВКБООН в Атина. През последните девет месеца според ВКБООН е имало около 100 такива случая. Гръцкото министерство на търговския флот и Егейско море отрича.

Онези, които успяват да се доберат до Гърция, рискуват да бъдат задържани в лагер затворен тип, докато бъдат депортирани. Около 6000 мигранти са настанени в шест лагера. Благотворителната организация „Лекари без граници“ наскоро съобщи за нелекувани случаи на краста и хепатит в лагерите. Стотици други биват държани в мръсни, претъпкани килии в полицейски участъци. Тази година 18-месечният максимален срок за задържане на мигрантите беше удължен за неопределено време.

Мигрантите стъпват на европейска земя най-често в страни от периферията. Тази седмица над 12 000 нелегални мигранти прекосиха морето от Мароко до Испания в рамките на два дни. Но често пъти тези хора не остават в Испания или Гърция. Крайната им цел обикновено е по на север.

Мнозина тръгват към Франция. Миналата година страната беше трета, след Германия и Америка, от богатите държави по брой на получени молби за убежище (този брой включва и хора, пристигащи със самолет или влак). В резултат имиграцията става все по-чувствителна тема. „Има страхове от неконтролирана имиграция,от нашествие“, казва Крис Бошмен от Националния институт за демографски изследвания.

Никой не знае колко мигранти без документи живеят във Франция. Оценката отпреди около 6 -7 години, че те са 200 – 400 000 може би не е невероятна. Миналата година властите получиха 66 000 молби за убежище и предоставиха убежище или друг вид закрила на по-малко от 11 500 души. Онези, на които е отказано убежище, често остават незаконно или се опитват да стигнат до друга държава.

Пристанището в Кале в Северна Франция е предпочитаната отправна точка за онези, които се надяват да се покатерят на покрива на камион, пътуващ за Великобритания. На 28 май френската полиция разтури три лагера, където живееха около 700 нелегални мигранти – повечето от тях афганистанци, сирийци, сомалийци, суданци и еритрейци. На 2 юли полицаите пропъдиха още над 600 души от три гета и един център за раздаване на храна. През първите шест месеца на тази година в Кале бяха арестувани 7414 мигранти без документи, което е над два пъти повече от 3129-те души, задържани за същия период на 2013 г., съобщава местната префектура.

Откакто през 2003 г. тогавашният вътрешен министър Никола Саркози затвори центъра на Червения кръст в Сангат през 20013 г., Северна Франция не разполага с никакъв център за
организирано настаняване на мигранти. Страната не може да попречи на хората да минават през територията й, ако идват от друга страна от Шенгенското пространство. Но Великобритания не е
част от Шенген и нито е задължена, нито склонна да ги приема. Наташа Бушар, кмет на Кале, казва, че щедрата социална на система на Великобритания действа като магнит на мигрантите. В действителност по-вероятно е причината да е липсата на лични карти и на стриктни проверки на условията на труд.

Още по на север Швеция се откроява с това, че е особено гостоприемна към търсещите убежище. През септември 2013 г. тя стана първата страна член на ЕС, която предостави статут на постоянно пребиваващи на бежанците от Сирия. През първите пет месеца на тази година над 8000 сирийци са подали молби за убежище. Според публикуван през юни доклад на Евростат, статистическата служба на ЕС, през 2013 г. Швеция с относително малкото си население от 9, 5 милиона души е приела 12,5 процента от общия брой на 435 000-те търсещи убежище в ЕС. Повечето от тях са били от Сирия.

Швеция получава похвали за щедростта си, дори от папата, но натоварването започва да се усеща. На бежанците им вече се налага да чакат до една година, за да се явят на интервю в шведските посолства, а шведските власти казват, че нямат ресурси да се справят с новодошлите. Швеция, както и Германия и Франция, се оплаква, че приема повече търсещи убежище, отколкото е справедливо. Но това не е извинение според по-бедните южни държави, през които минава пътят на много от новопристигащите.

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.

 
 

Ох, стари сме… защото те правят 10!

| от |

Едно десетилетие измина като мигване с единия клепач и ние си мислим, че сме си същите, ама не сме… Защото сме с 10 години по-големи. И уж поумнели. Минаването на безгрижните лета се отразява, както на човешкото тяло и съзнание, така и на любимите guilty pleasure удоволствия, каквито са сериалите.

Вярвате или не, но много от любимите ви шоута направиха 10 години от старта си и дори след толкова време, за част от тях си спомняме с умиление. И с леко насълзяване на очите.

Ние сме избрали пет добри, вкусни, провокативни и да, КУЛТОВИ, сериала, които правят 10 тази година. А ние сме стари, но все така ги харесваме. Цък, в галерията горе са.

 
 

Може ли човек да бъде щастлив?

| от Спонсорирано съдържание |

Френският философ, социолог и човек Филип Льоноар разкрива пред читателя необятния свят на трима от най-проникновените духовни учители, а именно Сократ, Иисус и Буда.

„Ученията на Буда, Сократ и Иисус са преминали през вековете и хилядолетията, безд аостареятилиотживеятвреметоси. Товасеобясняваповсякавероятност с образцовияхарактернатехнияживот, с дълбоконоваторскиядухнатяхнатамисъл в сравнение с господстващите в съответнатаепохапредстави и с универсалнияобхватнатехнитепослания.

В началните страници писателят удря читателите с едни от най-страшните въпроси. Тези за смисъла, величието, осъзнаването и онова, което е вътре във всеки от нас. „Криза“ от старогръцки означава преценка, решение…нещата, които другите трябва да решат. И именно това е един от най-трудните баланси, с които трябва да се справим в битието си. Защото нима някой отрича факта, че самото решение понякога не е толкова трудно за вземане, но се изисква мъдрост и търпение после да се живее с последиците от него.

Филип Льоноар проследява и сравнява митовете, произхода на легендите и фактите, в които са забулени пътищата на Сократ, Иисус и Буда.  С невероятно прецизно и увлекателно слово той се отърква о мисълта на всеки един от тях и ни въвлича в неподозираните дълбини на умовете ни.

човек

„Може ли човек да е щастлив и да живее в хармония с ближните си в цивилизация, построена изцяло върху „притежанието“? “

Съществува една едничка добродетел, по-важна и от справедливостта. Любовта. Любовта и страданието. Редом с тях пътят на тримата е съпроводен от остро равнодушие към материалното. Равнодушие, което с времето се превръща в ненавист и омерзение към парите.

Стремежът към материалните блага и сладости често ни води до отричане на всичко „грешно“ и плътско. Води до намиране на висшия смисъл, чиято светлина е пътеводна.  Подобни твърдения има за Буда, който в ранните си години е тънел в сласт и изобилие, докато в един момент не се пренасища, решавайки да обърне поглед към големия смисъл. Съществуват твърдения, че Сократ е изпитвал влечения към млади момчета. Но това отново никога не би могло да бъде причина за отклоняване от пътя.

Книгата е безценна и с това, че дава отговори на вечно задавани въпроси. Съществували ли са тримата наистина? Каква е била сексуалността им и има ли някакви свидетелства за техни житейски партньори. Дългокос и слаб ли е бил Иисус, в какви културни среди са родени и кои точно са мъдростите, които са ги превърнали в едни от най-красивите умове на всички времена…

„Сократ, Иисус и Буда“ е книга, която има силата да разкрие пред погледа нови хоризонти, да обърне читателя навътре към себе си и да му помогне да открие истинската си същност.

 

 
 

Gorillaz пускат нов албум през април

| от chronicle.bg |

Виртуалната група Gorillaz обяви, че новият им албум „Humanz“ ще излезе на 28 април, съобщава БТА.

 Те вече пуснаха клип и сингъл към него.

Бандата е експериментален проект на Деймън Олбърн, бивш певец на Blur, един от емблематичните състави на движението „брит поп“. Това ще бъде първи албум на Gorillaz  след 2011 година.

Групата също обяви, че днес ще изнесе концерт в Лондон за всички фенове, които предварително си бяха поръчали новия й албум. Тя направи дарение за „Белите каски“, които провеждат хуманитарни дейности в Сирия.

Gorillaz  представиха „Saturnz Barz“ – новия сингъл от предстоящата тава, в който има микс от рок, хип-хоп и реге. Клипът, както обичайно, бе с характерните им анимационни герои, които се озовават в къща, населена с духове.

В новия албум на Gorillaz са включени 14 парчета.

|

Gorillaz – Andromeda