Прилив от морето

| от |

Пореден уикенд, поредни две хиляди и повече имигранти, спасени от италиански моряци и бреговата охрана в Средиземно море. На 11 август транспортният кораб „Сан Джусто“ стовари 1698 души в южноиталианския град Реджо ди Калабрия. Предишния ден морски патрулен кораб и една фрегата докараха 364 души в пристанища в Източна Сицилия.

Броят на хората, пристигащи в Италия по море тази година вероятно вече надхвърля 100 000. До края на юли са били спасени приблизително 93 000 имигранти. Предишният рекорд за една цяла година беше поставен през 2011 г., когато в разгара на Арабската пролет около 60 000 души достигнаха италианския бряг.

Рязкото нарастване на броя на пристигащите е свързано с безредиците в Либия, откъдето потеглят повечето от корабчетата за трафик на мигранти. Друга причина е морската операция „Маре Нострум“ на италианското правителство за издирване и спасяване на мигранти, която започна през октомври, след като 368 еритрейци и други мигранти се удавиха край остров Лампедуза. Заради перспективата, че може да бъдат спасени от италианския флот, тръгването на път с претоварено и в лошо състояние корабче вече не изглежда толкова страшно.

Като изключим критиките на десноцентристки депутати, обществената и медийна реакция срещу притока на мигранти е изненадващо сдържана. Историите за корабчета, навлизащи в италиански води с хиляди хора, които до преди година щяха да са новина за първа страница, сега минават с бегло споменаване.

Въпреки това италианците се нуждаят от помощ. Отчасти заради регламента от Дъблин (според който отговорност за мигранта носи първата страна член на Европейския съюз, в която той пристигне, където му бъдат взети пръстови отпечатъци или където той подаде молба за убежище) Италия е една от петте страни в ЕС, в които са подадени 70 процента от молбите за убежище в ЕС (останалите са Германия, Швеция, Франция и Великобритания). Европейските министри многократно и безрезултатно настояваха ЕС да се ангажира с въпроса за притока на мигранти от Средиземно море. Наскоро вътрешният министър Анджелино Алфано предложи агенцията на ЕС за управление на външните граници Фронтекс да поеме контрола над операцията „Маре Нострум“. Но бюджетът за операциите на Фронтекс за 2014 г. е само 55,3 милиона евро, а „Маре Нострум“ струва 9 милиона евро на месец.

Освен това, базираната във Варшава Фронтекс се занимава само със сигурността по границите. В Гърция тя блокира сухопътния маршрут през река Еврос (Марица – б.ред), като издигна 12-километрова метална ограда по гръцко-турската граница. В резултат на това отчаяните мигранти все по-често използват морския маршрут от Турция към източните острови в Егейско море, който е по-кратък от този от Северна Африка към Италия, но е много рискован.

Броят на пристигналите по море мигранти се удвои пред първите шест месеца на тази година до на 25 000, твърди гръцката полиция, макар че тази бройка включва само тези, които те са прехванали. Повечето от новопристигналите са били сирийци и иракчани, често семейства с деца. Трафикантите използват малки корабчета, за да намалят възможността да бъдат забелязани от радара на някой гръцки патрулен кораб. Морето често е неспокойно, бурно дори през лятото заради силните северни ветрове. Много корабчета се преобръщат. Мигрантите с повече късмет биват сваляни на недостъпни брегове или оставени течението да ги отнесе до сушата.

Мигрантите без документи обикновено не получават помощ от гръцката брегова охрана, освен ако корабчето им не се преобърне. Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) изрази тревога от „отблъскването“ на мигранти – това е практиката на бреговата охрана да изтегля на буксир корабчетата с мигранти обратно в турски териториални води. През януари 12 души загинаха, когато корабче с 28 мигранти се преобърна, докато беше теглено на буксир с висока скорост от кораб на бреговата охрана.

„Тези неофициални принудителни връщания в Турция са нарушение на международното законодателство за правата на човека“, казва служител на ВКБООН в Атина. През последните девет месеца според ВКБООН е имало около 100 такива случая. Гръцкото министерство на търговския флот и Егейско море отрича.

Онези, които успяват да се доберат до Гърция, рискуват да бъдат задържани в лагер затворен тип, докато бъдат депортирани. Около 6000 мигранти са настанени в шест лагера. Благотворителната организация „Лекари без граници“ наскоро съобщи за нелекувани случаи на краста и хепатит в лагерите. Стотици други биват държани в мръсни, претъпкани килии в полицейски участъци. Тази година 18-месечният максимален срок за задържане на мигрантите беше удължен за неопределено време.

Мигрантите стъпват на европейска земя най-често в страни от периферията. Тази седмица над 12 000 нелегални мигранти прекосиха морето от Мароко до Испания в рамките на два дни. Но често пъти тези хора не остават в Испания или Гърция. Крайната им цел обикновено е по на север.

Мнозина тръгват към Франция. Миналата година страната беше трета, след Германия и Америка, от богатите държави по брой на получени молби за убежище (този брой включва и хора, пристигащи със самолет или влак). В резултат имиграцията става все по-чувствителна тема. „Има страхове от неконтролирана имиграция,от нашествие“, казва Крис Бошмен от Националния институт за демографски изследвания.

Никой не знае колко мигранти без документи живеят във Франция. Оценката отпреди около 6 -7 години, че те са 200 – 400 000 може би не е невероятна. Миналата година властите получиха 66 000 молби за убежище и предоставиха убежище или друг вид закрила на по-малко от 11 500 души. Онези, на които е отказано убежище, често остават незаконно или се опитват да стигнат до друга държава.

Пристанището в Кале в Северна Франция е предпочитаната отправна точка за онези, които се надяват да се покатерят на покрива на камион, пътуващ за Великобритания. На 28 май френската полиция разтури три лагера, където живееха около 700 нелегални мигранти – повечето от тях афганистанци, сирийци, сомалийци, суданци и еритрейци. На 2 юли полицаите пропъдиха още над 600 души от три гета и един център за раздаване на храна. През първите шест месеца на тази година в Кале бяха арестувани 7414 мигранти без документи, което е над два пъти повече от 3129-те души, задържани за същия период на 2013 г., съобщава местната префектура.

Откакто през 2003 г. тогавашният вътрешен министър Никола Саркози затвори центъра на Червения кръст в Сангат през 20013 г., Северна Франция не разполага с никакъв център за
организирано настаняване на мигранти. Страната не може да попречи на хората да минават през територията й, ако идват от друга страна от Шенгенското пространство. Но Великобритания не е
част от Шенген и нито е задължена, нито склонна да ги приема. Наташа Бушар, кмет на Кале, казва, че щедрата социална на система на Великобритания действа като магнит на мигрантите. В действителност по-вероятно е причината да е липсата на лични карти и на стриктни проверки на условията на труд.

Още по на север Швеция се откроява с това, че е особено гостоприемна към търсещите убежище. През септември 2013 г. тя стана първата страна член на ЕС, която предостави статут на постоянно пребиваващи на бежанците от Сирия. През първите пет месеца на тази година над 8000 сирийци са подали молби за убежище. Според публикуван през юни доклад на Евростат, статистическата служба на ЕС, през 2013 г. Швеция с относително малкото си население от 9, 5 милиона души е приела 12,5 процента от общия брой на 435 000-те търсещи убежище в ЕС. Повечето от тях са били от Сирия.

Швеция получава похвали за щедростта си, дори от папата, но натоварването започва да се усеща. На бежанците им вече се налага да чакат до една година, за да се явят на интервю в шведските посолства, а шведските власти казват, че нямат ресурси да се справят с новодошлите. Швеция, както и Германия и Франция, се оплаква, че приема повече търсещи убежище, отколкото е справедливо. Но това не е извинение според по-бедните южни държави, през които минава пътят на много от новопристигащите.

 
 

Арън Тейлър-Джонсън в очакване на „Оскар“

| от |

Тази година младият Арън Тейлър-Джонсън ще навърши 27 години. Малко преди това той вече има купчина добри роли зад гърба си, един напълно заслужен „Златен глобус“ и огромна вероятност да сложи „Оскар“ пред камината вкъщи.

Който не е гледал Арън поне в един филм е изпуснал онзи различен елемент в част от комерсиалното кино, който му придава вкус като готина подправка. Хубаво, че е Том Форд, за да може светът да научи за младия британец. Но ще стигнем и до там.

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробивът си в британското кино прави във филма Tom & Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“.

Кариерата на Тейлър-Джонсън не започва с аплом, нито търпи бърз и скорострелен подем, макар самият той да има красиво лице, добра осанка и безкрайно голям талант, който само чака да бъде разгърнат.

Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lord и Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато, колкото и да не ви се вярва сега, Тейлър-Джонсън е само на някакви си 12-13 години.

През 2009-а, когато е само на 19 години Арън е избран да изиграе Ленън във филма  „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьорът Сам Тейлър-Джонсън. Двамата имат 23 години разлика, но това не им пречи да започнат връзка веднага, от която, още докато са сгодени, се ражда първото им дете. Арън Тейлър-Джонсън е актьор, бъдеща звезда и татко само на 20 години.

Някъде там се появяват филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия нюх, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма.

Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой wanna be, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в истеричната черна комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“.

Kick-ass и Hit-Girl са game changer персонажите за него и младата му колежка Клои Грейс-Морец. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр, окъпва го с истерия, пародия, псувни и цветове е толкова различна и забележима, че не е редно нито един киноман да го е пропуснал. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред онези млади актьори, които трябва да бъдат следени, защото предстоят да придадат на киното различност, от която то спешно се нуждае.

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред най-добрите за годината. И за 2016-а той е именно такъв. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран.

„Хищници в мрака“ се появява като шут сред кичозното кино на 2016-а пълно с продължения и римейкове. А Арън Тейлър-Джонсън е неговият гнусен юмрук, който дебне в тъмното, за да те удари в лицето. Силно и болезнено.

Персонажът му Рей Маркъс е сред най-плашещите хора в киното за изминалата година и ние, заедно с наградния сезон, сваляме шапки на това. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. Той страшен, свиреп и мръсен – от тесните си дънки през дългите си нокти до мазната си коса. Тейлър-Джонсън е истерия в мръсна тениска, която ще мразите до смърт, когато излезете от киносалона. И заслужава награда за това. И най-вероятно ще я получи. Някак е логично.

А е на 27 години, още ненавършени. И докато чакаме Оскара да кацне в ръцете му, ви показваме най-добрите му роли, които може и да сте пропуснали.  В галерията горе.

 
 

2 седмици до Super Bowl: Любимите реклами на Весислава Антонова

| от |

Лейди Гага ще пее на полувремето на най-важният мач по американски футбол – Super Bowl. Той ще се състои на 5 февруари 2017 година, но приготовленията започват още от сега.

И ако финалистите ще станат ясни след дълъг и оспорван редовен сезон в Националната футболна конференция и Американската футболна конференция, чиито шампиони се срещат в мач превърнал се почти в национален празник на САЩ, то присъствието на големите рекламодатели е 100% сигурно.

Super Bowl e американското спортно събитие, заради което големите компании зад океана плащат милиони за продукция и още толкова за излъчване на новите си рекламни спотове с надеждата да се превърнат във вирално видео. 30 секунди ефирно време струват около пет милиона долара.

Super Bowl е и моментът, в който всички брандове имат възможността да се покажат в най-добрата си светлина. Това ни накара да потърсим кои са любимите реклами на различни популярни (и не толкова популярни личности). С тяхна помощ ще отброим седмиците до 51-вото издание на Super Bowl, чиито реклами вероятно отново ще задминат по популярност самото събитие.

Тази седмица ви представяме любимите реклами на Весислава Антонова, журналист. Работила е 6 години в БНР. А от 13 години работи във вестник „Капитал”. Основните теми по които пише са медиен, рекламен пазар и култура.

„За мен най-добрите реклами са тези на парфюмите на Chanel, дори и заради факта, че са снимани като бляскава и леко сладникава холивудска продукция. Харесвам ги заради естетизма, посланието и заради факта, че също като киното попадаш в различен хармоничен свят абсолютен контрапункт на реалността. Носят ми естетическа наслада и вдъхновение. И в този конкретен случай, за мен няма значение какво пише в букварите за реклама и рекламни послания. Те са от тези реклами, заради които не бих превключила телевизора на друг канал. Като филм във филма. Антракт, който не те дразни”, каза Антонова.

„Рекламата, която приятно ме впечатли заради съдържащото се в нея послание, е тази на Coca Cola Light – Аплодисменти за… – Защото издига като висши цености смелостта за промяна и свободата. Защото акцентът не е върху качествата на продукта, а именно върху ценностните модели, които споделя и развива самия бранд.”

И за финал: Reebok: 25,915 Days

 
 

Трейлър за втория сезон на новия „Voltron“

| от chronicle.bg |

Хайде малко носталгия.

Netflix и DreamWorks Animation обявиха премиерната дата на „Voltron Legendary Defender“. Всички серии от втория сезон излизат на 20 януари тази година.

DreamWorks Animation пресъздават легендарния анимационен сериал за онлайн дистрибутора Netflix. Продуценти на класическото и любимо на милиони предаване са Жаким Дос Сантос и Лорън Монтгомъри – и двамата от „Легендата за Кора“.

Ролите ще се озвучават от: Кимбърли Брукс като принцеса Алура, Рийс Дарби като Коран, Джош Кийтън като Широ и черния лъв, Тайлър Лабайн като Хънк и жълтия лъв, Джереми Шада като Ланс и синия лъв, Бекс Тайлър-Клаус като Пич и зеления лъв и Стивън Юн като Кейт и червения лъв.

Оригиналното „детско“ дебютира в САЩ през 1984 и става поп-културен феномен. През 1986 година излиза Voltron: Fleet of Doom. Следват два неуспешни опита сериалът да бъде възобновен – през 1998 и 2011.

 

 
 

Книга на седмицата: „Междупанелни войни“ на Никола Крумов

| от chronicle.bg |

Втората книга на Никола Крумов – „Междупанелни войни“, е сред най-продаваните книги в книжарници „Сиела“. 

Първата му книга – „Дневник от панелни блокове“, е една от най-продаваните книги на изминалата година. Никола Крумов е популярен във Facebook с хумористичните си истории. Издател е „Пощенска кутия за приказки“.

„Аз съм Никола Крумов на трийсет и няколко години. Пристигнах от моето село в града с над сто буркана и четири пръта суджуци. Имам домашна ракия за шест средно големи саватби (от по 300 човека) и пак ще ми остане. Получих висше (да се чуди човек на образователната ни система) в специалността „Отваряне-затваряне на празен хладилник с пълни ръце.“ Отдавна съм „тиган“ (човек, който не експлоатира зеленчуци и плодове за храна). Харесва ми да гледам телевизора, когато е изключен. Обичам мазна шкембе чорба с много ледена бира – следователно съм духовна личност. Мога да набия почти всеки, любимата – никой, но тя може да набие мен – загадката в моя живот. Президент съм на Българската Федерация по Алкохолни Спортове и Застоял Туризъм (БФАСЗТ). С втората си книга поздравявам всички мои поддръжници във Фейсбук“, пише в анотацията за книгата.

Повече за Никола Крумов прочетете тук.