Прихваща ли Европа „японския синдром“?

| от | |

Представяме ви един интересен анализ на Бисер Манолов.

Европейските експерти видимо намалиха прогнозите си за очакваното ниво на икономически растеж през следващата 2014 година. Прогнозата в началото на годината бе за икономически растеж от 1,5%, в средата на годината бе направена ревизия до 1,2%, в началото на месец ноември обаче Европейската комисия затвърди своя песимистичен поглед за икономическите процеси на Стария континент през следващата година, като прогнозира ръст от 1,1%. Какво всъщност се случва? Защо първоначалният оптимизъм от началото на 2013 г. сякаш отлетя с птиците на юг?

Истината е, че две от най-големите европейски икономики, тези на Франция и Испания, имат най-голям дял за песимистичната прогноза за следващата година. Европейските макроикономисти заличиха половин процент от очакванията си за ръст на испанската икономика през 2014 г. до 0,5%. Франция по всяка вероятност ще реализира „някакъв“ икономически ръст около 1%. Все повече терминът „дезинфлация“ започва да влиза в речника на европейските политици като основен проблем за липсата на икономически ръст. Дезинфлацията е процес на намаляване на темповете на инфлация. Например, ако през месец януари инфлацията е била 3%, а през месец февруари тя е 2%, имаме дезинфлация от 1%. Въпреки това обаче на годишна база имаме ръст на инфлацията от 2%.

Ако оставим сухите числа настрана, в основата на тези процеси е ниското потребление в Европа. Една от основните причини за това определено са свръхрегулациите, които се стовариха като чук върху банките през последните години. Както всяко нещо в природата, така и в икономиката на всяко действие има обратно по сила противодействие. Фокусът на търговските банки през последните няколко години бе изцяло прикован в това да изпълняват непрекъснато менящите се изисквания на „мислителите от Брюксел“. Кредитирането като приоритет на банковата дейност постепенно бе изместено от изпълнение на поредната наредба или за увеличаване на капитала, или за рестрикции по отношение на поемането на допълнителен риск. Получи се свръхпарадокс. Европейската централна банка заля паричните пазари с огромен и евтин финансов ресурс, който почти под никаква форма не се вля в реалния сектор. Нещо повече, условията по кредитиране на банките се втвърдиха. Както е популярно да се казва, но наистина банките са кръвоносната система на икономиката. Бюрократите в Брюксел направиха всичко възможно тя да бъде професионално запушена. Получи се нещо като язовир, пълнен с вода, в центъра на сухо поле, а всички се молят за дъжд, вместо да се възползват от водата в язовира. Сега учудвате ли се, защо ЕК намали прогнозата си за икономически растеж през 2014 година?

Без банково кредитиране няма как да завъртим колелото на икономическия растеж. Това означава поемане на риск. Най-големият риск за системата в момента е непоемането на риск. Това е просто баланс.

Eurozone

По всяка вероятност до края на годината Европейската централна банка отново ще намали основната си лихва*. Финансовият ресурс за търговските банки на държавите, спадащи към еврозоната, ще стане още по-евтин. И какво от това? Даже и при нулеви лихви няма да се отпуши кредитирането, ако не бъде разхлабена надзорната хватка. Икономическата система в Европа е конструирана по начин, който я прави напълно зависима от банковото кредитиране. Икономическата система в САЩ е зависима от финансирането предимно от фондовите пазари. В Япония основният играч винаги е била държавата. Според някои експерти линеещата инфлация в Европа твърде много започва да прилича на ситуацията в Япония. Прихвана ли Старият континент „японския синдром“? През последните повече от 20 години той най-кратко може да бъде дефиниран по следния начин: „Икономика, която функционира при изключително ниско ниво на местно потребление, нулева инфлация и високо съотношение на държавния дълг към брутния продукт“. Това според вас валидно ли е вече и за Европа? Според мен по-скоро да.

Трябва да споменем и факта, че дезинфлацията се явява кризисен проблем за периферна Европа. Имам предвид Гърция, Испания, Португалия и Италия. Високата инфлация по принцип като негласно правило изтрива част от държавния дълг.

Казвам го с всички условности и с ясното съзнание, че не е казано по най-точния начин. За месец октомври инфлацията в страните, спадащи към еврозоната, е 0,7% на годишна база. Това е най-ниското й ниво от четири години насам. Търговците на лихвени инструменти започнаха да дисконтират, че нивото на лихвените проценти ще продължава да пада до 2015 година. Това определено е новина за финансовите пазари, но като цяло е лоша новина за политиците. Казано в прав текст, това означава вяла икономическа активност.

Какви изводи можем да си направим на базата на гореописаните тенденции? Почти ясно се очертава тенденцията, че заложеният ръст от 1,8% в макроикономическата рамка на бюджет 2014 в България няма да бъде изпълнен. Европа е най-големият икономически партньор на страната ни и това неминуемо ще се отрази върху експорта. Както знаем, от Министерството на финансите считат, че икономическият растеж за 2014 г. ще дойде най-вече от увеличаване на експорта. Това изглежда като свръхоптимизъм към настоящия момент.

Брюксел наложи на Франция и Испания изискването до 2015 г. да постигнат бюджетен дефицит под 3% от БВП. Франция видимо се разбунтува неофициално, залагайки на дефицит в размер на 3,7% за 2015 година. Испания просто натисна копчето „игнорирам“ по отношение на брюкселската препоръка и залага в своите бюджетни прогнози дефицит от 5,9% за 2014 г. и 6,6% през 2015 година.
Отново бих акцентирал, че ако не се отпуши банковото кредитиране, фискалните мерки ще бъдат свръхнеефективни. Банките трябва да бъдат оставени на спокойствие. Останалото е въпрос на технически похвати.

При нов спад на лихвените проценти, което по-скоро ще стане, някои европейски правителства могат да бъдат изкушени да действат на принципа на „най-малкото съпротивление“, в смисъл, че ниските лихвени нива ще ги изкушат да изтеглят нови заеми, а не да се концентрират върху провеждането на политики за истински структурни реформи. Няма никакво съмнение, че Германия е правилният пример: безработицата там е на рекордно ниски нива от 20 години насам, с пращящ от здраве експортен сектор и балансиран бюджет.

Един от най-важните търговски партньори на страната е южната ни съседка Гърция. Там нещата изглежда от зле по-зле. От юли месец цените на всички стоки падат. Според Дани Гелей от консултантската фирма „Фатом“, базирана в Лондон, „комбинацията от нисък икономически растеж и дезинфлация е гаранция за връщане на икономическата криза“. Тези думи звучат повече от притеснително, но в тях определено има икономическа логика.

Какво може да направи България в момента за да се адаптира към новата прогноза за икономическия растеж на Стария континент? Определено най-адекватното решение е експортна диверсификация. Държавата трябва да отвори вратите на азиатските пазари за български стоки с цената на всякакви политически похвати. Вътрешното потребление ще остане вяло, а от европейските ни търговски партньори не можем да очакваме какъвто и да е осезаем ръст. И така, напред към Азия!

 
 

„Дракон“ на SpaceX се скачи с международната космическа станция

| от chronicle.bg |

Товарният космически кораб „Дракон“ на частната американска компания SpaceX се скачи с Международната космическа станция ден след неуспешния си опит, предадоха Асошиейтед прес и ТАСС.

За скачването помогнаха астронавтите Шейн Кимброу от САЩ и Тома Песке от Франция, като прихванаха капсулата с помощта на автоматичната ръка-манипулатор „Канадарм“.

Вчера възникна проблем с GPS системата на кораба, който възпрепятства приближаването му към станцията. Грешката в навигацията беше бързо отстранена и всичко мина гладко при втория опит.

„Дракон“, зареден с близо 2,5 тона товари и оборудване, излетя в неделя от космическия център „Джон Кенеди“ близо до Кейп Канаверал в щата Флорида. Оттук тръгнаха мисиите на Аполо към Луната, както и космическите совалки в периода 1981-2011 година.

Шестчленният екипаж на станцията ще приеме нова пратка в петък, този път от Русия.

След закъснялото пристигане на „Дракон“, астронавтите трябва да го отворят колкото е възможно по-скоро, за да разтоварят 40 мишки от борда му. Животните са част от експеримент за зарастване на рани.

Източник: БТА

 
 

Какво става, когато свалиш 50 килограма

| от chronicle.bg |

Да свалиш килограми не е никак лесно. Да успееш да смъкнеш 50 кг е истинско постижение. Преди да тръгнете на дългото пътешествие към красивото тяло обаче, трябва да знаете какво правите – увиснала кожа и различни здравословни проблеми са само част от рисковете, за които е добре да бъдете подготвени. Независимо дали искате да свалите 10 килограма или 100, трябва да сте наясно, че това ще промени целия ви живот.

Предлагаме ви историите на няколко жени пред „Today“. Те са свалили много килограми и разказват за нещата, които биха предпочели да знаеха, преди да започнат.

 
 

Всички обичат Дакота

| от chronicle.bg |

Хана Дакота Фанинг е едно от златните деца на Холивуд, на чието израстване е станал свидетел целият кино свят.

Дакота, която навършва 23 днес, е родена в семейството на Стивън Фанинг – бивш бейзболист и Джой Фанинг, професионална тенинстка. Майка й искала да я кръстят Хана, а баща й държал на Дакота. Така на бял свят се появява Хана Дакота, наричана от приятелите си и известна в киното като Дакота.

Фанинг става актриса на петгодишна възраст, когато се появява в телевизионна реклама на лотарията в щата Джорджия, заедно със знаменития музикант Рей Чарлс. След това е избрана за реклама на прах за пране.

Следва участие в касови фирми като „Мъж под прицел“ с Дензъл Уошингтън, „Криеница“ с Робърт де Ниро, „Война на световете“ с Том Круз, тийн вамп сагата „Здрач“ др.

Фанинг е една от най-богатите тийнейджърки и една от най-добре облечените звезди на червения килим.

Черпим ви с ултра доза сладост и красота в галерията, показваща различни моменти от кариерата й.

 
 

14 кинодейци на косъм от „голям шлем“

| от chronicle.bg |

Няма по-голямо постижение в Холивуд от това да получиш статуетка на четирите най-големи церемонии. Става въпрос за Еми, Грами, Оскар и Тони (EGOT).

С такава висота могат да се похвалят хора като Лайза Минели, Упи Голдбърг, Барбара Стрейзънд, „Магьосникът от Оз“ и други.

Ние събрахме 14 личности, които са на косъм, само на една награда разстояние от постигането на „голям шлем“ в кино индустрията.