При бедствие забравяме за демокрацията!

| от | |

Павел Раличков (линк към оригиналния ФБ пост)

Или с други думи как ми повлияха на мен, Павел Раличков, двата дена като доброволец в Аспарухово.

varna

Ще започна с краткото: Липсваше почти всякаква организация!!! Имам чувството, че ред и дисциплина са се превърнали в нищо незначещи понятия в наше време. Приятели, на 21 и 22 юни 2014 във Варна, кв. Аспарухово ясно се видя, че няма институции! Липсваха община и държава! Имаше само доброволци. ЕВАЛА!!! Всички тези мъже и жени, млади и не чак толкова млади, българи и чужденци, всички заедно показаха, че човечността е жива, а с нея и надеждата…

По-долу, на базата не преживяното ще се опитам да систематизирам препоръките си към институциите. Но преди да започна да изброявам ще започна с най-важното – при бедствие забравяме за демокрацията! Всеки е подчинен на някого…ВСЕКИ!!!

- Създаване на добре подбран щаб-съвет от специалисти

Огромна част от потенциалът на множеството бе изгубен, поради липсата на почти всякаква организация. Визирам и нас – ние също дълго  време импровизирахме. Импровизацията в такива моменти няма как да доведе до желаните резултати! Хора идваха в квартала и не знаеха какво да правят. Когато с групата тръгнахме да търсим къде да помагаме и попаднахме на неекипирани 4-5 местни на „Балкапан“ 1, ми направи силно впечатление, че в съседния вход помагат над 20 човека. Извод: Задължително истински щаб, който да съвещава на място! Съставен от кметовете на града и квартала, лекар, архитект, полицай, психолог, военен, пожарникар, химик, директора на местното летище, ЖП-гара, пристанище и други. Този щаб да се грижи за цялостната организация при бедствено положение. На входа на квартала/града се прави КПП. Освен живущите се допускат само доброволци, изпълнили предварителните изисквания (могат да бъдат различни според  ситуацията). Най-малко по 3-ма доброволци в кола – парко-местата в такива случи са лукс. Колите се спират само на предварително указаните и осигурени  от служителите на КАТ места. От момента, в който доброволецът влезе в бедстващия район той бива екипиран, инструктиран и организиран. Така той знае какво да прави, а не се лута безцелно. КПД-то на доброволците се вдига няколкократно.

- Всеки държавен служител да има военен ранг

Задължително! По този начин той ще има задължения и ще знае как да реагира при всяка ситуация. При липсата на армия това е една добра алтернатива за създаване на някаква военизирана и добре организирана структура.

- Помощи се раздават само на бедстващите

Недопустимо е да се раздават помощи на хора, които изобщо не са от бедстващия район. Всички видяхме, че това се случваше.

- Заведенията прекратяват дейност

Могат да служат за отправни точки на доброволците – места, където те се хранят и почиват. В тези, разположени на ключови места се създават пунктове на Червения кръст и други организации, от където се раздават лекарства, храни, дрехи и др.

- Създаване на регистър за цялата налична специализирана техника

Всеки багер, трактор, високо-проходимо МПС и т.н., заедно с неговия шофьор са на безусловно разположение на щаба. Институциите осигуряват гориво, а собственика ЗАДЪЛЖИТЕЛНО предоставя техниката, заедно със себе си! Ако искаш нямай трактор! Тук особено значение изиграват всички сметопочистващи и най-вече строителни фирми, които доброволно предоставят необходимата техника. С очите си видях как на 21-ви, събота два багера започнаха да почистват дерето на улица „Моряшка“ откъм долната му част (точно до детската градина). Ако бяха започнали още първия ден сутринта, щяха да са го почистили цялото. Според мен това бе едно от най-важните неща, които трябваше да се направят веднага. Само си представете, ако дъждовете бяха продължили.

- Медиите далеч от проблемния район, а не в неговия център

Добре се видя, че медиите с нищо не помагат, когато са в центъра на събитието. В желанието си да са първи и с най-добре отразените новини те пречеха най-вече на движението по централната улица (заради тях източното платно на централния булевард беше затворен в участък от около 100м.). Щаба предоставя специален терен, където да разположат техниката си и от където могат да излъчват преките си включвания. Обособява се нещо като полево студио, от където членовете на щаба дават ежедневен отчет пред обществото. Ще ви разкажа за известен репортер от една от националните медии. Тъй като чакал оператора, учтиво помолил наредените в жива верига доброволци да забавят работа, да не би да привършат въпросния обект докато дойде камерата. Единствено фактът, че не съм го видял с очите си ме кара да не споменавам имена.

По-горните правила са в сила, докато е обявено бедствено положение!

Дезорганизацията, която цареше през тези два дни е цялостно отражение на страната ни! Добре се видя, че не сме готови за неща, които не са нетипични за сезона. При положение, че валежите последните 2 месеца бяха почти ежедневни не може да те изненада наводнение! Това е недопустимо! Напомням как във Варна сме винаги изненадани, когато в началото на декември видите ли завалява сняг. Не съм хидро-инженер, но нека поразсъждаваме трезво. Колкото и силни да са валежите е невъзможно в Аспарухово да се образува вълна единсвено поради тях. Очевидно е, че има и друг проблем, за който е повече от очевидно, че няма как да не са знаели институциите!

Да поговорим и малко за морала

Нас българите през последните 25 години ни оперираха от морал. Не съм сигурен, че един 20 годишен младеж ще може да даде смислена дефиниция на това „понятие от миналото“! Поправете ме ако го греша, но за мен е недопустимо докато хора от цялата страна (а и не само) почистват квартала ти, ти да си стоиш в съседното до тях кафене и да си приказваш с приятел! Видях с очите си как мъж на средна възраст седнал във въпросното кафене с потник и джапанки и с шкембе наполовина видно, подвиква на минувач с колело и въдица: „Кълве ли днес, Ванка?“. Отново на мен ми се случва: 4-5 хора от входа на „Балкапан“ 1 и ние около 6-7 доброволци (сред които имаше чужденец!!!) чистим мазето омазани целите в кал. Хора от входа постоянно минаваха покрай нас с най-важната идея да не се изцапат. Една мацка дори си позволи наглостта, сложила тъмните очила, да се подпре на една от наблизо паркираните коли и да изпуши 4-5 цигари и да ни наблюдава. Стоя си там поне 30 мин и гледаше как доброволците чистим нейното мазе. Мина дори и местен гъзар с червено лъснато кабрио, от което се чуваше силна музика. Да не говорим, че лично аз ром с лопата не видях! Разказвам ви всичко това, за да разберете колко зле сме като общество. Неморални! Озлобени! Комплексари!

Надежда ми дадоха, обаче, всички онези хора с червени превръзки. Хората, които отделиха от свободното си време, за да помогнат на нуждаещите се! Но най-вече хора, които осъзнаваха сериозността на ситуацията! Осъзнаваха, че бяха загинали наши съграждани! Осъзнаваха, че десетки останаха без покрив, а стотици без голяма част от покъщнината си! Добре, че бяха добровлците!

 
 

„Истински детектив“ ще има трети сезон

| от chronicle.bg |

Сериалът „Истински детектив“ на телевизия НВО вероятно ще има трети  сезон.

Работата над него изглежда вече е започнала, съобщава БТА.

Първият сезон на сериала е заснет от Кари Фукунага, с участието на Матю Макконахи и Уди Харелсън в ролите на детективи от Луизиана.

Той получи ласкави отзиви от критиката и предизвика голям зрителски интерес. Първият му епизод бе излъчен през януари 2014 г. Действието във втория сезон с участието на Колин Фарел, Рейчъл Макадамс и Винс Вон се развива в Калифорния. Отзивите на критиката обаче бяха противоречиви и това накара шефове на телевизия НВО да преустановят осъществяването на проекта.

Създателят на сериала Ник Пицолато е написал сценариите за най-малко два епизода за потенциалния трети сезон и че му помага сценаристът ветеран Дейвид Милк, съобщава „Entertainment Weekly“.

Към момента сътрудничеството между Пицолато и Милк е в ранен стадий. Милк има концепция за следващ сезон на сериала и е започнал да работи върху сценария.

През 2016 г. програмният директор на НВО Кейси Блойс увери, че кабелната телевизия и Пицолато обсъждат възможността да бъде заснет още един сезон на сериала.

 
 

Suzuki Ignis: от града, през неолита, до Възраждането

| от |

На пръв поглед Suzuki Ignis попада в спорно добрата категория „симпатичен автомобил“.

Това може да не звучи обидно, но представете си цял живот да ви наричат „симпатичен“. Нито един път „красив“, нито един път „уникален“, нито един път „превъзходен“. Самочувствието ви едва ли ще хвърчи в облаците.

Затова подхождам към Suzuki Ignis с амбицията да видя този автомобил отвъд симпатичното. Персоналната ми симпатия се ражда от визуалната му прилика с първия ми автомобил, ексцентрична Mazda Demio, и от особено приплеснатата задница. Само японци могат да създадат такава задница, в това няма съмнение.

Докато се отправям към центъра на София, веднага става ясно, че шофирам един много сгоден градски автомобил.

Градското шофиране е удоволствие – нещо, което редовните шофьори знаем, че в последно време е сериозно предизвикателство. Задръстванията и малоумните шофьори са си факт, но когато човек се сблъсква с тях зад стъклото на един приятен, елегантен интериор, всичко се понася по-лесно.

интериор, кола

 Другото градско достойнство на Ignis е паркирането.

Едно време се чудех как така 10-годишни деца шофират гаргантюански пикапи в американските филми, докато не установих, че в Щатите почти всички коли са автоматик. По същия начин смятам, че и второкласник може ловко да маневрира с Ignis, заради добрата задна камера за ясна видимост и габаритите, които позволяват вмъкване на изключително тесни места. Дължината му е 3,7 метра, а радиусът на завиване е само 4,7 м, което го прави изключително маневрен.

Ловко вкарвам Игнасио между два спрели гиганта на улица „Париж“. След час в офиса се връщам в него, за да потегля към избраната дестинация.

Необходимо е да спомена, че въпросната дестинация е малко особена. Тръгваме към неолитно селище „Тополница“, което се намира до известното с европейския си вид село Чавдар. По пътя става ясно, че управлението на Игнасио се случва с лекота – както на пътя, така и извън него. За това ще стане дума по-късно.

Поведението му на асфалта е достатъчно стабилно и сигурно, за да го класира като удачен избор за дълго извънградско пътуване.

Много полезно допълнение са системата за предупреждение за напускане на лентата и класическия автопилот. Завоите на Гълъбец, които обичайно предизвикват стомаха ми да се свие като ощипан таралеж, се понасят доста прилично. Пъргаво, с изобилие от пасивни и активни елементи за сигурност, шофирането на Ignis става все по-увличащо.

кола, сузуки

Когато стигаме до мястото, където ще спим, изживявам лек шок. Подготвена съм за неолитните условия, но съм пропуснала, че колибата ни има един метър свободно преминаващ вятър между покрива и наровете, одрани котки по столчетата и тоалетна – клекало на километър и половина. Оставяме Игнасио да червенее красиво на хълма на неолитното селище, малко под параклиса, и се опитваме да се приспособим към къщата ни за вечерта. Пропуснах да спомена, че денят е рожденият ден на съпруга ми и съм решила, че ще му спретна хипервълнуваща изненада, за която той по пътя закачливо пита да не би да съм решила да спим в някоя плевня. Е, да. Понякога шегата е вярна.

IMG_5994

Към 11 ч. вечерта установяваме, че единственото живо същество в радиус от 10 км, е автомобилът, а когато лягаме на наровете, романтиката бързо бива поставена под въпрос заради ураганния вятър, който блъска главите ни в сламата.

След бърза преценка на ситуацията с огромно облекчение и с обещание, че ще се върнем в „Тополница“ през лятото с компания, потегляме към Копривщица. Тук трябва да споменем, че на вратите на Ignis гордо стои надписа Made in Japan – гарант за високо качество, а моделът има 5 звезди за безопасност от Euro NCAP. Таблото е изключително опростено, което ми харесва, тъй като се изпотявам от вида на твърде много копчета, а големият сензорен дисплей по средата е доста приятен.

Докато се движим към Копривщица по тъмно, слушаме саундтрака на „Twin Peaks“.

Леко се вкарваме във филма, очаквайки вместо надписа „Копривщица“ някак да видим табелата от шапката на сериала.

Докато луната се показва иззад облак на Audrey`s Dance, стигаме до меката на българското гостоприемство в най-чистия му вид, паркираме (разбира се, безпроблемно) Игнасио на една от тесните улички и отиваме да празнуваме рожден ден в „Дедо Либен“, където местни хора пеят народни песни и танцуват хора, демонстрирайки толкова естествен патриотизъм, че биха засрамили всеки наричащ себе си „патриот“ в политиката и извън нея.

сузуки

Нощта преваля и слънцето се хързулва над Копривщенските поляни, в двора на хазяите ни тича пекинез, спали сме на вятър под 120м/сек и светът е чудесен. Предимно защото днес ще тестваме офроуд възможностите на Ignis. Казват, че са подходящи за лека разходка „по нивата“ и за живущи в ниско-планински квартали през зимата, но някак имам чувството, че малкият може повече.

Изкарвам го на въпросните поляни.

Оказва се, че благодарение на високия просвет, Игнасио може почти безпроблемно да се придвижва по леко пресечен терен, включително пасбищна нива.

сузуки

Асистентът при спускане и потегляне при наклон помага за офроуд частта и с ръка на сърцето мога да кажа, че Ignis може да накара повече от половината кросоувъри, които са два сегмента над него да се червят от срам.

сузуки

Кросоувър дизайн, дръзки дизайнерски решения (ама наистина, погледнете тази задница) и ниско тегло, Ignis е завидно добър градски автомобил с „още нещо“. Той не претендира за някакви изключително-невероятно-мега-гига-хипер качества, но е чаровен и комфортен градски пичага с опция да отведе неговия шофьор – вероятно също градски пичага, извън града и извън пътя.

IMG_6012

Когато го връщам в шоурума на Сузуки, се случва немислимото – изгубвам се в София.

Все пак съм жена. Навигацията, която до този момент винаги съм възприемала като най-ненужната джаджа, която може да съществува под слънцето, се оказва спасителен инструмент, който ме отвежда до желаната дестинация, и то през място, до което не бих отишла по друг повод – столичният квартал „Христо Ботев“, където по стените на постройките има надписи като „Мангал рапер“, а аз шофирам по улица „Мими Балканска“.

сузуки

Връщам Ignis с кал по стените и гумите и леко погалвам трите дизайнерски резки до страничното огледало, които ми напомнят за началото на „Джурасик парк“ . Ще се видим отново.

 
 

Намерената фотография на Жан-Мари Дона пристига в България

| от chronicle.bg |

Френският колекционер, издател и автор на фотокниги с „намерена фотография“ – Жан-Мари Дона, ще бъде специален гост на третата среща на платформата за фотокниги “ПУК!”.

Той ще представи част от колекцията си, наброяваща над 20 000 фотографии, които събира в продължение на близо 30 години, като ги изнамира по архиви, антикварни магазини и битаци по време на своите пътувания. В неговите проекти, тези анонимни наглед обикновени фотографии, придобиват нов артистичен смисъл.

По време на срещата, озаглавена „Photo Vernaculaire”, Жан-Мари Дона ще разкаже повече за намерената фотография, начина си на работа и фотокнигите си, публикувани в лимитиран тираж.

В една от тях озаглавена „Teddybär”, той поглежда към историята на Германия по едновременно особен, смущаващ и закачлив начин. Тя включва над 200 снимки на жени, деца и войници от Вермахта, позиращи до хора облечени като полярни мечки. Друга негова книга „Rorschach”, представя серия от банални природни пейзажи, отразяващи се във вода, обърнати на 90 градуса. Показани по такъв начин, тези кадри, заснети от различни фотографи между 1890 г. и 1950 г., изглеждат като концептуална работа на един и същ автор. Освен тях Жан-Мари Дона ще представи останалите свои книги „Blackface”, „Predator” и „Affreux Noël”.

Жан Мари Дона е роден в Париж през 1962 г. След повече от 30 години в издателския бизнес, през 2005 г. създава „Innocences” – свое издателство за фотокниги (www.innocences.net). Част от неговата колекция с намерена фотография е показвана по време на фестивала Rencontres d’Arles през 2015 и публикувана в някои от най-престижните издания като „The Guardian”, „Der Spiegel”, „Le Monde”, „Huffington Post”, „Vice” и „Vogue”.

„ПУК!“ е платформа за представяне на фотокниги с библиотека и поп-ъп книжарница, основана от Никола Михов, Тихомир Стоянов и Росен Кузманов. Целта на платформата е да създаде среда за популяризиране и издаване на фотокниги в България, като си сътрудничи с автори, издателства и фестивали в областта на фотографските и независимите издания.

Възползвахме се от случая, за да вземем блиц интервю от Жан-Мари Дона. Все пак на хората, които вадят части от миналото и ги показват в светлината на настоящето, създавайки изкуство, трябва да се дава път и гласност.

Ето какво ни разказа той:

За непросветените: що е то „намерена фотография“?

Най-общо казано това са снимки от неизвестни автори. Могат да бъдат семейни, студийни, паспортни и като цяло снимки за спомен. Освен любителски могат да бъдат професионални, които нямат естетически качества и са извадени от оригиналния им контекст. Да речем, аз колекционирам снимки от каталози на фризьорски салони, от застрахователни компании, на частни детективи, също и снимки от полицейски радари.

Къде най-често ги откриваш?

Най-много подобни снимки се намират по битаците и антикварните магазини. Понякога участвам и в търгове, където една фотография може да стигне до хиляди евро, но подобни интересни и скъпи кадри намирам на боклука, където са си безплатни.

Има ли хора, които ти дават свои снимки, за да ги включи във фотокнигите?

Да, изпращали са ми, но по-скоро вече след като хората са видели книгата и тогава ми изпращат подобни фоторафии.

Коя е най-старата фотография от колекцията? 

Най-старата фотография е от 1885 година, снимката е на забулени жени от Египет. А най-новата е панорамна рентгенова снимка на зъбите ми.

Коя ти е любимата фотография от твоята колекция?

Те са две! Първата ми любима снимка е на 6 годишно момче във военноморска униформа от 1920г., а втората е от 1945г. на 6 годишно момиче, която държи в ръка първата снимка.

Колко снимки наброява вашата колекция и колко време ви отне да я съберете?

Започнах колекцията преди 30 години и в момента наброява над 20 000 снимки. От тогава отделям по два часа всеки ден на архива си.

Откъде може да се купят фотокнигите?

Книгите и всичко около работата ми може да бъде открито тук,  а на предстоящата среща този четвъртък във Френски институт от 19:00 часа ще представя 5 от книгите ми и ще имате възможност да ги закупите на място.

В галерията може да видите част от снимките, които колекционира Жан-Мари Дона.

 
 

Моделки, които смениха имената си

| от chronicle.bg |

Точно, когато си мислиш, че познаваш някого напълно. Точно, когато си мислиш, че си изследвал всеки сантиметър от нейната личност и хоп! Името й не било точно така!

Животът на тези моделки до голяма степен е ходене и в още по-голяма степен дисциплина. Това не означава, че не можеш да имаш творчески псевдоним. Или поне да си преправиш името на „по-удобно за известен“.

Моделките в галерията ни днес са направи именно това. Вие може би не познавате някои от тях, сега е моментът да се запознаете напълно.