При бедствие забравяме за демокрацията!

| от | |

Павел Раличков (линк към оригиналния ФБ пост)

Или с други думи как ми повлияха на мен, Павел Раличков, двата дена като доброволец в Аспарухово.

varna

Ще започна с краткото: Липсваше почти всякаква организация!!! Имам чувството, че ред и дисциплина са се превърнали в нищо незначещи понятия в наше време. Приятели, на 21 и 22 юни 2014 във Варна, кв. Аспарухово ясно се видя, че няма институции! Липсваха община и държава! Имаше само доброволци. ЕВАЛА!!! Всички тези мъже и жени, млади и не чак толкова млади, българи и чужденци, всички заедно показаха, че човечността е жива, а с нея и надеждата…

По-долу, на базата не преживяното ще се опитам да систематизирам препоръките си към институциите. Но преди да започна да изброявам ще започна с най-важното – при бедствие забравяме за демокрацията! Всеки е подчинен на някого…ВСЕКИ!!!

- Създаване на добре подбран щаб-съвет от специалисти

Огромна част от потенциалът на множеството бе изгубен, поради липсата на почти всякаква организация. Визирам и нас – ние също дълго  време импровизирахме. Импровизацията в такива моменти няма как да доведе до желаните резултати! Хора идваха в квартала и не знаеха какво да правят. Когато с групата тръгнахме да търсим къде да помагаме и попаднахме на неекипирани 4-5 местни на „Балкапан“ 1, ми направи силно впечатление, че в съседния вход помагат над 20 човека. Извод: Задължително истински щаб, който да съвещава на място! Съставен от кметовете на града и квартала, лекар, архитект, полицай, психолог, военен, пожарникар, химик, директора на местното летище, ЖП-гара, пристанище и други. Този щаб да се грижи за цялостната организация при бедствено положение. На входа на квартала/града се прави КПП. Освен живущите се допускат само доброволци, изпълнили предварителните изисквания (могат да бъдат различни според  ситуацията). Най-малко по 3-ма доброволци в кола – парко-местата в такива случи са лукс. Колите се спират само на предварително указаните и осигурени  от служителите на КАТ места. От момента, в който доброволецът влезе в бедстващия район той бива екипиран, инструктиран и организиран. Така той знае какво да прави, а не се лута безцелно. КПД-то на доброволците се вдига няколкократно.

- Всеки държавен служител да има военен ранг

Задължително! По този начин той ще има задължения и ще знае как да реагира при всяка ситуация. При липсата на армия това е една добра алтернатива за създаване на някаква военизирана и добре организирана структура.

- Помощи се раздават само на бедстващите

Недопустимо е да се раздават помощи на хора, които изобщо не са от бедстващия район. Всички видяхме, че това се случваше.

- Заведенията прекратяват дейност

Могат да служат за отправни точки на доброволците – места, където те се хранят и почиват. В тези, разположени на ключови места се създават пунктове на Червения кръст и други организации, от където се раздават лекарства, храни, дрехи и др.

- Създаване на регистър за цялата налична специализирана техника

Всеки багер, трактор, високо-проходимо МПС и т.н., заедно с неговия шофьор са на безусловно разположение на щаба. Институциите осигуряват гориво, а собственика ЗАДЪЛЖИТЕЛНО предоставя техниката, заедно със себе си! Ако искаш нямай трактор! Тук особено значение изиграват всички сметопочистващи и най-вече строителни фирми, които доброволно предоставят необходимата техника. С очите си видях как на 21-ви, събота два багера започнаха да почистват дерето на улица „Моряшка“ откъм долната му част (точно до детската градина). Ако бяха започнали още първия ден сутринта, щяха да са го почистили цялото. Според мен това бе едно от най-важните неща, които трябваше да се направят веднага. Само си представете, ако дъждовете бяха продължили.

- Медиите далеч от проблемния район, а не в неговия център

Добре се видя, че медиите с нищо не помагат, когато са в центъра на събитието. В желанието си да са първи и с най-добре отразените новини те пречеха най-вече на движението по централната улица (заради тях източното платно на централния булевард беше затворен в участък от около 100м.). Щаба предоставя специален терен, където да разположат техниката си и от където могат да излъчват преките си включвания. Обособява се нещо като полево студио, от където членовете на щаба дават ежедневен отчет пред обществото. Ще ви разкажа за известен репортер от една от националните медии. Тъй като чакал оператора, учтиво помолил наредените в жива верига доброволци да забавят работа, да не би да привършат въпросния обект докато дойде камерата. Единствено фактът, че не съм го видял с очите си ме кара да не споменавам имена.

По-горните правила са в сила, докато е обявено бедствено положение!

Дезорганизацията, която цареше през тези два дни е цялостно отражение на страната ни! Добре се видя, че не сме готови за неща, които не са нетипични за сезона. При положение, че валежите последните 2 месеца бяха почти ежедневни не може да те изненада наводнение! Това е недопустимо! Напомням как във Варна сме винаги изненадани, когато в началото на декември видите ли завалява сняг. Не съм хидро-инженер, но нека поразсъждаваме трезво. Колкото и силни да са валежите е невъзможно в Аспарухово да се образува вълна единсвено поради тях. Очевидно е, че има и друг проблем, за който е повече от очевидно, че няма как да не са знаели институциите!

Да поговорим и малко за морала

Нас българите през последните 25 години ни оперираха от морал. Не съм сигурен, че един 20 годишен младеж ще може да даде смислена дефиниция на това „понятие от миналото“! Поправете ме ако го греша, но за мен е недопустимо докато хора от цялата страна (а и не само) почистват квартала ти, ти да си стоиш в съседното до тях кафене и да си приказваш с приятел! Видях с очите си как мъж на средна възраст седнал във въпросното кафене с потник и джапанки и с шкембе наполовина видно, подвиква на минувач с колело и въдица: „Кълве ли днес, Ванка?“. Отново на мен ми се случва: 4-5 хора от входа на „Балкапан“ 1 и ние около 6-7 доброволци (сред които имаше чужденец!!!) чистим мазето омазани целите в кал. Хора от входа постоянно минаваха покрай нас с най-важната идея да не се изцапат. Една мацка дори си позволи наглостта, сложила тъмните очила, да се подпре на една от наблизо паркираните коли и да изпуши 4-5 цигари и да ни наблюдава. Стоя си там поне 30 мин и гледаше как доброволците чистим нейното мазе. Мина дори и местен гъзар с червено лъснато кабрио, от което се чуваше силна музика. Да не говорим, че лично аз ром с лопата не видях! Разказвам ви всичко това, за да разберете колко зле сме като общество. Неморални! Озлобени! Комплексари!

Надежда ми дадоха, обаче, всички онези хора с червени превръзки. Хората, които отделиха от свободното си време, за да помогнат на нуждаещите се! Но най-вече хора, които осъзнаваха сериозността на ситуацията! Осъзнаваха, че бяха загинали наши съграждани! Осъзнаваха, че десетки останаха без покрив, а стотици без голяма част от покъщнината си! Добре, че бяха добровлците!

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе. 

 
 

Кошниците за номинираните за „Оскар“ струват 100 000 щатски долара

| от chronicle.bg |

Номинираните за награди „Оскар“ тази година получиха кошници с подаръци на стойност 100 000 щатски долара, съобщи Контактмюзик.

Фирмата „Distinctive Assets“, която осигурява подаръците, предвиди пътешествия, СПА процедури и безплатни престои в хотели за звездите.

В кошниците бяха включени 3-дневен престой в „Лост коуст ранч“ и едноседмична ваканция в „Голдън дор спа“ в Калифорния, 10 тренировки с треньора на знаменитостите Алексис Селецки, подложки за сядане срещу целулит. Звездите получиха също тоалети, шоколадови бонбони, персонализиран комплект пастели, дамски чанти и лични сомелиерски принадлежности за дома.

Кошниците, предназначени за Ема Стоун, Никол Кидман, Райън Гослинг, Дензъл Уошингтън, Вайола Дейвис и Дев Пател, съдържат още комплекти за поддържане на ходилата, орехи, кленов сироп и диамантени огърлици.

Най-странният от подаръците, но вероятно най-полезният, е обучение по кардио реанимация, която ще помогне номинираните знаменитости да спасят човешки живот, ако попаднат в критична ситуация.

 
 

Ето я новата Nokia 3310

| от chronicle.bg |

В неделя на Световния мобилен конгрес в Барселона беше представена новата Nokia 3310. Тя няма дори 3G, но има Snake.

Телефонът има малко по-голям екран от предшественика си, а също така идва в няколко цвята, плюс камера. Софтуерът е ъпдейтната версия на оригиналния S30. Новата стара Nokia ще излезе на пазара след месец март тази година и ще струва около 50 евро.

HDM, които ще произвеждат телефона, обещават, че той ще е устойчив като предния, въпреки че е двойно по-тънък. Той също така ще има 10 пъти повече време за разговори – 22 часа, а батерията му ще издържа един месец! Тя се зарежда с microUSB, а в долната страна на апарата има и жак за слушалки.

Някои твърдят, че възраждането на Nokia 3310 е маркетингово упражнение, но анализите посочват друго. От 20 милиона телефона, продадени във Великобритания за миналата година, 1 милион са „глупави телефони“ (такива, които не са смартфони) точно като 3310. Хората се нуждаят от глупав телефон по различни причини – дали работата им ще го изисква, просто искат елементарна функционалност или телефон за морето и планината, който няма значение ако загубите.

 
 

Какво прави Стефан Икога, когато си забрави телефона вкъщи?

| от chronicle.bg |

774

Стефан Икога е име, което трудно се разбира, но бързо се запомня. Той е онзи човек със солено чувство за хумор и смартфон в ръка, чиито статуси във Facebook често шервате в социалните медии.

Пише и поезия, която чете задължително от екрана на телефона си, задължително пред тълпи от верни фенове, докато създава нови такива.

Нямаше как да не проверим и какво друго крие в телефона си освен поезия. Той е новият гост в рубриката на Chronicle и Samsung.

Кой е последният набран номер в телефона ти?

0877 08 40 5*

Най-известният човек в телефонния ти указател?

Августин Господинов.

За какво най-често използваш мобилния си телефон?

Скролвам фийда във Facebook и гледам League of Legends клипчета в Youtube.

Как реагираш, когато го забравиш вкъщи?

Зависи от разстоянието, което съм изминал, преди да забележа.

Вариант 1: Ако съм близо до вкъщи, притичвам, повдигайки си падащия панталон, изпускайки тролея, псувам, местя котката от стая в стая, намирам телефона, будя Люба, тя ме мрази, но дори пожар да стане, когато съм в тролея и имам дисплей за зяпане – totally worth.

Вариант 2: Не съм близо до вкъщи. Викам си наум : Е*и му майката, животът да го духа.

Приложението, без което не можеш?

Една програмка, на която логото и е „W“ на черен фон. На нея пиша всякакви неща – пазарски списъци, рими, разкази, хрумки. Та, без него или без нек‘во подобно на него, не мога.

Коя е твоята социална медия?

facебог.