При бедствие забравяме за демокрацията!

Павел Раличков (линк към оригиналния ФБ пост)

Или с други думи как ми повлияха на мен, Павел Раличков, двата дена като доброволец в Аспарухово.

Ще започна с краткото: Липсваше почти всякаква организация!!! Имам чувството, че ред и дисциплина са се превърнали в нищо незначещи понятия в наше време. Приятели, на 21 и 22 юни 2014 във Варна, кв. Аспарухово ясно се видя, че няма институции! Липсваха община и държава! Имаше само доброволци. ЕВАЛА!!! Всички тези мъже и жени, млади и не чак толкова млади, българи и чужденци, всички заедно показаха, че човечността е жива, а с нея и надеждата…

По-долу, на базата не преживяното ще се опитам да систематизирам препоръките си към институциите. Но преди да започна да изброявам ще започна с най-важното – при бедствие забравяме за демокрацията! Всеки е подчинен на някого…ВСЕКИ!!!

– Създаване на добре подбран щаб-съвет от специалисти

Огромна част от потенциалът на множеството бе изгубен, поради липсата на почти всякаква организация. Визирам и нас – ние също дълго време импровизирахме. Импровизацията в такива моменти няма как да доведе до желаните резултати! Хора идваха в квартала и не знаеха какво да правят. Когато с групата тръгнахме да търсим къде да помагаме и попаднахме на неекипирани 4-5 местни на „Балкапан“ 1, ми направи силно впечатление, че в съседния вход помагат над 20 човека. Извод: Задължително истински щаб, който да съвещава на място! Съставен от кметовете на града и квартала, лекар, архитект, полицай, психолог, военен, пожарникар, химик, директора на местното летище, ЖП-гара, пристанище и други. Този щаб да се грижи за цялостната организация при бедствено положение. На входа на квартала/града се прави КПП. Освен живущите се допускат само доброволци, изпълнили предварителните изисквания (могат да бъдат различни според ситуацията). Най-малко по 3-ма доброволци в кола – парко-местата в такива случи са лукс. Колите се спират само на предварително указаните и осигурени от служителите на КАТ места. От момента, в който доброволецът влезе в бедстващия район той бива екипиран, инструктиран и организиран. Така той знае какво да прави, а не се лута безцелно. КПД-то на доброволците се вдига няколкократно.

– Всеки държавен служител да има военен ранг

Задължително! По този начин той ще има задължения и ще знае как да реагира при всяка ситуация. При липсата на армия това е една добра алтернатива за създаване на някаква военизирана и добре организирана структура.

– Помощи се раздават само на бедстващите

Недопустимо е да се раздават помощи на хора, които изобщо не са от бедстващия район. Всички видяхме, че това се случваше.

– Заведенията прекратяват дейност

Могат да служат за отправни точки на доброволците – места, където те се хранят и почиват. В тези, разположени на ключови места се създават пунктове на Червения кръст и други организации, от където се раздават лекарства, храни, дрехи и др.

– Създаване на регистър за цялата налична специализирана техника

Всеки багер, трактор, високо-проходимо МПС и т.н., заедно с неговия шофьор са на безусловно разположение на щаба. Институциите осигуряват гориво, а собственика ЗАДЪЛЖИТЕЛНО предоставя техниката, заедно със себе си! Ако искаш нямай трактор! Тук особено значение изиграват всички сметопочистващи и най-вече строителни фирми, които доброволно предоставят необходимата техника. С очите си видях как на 21-ви, събота два багера започнаха да почистват дерето на улица „Моряшка“ откъм долната му част (точно до детската градина). Ако бяха започнали още първия ден сутринта, щяха да са го почистили цялото. Според мен това бе едно от най-важните неща, които трябваше да се направят веднага. Само си представете, ако дъждовете бяха продължили.

– Медиите далеч от проблемния район, а не в неговия център

Добре се видя, че медиите с нищо не помагат, когато са в центъра на събитието. В желанието си да са първи и с най-добре отразените новини те пречеха най-вече на движението по централната улица (заради тях източното платно на централния булевард беше затворен в участък от около 100м.). Щаба предоставя специален терен, където да разположат техниката си и от където могат да излъчват преките си включвания. Обособява се нещо като полево студио, от където членовете на щаба дават ежедневен отчет пред обществото. Ще ви разкажа за известен репортер от една от националните медии. Тъй като чакал оператора, учтиво помолил наредените в жива верига доброволци да забавят работа, да не би да привършат въпросния обект докато дойде камерата. Единствено фактът, че не съм го видял с очите си ме кара да не споменавам имена.

По-горните правила са в сила, докато е обявено бедствено положение!

Дезорганизацията, която цареше през тези два дни е цялостно отражение на страната ни! Добре се видя, че не сме готови за неща, които не са нетипични за сезона. При положение, че валежите последните 2 месеца бяха почти ежедневни не може да те изненада наводнение! Това е недопустимо! Напомням как във Варна сме винаги изненадани, когато в началото на декември видите ли завалява сняг. Не съм хидро-инженер, но нека поразсъждаваме трезво. Колкото и силни да са валежите е невъзможно в Аспарухово да се образува вълна единсвено поради тях. Очевидно е, че има и друг проблем, за който е повече от очевидно, че няма как да не са знаели институциите!

Да поговорим и малко за морала

Нас българите през последните 25 години ни оперираха от морал. Не съм сигурен, че един 20 годишен младеж ще може да даде смислена дефиниция на това „понятие от миналото“! Поправете ме ако го греша, но за мен е недопустимо докато хора от цялата страна (а и не само) почистват квартала ти, ти да си стоиш в съседното до тях кафене и да си приказваш с приятел! Видях с очите си как мъж на средна възраст седнал във въпросното кафене с потник и джапанки и с шкембе наполовина видно, подвиква на минувач с колело и въдица: „Кълве ли днес, Ванка?“. Отново на мен ми се случва: 4-5 хора от входа на „Балкапан“ 1 и ние около 6-7 доброволци (сред които имаше чужденец!!!) чистим мазето омазани целите в кал. Хора от входа постоянно минаваха покрай нас с най-важната идея да не се изцапат. Една мацка дори си позволи наглостта, сложила тъмните очила, да се подпре на една от наблизо паркираните коли и да изпуши 4-5 цигари и да ни наблюдава. Стоя си там поне 30 мин и гледаше как доброволците чистим нейното мазе. Мина дори и местен гъзар с червено лъснато кабрио, от което се чуваше силна музика. Да не говорим, че лично аз ром с лопата не видях! Разказвам ви всичко това, за да разберете колко зле сме като общество. Неморални! Озлобени! Комплексари!

Надежда ми дадоха, обаче, всички онези хора с червени превръзки. Хората, които отделиха от свободното си време, за да помогнат на нуждаещите се! Но най-вече хора, които осъзнаваха сериозността на ситуацията! Осъзнаваха, че бяха загинали наши съграждани! Осъзнаваха, че десетки останаха без покрив, а стотици без голяма част от покъщнината си! Добре, че бяха добровлците!