Президентът Росен Плевнелиев предложи национален референдум, едновременно с изборите за Европейски парламент

| от |

rp

Президентът Росен Плевнелиев ще инициира втори национален референдум след демократичните промени през 1989 г. с три въпроса и предлага той да е заедно с евроизборите.

Скъпи сънародници,

През изминалата година много често чувах хората да казват, че искат повече пряка демокрация, а желанието за обществен дебат и промяна на избирателната система отекна силно по време на протестите. Като президент виждам своята задача да работя за това пряката демокрация да заема все по-видимо място в обществения живот.

Днес се оплакваме от недостатъчна легитимност, ниско доверие и отчуждение на гражданското общество от политическите процеси. Но даваме ли шанс на хората да си кажат думата? Много политици през годините на прехода се изявяваха като „говорители” на народа, но бягаха от най-прекия и сигурен път до автентичната воля на народа – а именно референдума.

В обществото днес едва ли има по-дискутирана тема от това какви да бъдат избирателната ни система и начинът на гласуване. През последните две десетилетия, преди всеки избор, управляващите променяха закона с надежда, че той ще им помогне да спечелят повече места в Народното събрание. Честите промени са показател, че не сме намерили устойчиво решение. Тази нестабилност може да бъде преодоляна чрез произнасянето на суверена за основни принципи и правила на избирателната система. Днес имаме нужда от закон, който отговаря на очакванията на мнозинството от гражданите, а не само на политиците.

Подкрепата за институциите зависи от убедеността на гражданите, че техният глас има значение, че те определят правилата. Българската избирателна система се нуждае от гаранции, че гражданите са представени, за да се върне доверието и да се преодолее апатията на голяма част от избирателите. Чрез референдума, като инструмент на пряката демокрация, народът по ясен и категоричен начин ще изрази своята воля. Няма друг механизъм, който в същата степен да дава гаранции за широк дебат в обществото и след който можем да имаме задължително решение, обвързващо политиците. Референдумът е средство за постигане на истинска и устойчива демокрация.

Гражданското общество недвусмислено показа своята готовност да бъде активен участник при взимането на решения. Всички политици призовават да използваме позитивната гражданска енергия. Нека го направим по най-демократичния начин – чрез референдум.

Затова ще се възползвам от правото, което ми дава законът, и ще предложа на Народното събрание да вземе решение за произвеждане на национален референдум със следните три конкретни въпроса:

1. Въпрос: Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?
2. Въпрос: Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?
3. Въпрос: Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите? 

Предлагам националният референдум да се произведе съвместно с предстоящите през месец май избори за членове на Европейския парламент от Република България. По този начин, с възможно най-малко средства, обществото ще изрази позиции по важни въпроси, които се отнасят до политически права на българските граждани, които са в основата на демокрацията. Апелирам към народните представители да вземат решение за произвеждането на общонационално допитване по тези въпроси, което, вярвам, ще помогне за стабилизиране на институциите в България и за повишаване на общественото доверие.

С проекта за нов Изборен кодекс се предвижда незадължителна преференция в партийните листи. Това предложение не отговаря изцяло на исканията на българските граждани – за мажоритарно начало в изборите.

Смесената избирателна система съчетава предимствата на мажоритарната и пропорционалната и намалява недостатъците им. Желанието на избирателите да гласуват за личности, а не само за листи, ще намери своето решение, ще се засили връзката между избирателите и техните представители. Участието на мажоритарни кандидати на изборите ще даде възможност на личностите да отстояват идеите си. Сред позитивите на смесената система са преодоляване на разединението в обществото и стабилизиране на партийната система. Запазва се партийното многообразие, но се гласува и за личности.

Задължителното гласуване ще даде възможност за участие не само на активните граждани, но и на сънародниците ни, които са се отчуждили от политическия живот. Колкото повече граждани изразят воля, толкова по-легитимни са изборните резултати и по-стабилни институциите. Хората, които ни управляват, не трябва да бъдат избраници само на твърди партийни ядра.

Целта на допитването за задължителността е всеки български гражданин да се ангажира с общите дела и с начина, по който се осъществява публичната власт. Задължителното гласуване е инструмент, с който ще противодействаме на най-порочните практики – корпоративен, манипулиран, организиран или купен вот. Само като повишим избирателната активност, ще намалим тежестта на тези гласове.
Електронното гласуване не е просто улеснение, а доказателство, че българската държава мисли за своите граждани, където и да са те по света. Този начин на гласуване води до повишаване на избирателната активност и е инструмент за повишаване авторитета на институциите. Нека се обърнем към технологиите от 21-ви век, като мотивираме все повече българи да ги ползват. Нека си припомним, че при преброяването на населението в България през 2011 г. над 3 милиона наши сънародници се преброиха електронно. Поне 1,5 милиона български граждани живеят и работят по света. Сънародниците ни зад граница не са безразлични към случващото се в страната ни, имат отношение и мнение за бъдещето на Родината и ще могат да упражнят конституционното си право на участие в избори и референдуми от всяка точка на света.

Ако българските граждани на референдума кажат „да“ на електронното дистанционно гласуване, отговорност на народните представители ще е да намерят законодателните решения, които да гарантират тайната на вота. В редица страни има установени правни и технически гаранции, за да бъде защитено избирателното право на гражданина. Убеден съм, че електронното гласуване е бъдещето и колкото по-рано направим тази крачка, толкова по-устойчиво ще е решението.

Скъпи сънародници,

Демокрацията е безалтернативна придобивка на българите, но тя е и отговорност на всички и всеки към Отечеството. Няма автентична демокрация без представителност на вота. Манипулацията на изборите би била невъзможна при всеобщо участие. Днес почти половината от българските избиратели се въздържат от гласуване. Тази ситуация става все по-неприемлива и налага радикална промяна. Трябва да върнем смисъла от гласа на хората и да му придадем значимостта, която заслужава и която му се полага.

С тези аргументи, и след широки консултации с представители на обществеността, реших да инициирам този референдум. Нека гласът на народа бъде чут, а не купен. Нека всеки има отношение и мнение за бъдещето на нацията, а не бъдещето да е заложник на манипулатори или търговци на гласове. Демокрацията зависи от всеки един от нас.

 Реакциите:

В профила си във Фейсбук външният министър Кристиян Вигенин недвусмислено се противопостави на неговото провеждане.

„Референдумът е важно достижение на демокрацията” – написа Вигенин. „Но да питаш хората за процедури, а не за политика, е неубедително и мирише на неумел пиар. За Европейските избори искам дебат за Европа, за европейското бъдеще на България, за перспективите пред всеки европейски гражданин, а не безкрайни предизборни спорове за начина на гласуване – задължително или не, електронно или не, мажоритарно или не…“

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“

 

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“. 

 
 

Детският хор на БНР с концерт в Европарламента

| от chronicle.bg, по bnr.bg |

С концерта на Детския радиохор в Европейския парламент в Брюксел започна десетдневното коледно турне в Белгия. Събитието е силно начало на културния обмен преди българското председателство на Европейския съюз през 2018 година.

Секретарят на Федерацията на европейските хорове и член на Световния хоров съвет, Жан-Пиер ван Авермат, поздрави изпълнителите и гостите.

Световноизвестните певци от Детския радиохор на БНР откриха програмата си с Химна на обединена Европа – „Ода на радостта“ от Л. Бетовен. В концерта им прозвучаха църковнославянски песнопения, фолклорни и коледарски песни и емблематични произведения от българската хорова класика като „Хубава си, Татковино“ на Ем. Манолов, „Родино мила“ на Б. Тричков и чудесната обработка на Н. Кауфман на „Хубава си, моя горо“.

По време на турнето малките певци ще гастролират в 9 града, ще се срещнат с българската общност в Белгия и ще изнесат концерт заедно с децата от Българското училище в Брюксел.

 
 

Появи се невероятен акустичен кавър на „Издислав“. Чуйте го

| от chronicle.bg |

Първият опит за песен на английски на поп-фолк изпълнителя Фики Стораро предизвика вълна от шеги. Песента му „Is This Love“ беше успешно прекръстена на Издислав и намери специално място дори в новинарския блок на БНТ. Въпреки типичните чалга извивки на парчето, оказва се, че то може и да звучи добре.

Автор на чудесния кавър е Нели, която от 17-годишна поддържа свой YouTube канал, в който публикува видеа на кавъри.

Чуйте я.