През новата година си обещавам…

| от |

„Ще откажа цигарите“, „ще ходя на фитнес“ – започваме новата година все с добри намерения. И с обещания към себе си. Но само всеки втори от нас успява да изпълни обещаното, пресмята Дойче веле. Защо тогава толкова се „палим“?

941329_10200231156754265_1893514238_n

„Обещавам си, че през новата година ще ходя редовно на фитнес“, казва 41-годишната Сабине. 65-годишният Ханс пък си пожелава да отделя повече време за себе си и за семейството.

Както Сабине и Ханс, 40 процента от германците посрещат Нова година все с добри намерения. От няколко години насам класацията на пожеланията се оглавява от надеждата, че годината ще бъде свързана с по-малко стрес. На второ място хората поставят желанието да отделят повече време за семейството и приятелите си, както и за спортуване. Това показват резултатите от актуално изследване на социологическия институт Форса, проведено в края на 2013 година сред 3 000 мъже и жени. Четирима от всеки 10 анкетирани са заявили, че всяка година се заричат да свършат нещо добро и полезно за себе си.

Психология на добрите намерения

Много хора възприемат Нова година като ново начало, казва германският психолог Юрген Марграф. Според него, няколко психологически принципа определят това поведение. Първият е свързан с възприятието, че така по-добре могат да контролират живота си. „Стремим се към такъв контрол, за да не допуснем стресът да ни разболее“, казва експертът от Бохум. По сходен начин вижда нещата и Щефан Грюневалд от кьолнския институт за проучване на общественото мнение „Райнголд“: „Хората си създават представи за това какви искат да бъдат“, казва той.

Вторият психологически принцип е свързан с нереалистичния оптимизъм у човека. „Повечето хора надценяват възможностите си. Мислят, че могат да постигнат всичко, стига само да си го пожелаят“, казва Марграф. Мнозина обаче се провалят – едва всеки втори германец успява да следва набелязаните си за новата година добри намерения по-дълго от три месеца, показва още анкетата на Форса.

Двамата психолози дават също съвети как да увеличим шансовете си за успешно изпълнение на добрите намерения. Според Юрген Марграф, много би помогнало ако си направим конкретен план, разбит на отделни стъпки, и ако в него отбелязваме всеки постигнат резултат. „Да спортуваме повече не означава, че още на 1 януари трябва да пробягаме 10 километра, а по-скоро, че трябва да бягаме всеки ден и малко по малко, всеки следващ ден да увеличаваме натоварването“, казва той.

Колегата му Щефан Грюневалд също препоръчва поставянето на междинни цели. Според него обаче е изключително важно тези цели да са напълно реалистични. Неговото миналогодишно обещание е било да напише нова книга и сега може да отчете, че е изпълнил това си намерение.

Топ 10 на добрите намерения за 2014-та

Всяка година в края на ноември интернет-изданието „Хъфингтън пост“ прави класация на десетте най-смешни пожелания на германците за следващата година. В актуалното ѝ издание срещаме например следните пожелания: „Да не харча излишни пари за безмислени неща, а само за ненужни“ и „Да ходя на фитнес веднъж седмично колкото да се уверя, че фитнес центърът все още го има“.

Точно обратното е решила Сабине – тя иска да тренира редовно, включително защото има да наваксва. През 2013 година е ходила на фитнес до средата на лятото, след което прекъснала заради травма в раменната област. „Може пък през новата година да издържа малко по-дълго – поне до есента“, казва тя с известна доза чуство за хумор.

 
 

Кой е човекът, задминал Бил Гейтс по богатство

| от Getty Images |

Всички знаят Zara, но никой не знае за Амансио Ортега – основателят на марката, който редовно задминава Бил Гейтс по богатство.

Акциите на основната му компания Inditex се качиха с 2,5%. Според Forbes това е увеличило състоянието на Ортега до 79,5 милиарда долара. Гейтс има само 78,5 милиарда.

Въпреки огромните капитали на испанеца, малцина са чували за него. Това е така, защото той строго пази личния си живот в тайна и рядко дава интервюта в медиите.

Амансио Ортега основава модния гигант Zara с тогавашната си съпруга Росалия през 1975 година. Днес търговската му компания Inditex SA, която притежава Zara, Massimo Dutti и Pull&Bear, има над 6,600 магазина в цял свят.

През август 2013 година, бившата му съпруга и съосновател на Zara Росалия Мера умира на 69 години. Тя е най-богатата жена в Испания. Повече биография за Амансио в галерията.

 
 

Ще видим нещо ново от LG

| от chronicle.bg |

Моделът G5 на LG – колкото и интересен да беше – се оказа провал. Сега компанията се опитва да се съвземе с друг емблематичен за марката телефон, който най-вероятно ще бъде показан на 26 февруари, ден преди Mobile World Congress в Барселона.

LG вече изпрати покани за събитието. Те не съдържат много информация – само дата и място. Но няколко неща сочат, че става въпрос за новия G6.

Поканата е с формата на телефон и на нея можем да прочетем мотото „See More, Play More“ (Виж повече, играй повече), което най-вероятно се отнася до новия дисплей на G6 – 18:9.

Освен дисплея, който официално беше потвърден от LG, G6 може да има Snapdragon 835 и 6GB RAM.

Носят се слухове, че LG ще пусне нов смарт часовник в Барселона, който ще бъде по-луксозен от стария LG G Watch R.

На Mobile World Congress изглежда ще бъде много интересен. Huawei, Motorola и Nokia също изпратиха покани за събития около тази дата, а се твърди, че  Samsung, HTC и няколко други компании ще покажат нови продукти.

 
 

Най-неприятните жени в Холивуд

| от chronicle.bg |

Да бъдеш актриса в Холивуд не е лесно. Трябва да си секси, красива, талантлива и да даваш всичко от себе си, за да израснеш в една силно конкурентна среда.

Ако успееш в същото време да запазиш някаква човечност и да не изглеждаш супер надута, тогава ставаш истинска звезда. Ако не успееш, израстваш в кариерата си, но разочароваш онези, които имат късмета или нещастието да те познават.

В галерията долу сме събрали онези знаменитости, които по мнение на хората, които имат досег до тях, са изключително капризни, арогантни и се държат като принцеси. Иначе казано – кифли.

Вижте 10 известни, брилянтни в професията си жени, които са се провалили в отношението си към фенове и колеги.

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.